На 14.12.2011 на второ четене бяха внесени за разглеждане промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).
Най-очакваната за обикновените крайни потребители бе новината за затягането на режима на некоректните търговски практики, за които напоследък „валяха“ жалби от потребители. Основните акценти в тази връзка са:
- Регламентирани са по-високи изисквания към предприятията за прозрачност, така че потребителите да бъдат ясно информирани за продължителността на договорите, условията за тяхното подновяване, съответните неустойки, характера на услугата, за която се абонират, включително за техниките за управление на трафика и влиянието им върху качеството на обслужване, както и всякакви други ограничения. Поставено е условие максималната продължителност на срочния договор между абоната и предприятието де не надвишава 24 месеца при възможност за сключване и на договор със срок до една година.
- Засилени са изискванията към предприятията, свързани с повишаване информираността на крайните потребители чрез включване на клаузи в общите условия на договора за предоставяни услуги, възможно ограничаване на предоставяните услуги, промени по отношение на достъпа до услуги за спешна помощ, предлагано минимално качество на услугите.
- Въведени са задължения за предприятията за предоставяне на услуги за контрол и наблюдение на потреблението и уведомяване на абоната при нетипичен трафик или прекомерно потребление.
- Предвидено е индивидуалният договор да влиза в сила в срок до 7 дни след сключването му, освен ако абонатът изрично не е заявил желание договорът да влезе в сила незабавно.
- Ограничено е автоматичното подновяване на срочните договори. Срочният договор може да бъде подновен само при изричното съгласие на абонат относно условията му, а когато липсва такова съгласие след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. В този случай абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
- В случай че предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, не изпълни свое задължение във връзка с предоставяните обществени електронни съобщителни услуги и/или свързване към обществена електронна съобщителна мрежа, засегнатият краен потребител може да отправи жалба до предприятието и до КРС.
Второто най-често оплакване на потребителите бе за „бомбардирането“ им с нежелани рекламни съобщения и практическата невъзможност за ограничаването им. В случая новият законопроект предвижда, че с оглед защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот на крайните потребители се въвежда забрана за изпращане на електронна поща за целите на директен маркетинг, маскираща или скриваща идентичността на подателя, от чието име се прави съобщението или е без валиден адрес, на който получателят да може да изпрати искане да се спрат такива съобщения.