Време за прочитане : 3 мин.

Дружествата в различните държави на ЕС могат напълно законосъобразно да се премесят от една държава-членка и установят в друга държава-членка от ЕС. Правото на ЕС дава 3 възможности за това – чрез регистрация на клон, чрез регистрация на дъщерно дружество или чрез някоя от формите на преобразуване на търговските дружества (сливане, вливане). Предмет на настоящата статия е именно преобразуването и свързаното с него преместване на седалището и дейността на дадена фирма от една в друга държава в рамките на ЕС.

За разлика от преобразуването на български търговски дружества, преобразуването, в което участват и търговски дружества със седалища в държави – членки на Европейския съюз, има своите специфични особености. Те се регулират от българския Търговски закон, както и от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право, която замени старата директива 2005/56/EО.

На първо място като форми на преобразуване могат да се прилагат само вливането и сливането. На следващо място поне едно от дружествата, които се сливат или вливат, трябва да е със седалище в държава – членка на Европейския съюз или друга държава, която е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а българското дружество, което участва, трябва да е задължително капиталово. По българския Търговски закон съществува и ограничение за преобразуващо се дружество със седалище в България, което ще се влее в или слее с дружество със седалище в друга държава-членка – то не трябва да притежава земя.

Първа стъпка в процедурата по преобразуването е изготвянето и обявяването на т. нар. общ план за преобразуване. Това се извършва най-рано един месец преди приемането на решението за преобразуване от приемащото (или респ. новообразуваното) и преобразуващите се дружества. Задължителна е писмената форма и подписването му от всички представляващи на преобразуващите се дружества. Този план съдържа информация относно начините, по които ще се осъществи преобразуването. Реквизитите относно общия план се съдържат в чл. 265д, ал.3 от Търговския закон. Към общия план за преобразуване задължително следва да се приложат доклад за преобразуването, съставен от управителния орган на всяко от преобразуващите се дружества, проект за дружествен договор или устав на новоучреденото дружество (при сливане) или изменения или допълнения дружествен договор или устава на приемащото дружество (при вливане), както и годишните финансови отчети, счетоводния баланс и подробен списък на дружествата, участващи в преобразуването, съдържащ основната информация за тях и правилата за защита на кредиторите им в държавата им по произход. Докладът за преобразуването съдържа правната и икономическата обосновка на общия план, както и влиянието, което преобразуването ще окаже върху съдружниците на дружествата. Докладът се предоставя за запознаване и на работниците и служителите на преобразуващите се дружества.

Втората стъпка в процедурата по преобразуването е назначаването по решение на управителните органи на преобразуващите се дружества на т.нар. нарочен проверител, който съставя доклад след извършената проверка на преобразуването. Тази стъпка би могла да бъде пропусната, ако е налице писмено съгласие на всички съдружници или акционери в тази насока.

Най-важният момент в цялата процедура е приемането на решението за преобразуване от страна на общото събрание на всяко от преобразуващите се дружества – тоест имаме няколко (две или повече) поотделно взети решения за преобразуване. С тези решения се одобрява и общият план за преобразуването. Интересен етап в процедурата по вписването на преобразуването на дружествата е моментът, в който се иска от Търговския регистър (или аналогичен на този орган в друга държава-членка) удостоверение за законосъобразността на преобразуването по отношение на чуждестранното дружество (или дружества).

Когато българско дружество се влее или слее с чуждестранно, след като съответния чужд регистър впише това обстоятелство и издаде съответното уведомление, се извършва и заличаване на съответното дружество в българския Търговски регистър. Характерно за преобразуванията е, че след реалното вписване на преобразуването в съответния регистър, всички права и задължения на преобразуващите се дружества преминават автоматично върху нововъзникналия правен субект или приемащото дружество.

Вписването на преобразуването може да се оспори от страна на всеки един акционер или съдружник от участващите в преобразуването дружества, ако са допуснати някои съществени и изрично уредени в законодателството нарушения, като например: липсва договор, проект за договор или план за преобразуване, или дори и да са налице те са недействителни към момента на преобразуването, или пък решението за преобразуване противоречи на императивна правна норма или устава на преобразуващите се дружества и т.н. Оспорването може да стане само преди вписване на преобразуването.

След извършено вписване може да се заведе иск за недействителност на новоучреденото дружество по реда на чл.70 от Търговския закон. Друга възможност за акционери или съдружници, които се чувстват ощетени по някакъв начин, е предвиденият в чл. 263р, ТЗ иск за парично уравняване в случай, че приетото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно. Когато не може да се защити и по исков ред, за ощетения от преобразуването съдружник възниква правото на напускане на дружеството и правото да му бъде изплатена паричната равностойност на притежаваните от него акции или дружествени дялове, притежавани преди датата на преобразуването. Това съдружникът може да направи в 3-месечен срок от вписването на преобразуването с писмено уведомление до дружеството.

Време за прочитане : 2 мин.

Капиталът на ООД се образува от вноските на съдружниците като срещу вноската съдружникът придобива част от капитала, с която той участва в дружеството. Промяната на дружествения му дял, който не може да бъде по-малък от 1 лев, води и до промяната в капитала, ако не е уговорено друго. Всеки съдружник е длъжен да внесе или изплати дяловата си вноска, с което се дава гаранция на кредиторите на дружеството, че същото има средства да обезпечи евентуалните си задължения. Когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който го дължи, и няма възможност той да бъде продаден на друго лице, останалите съдружници са длъжни да изплатят недостига съразмерно дяловете си или да намалят с него дружествения капитал по съответния ред.

Предпоставки за увеличаване на капитала на ООД могат да бъдат необходимостта от постъпване в дружеството на допълнителни средства за разрастване на стопанската му дейност или нуждата от допълнителни средства за преодоляване на финансови затруднения. Възможно е да настъпят нови завишени законови изисквания за минимален размер на капитала, което да породи необходимостта от неговата промяна.

Капиталът се увеличава чрез парични или непарични (апортни) вноски. Предметът на непаричната вноската може да бъде вещ, право върху вещ или услуга на съдружник. Апортни вноски са например недвижими имоти, стоки, материали, право на строеж, интелектуален труд и др. като капиталът, който се формира за сметка на непаричните вноски, също се изразява в левове. Капиталът на ООД не може да бъде по-малък от 2 лева. За увеличаване на капитала на ООД се изисква най-напред решение на Общото събрание на съдружниците. Увеличението на капитала се вписва в Търговския регистър като е необходимо да е внесен най-малко 70 на 100 от записания основен капитал.

Начините за увеличаване капитала на дружеството с ограничена отговорност са – увеличаване на дяловете, записване на нови дялове или приемане на нови съдружници. При увеличаване на дяловете се променя тяхната стойност, тоест съдружниците увеличават дяловете си съразмерно с вече притежаваните такива. Например 100 дяла по 50 лева стават 100 дяла по 100 лева, като увеличението е пропорционално на дяловете. При записване на нови дялове имаме две възможности – или настоящите съдружници да запишат нови дялове – например 50 дяла по 100 лева, записват се още 50 дяла и стават 100 дяла по 100 лева , или в дружеството да влязат нови съдружници, които също записват нови дялове. Решението за увеличаване на капитала чрез приемане на нови съдружници отнема правото на съдружниците на съразмерно участие при увеличението на капитала.

Капиталът на дружеството може да се увеличава и със собствени средства. На първо място неразпределената между съдружниците печалба от дейността на дружеството може да послужи за увеличаване на капитала. Важно е да се отбележи, че фонд „Резервен“ е задължителен за АД, но не е и за ООД – но в случая може да бъде учреден специално с цел увеличение на капитала на ООД. Но не е пречка, ако съществуването на този фонд не е уредено в дружествения договор на дружеството, да се извърши увеличение на капитала от неразпределената печалба.

Частен случай, особено популярен сред печелившите и проспериращи дружества, е капиталът да бъде увеличен чрез външно финансиране от нови съдружници, които биват приемани. То е един популярен способ за привличане на свеж капитал за развитие на дружеството. Особеното в случая е, че в мнозинството от случаите се касае за дружества, учредени с минимален капитал (напр. 2 или 5000 лева), но същите дружества са развили достатъчно дейността си така, че бъдат достатъчно печеливши. Няма пречка например едно дружество с капитал от 2 лева да генерира чиста годишна печалба от 200 хил. лева. Именно с оглед на атрактивността на дружеството външни инвеститори са готови да придобият дялове от дружеството на много по-висока от номиналната им стойност. В горния пример дружество с капитал 2 лева, който е разделен на 2 дяла, може да привлече инвеститор, който да стане съдружник в дружеството като придобие новоемитирани 2 дяла, но не по номинала им от 1 лева, а напр. за 100 хил. лева всеки. По този начин в дружеството се вливат „свежи“ 200 хил. лева, които се използват за разширяване или по друг начин развитие дейността на дружеството.

Начините за увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност са уредени в Търговския закон като размерът на капитала може да бъде променян през време на съществуването на търговското дружество. Размерът на капитала е отразен в дружествения договор и е част от неговото съдържание, което води до необоримото твърдение, че с увеличението на капитала се внася изменение в дружествения договор.

Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 намаляване и увеличаване на капитала вече ще се извършва не само с нотариално удостоверени подписи, но и нотариално заверено съдържание на подписаните документи, извършени едновременно.

Време за прочитане : 2 мин.

Участието на съдружници в едно търговско дружество е обвързано както с права, така и със задължения. Едно от основните права на участниците в ТД е правото на участие при разпределяне на печалбата, т. нар. „дивидент“. Това е предвидено в Търговския закон за АД, респ. ООД.

По принцип „чистата печалба“ се разпределя между акционерите или съдружниците съразмерно на тяхното участие с дела им в капитала на дружеството. Това означава, че ако има двама съдружници с участие 50 на 50, то и делът им от печалбата следва да се разпредели в същата пропорция. Но това не е задължително и може да бъде променено при съгласие на участниците в дружеството.

Търговският закон дава голяма свобода при уреждане на отношенията между съдружниците и в дружествения договор те могат да уговорят и друг начин, по който да се разпределят дивидентите, непропорционален на дела им в капитала. В едно свое решение ВКС също признава това право. Според него правото на дивидент не произтича само от закона, но и от самия дружествен договор. За да възникне това право обаче е необходимо да са спазени някои изисквания, като напр. да е изтекла съответната финансова година и да се приеме годишен отчет. Най-важното, разбира се, е дружеството да има реализирана печалба, на което основание да възникне възможността част от тази печалба да бъде раздадена като дивиденти. Решението за това се взима от Общото събрание на съдружниците или акционерите.

Друг съществен момент е именно правото на глас в Общото събрание. Такова имат всички съдружници, както и работниците и служителите, ако са повече от 50, но само със съвещателен глас. Тук отново положението е сходно с това при разпределяне на дивидент. Всеки съдружник има право на глас, съразмерно на дела му в капитала, освен ако в дружествения договор не е уговорено нещо, по-различно от това. Това е положението по отношение на дружествата с ограничена отговорност (ООД).

Малко по-различно стоят нещата при акционерните дружества (АД). При тях се издават акции. Всяка от тях има своя номинална стойност в цели левове. Тази номинална стойност дава съответно: право на глас, право на дивидент и право на ликвидационен дял, съобразено със стойността на акцията. Но може да има и други уговорки в устава на дружеството. Има възможност за издаване на т.нар. привилегировани акции. Те дават право на притежателя им на допълнителен дивидент, но в същото време могат да го лишат от право на глас. Това обаче задължително се отбелязва върху самата акция. Когато обаче дивидентът не бъде изплатен на съответния съдружник за 1 година и закъснялото плащане не бъде изплатено през следващата година, акцията придобива право на глас, но само докато не бъдат изплатени дивидентите.