Съдебни дела

Време за прочитане : 5 мин.

Искате да знаете точния хонорар за завеждане или представителство по образувано срещу Вас дело? Разберете веднага като се обадите на 0888458635

Съдебно производство по граждански дела – общ преглед и развитие на процедурата от начало до край, стъпка по стъпка

Искова молба, такса, обезпечение, призоваване, отговор, съдебни заседания, доказателства, разноски, срокове, решение

Въззивна жалба и обжалване на съдебно решение от адвокат по граждански дела от София, Пловдив и др., влизане в сила, издаване на изпълнителен лист

(Забележка: приложението „Правен помощник“ съдържа Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и калкулатор, който автоматично изчислява адвокатски хонорари, съдебни и извънсъдебни разноски)

По-долу е разгледано развитието на съдебните дела (граждански или търговски) в България по правилата на ГПК – от подаването на искова молба в съда (лично или чрез упълномощен адвокат), през събирането на доказателства и извършването на други действия, до постановяването на съдебното решение, неговото обжалване, влизане в сила и издаване на изпълнителен лист за завеждане на изпълнително дело пред ЧСИ.

Видове дела

Съдебното дело пред компетентния български съд започва или с искова молба (по искови производства), или с молба (по охранителни производства). Предмет на настоящата статия са исковите дела, при които има 2 страни (ищец и ответник) и едната от тях печели делото, а другата го губи (освен при частично уважаване на иска или ако делото не бъде прекратено преди постановяване на съдебно решение). При охранителните производства има само 1 страна (молител), която иска от съда да постанови определен съдебен акт.

Видове искове

Исковете по търговски и граждански дела могат да бъдат 3 вида:

  1. Осъдителен. Най-широкоразпространеният вид, при който ищецът иска ответникът да бъде задължен от съда да извърши нещо, най-често да му заплати определена сума пари, напр. връщане на дължима сума, изплащане на парично обезщетение и т.н.
  2. Установителен. При тези искове целта е единствено установяването на даден факт с правно значение, напр. извършено престъпление, когато давността за наказателно преследване е изтекла.
  3. Конститутивен. При този вид искове се цели настъпването на някаква промяна във вече съществуващи правоотношения между ищец и ответник. Ако напр. страните имат сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, всяка от тях може да предяви иск за обявяване на предварителния договор за окончателен, с който да поиска обявяването му за окончателен, в резултат на което купувачът по предварителния договор ще придобие качеството на собственик по силата на съдебното решение, в което се изразява конститутивния ефект. Ако имот пък е придобит с нотариален акт, сделката може да бъде развалена с решение, в резултат на което имотът се връща в собственост на продавача, който пък е задължен да върне получената от купувача продажна цена.

Обезпечение

Всяко съдебно дело в България започва с подаването на искова молба от ищеца. Единственото изключение е подаването на молба за обезпечение на бъдещ иск, с която се иска възбрана на недвижими имоти, запори на банкови сметки и др. подходящи мерки, целящи предотвратяване на укриване или прехвърляне на имущество от ответника, след като разбере за воденото срещу него дело.

Ако молбата е основателна, съдът първо допуска налагането на обезпечителните мерки, а чак след това ищецът депозира исковата си молба и съдът уведомява длъжника – ответник, т.е. възбраните и запорите са вече ефективно наложени, когато ответникът разбира за воденото срещу него дело и няма как да увреди кредитора си като разпродаде или по друг начин отчужди имуществото си. Обезпечение може да бъде наложено и след подаването на исковата молба, но това най-добре може да прецени добър адвокат по граждански дела от София, Пловдив и др., който представлява кредитора.

Искова молба и държавна такса

Исковата молба се подава до районен или респ. окръжен / градски съд (при искове с цена на иска над 25 хил. лева и др.) по местожителството на ответника (това е общото правило за местна подсъдност, от което има изключения). Към нея се прилагат всички писмени доказателства и преписи от тях за ответника. Заплаща се и държавна такса, която в общия случай е в размер на 4% от материалния интерес.

Ако има нещо нередно по исковата молба, съдията я оставя без движение и дава указания на ищеца за отстраняването им, а ако не бъдат отстранени прекратява делото и платената държавна такса се губи. Предвид последното е препоръчително упълномощаването на добър адвокат по гражданско право, който да представлява ищеца (или респ. ответника) в исковото производство. Направените разноски за държавна такса, адвокатски хонорар и др. (напр. експертизи на вещи лица) се присъждат в полза на спечелилата делото страна и се заплащат от загубилата страна.

Връчване

Ако констатира, че исковата молба е редовна и държавната такса е платена, съдът разпорежда исковата молба да бъде връчена от съдебен служител (призовкар) на ответника, който има 1-месечен срок (14-дневен при търговските дела) да депозира отговор на исковата молба.

Ако не го направи, то за ответника може да настъпят много тежки последици, вкл. т.нар. процесуална преклузия – невъзможност за извършване на определени действия на по-късен етап от делото. Ако напр. ответникът пропусне да се позове на изтекла погасителна давност, дори такава де факто да е изтекла, съдът няма друг избор, освен да приеме, че де юре давността не е изтекла. Това е много добра илюстрация за това как дори законът и доказателствата да са изцяло на страната на ищеца (или респ. ответника), същият може да загуби делото, защото не е упражнил правилно или в срок правата си.

Осъден без да разбере?

Важно е също така да бъде отбелязано, че дори ответникът да не бъде открит на адреса си, има редица законови хипотези, при които се счита, че ответникът е редовно призован, въпреки че исковата молба или съобщение за воденото дело може никога да не са му били връчвани.

Много ответници смятат, че ако умишлено се укриват, за да не могат да им бъдат връчени лично книжа по делото, то няма как да бъдат осъдени, но това категорично не отговаря на истината и затова е силно препоръчително, ако разбере или дори само чуе, че срещу него се води дело, ответникът веднага да се свърже с адвокат, който може дори да издири точното дело, което се води срещу клиента му, ако последният е в неведение. Следва също да бъде отбелязано, че страната се призовава само веднъж, а след това сама трябва да следи за движението и развитието на делото.

Отговор на искова молба

След депозирането на отговор на искова молба (или след изтичането на срока, ако отговор не бъде подаден), съдът насрочва първото открито съдебно заседание по гражданското дело. При търговските дела се прилага т.нар. двойна размяна на книжа – след отговора на искова молба, съдът дава възможност за допълнителна искова молба и допълнителен отговор на допълнителна искова молба.

Заседания и доказателства

В първото до делото открито съдебно заседание страните следва да уточнят своите позиции и да направят допълнителни доказателствени искания, ако имат такива. След приключването на това първо заседание, страните не могат нито да твърдят нови факти, нито да ангажират други доказателства (освен ако са новооткрити). Явяването на страните по делото не е задължително, а масовата практика е вместо тях с пълномощно да се явяват техните процесуални представители – упълномощени адвокати по граждански дела.

Почти винаги в първото заседание делото се отлага за друга дата за събиране на доказателства – експертизи на вещи лица, разпит на свидетели, снабдяване с документи чрез съдебни удостоверения и др. Ако ответникът не се яви и не е депозирал отговор на искова молба, съдът може да постанови т.нар. неприсъствено решение, което поначало не подлежи на обжалване и ищецът може веднага след това да се снабди с изпълнителен лист срещу ответника и да заведе изпълнително дело при ЧСИ.

Събирането на доказателства обикновено се извършва в няколко поредни съдебни заседания по делото и като цяло приключването на делото във всяка съдена инстанция отнема около 1 година, като този срок е индикативен и варира според сложността на делото и натовареността на съда (най-натоварените съдилища са в София, след това в Пловдив и др. големи градове).

Съдебно решение

С постановяване на съдебно решение приключва първоинстанционното производство. И съдията, постановил решението, вече не е компетентен да се произнася повече, а ако страните не са доволни от решението, могат да го обжалват пред горния съд. По изключение съдът може да допълни (ако е пропуснал да се произнесе по искане на страните, напр. в частта за разноските) или поправи (при очевидна фактическа грешка) своето собствено решение, но не и да го преразглежда.

Съдът може да издаде едно-единствено решение, а всички останали актове, които постановява по хода на делото, се наричат разпореждания и определения и касаят развитието и хода на делото (напр. допускане на доказателства, изменение или увеличение на иска и т.н.). Някои от тези актове не подлежат на обжалване, а за подлежащите на обжалване текат срокове, които страната трябва сама да следи или да упълномощи адвокат по граждански дела, който да води делото и да предприема всички необходими действия за защита на правата на клиента си. Пропускането на срок за обжалване на решение или определение може безвъзвратно да увреди шансовете на страната за спечелване на делото.

Жалба, такса и срок

Въззивна жалба може да подаде ищцовата или ответната страна (или и двете едновременно при частично уважаване на иска), ако не е доволна от първоинстационното съдебно решение в 14-дневен срок. Тя се подава чрез първоинстанционния до второинстанционния (въззивен) съд, който е или окръжен (респ. Софийски градски съд), или апелативен.

Държавната такса за обжалване е в размер на 2% върху обжалваемия материален интерес. Ако напр. искът е бил предявен за 100 хил. лева, но е уважен до размер на 70 хил. лева, едната страна би дължала 1400 лева, а другата 600 лева държавна такса за своята собствена въззивна жалба срещу първоинстанционното решение.

Отговор на въззивна жалба, втора инстанция

След подаването на жалбата и плащането на таксата за обжалване, първоинстанционният съд праща въззивната жалба на жалбоподателя (въззивник) до насрещната страна (въззиваема страна), а последната може в 14-дневен срок да депозира отговор на въззивна жалба и насрещна въззивна жалба.

След това въззивният съд насрочва датата за първото открито съдебно заседание, в което страните могат да направят допълнителни доказателствени искания, които пък съдът може да уважи или отхвърли. Ако има доказателства за събиране, делото се отлага за друга дата, а ако няма се обявява за решаване още в първото заседание. За разлика от наказателния съд, в производствата по граждански дела съдът никога не обявява веднага своите решения, а се произнася в срок – по закон 1 месец, а на практика нерядко срокът е 2-3 месеца. При фактическа или правна сложност или при голям обем на делото или доказателствата, срокът може да бъде още по-дълъг.

Касационно обжалване, трета инстанция

След постановяването на второинстанционното решение, същото подлежи на касационно обжалване. Въпреки това обаче всяка страна може да се снабди с изпълнителен лист за присъденото й от въззивния съд и да образува изпълнително дело при ЧСИ, независимо, че решението може да не е окончателно и впоследствие да бъде отменено от ВКС. Не подлежат на касационно обжалване делата с по-малък материален интерес (5 хил. за граждански дела и 20 хил. лева за търговски), както и още някои категории актове, при които въззивното решение е окончателно.

Жалбата се подава чрез въззивния до Върховния касационен съд, който винаги е трета и последна инстанция по търговски и граждански спорове. Процедурата по касационно обжалване е по-сложна, а самата жалба следва да бъде подписана от адвокат. Първоначално се заплаща 30 лева държавна такса, а ако касационната жалба бъде допусната до разглеждане се внася 2% държавна такса върху обжалваемия интерес.

Задължително участие на адвокат?

С изключение на касационното обжалване, участието на адвокат по съдебно дело в България не е задължително и страната може лично да извърши всички необходими процесуални действия. В последния случай обаче е съмнително доколко страната, особено ако няма юридическо образование и познания, може да постигне успех по делото и затова по правило страните по граждански и търговски дела упълномощават компетентни адвокати, които защитават по най-добрия начин техните интереси.

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *