Несъстоятелност на фирма: процедура по обявяване в несъстоятелност. Как се обявява фалит на фирма, отговорност, предявяване и събиране на вземания

Калкулатори

Несъстоятелност на фирма и събиране на вземанията Ви

Несъстоятелност на фирма, открито производство срещу Ваш длъжник, а Вие имате „висящи“ фактури и все още несъбрани вземания? Да продължавате ли да чакате, докато други кредитори вече предприемат действия по предявяване на вземанията си в несъстоятелността? Опасявате се, че пропускането на срок или неправилното предявяване на вземане може да доведе до неприемане на вземанията Ви от синдика и така те окончателно да се погасят?

Напълно сте прав в разсъжденията и опасенията си! И точно тук на помощ идва добрият адвокат, който може да прецени цялостната ситуация и направи стратегия за действие. Да изследва цялото имущество, кредиторите и задълженията на длъжника Ви. А сетне да предяви всички Ваши вземания в производството по несъстоятелност и да отстоява правата Ви с всички допустими процесуални средства.

Адв. Емил Трифонов е точно такъв адвокат с 20+ години професионален опит и може да Ви окаже пълно съдействие във връзка със събиране на вземанията Ви при несъстоятелност на длъжника Ви. Може да обсъдим всички въпроси, които имате, в канторите в София или Пловдив, като преди това може да изпратите информация за Вашия длъжник и вземанията Ви срещу него, както и да приложите документи, по имейл или чрез формата за запитване, а ако не искате да губите време, може да се обадите на телефон 0888 458635 още сега!

Какво може да се направи при финансови затруднения на фирма?

В неблагоприятна за бизнеса икономическа обстановка, много фирми изпитват затруднения, а много от тях изпадат в просрочие на задълженията си. Добър адвокат по търговско право може да е от полза на своите клиенти със съдействие в няколко основни насоки:

Защита срещу несъстоятелност

Защитата срещу несъстоятелност се изразява в това просто да не се стигне до откриване на производство по несъстоятелност. За целта, опитният адвокат може да съдейства за спасяването на бизнеса на своите затруднени клиенти чрез различни юридически похвати, вкл. чрез иницииране на процедури по:

1. Обявяване на форсмажор – при обективни пречки за изпълнение на задълженията, вкл. при извънредни мерки и разпореждания на държавни органи
2. Стопанска непоносимост – при крайно несправедливи договорни клаузи, които биха разорили търговеца, ако се изпълняват стриктно
3. Стабилизация на търговец  – при временни затруднения на търговско дружество

Събиране на вземания

Да съдейства на свои клиенти търговци, които имат просрочени вземания, като следи поведението на задлъжнелите им контрагенти, така че своевременно да бъдат предприемани всички необходими мерки с оглед:

1. Събиране на вземания – обезпечаване на ефективното събиране на просрочените вземания, вкл. чрез съдебни искове и изпълнително произвоство при ЧСИ, без да има открито или основания за откриване на процедура по несъстоятелност
2. Предявяване на вземания – в открито вече производство по несъстоятелност

Несъстоятелност на фирма

Същност, цел и основания

Процедурата по несъстоятелност (производство по обявяване в несъстоятелност на фирма – ООД, ЕООД, АД и др.) – е предмет на обширна уредба в част четвърта на българския Търговски закон (ТЗ) и е известна още като банкрут или фалит. Процедура по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговец.

Целите на производството по несъстоятелност на фирма най-общо са две – на първо място, ако може дадено предприятие да бъде оздравено и да продължи работата и търговската си дейност и за в бъдеще, а ако това е невъзможно – да бъде разпределено имуществото му по един справедлив начин, така че да се удовлетворят във възможно най-пълна степен кредиторите на изпадналата в несъстоятелност фирма.

Производство по несъстоятелност – неговото откриване и провеждане – само по себе си не означава, че задължително трябва да се стигне до обявяване в несъстоятелност на фирма и заличаването й в Търговския регистър. Не само, че може предприятието да бъде оздравено, но може още в най-ранните етапи на производството по несъстоятелност съдът да не уважи молбата за провеждането му, защото намери, че не са налице предпоставките за това – или най-просто казано, защото съответната фирма има ресурс да продължава да работи и да покрива задълженията си.

Съществени новости в закона

Съществени законови промени във връзка производството по несъстоятелност бяха въведени с измененията на Търговския закон през 2023 г. , а впоследствие, през 2025 г., беше приет и специален Закон за несъстоятелност на физическите лица, с който беше въведено самостоятелно производство за неплатежоспособни добросъвестни физически лица. Настоящата статия разглежда единствено несъстоятелността на търговски дружества по търговския закон.

Последните съществени промени в ТЗ от 2023 г. въведоха някои основни изменения в производството по несъстоятелност:

1. Отпадна провеждането на първо събрание на кредиторите;
2. Въведена е фигурата на предприемача – всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин.
3. С изтичане на 5-годишен срок от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност, отпадна ограничението, предвидено за управителите, членовете на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства.

Основания за откриване на производство по несъстоятелност

За да може да се направи преценка дали са налице основания за откриване на производство по несъстоятелност в съда, най-напред и преди всичко трябва да се установи финансовото състояние на длъжника. Законът разглежда 2 особени критични и основни за несъстоятелността състояния – неплатежоспособност и свръхзадълженост, които представляват самостоятелни основания за откриване на производство по несъстоятелност и са разгледани по-долу.

Неплатежоспособност

Един търговец се счита, че е неплатежоспособен, в следните случаи:

1. Търговецът не може да плати свое изискуемо парично вземане по търговска сделка или с други думи казано, когато търговецът не е в състояние да плати свое изискуемо парично задължение към свой доставчик, контрагент или друг кредитор по търговска сделка;
2. Търговецът не може да изпълни свои публични задължения към държавата или общината, които са свързани с търговската му дейност т.е. когато не си плаща данъците и осигуровките;
3. Търговецът не заплаща задължения по частно държавно вземане – същите са изрично изброени в ЗНАП и сред тях са финансови средства от ЕС;
4. Търговецът не е заплащал трудовите възнаграждения на 1/3 от служителите си в продължение на повече от 2 месеца.
   
   В допълнение към тези случаи, законодателят е уредил и няколко хипотези, при които се предполага (презюмира), че търговецът е неплатежоспособен:
5. При спиране на плащанията към кредиторите, било то напълно или частично;
6. При образувано изпълнително дело, по което в рамките на 6 месеца от поканата или съобщението за доброволно плащане търговецът не е извършил плащане към кредитора, а същият е подал молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Законодателят е въвел и още една презумпция, според която, ако търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър ГФО за последните три години, то се предполага, че този търговец не е в състояние да изпълни някое от своите задължение по т.1-4.

След последните изменение в ТЗ от 2023 г., неплатежоспособен може да бъде и предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.

Свръхзадълженост

От своя страна свръхзадължеността е състояние, при което ООД, АД или КДА не може да покрива с имуществото си задълженията си. Докато при неплатежоспособността, като основание, е достатъчно тя да е валидна към един от кредиторите, които са подали молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Важно е да се обърне внимание, че съгласно съдебната практика напълно е възможно един търговец да е неплатежоспособен, без да е свръхзадължен и обратното. Следователно, става въпрос за две самостоятелни основания, които могат да съществуват отделно едно от друго и не се намират непременно във връзка на обусловеност.

Как започва производството по несъстоятелност?

Молба за откриване

Като при всяко съдебно производство, за откриване на производство по несъстоятелност също е необходимо някой прояви инициатива, която в случая се изразява в това да се подаде молба до съда. Същата може да бъде подадена както лично, от съответния участник в производството по несъстоятелност, така и от упълномощен адвокат.

Инициатор за откриване на производството по несъстоятелност на ЕТ, ООД, ЕООД или друг търговец може да бъде както кредитор, така и самият търговец или техен доверен адвокат по несъстоятелност. Търговският закон е изброил кои лица могат да я подадат, като това са:

• Длъжникът;
• Ликвидатор на длъжника;
• Кредитор на длъжника по търговска сделка;
• Националната агенция за приходите;
• Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.

В последната хипотеза търговецът в продължение на поне 2 месеца не трябва да е изпълнявал задълженията си за изплащане на трудовите възнаграждения на една трета от работниците или служителите си.

Решение на съда за откриване

Съдът разглежда молбата, подена от някое от горните лица, и преценява дали са налице законовите предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност. При наличие на такива предпоставки, съдът постановява решение за откриване на производството по несъстоятелност. В решението задължително се:

1. Обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и се определя началната й дата;
2. Открива производството по несъстоятелност;
3. Назначава временен синдик;
4. Допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. Указва сроковете за предявяване на вземанията.

Вписване в Търговския регистър

Молбата за откриване на производството за несъстоятелност, както и всички важни актове на съда и синдика в цялото производство, задължително се обявяват и вписват в ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца, за когото се инициира производството по несъстоятелност. Така се гарантира публичност до всички трети заинтересовани лица, каквито са всички кредитори на длъжника, които може да не знаят какво се случва.

Обезпечителни мерки

Възможно е още преди да съдът да реши дали допуска или не откриване на производство по несъстоятелност да наложи предварителни обезпечителни мерки срещу длъжника, с цел да се запази имуществото му или каквото е останало от него. Такива предварителни обезпечителни мерки са:

• Назначаване на временен синдик, който да дава предварително съгласието за сключване на нови сделки от длъжника
• Налагане на запор, възбрана или друга обезпечителна мярка;
• Спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по ДОПК;
• Обезпечаване на наличното имущество на длъжника;
• Запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

Налагането на предварителни обезпечителни мерки може да се поиска и от самия длъжник.

Права на кредиторите в производството по несъстоятелност

Предявяване на вземания

Кредиторите са едни от основните участници в производството по несъстоятелност. Те трябва да следят информацията за откритото производство и да предприемат своевременно действия за предявяване на вземанията си. Което могат да правял както лично, така и с помощта на упълномощен адвокат, който следи всички срокове и отговаря за изготвянето и подаването на всички необходими документи в производството по несъстоятелност.

Във връзка с гореизложеното, важно е всеки добросъвестен търговец още преди откриване на производство по несъстоятелност да следи поведението на бизнес контрагентите си и най-вече на тези от тях, които имат финансови затруднения, за да предотврати навреме тежки и нежелани последици, независимо, че за тях няма никаква вина. Някои от тези последици са описани по-долу.

Срокове за предявяване на вземанията

Следва да бъде обърнато специално внимание на  изключително кратките срокове, в които кредиторите могат да предявят вземанията си срещу изпадналия в несъстоятелност търговец – обикновено до 1 месец. Меродавна е датата, на която е вписано в ТРРЮЛНЦ решението за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като от този момент тече срокът за всички кредитори да предявят своите вземания. В случай че бъде пропуснат законодателят допуска да бъдат предявени вземания най-късно до два месеца след изтичането на първоначалния едномесечен срок.

Изпуснат ли се тези 3 месеца, кредиторът не може да участва в производството по несъстоятелност и реално окончателно пропуска възможността някога да получи обратно вземането си. Дори кредиторът да има издаден изпълнителен лист, окончателно се губи възможността да участва при осребряването и разпределението на имуществото на търговското дружество и единствената му надежда остава оздравяването на предприятието на търговеца (т.е. да не се стигне до обявяване на несъстоятелност и респективно заличаване на търговеца).

Списъци с вземания

След предявяване на вземанията се изготвят от синдика списъците с приетите, вкл. служебно приетите и неприетите вземания, които задължително се обявяват в ТРРЮЛНЦ. Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания вземанията на работник или служител, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника (възнаграждения, обезщетения и др.), както и установените с влязъл в сила акт публични вземания (за осигуровки, данъци и др.).

Мнозина кредитори, които лично са предявили вземанията си в производството по несъстоятелност, за първи път по време на този етап осъзнават, че е добра идея да използват услугите на адвокат, чийто хонорар се присъжда и събира в полза на кредитора. Ако Вашето вземане е попаднало в списъка с неприети вземания, препоръчително е веднага да се свържете с опитен адвокат по несъстоятелност, който да предприеме всички възможни действия за приемане на вземанията Ви. Въпреки че шансовете за това са по-високи, ако същият адвокат изначално е предявил вземанията Ви от Ваше име.

Възражения срещу списъците

В случай, че някой кредитор е останал недоволен от списъците на синдика, той има възможност в 7-дневен срок от обявяване на списъците, да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане. Предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането.

Това е една от ситуациите, в които може да се намеси опитен адвокат по несъстоятелност, който да изготви задълбочено и мотивирано възражение, което в крайна сметка да бъде уважено от съда. В противен случай вземането Ви окончателно може да остане в списъците с неприети вземания и по този начин да бъде безвъзвратно зачеркната възможността въобще някога да си съберете вземанията.

Съответно съдът одобрява списъците, ако няма възражения срещу тях или в случай на възражение, го разглежда в открито заседание. Съдът може да намери възражението за основателно и да направи съответната промяна в списъците с вземанията или да остави без уважение възражението, като и в двата случая актът на съда не подлежи на обжалване.

Искове за защита срещу (не)приети вземания

Както длъжникът, така и кредиторите имат възможност да търсят защита срещу този акт на съда, касаещ списъците с вземания, чрез предявяване на установителни искове. Характерните за производството по несъстоятелност изключително кратки срокове се срещат и тук, като страната има 14-дневен срок за предявяване на иска си, който срок тече от  датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда.

В това производство, което се гледа от друг съдебен състав, предмет на иска може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането и решението подлежи на въззивно и касационно обжалване. По правило производствата по тези установителни искове приключват след производството по несъстоятелност. Затова в плана за оздравяване, съответно при разпределяне на осребреното имущество на длъжника, задължително се заделят резерви.

Събрание на кредиторите

След отпадането на първото събрание на кредиторите с измененията на ТЗ от 2023, остана възможността събрание на кредиторите да се свика при постъпило искане от: длъжника; синдика; комитета на кредиторите; кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания; незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда.

Когато се свиква събрание на кредиторите, след одобряване на списъците с приетите вземания от съда, дневният ред е строго определен до:

1. Определяне начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

По отношение на следващите общи събрания на кредиторите, които ще се проведат, законодателят е отредил и други правомощия:

1. Да изслуша доклада на синдика за дейността му, съответно, ако е бил назначен комитет на кредиторите, да изслуша и неговия доклад;
2. Да избира синдик;
3. Да взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
4. Да определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;
5. Да избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
6. Да предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
7. Да определя начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Приключване на производството по несъстоятелност

Обявяване в несъстоятелност

Обявяването в несъстоятелност представлява следващият етап, когато предприятието на търговеца вече не може да бъде оздравено или предложен план за оздравяване не е бил приет. В този случай съдът по несъстоятелността обявява длъжника в несъстоятелност и постановява прекратяване на дейността на предприятието, ако тя все още не е била прекратена.

От момента на обявяването в несъстоятелност започва същинският етап на осребряване на имуществото на длъжника и последващото удовлетворяване на кредиторите. От този момент основната цел на производството вече не е „спасяването“ на предприятието на длъжника, а събирането и трансформацията в пари на наличното имущество, установено от синдика, с които в крайна сметка се удовлетворяват кредиторите.

Осребряване на имуществото

Осребряването на имущество в несъстоятелността представлява с прости думи продажбата на имуществото на длъжника, което по този начин се превръща в парични средства. В масата на несъстоятелността (съвкупността от всякакви имущества на длъжника) могат да попаднат различни видове активи – недвижими имоти, автомобили, машини, стоки, вземания от клиенти и всякакви други права и вещи, които по правило имат парична стойност.

Осребряването де юре и де факто се извършва от синдика по реда, предвиден в Търговския закон. Продажбите, които организира и провежда синдика, се извършват под контрола на съда по несъстоятелността. Получените от продажбите парични средства се използват за удовлетворяване на приетите вземания на кредиторите, съобразно техните редове.

Важно е ва тази връзка да се има предвид, че не всички кредитори се удовлетворяват съразмерно. Законът определя ред на кредиторите, като едни вземания имат предимство пред други. Поради това активното участие на кредитора (и неговия адвокат) в производството и правилното предявяване на неговото вземане, могат да имат особено съществени последици.

Ред за удовлетворяване на кредиторите при осребряването

При осребряване на имуществото на фирма в несъстоятелност, събраните средства не се разпределят поравно между всички кредитори. Търговският закон определя специален ред за удовлетворяване на различните видове вземания.

С предимство се удовлетворяват определени обезпечени вземания, следвани от други категории, за които законът предвижда привилегия. Необезпечените кредитори обикновено се удовлетворяват на по-късен етап. Когато средствата не са достатъчни за пълното удовлетворяване на кредиторите от един и същи ред, те се разпределят съразмерно между тях.

Това е йерархична структура, при която всеки ред кредитори се удовлетворява съразмерно, а всеки следващ ред – само при пълното удовлетворяване на предния ред. При това законово положение понякога кредиторите от първите редове се удовлетворяват пълно, докато тези от последните редове – частично.

Прекратяване на производството и заличаване на фирмата в ТР

След като имуществото на длъжника бъде окончателно осребрено и получените средства бъдат разпределени между всички кредитори с приети вземания, производството по несъстоятелност приключва при наличие на предвидените в ТЗ предпоставки.

В този случай съдът по несъстоятелността постановява прекратяване на производството по несъстоятелност, а когато са налице и необходимите законови условия – заличаване на дружеството в Търговския регистър. Със заличаването в ТР, дружеството престава да съществува като юридическо лице.

Възобновяване на производството по несъстоятелност

Заличаването на дружеството в ТР обаче не изключва възможността производството по несъстоятелност да бъде възобновено при предвидените от ТЗ предпоставки.

Такова възобновяване е възможно, напр. когато след приключване на производството бъде открито имущество на длъжника, което не е било известно на съда и респ. не е било включено в масата на несъстоятелността. Това може да бъде както недвижим имот, така и вземания, авоари в (чуждестранни) банкови сметки или някакъв друг актив.

В такъв случай производството може да бъде възобновено, пристъпва се към осребряване на новооткритото имущество и разпределяне на получените средства между кредиторите по предвидения в ТЗ ред.

Възможни (опити за) злоупотреби

Умишлен фалит на фирма

Изразът „умишлен фалит на фирма“ често се използва в практиката, когато има съмнения, че управител или собственик съзнателно е довел дружеството до неплатежоспособност или е предприел определени действия за увреждане на интереса на кредиторите. Самата инициатива на собственика на бизнеса да започне процедура по несъстоятелност обаче не означава, че е налице умишлен фалит.

Проблеми, свързани с умишлен фалит на фирма, могат да възникнат, когато преди или в рамките на производството по несъстоятелност са извършвани действия, с които се укрива или разпилява имущество, предпочитат се определени кредитори или по друг начин се увреждат интересите на кредиторите.

В зависимост от конкретните действия, насочени към умишлен фалит на фирма могат да възникнат граждански, търговски или наказателноправни последици. Като се започне от жалба до прокуратурата срещу извършителите на деяния по НК, та се стигне до предявяване на гражданско- и търговскоправни искове срещу виновните лица.

Неоснователно откриване

В тази връзка се случва да се правят опити за умишлено откриване на процедура по несъстоятелност от самия търговец, въпреки че не са налице основания за това – като най-често това се прави, за да „поеме глътка въздух“ предвид факта, че действията (вкл. на съдебен изпълнител – ЧСИ или ДСИ) на всички индивидуални кредитори (вкл. и по изпълнителни дела) се спират с откриването на производството по несъстоятелност и не могат да продължат, дори да са в напреднал стадий. Упълномощен да събира дълговете на търговеца вече е само синдикът.

Пропускане на кратки срокове

На другия полюс са търговци, които „тихомълком“ се опитват да открият, проведат и приключат процедура по несъстоятелност по възможно най-бързия начин. Причината за това се корени в изключително кратките срокове, в които кредитори могат да предявят вземанията си срещу изпадналия в несъстоятелност търговец – обикновено до 1 месец.

Тези срокове са фатални, защото при пропускането им кредиторът, дори да има издаден изпълнителен лист, окончателно губи възможността да участва при осребряването и разпределението на имуществото на търговското дружество и единствената му надежда остава оздравяването на предприятието на търговеца (т.е. да не се стигне до обявяване на несъстоятелност и респективно заличаване на търговеца).

Поради това е много важно всеки добросъвестен търговец да следи внимателно поведението и действията на бизнес контрагентите си и най-вече на тези от тях, които имат финансови затруднения, за да предотврати навреме тежки и нежелани последици, независимо, че за тях няма никаква вина.

Промяна реда на кредиторите

Възможна злоупотреба в рамките на производството по несъстоятелност е да се правят опити за промяна на реда на кредиторите – най-общо казано йерархична структура, при която всеки ред кредитори се удовлетворява съразмерно, а всеки следващ ред – само при пълното удовлетворяване на предния ред. При това законово положение често кредиторите от първите редове се удовлетворяват в по-голяма степен от тези от следващите редове. Което обяснява опитите за „пренареждане“ на редовете.

Напълно възможно при това положение е да бъдат правени опити напр. необезпечен кредитор да бъде със сложни похвати превърнат в обезпечен кредитор с единствената цел да бъде издигнат по-нагоре в йерархията на чакащите за разпределение на осребрено имущество кредитори. И ако Вие сте необезпечен кредитор, добра идея е да не допуснете това, за да не бъдете ощетен.

За да бъдат предотвратени гореописаните опити за процесуални злоупотреби още в зародиш, най-добрата опция е ангажиране на опитни адвокати по несъстоятелност. С цел водене на специфични съдебни дела и предявяване на искове с цел разкриване на евентуални злоупотреби и предотвратяването на нежелани последици.