Време за прочитане : < 1 минута
Поръчител може да стане всяко способно да се задължава лице в България. Поръчителството стана особено популярно по времето на бума на банковото кредитиране в България през изминалите години.
Поръчителят отговаря за задълженията (заем, банков кредит и т.н.) на друго лице, напр. кредитополучател (т.нар. главен длъжник). Кредиторите (напр. банки) обикновено изискват поръчителство за по-голяма защита на интересите си – за да може при неизпълнение от страна на главния длъжник (напр. при лош кредит) да насочат претенциите си към поръчителя. Това е и същността на поръчителството по българското право – поръчителят е вид „резервен играч” („резервен длъжник”), който отговаря когато „основният играч” (главният длъжник) вече е „извън играта” (спре да плаща задълженията си в полза на кредитора).
Изключително важно е да се отбележи, че макар и „резервен”, поръчителят поначало и на практика си е съвсем истински длъжник – мнозина обаче разбират това едва след като „основният” длъжник спре да погасява задълженията си. Тогава банката насочва изпълнението към поръчителя по заема (банковия кредит). И всевъзможни житейски възражения от сорта на „Но длъжникът има предостатъчно имущество” и т.н. са напълно правно ирелевантни. Достатъчно е длъжникът (независимо дали има имущество или не) да спре да изпълнява задълженията си – и тогава банката има пълното право да изиска незабавно изпълнение от поръчителя. А всеки поръчител по лош кредит след това има право да търси от „основния” длъжник платените от поръчителя суми (защото все пак се касае за дълг на кредитополучателя, а не на поръчителя).
Друг много важен момент е, че поръчителите, колкото и на брой да са те, обикновено са солидарно отговорни с кредитополучателя. Което означава, че всеки от тях може да бъде съвсем законно заставен да плати целия дълг, а след това да насочи претенциите си към другите поръчители или длъжника. Този принцип, разбира се, търпи изключения, но обикновено влиза в полезрението само на опитни адвокати.
Здравейте случая е такъв през 2006г майка ми става поръчител на своя колежка а съпругът на колежката солидарен длъжник жена плаща кредита до септември 2011 и в един момент спира и започва запор на заплатата на майка ми през 2012 и откриват рак оперирана и трудо устроена и всичко спира не я търсят за нищо преди няколко месеца почина и в един момент след 9месеца получаваме от съдия изпълнител документи аз брат ми и баща ми че сме длъжници интересуваме какво можем да направим не искаме да плащаме нещо за което не сме взели пари и след като порачитела е починал не следва ли да търсят солидарният длъжник.
Здравейте, законът не поставя изискване пред кредитора да насочи претенцията си първо към солидарния длъжник, а след това към поръчителя. Поръчителят също е своеобразен солидарен длъжник и отговаря наравно с всички други за цялото задължение. Относно давността не може да се даде категоричен отговор дали е изтекла или не. Възможно е през този период от време давността да е спирала или прекъсвала, поради което все още да не е изтекла. Възможно е да са налице обстоятелства, които да изключват отговорността на поръчителя, но няма как това да се прецени, без да се изследва детайлно фактическата обстановка.
Ако вече сте приели наследството (това означава по какъвто и да е начин да сте започнали да използвате имущество от наследствената маса), то тогава отговаряте за задълженията на наследодателя си – всеки от вас според неговия дял от наследството. Но след това имате право да претендирате платените от вас пари от лицето, получило кредита (или от нейните наследници, ако жената е починала).
Ако приемем наследството по опис но наследодателя няма нищо на негово име какво следва или ако се откажем от него ще потърсят ли нейни братя, сестри или племенници като имаме предвид че няма нищо на нейно име.
Благодаря
При приемане по опис и липса на активи на практика наследниците няма да отговарят за пасивите, дори такива да бъдат открити години по-късно. При отказ от наследство на някой наследник – наследството преминава към останалите наследници в йерархията.