ЧСИ таксите с максимален размер в изпълнителното производство

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. По време на коронавирус карантината, може да се свържете с адв. Трифонов чрез формата за запитване или на ☎ 0878358643

Време за прочитане : 2 минути
 

Таксите на ЧСИ от няколко години вече имат таван – това е добрата новина за всички длъжници. Представете си, че Вие сте осъден с влязло в сила решение да заплатите 500 (петстотин) лева. За същата сума е издаден изпълнителен лист, по който се образува изпълнително дело при държавен или частен съдебен изпълнител (ДСИ или ЧСИ). Вие притежавате много скъп имот, който е описан от съдебния изпълнител, преди Вие да успеете да реагирате и да платите 500-те лева задължения – или дори преди да разберете, че срещу Вас се води изпълнително дело. И за споменатия опис е начислена такса в размер напр. на 10 (десет) хиляди (да, хиляди) лева. И изведнъж се оказва, че по изпълнителното дело Вие дължите 10 500 лева (500 лева по изпълнителния лист + 10 000 лева такси на ЧСИ). Вие веднага плащате 500-те лева и възразявате против 10-те хиляди лева такса, обжалвате, пишете на омбудсмана, но резултатът е нулев.

Художествена измислица ли е горенаписаното или напълно възможна и съобразена със закона хипотеза?! До промените на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) от 29.06.2012 цялата тази схема беше колкото неетична от гледна точка на обществения морал, толкова и напълно законна от гледна точка на действащото у нас право. Но с измененията на ГПК от 2012 всичко това се промени. Съгласно чл.73, ал.4, изр.2 от ГПК „Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане”. Или с прости думи за дълг от 500 лева, съдебният изпълнител – дори да опише НДК – не може да начисли повече от 500 лева такса за опис.

Друга революционна, поне за България, промяна от 2012 г. е задаването на долен и горен праг на ЧСИ таксите, събирани от съдебните изпълнители. Законът е категоричен, че общият сбор от всички такси по едно изпълнително дело не могат да са повече от 10% от целия дълг, освен ако не се пада под минималния размер. Напр. ако дългът е в размер на 20 лева, а таксата за образуване на изпълнително дело е 50 лева – в този случай няма да може да се претендира таксата да бъде 2 лева (10% от размера на дълга). Но ако дългът е в размер на 1000 лева – тогава допустимият максимум е в размер на 100 лева.

Друга особено благоприятна за длъжниците промяна от 2012 г. е изричната и задължителна разпоредба на чл.79, ал.3 от ГПК, че в срока за доброволно изпълнение такса за опис не се дължи. Или казано с прости думи – съдебният изпълнител е длъжен да покани надлежно длъжника да плати доброволно задълженията си и едва след като изтече срока за доброволно изпълнение има право да извършва действията, които най-много „раздуват сметката”, която в крайна сметка длъжникът трябва да плати. Това е и стимул за длъжниците да платят своевременно задълженията си – защото ще знаят, че те могат да нараснат многократно след срока за доброволно изпълнение.

Със ЗИД на ГПК от 2017г. в изпълнителното производство бяха въведени допълнителни новости. Съгласно предходната редакция, с молбата за образуване на изпълнителното дело длъжникът можеше да посочва един или повече способа за принудително изпълнение (напр. едновременно запор върху банкови сметки и/или трудово възнаграждение, възбрани върху недвижимо имущество и т.н.) Според новите текстове сега взискателят може да посочи повече от един способ, само ако това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В течение на производството разбира се той може да посочи и други, ако с първоначално посочения не е в състояние да се удовлетвори.

Нещо повече, новите положения в ГПК предвиждат, че налагането на явно несъразмерни обезпечения от страна на съдебният изпълнител прави принудителното изпълнение незаконосъобразно. В тези случаи съдебният изпълнител отговаря за причинените от тези действия вреди. Наложените от съдебния изпълнител обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и възможността вземането да остане неудовлетворено. За длъжника съществува и друга възможност за защита, тъй като новият ГПК изрично му призна възможността да обжалва пред съд разноските във връзка с изпълнението. По този начин всички такси и разноски, начислени от съдебния изпълнител по конкретно изпълнително дело вече ще подлежат на съдебен контрол за законосъобразност.

 

Моля дайте своята оценка:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *