Възбрана съгласно българското право е привременна обезпечителна мярка, целяща да се пресече възможността да се отчужди недвижим имот и по този начин да се увреди съответния кредитор. Този недвижим имот може да е напълно чужд за кредитора и да не е предмет на някакво правоотношение между кредитор и длъжник.
Ефектът от ипотеката е сходен с този на възбраната, с тази разлика обаче, че ипотекираният имот е предмет на изрично правоотношение между кредитор и длъжник. Ипотека не може (за разлика от възбраната) да бъде „налагана“ от трето лице.
Кредиторът по ипотечното правоотношение може да се удовлетвори предпочтително (привилигеровано) от цената на имота при неизпълнение от страна на длъжника. Това е т.нар. привилегия – право привилегирования кредитор да се удовлетвори преди всички останали (хирографарни) кредитори.
При наложена възбрана подобна привилегия липсва. Дори една възбрана да е вписана в службата по вписванията във времево отношение преди ипотека – кредиторът по ипотечното правоотношение има право да се удовлетвори напълно преди кредитора, който е наложил възбрана още преди вписването на ипотеката.
Предвид горното, препоръчително е сложни вещноправни схеми да бъдат изработвани или поне одобрявани от опитни адвокати по вещно право.
Вашият коментар