Производство по несъстоятелност – процедура при обяваване на фалит на фирма

Какви полезни ходове имат длъжника и респ. кредиторите му

Изисквания, срокове, редове кредитори и възможни сценарии, вкл. за злоупотреби по време на COVID-19 пандемия

Несъстоятелност на фирма – процедурата по несъстоятелност (производство по обявяване в несъстоятелност на фирма – ООД, ЕООД, АД и др.) – е предмет на обширна уредба в част четвърта на българския Търговски закон (ТЗ). Процедурата по обявяване в несъстоятелност е известна още като банкрут или фалит. Целите на производството по несъстоятелност на фирма най-общо са две – на първо място ако може дадено предприятие да бъде оздравено и да продължи работата и търговската си дейност и за в бъдеще, а ако това е невъзможно – да бъде разпределено имуществото му по един справедлив начин, така че да се удовлетворят във възможно най-пълна степен кредиторите на изпадналата в несъстоятелност фирма.

Във връзка с избухналата през 2020 пандемия от COVID-19 (коронавирус) и влошаващата се в България, а и по целия свят икономическа обстановка, се очаква финансово-икономическа криза с неизвестни засега мащаби. Сред най-засегнатите са авио- и транспортните компании и превозвачи, хотели, ресторанти и увеселителни заведения, както и всички компании, свързани с туризъм, като туроператори и туристически агенции. В подобна неблагоприятна за бизнеса обстановка, добър адвокат по търговско право може да е от полза на своите клиенти в няколко основни насоки:

1. Да съдейства за спасяването на бизнеса на своите затруднени клиенти чрез различни юридически похвати, вкл. чрез иницииране на процедури по:
   1. Обявяване на форсмажор – при обективни пречки за изпълнение на задълженията, вкл. при извънредни мерки и разпореждания на държавни органи
   2. Стопанска непоносимост – при крайно несправедливи договорни клаузи, които биха разорили търговеца, ако се изпълняват стриктно
   3. Стабилизация на търговец  – при временни затруднения на дружеството
2. Да съдейства на свои клиенти, които имат просрочени вземания, като следи поведението на задлъжнелите им контрагенти, така че своевременно да бъдат предприемани всички необходими мерки с оглед обезпечаване на ефективното събиране на просрочените вземания, вкл. спазване на всички срокове за предявяване на вземания в открито производство по несъстоятелност

Процедура по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговец. Инициатор за откриване на процедурата по несъстоятелност на ЕТ, ООД, ЕООД или друг търговец може да бъде както кредитор, така и самият търговец или техен доверен адвокат по несъстоятелност, а също и Националната агенция за приходите (НАП) или ликвидатор при започнало производство по ликвидация на фирма. Не на последно място, инициатор на производство по несъстоятелност може да бъде изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато търговецът в продължение на поне 2 месеца не е изпълнявал задълженията си за изплащане на трудовите възнаграждения на една трета от работниците или служителите си.

Производство по несъстоятелност – неговото откриване и провеждане – само по себе си не означава, че трябва да се стигне до обявяване в несъстоятелност на фирма и заличаването й в Търговския регистър. Не само, че може предприятието да бъде оздравено, но може още в най-ранните етапи на производството по несъстоятелност съдът да не уважи молбата за провеждането му, защото намери, че не са налице предпоставките за това – или най-просто казано, защото съответната фирма има ресурс да продължава да работи и да покрива задълженията си. В тази връзка се случва да се правят опити за умишлено откриване на процедура по несъстоятелност от самия търговец, въпреки че не са налице основания за това – като най-често това се прави, за да „поеме глътка въздух“ предвид факта, че действията (вкл. на съдебен изпълнител – ЧСИ или ДСИ) на всички индивидуални кредитори (вкл. и по изпълнителни дела) се спират с откриването на производството по несъстоятелност и не могат да продължат, дори да са в напреднал стадий. Упълномощен да събира дълговете на търговеца вече е само синдикът.

На другия полюс са търговци, които „тихомълком“ се опитват да открият, проведат и приключат процедура по несъстоятелност по възможно най-бързия начин. Причината за това се корени в изключително кратките срокове, в които кредитори могат да предявят вземанията си срещу изпадналия в несъстоятелност търговец – обикновено до 1 месец. Тези срокове са фатални, защото при пропускането им кредиторът, дори да има издаден изпълнителен лист, окончателно губи възможността да участва при осребряването и разпределението на имуществото на търговското дружество и единствената му надежда остава оздравяването на предприятието на търговеца (т.е. да не се стигне до обявяване на несъстоятелност и респективно заличаване на търговеца). Поради това е много важно всеки добросъвестен търговец да следи внимателно поведението и действията на бизнес контрагентите си и най-вече на тези от тях, които имат финансови затруднения, за да предотврати навреме тежки и нежелани последици, независимо, че за тях няма никаква вина.

Възможна злоупотреба в рамките на производството по несъстоятелност е да се правят опити за промяна на реда на кредиторите – най-общо казано йерархична структура, при която всеки ред кредитори се удовлетворява съразмерно, а всеки следващ ред – само при пълното удовлетворяване на предния ред. При това законово положение много често кредиторите от първите редове се удовлетворяват – пълно или частично – докато тези от последните редове не получават нищо или почти нищо. Напълно възможно при това положение е да бъдат правени опити напр. необезпечен кредитор да бъде със сложни похвати превърнат в обезпечен кредитор с единствената цел да бъде издигнат по-нагоре в йерархията на чакащите за разпределение на осребрено имущество кредитори. Ако не бъдат предотвратени тези опити още в зародиш, другата най-честа опция е ангажиране на опитни адвокати по несъстоятелност и водене на специфични съдебни дела и предявяване на искове с цел разкриване на евентуални злоупотреби и предотвратяването на нежелани последици.

Обявяване в несъстоятелност следва ако не бъде оздравено предприятието на търговеца – и в такава хипотеза в повечето случаи имуществото на търговеца (ако има такова, което подлежи на осребряване) се разпределя окончателно между кредиторите и дружеството се заличава в Търговския регистър. Това заличаване обаче не е напълно окончателно – защото ако след него бъдат открити активи, които не са били известни на съда по несъстоятелността (например активи в София, които са останали незабелязани за кредиторите и съда в Пловдив) – то производството по несъстоятелност може да бъде възобновено.

Последните съществени промени в ТЗ от 2016 въведоха някои основни изменения в производството по несъстоятелност. По отношение на спирането на плащанията неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял плащанията, но вече изрично е уточнено, че спиране на плащанията е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори. Добавени са и 2 нови случая на неплатежоспособност:

1. Ако търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър годишните си финансови отчети за последните три години
2. Ако по изпълнително производство, образувано за изпълнение на влязъл в сила акт на кредитора, подал молба по чл. 625, вземането е останало изцяло или частично неудовлетворено в рамките на 6 месеца след получаване на поканата или на съобщението за доброволно изпълнение

Други нововъведения са:

1. Освобождаването на синдика вече подлежи на обжалване пред ВКС
2. Изрично е въведена фигурата на свързани с длъжника лица с оглед сделки между свързани лица, целящи да увредят кредиторите
3. Въведена е фигурата на помощник-синдика, който има същите функции като синдика, но по-малък стаж и подпомага действията на синдика