Делба на наследство – доброволна или съдебна

Време за прочитане : 3 мин.

Практически проблеми

Делба на наследство започва да вълнува много хора, които някой ден придобиват качеството наследник. В един момент на всеки наследник му се налага да си зададе поредица от въпроси – какво се случва сега, след като почина мой роднина? Как мога да се защитя и предпазя от другите наследници, за да не бъда ощетен? Отговорите на тези и подобни въпроси са разгледани в статията по-долу.

Възможни спорове

Българското законодателство предвижда възможността един имот да бъде съсобствен между много лица, а по пътя на наследяването броя на притежателите на идеални част в имота расте. Колкото повече са притежателите на права, толкова повече са и възможностите за спорове между тях. Възниква въпросът как всеки от наследниците да защити своите права и интереси, без някой от тях да получи повече. В практиката са често срещани следните хипотези:

  • Преди смъртта на наследодателя само едни от наследниците се е грижил за него и за собствеността му, затова приживе наследодателят прехвърля всичко на него;
  • Преди смъртта на наследодателя само едни от наследниците се е грижил за него и за собствеността му, съответно остава да живее в имота му и след неговата смърт;
  • Преди смъртта на наследодателя никой от наследниците не се интересува от имуществото, но след смъртта на наследодателя само част от наследниците започват да използват наследственото имуществото като изцяло свое;

Всяка от посочените по-горе хипотези има своите особености и при всяка от тях законът е предоставил на наследниците средства за защита на своите интереси.

Запазена част

Така ако приживе наследодателят реши със завещателни разпореждания или чрез дарение да се разпореди с цялото си имущество, важи правилото на наследственото ни законодателство за т.нар. запазена част. Запазената част е дробно число от цялото наследство, с което наследодателят не може да се разпорежда. В случай, че го направи, наследникът може по съдебен ред да търси възстановяване на своята запазена част.

Възможността да се оспори по съдебен ред накърнената запазена част и да се иска нейното възстановяване се погасява с изтичане на 5 годишен давностен срок. С право на запазена част разполагат само най-близките наследници – деца (внуци), включително осиновените, родители и съпруг/а на наследодателя. Има едно изключение, когато наследодателят е дарил/завещал на лице, което не е наследник по закон (примерно на съседа). В този случай наследникът с накърнената запазена част, трябва да е приел наследството по опис.

Частта, която се намира извън запазената част, се нарича разполагаема част от имуществото. С нея наследодателят има право да се разпорежда както намери за добре, вкл. по безвъзмезден начин.

Наследствена маса

Когато се разглеждат въпросите за размерите на разполагаемата част, запазената част, нейното накърняване и възстановяване, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството с помощта на наследниците приживе на наследодателя. След това към тази маса се прибавят даренията. Изключени са обичайните дарения според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите. Едва от така получилата се наследствена маса се определят дробните части от съда съобразно Закона за наследството.

Привидна сделка

Ако наследодателят се е разпоредил чрез друг вид сделка – продажба, замяна и т.н., няма как да е накърнена запазената част на наследниците. Това е така, защото това са възмездни сделки бъдещата наследствена маса реално не е нарушена. На мястото на имота се е повил друг имот или пари. Възможно е обаче сделката само привидно да е сключена като такава, а всъщност да е било направено дарение или сумата да е далече от реалната стойност на имота. В тази ситуация наследниците ще трябва по съдебен ред да докажат наличието на симулация т.е. че реално по сделката е било целено друго.

Придобиване по давност

Какво се случва, ако един от наследниците е живял заедно с наследодателя и продължи и след смъртта му да живее в единствения наследствен имот? Владеещият имота може да се опита да докаже, че го е придобил по давност. Най-бързо и лесно може да си извади констативен нотариален акт. Останалите наследници могат да оспорят този нотариален акт по съдебен ред и да искат неговата отмяна или изменение. Тогава владеещият наследник ще трябва по съдебен ред да докаже, че притежава целия имот на основание давност, продължила повече от 10г.

Съдебната практика е категорична, че при придобиване по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Съответно вписването на констативен нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот няма такова действие. Много трудно и много рядко се доказва успешно, че един от наследниците е придобил по давност целия имот за себе си. В случая се касае за хипотези, в които наследникът явно (т.е. със знанието на другите) е ограничил достъпа на другите наследници до имота, като е поставил масивна ограда и го е заключил или е извършил явно и против тяхната воля основни промени в имота, с които го е изменил изцяло.

Издръжка и гледане

При тази втора хипотеза е възможно и наследодателят в края на своя живот да реши да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на гледащия го наследник в знак на благодарност. Този договор не е сред предвидените в закона разпореждания, с които  могат да се накърни запазена част от наследството. Все пак останалите наследници имат възможност по съдебен ред да се опитат да развалят договора, поради неизпълнение или да искат обявяването му за нищожен, било поради заобикаляне на закона, било поради симулативност на сделката, с която всъщност се прикрива извършено дарение. Търсещият запазената си част наследник ще трябва да докаже, че гледането и издържането реално не са се осъществили.

Опции за защита

Третата хипотеза е сходна на предходната, с тази разлика, че някой от наследниците проявява интерес към наследственото имущество след смъртта на наследодателя. До този момент никой не се е опитвал да си осигури едно бъдещо завладяване на имота. Пред наследника с накърнени права и интереси стоят следните възможности:

  • да се опита доброволно да се подели с наследниците;
  • да иска по съдебен ред делба на имота;
  • да търси парично обезщетение, затова, че не е могъл да използва своята част от сънаследствения имот за определен период от време, без да се дели имотът.

Лишаване от наследство

Не е изключена и хипотезата, в която наследодателят е дълбоко разочарован от своите наследници и иска да ги лиши от наследството като се разпореди изцяло с него приживе. Ако той разпродаде всичкото си имущество и хипотетично изпие, проиграе парите или пък отиде на луксозна екскурзия, тогава наследниците няма как да търсят връщане на имуществото в наследствената маса и възстановяване на запазена част.

Публична продан

Възможно усложнение при делбата на наследство между множество наследници е когато имотът е само един и не може да бъде реално поделен между тях или да бъде поставен в един от дяловете. Тогава се налага имотът да бъде изнесен на публична продан. Това е продължителна процедура и крайният резултат никога не е по-добър за наследниците.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *