Съдебна делба след развод – особености

Време за прочитане : 2 мин.

След приключило дело с влязло в сила решение за развод, следващата стъпка обикновено е завеждане на ново дело за делба на имущество. Важна особеност е, че при развод по взаимно съгласие двете страни могат доброволно да уредят имуществените си отношения ЕДНОВРЕМЕННО с развода. При развод по исков ред обаче и непостигане на съгласие между страните, единствената опция е образуването на ново дело за делба след приключване на това за развода.

При „обикновено” дело за делба особености няма – съгласно чл.27 от Семейния кодекс (СК) съпружеската имуществена общност (СИО) се прекратява с прекратяването на брака, а съгласно чл.28 от СК при прекратяване на имуществената общност дяловете на съпрузите са равни. Особеностите са при искове по чл.29 от СК за определяне на по-голям дял на съпруга и по чл.23 от СК за преобразуване (трансформация) на лично имущество. При тези два иска има някои особености, наложени от трайната съдебна практика на ВС и ВКС, които обаче нерядко не се съблюдават и в резултат на това страните търпят загуби, измерващи се в хиляди, а понякога и в милиони левове.

Важно е да се знае, че искът за определяне на по-голям дял по чл.29 от СК е конститутивен и има фатален 1-годишен срок, считано от влизане в сила на решението за развод, за предявяване на този иск. При такъв тип дела съпрузите доказват, най-общо казано, че имат по-голяма заслуга при придобиване на общото имущество по време на брака. За съжаление при този тип дела основните „оръжия” на страните са свидетелските показания, които по правило за взаимно противоречащи си и като цяло ненадеждни. Грижливите страни избягват напълно този проблем като предварително са сключили брачен договор, който урежда имуществените им отношения или евентуално документират грижливо всички придобивания по време на брака. Исковете по чл.29 от СК е недопустимо да се съединяват (т.е. да се разглеждат в рамките на едно и също дело) в едно гражданско съдопроизводство за делба на имущество – което означава, че първо трябва да бъде предявен иск за по-голям дял, а едва след това – иск за съдебна делба.

Исковете за преобразуване на лично имущество по чл.23 от СК са установителни и при тях няма срок за предявяването им, те дори могат да бъдат предявявани по време на брака (ако напр. съдебен изпълнител насочи принудителното изпълнение към СИО, част от което обаче е лична собственост на съпруга-недлъжник). При тях се цели установяването на факта, че имущество, придобито по време на брака и формално попадащо под режима на СИО, напр. е придобито изцяло (пълна трансформация) или частично (частична трансформация) с лични средства само на единия съпруг (напр. спестовен влог, датиращ от времето преди сключването на брака, дарение от родители и т.н.). Режимът при този тип дела позволява те да се съединяват с дела за делба – т.е. възможно е по заведено дело за делба, едната страна да поиска от съда да установи, че дадено имущество е изцяло или частично лично нейно. Една от грубите грешки, която се допуска при този тип дела, е да се търси „принос” (напр. вложен труд или други усилия), който да обективира трансформацията. Съдебната практика е категорична, че приносът може да има само парично измерение.

Моля дайте своята оценка:

51 thoughts on “Съдебна делба след развод – особености

  1. Здравейте,
    Имам бракоразводно дело с бившия ми съпруг от 6 години. След разтрогване на брака, в бракоразводното решение бе осъдено аз и дъщеря ми да ползваме семейното жилище до навършване на 26 год. възраст на дъщерята. Този срок изтече и сега идва момента да разрешим въпроса по делба на семейното жилище, но бившия ми съпруг не желае да го продаваме, а има намерения да се връща да живее при мен, но аз не желая и след като не иска той доброволно да си разделим имот, какви са начините по съдебен ред да разрешим проблема, в случай, че бившия ми съпруг категорично отказва да се продава имота, а аз искам или да откупя неговата част или да го продадем на трето лице.

    • Здравейте, може да заведете дело за делба. В такъв случай жилището ще стане 100% собственост на някой от Вас двамата (като другия ще получи парично обезщетение по пазарни цени за дела си) или ще бъде продадено от ЧСИ на публичен търг (в който случай продажната цена ще бъде разделена съобразно дяловете Ви като бъдат приспаднати разноските, напр. на ЧСИ).

      • Благодаря много за отговора! Разбирам за тези два варианта, но при положение, че бившия ми съпруг не желае по никакъв начин жилището да се продава, а аз не искам да се продава от ЧСИ, какво следва? В кои случай може да придобие собственост на 100% за един от двамата, при положение, че няма съгласие от едната страна?
        Благодаря още един път!!!

        • Единият от съсобствениците може да стане едноличен собственик на 100% от недвижимия имот по 2 начина – доброволна делба (ако има съгласие от всички съсобственици) или съдебна делба (ако няма съгласие на всички съсобственици).

  2. Здравейте, да попитам имали някакъв шанс да осъдя бившата си жена за наем на апартамент който е мой и придобит преди брака, но при развода съда реши да го ползва тя и детето ми до навършване на 18 год. Проблема е че тя живее с друг мъж в моят апартамент.

    • Здравейте, имате пълното право и отличната възможност да сторите това. Съгласно трайната съдебна практика в подобни случаи бившият съпруг – несобственик дължи пазарен наем на бившия съпруг – собственик на имота, който по силата на подобно съдебно решение е временно лишен от ползването му.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *