Жалба за източена карта и откраднати пари при неразрешена транзакция

Време за прочитане : 3 мин.

Източването на кредитни и дебитни карти с всеки изминал ден се превръща във все по-процъфтяващ престъпен бизнес. Най-често жалби за източване на карти и свързаната с тях кражба на пари се подава при банкомати, снабдени с т.нар. скиминг (skimming) устройство, което копира и съхранява данните от магнитната лента на картата, и едва забележима камера, която да запише ПИН кода при въвеждането му от страна на картодържателя. Тези устройства позволяват впоследствие да се направи дубликат на банковата карта и средствата, които са налични по сметката, да се изтеглят чрез неоторизирана (неразрешена) транзакция (платежна операция).

Ето защо картодържателите следва да внимават при използването на своите банкови карти, съхраняването и въвеждането на ПИН кодовете и т.н. Но ако въпреки това забележат наличието на неразрешени транзакции, следва веднага да предприемат необходимите действия за тяхното преустановяване. Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи в този случай се поражда задължение за картодържателя незабавно да уведоми доставчика на платежната услуга /банката/ за възникналото събитие – загуба или кражба на картата, присвояване или неразрешена употреба. Това той следва да направи незабавно след узнаване на събитието. Ако блокирането на картата е своевременно, въобще не би се стигнало до жалба за източена карта при неразрешена платежна операция.

Доставчикът на платежната услуга от своя страна също има задължения, които възпрепятстват този тип злоупотреби. Той трябва да осигурява недостъпността на персонализираните защитни характеристики на картите за лица, различни от ползвателя на картите, да съхранява в 5-годишен срок информация за извършените операции с картите, което да позволи проследяването им във времето, да предотврати своевременно всяко използване на картата, ако ползвателят и е направил уведомление до банката за неразрешени операции.

Когато ползвателят на картата подаде жалба за осъществена неразрешена операция или за неточно изпълнена такава, именно банката, а не клиента, носи доказателствената тежест да установи автентичността на платежната операция. Тя трябва да докаже нейното точно регистриране, осчетоводяването й, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Когато се установи, че е била осъществена неразрешена платежна операция банката следва да възстанови незабавно стойността на неразрешената транзакция по такъв начин, че след възстановяването платежната сметка на ползвателя на картата да се намира в състоянието, в което е била преди осъществяването на неразрешената операция. Процедурата по възстановяването се извършва веднага след приключването на процедурата по доказване на автентичността на операцията от страна на банката, но не по-късно от 21 дни от подаването на жалба или уведомление за неразрешена операция от страна на ползвателя на картата.

Ползвателят на картата в определени случаи също носи имуществена отговорност и понася загубите, свързани с всички неоторизирани платежни операции, произтичащи от използването на изгубена, открадната или незаконно присвоена карта, когато той не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на картата, като размера на отговорността се договаря между платеца и банката, но този размер не може да бъде по-голям от 300 лева. В случай, че платецът е причинил неразрешената платежна операция чрез измама или чрез неизпълнение на някое от задълженията си по отношение на ползването на картата, той носи пълна имуществена отговорност, която не е ограничена по размер. При това не е от значение дали при неизпълнението на задълженията си платецът е действал умишлено или при груба небрежност.

Ако при извършването на определена платежна операция към момента на даването на разрешението за изпълнение не е посочена нейната точна стойност или ако тази стойност надвишава очакваната от платеца стойност с оглед на неговите предходни разходи за подобен тип операции, условията на договора с банката или други специфични по случая обстоятелства, тогава платецът има право да поиска от банката, която е издала картата, възстановяване на цялата сума по вече изпълнена и разрешена платежна операция. Искането за това възстановяване трябва да се отправи до банката в срок до 56 дни, считано от датата, на която сметката му е била задължена, като заедно с искането за възстановяване платецът следва да представи на банката и доказателства, че са налични горепосочените обстоятелства, които са от значение за възникване на правото му да иска възстановяване. Срокът, в който банката следва да възстанови сумата, е 10 дни от получаване на искането за възстановяване. В случай, че банката откаже да възстанови сумата, тя следва да направи своя отказ като изложи мотивите си за него, както и да посочи органа пред който платецът може да възрази на отказа.

Възражението се прави пред Помирителната комисия за платежни спорове, която е създадена през 2005 г. със Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /отм./. Производството пред комисията е безплатно и започва с писмено възражение на ползвателя на картата или каквато и да е платежна услуга, а самото производство пред комисията се нарича помирително производство. Всяко производство се разглежда от комисия от трима членове, избрани на ротационен принцип и които подписват декларация за безпристрастност. Възражението заедно с доказателствата, които представя едната страна по спора, се изпращат на другата страна по спора, която от своя страна също има право да изпрати свое писмено становище с нови доказателства, които да се изпратят на страната подала първоначалното възражение. След тази размяна на книжа, комисията разглежда спора по същество и в едномесечен срок се произнася, като документът който приема е писмено помирително предложение, което се изпраща на страните по спора. Това предложение не е задължително за страните по спора, но може да бъде прието от тях в рамките на 10 дни след получаването му. Приемането на предложението от двете страни има силата на сключена спогодба между тях. Ако страните не го приемат – могат да предявят иск пред компетентния български съд за възстановяване на сумите.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *