Време за прочитане : 2 мин.

Преглед

„Кражба“ на фирма е все още е често срещано престъпление в България, въпреки предприетите законодателни мерки. Българските власти многократно до настоящия момент са предотвратявали опити за кражби на фирми чрез документна измама, но за съжаление множество са и случаите, при които, за да се направи каквото и да било, е на практика прекалено късно. Множество са и делата в Съда в Страсбург, по които държавата е осъдена да заплати обезщетение на пострадалите собственици, защото със своите действия и бездействия държавните органи са „помогнали“ да бъде открадната фирмата.

Същност

Кражба на фирма най-често се осъществява по организиран начин от различни лица, действащи съвместно. Целта на измамата е лицата, чрез фалшифициране на документи и подписи или чрез електронно подаване на фалшиви документи с електронен подпис, да осъществят промяна в обстоятелствата, която да бъде отразена в ТРРЮЛНЦ (Търговския регистър) и да бъде сменен управителят на фирмата, с лице, което е част от или подставено на организираната престъпна група. След като бъде вписан нов управител в ТРРЮЛНЦ, това предоставя възможност на престъпниците да се разпореждат с активите на фирмата – най-често банкови сметки и недвижима собственост.

Защита след кражба

При разкриване на кражба на фирма и при положение, че все още нищо не е отчуждено (откраднато) от активите на фирмата, пострадалите лица следва незабавно да предприемат съдебни обезпечителни мерки, целящи спиране увреждането на интересите на законните собственици на търговското дружество.

Обезпечителни мерки

В случай, че собственикът на фирмата е узнал за кражбата, след като промяната в обстоятелствата е била заявена или вписвана по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, отново има редица уредени от закона средства за последваща защита. Сред най-често срещаните и ефективни съдебни обезпечителни мерки са:

• Запор върху дяловете на дружеството – когато се запорират дяловете в дружеството, вписаният в ТРРЮЛНЦ собственик на запорираните дялове не може да се разпорежда с тях и така не може да прехвърли фирмата на поставено лице
• Забрана на новите му управители да вземат управленски решения – тази мярка цели да ограничи бъдещото разпореждане с активите на дружеството, защото вписаният управител е лицето, което представлява дружеството и с действията си, независимо от това дали има решение на ОС на съдружниците, той отново може да доведе до значими загуби за действителните собственици на фирмата
• Спиране на всички бъдещи вписвания в ТРРЮЛНЦ – чрез тази мярка се „замразява“ състоянието на фирмата към момента на налагането й т.е. не може да се променя каквото и да е било по партидата на дружеството – управител, съдружници и т.н., докато не бъде вдигната тази обезпечителна мярка
• Запор върху банкови сметки, собственост на фирмата – чрез тази обезпечителна мярка се ограничава последващото присвояване на авоарите на дружеството
• Възбрана върху недвижими имоти, собственост на фирмата – веднъж наложена тази обезпечителна мярка препятства прехвърлянето на недвижими имоти на други лица, като по този начин извършителят няма да успее да придобие и след това веднага разпродаде имотите на дружеството
• Спиране на притежаваните фирмени МПС-та от движение – тази мярка има по-скоро ограничена приложимост, тъй като с нея ще се съхранят единствено моторните превозни средства, които в редки случаи са крайната цел на престъпниците

Производство

Крайната цел на тези и други подобни обезпечителни мерки е да се ограничи последващото разпиляване на притежаваните от фирмата активи, докато са висящи другите съдебни дела срещу извършителите и се чака постановяване на краен съдебен акт, с който действителният собственик на фирмата успешно да си я върне. Образува се специално охранително производство пред компетентния съд, като в самото начало съдът налага обезпечителната мярка, за да се попречи на извършителя да отчужди недвижимите имоти на фирмата.

Превенция

Препоръчителният начин за борба с гореописаните измамни схеми е превенцията – като се осъществява редовен мониторинг на ТРРЮЛНЦ, чрез предоставената възможност за известяване чрез SMS. Търговците, които ползват услугите на адвокати по търговско право или абонаментно правно обслужване, имат възможност да следят и да бъдат уведомявани незабавно, при осъществена каквато и да е промяна в обстоятелствата, касаещи дадена фирма, за която са заявили, че  желаят да получат информация.

Време за прочитане : 3 мин.

Видове киберпрестъпления

Адвокатите, специализиращи в кибер и дигиталното право, се сблъскват със следните основни категории киберпрестъпления и атаки, които могат да имат за последица загуби и санкции от държавни органи:

• Социално инженерство (social engineering)
• Рансъмуер (ransomware)
• Интернет на нещата (IoT)
• Облачни услуги (cloud services)

Социално инженерство

В основата си социалното инженерство използва човешката психология и поведение, от които хакерите и други недобронамерени лица умело се възползват. Вместо да се използва автоматизиран алгоритъм за директна атака към компютърна система (напр. за разбиване на пароли), социалното инженерство е насочено към отделни лица, за да се получи от тях самите необходимите данни с цел осъществяване на неоторизиран достъп и транзакции или извличане на поверителна информация.

Сред най-често срещаните примери за киберпрестъпления чрез социално инженерство е т.нар. фишинг (phishing). При него хакерите изпращат имейл, SMS, Вайбър, месинджър или друго съобщение или създават фалшив уебсайт, чието съдържание максимално наподобява такива на действащи финансови или други институции, като крайната цел е да се заблуди потребителят и сам да разкрие своите идентификационни данни за вход или транзакция (потребителско име, парола, 3D, PIN и др. кодове за потвърждение), мислейки, че ги предоставя не на хакери, а на съответната институция (напр. обслужващата банка, в която жертвата на хакерска атака има разкрита сметка).

При успешна фишинг атака, потребителят-жертва сам предоставя на хакерите своите данни, необходими обикновено за влизане в профил на финансова институция и неоторизирано нареждане на преводи към трети лица, наречени мулета. В резултат на което жертвите на подобни киберпрестъпления търпят понякога много сериозни щети. Основен съвет, който може да бъде даден във връзка с горното, е да не се отговаря на съмнителни съобщения и имейли, като в тази връзка банките изрично предупреждават в своите интернет сайтове, че не комуникират по подобен начин с клиентите си.

В случай, че станете жертва на подобен вид киберпрестъпления, препоръчително е да се свържете с опитен адвокат, за да минимизирате евентуалните негативни последици при последващ опит за възстановяване на откраднатата сума, която е била неоторизирано източена от сметките на жертвата, вкл. чрез завеждане на дело срещу банката, която да възстанови неоторизирано наредените парични средства към сметката на хакера или мулето.

Нередки са случаите, в които жертвите на подобни киберпрестъпления първо подават жалба в обслужващата банка, а едва след това се обръщат към адвокат – след като в жалбата си вече са изложили редица обстоятелства, които сочат на груба небрежност от тяхна страна – което пък намалява шансовете бъдещ иск срещу съответната банка (ако сумите не бъдат възстановени доброволно) да бъде уважен в пълен размер.

Рансъмуер

При този вид киберпрестъпления обикновено се използва злонамерен код или софтуер (malware), който атакува жертвите като криптира (заключва с парола) важни данни с цел получаване на откуп (ransom). Ако жертвата плати (почти винаги в биткоин или друга труднопроследима криптовалута), тогава хакерът обикновено (но не винаги) предоставя на жертвата си парола, с която да декриптира файловете си и отново да има достъп до тях.

Рансъмуер киберпрестъпленията обикновено се делят на първи тип – индивидуални атаки, при които хакерите изпращат спам съобщения до широк кръг нетаргетирани получатели, с очакването някои от тях или да активират прикрепени към имейлите файлове, съдържащи зловреден код (malware), или да отворят хипервръзки, които отново водят до свалянето и инсталирането на устройствата на жертвите на подобен зловреден софтуер. При този тип атака има и елемент на социално инженерство, защото жертвата следва да бъде успешно заблудена сама да инсталира зловредния софтуер.

Вторият основен тип са корпоративните рансъмуер киберпрестъпления, при които хакерите обикновено използват уязвимости (exploits), за да проникнат директно в сървърите на големи корпорации и бизнеси, при което криптирани (заключени) могат да се окажат дори резервните бекап (backup) копия на данните. Ако бекап копията не са засегнати, някои системни администратори предпочитат да възстановят последните налични отпреди хакерската атака записи, което е опция за минимизиране на загубите и неплащане на откуп.

Като цяло последиците от киберпрестъпления може да са пагубни за засегнатите лица, които могат не само безвъзвратно да загубят данните си, но и да понесат огромни финансови загуби. Последният риск може да бъде елиминират или минимизиран от адвокати, които са специалисти в областта на кибер и дигиталното право, както и в сферата на GDPR и защитата на лични данни. Защото по правило при корпоративните рансъмуер киберпрестъпления се засяга поверителността на личните данни на физически лица – клиенти на компанията-жертва, в който случай следва да бъде уведомена Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и са предвидени значителни по размер санкции.

Интернет на нещата

Към интернет на нещата (internet of things – IoT) спадат различни устройства, чието предназначение е съвсем различно от това на класическите компютърни системи (server, desktop, mobile) – напр. умни телевизори, хладилници и др. –  но определени техни функции (напр. пускане на климатик по интернет от разстояние) изискват постоянна връзка с глобалната мрежа.

Добрата новина е, че IoT устройствата не могат да бъдат използвани за типовете киберпрестъпления, свързани с директно причиняване на загуби (напр. източване на банкова сметка). Но именно поради тази причина IoT устройствата по правило са (много по-)зле защитени от кибератаки, което ги прави лесни мишени за хакери.

Инсталирането на зловреден софтуер на едно IoT устройство няма да причини директна загуба на жертвата – собственик на съответното устройство, но въпросното IoT устройство се използва заедно и едновременно с много други такива, които позволява на хакерите да формират „армии“ от компрометирани и заразени с малуер IoT устройства, които извършват атаки срещу различни компютърни системи в мрежата, като напр. блокиране на даден уебсайт чрез DDoS атаки (изпращане на изкуствено генериран трафик от множество заразени устройства едновременно, при което сайтът се претоварва, блокира и не може да бъде използван от потребителите).

Облачни услуги

Най-честите киберпрестъпления при облачните услуги (cloud services) са тип „отказ от услуга“ (DDoS), описани по-горе. Те временно възпрепятстват потребителя да получи достъп до информация и ресурси, тъй като блокират облачните му услуги, но по правило достъпът бива възстановяван в рамките на няколко часа, което обикновено няма фатални последици за потребителите. Последиците за бизнесите обаче са свързани с влошаване на репутацията на организацията, което може съществено да се отрази и на финансовите им приходи.

Значително по-опасните киберпрестъпления са свързани с пробив и неоторизирано влизане в базите данни на съответния доставчик на облачни услуги – което почти винаги е съпроводено с изтегляне на чувствителни данни за потребителите на базата данни, а понякога и с изтриването им. В този случай отново съгласно закона следва да бъде уведомена КЗЛД, тъй като са засегнати лични данни, в резултат на което се развива административно производство, което може да завърши със значителни по размер за съответния бизнес санкции.

Ролята на опитен адвокат при такъв сценарий би била да комуникира съгласно българското законодателство с административния орган и да убеди последния, че клиентът му – доставчик на облачни услуги – е положил всички необходими грижи за предотвратяване на подобни (за съжаление успешни) киберпрестъпления, които изключва санкционирането му за допуснати нарушения.

Време за прочитане : 2 мин.

Търся добър адвокат

е популярна реплика сред имащите нужда от юридически услуги. Както при избора на всяка услуга, така и тук, за да намерите добър адвокат, първо трябва да си отговорите на няколко въпроса, за да търсите правилния адвокат:

1. В каква сфера на правото Ви е необходим адвокат – граждански, наказателен, административен или друг?
2. Къде търсите адвокат – в София, Пловдив или в друг район?
3. Има ли други допълнителни критерии, които са от значение за Вас, напр. владеене на чужд език, успешно преминати специализирани курсове и т.н.

Търся адвокат с препоръки

Знаете ли за какво точно търсите адвокат, вече ще е малко по-лесно да се ориентирате при избора му. Винаги е добре да потърсите препоръка от близки и приятели, използвали услугите на адвокат за подобен на Вашия казус. Но не бива да забравяте, че колкото и да са сходни двата казуса, за тяхното разрешаване може да са необходими различни умения, напр. едни адвокати специализират в явяването по съдебни дела, а други работят предимно с оформяне на документи и т.н.

Отзиви за адвокат

Преди да се свържете или срещнете с адвокат, към който сте се ориентирали, може да прочетете отзиви за него в интернет и социалните мрежи, за да прецените дали този адвокат има практика със случаи, близки до Вашия. На следващо място може да проверите образованието и професионалния му опит, за което може да Ви е от помощ и публичният регистър на всички адвокати в страната. В случай, че има онлайн страница съответният адвокат или адвокатската кантора, където работи, разгледайте внимателно съдържанието й. Проучете сферите на специализация на дадения адвокат, с какви проекти и казуси се е занимавал т.е. натрупаната от него практика дали е по случаи като Вашия. Понякога е от значение и местоположението на кантората, в която работи адвокатът, дали е с добра репутация и удобна локация за вас.

Контакт с адвокат

Следващата стъпка е личният контакт – разговор по телефона или най-добре лична среща в кантората. Някои адвокати практикуват първоначалната консултация да е безплатна, а други определят минимален хонорар. Обикновено не особено ангажираните адвокати предлагат безплатни срещи и консултации, но съображенията за хонорара за първоначална консултация може да са различни.

Среща с адвокат

Подгответе се за срещата, като набележите предварително въпросите си, защото така е по-вероятно да получите пълноценна първоначална информация. Споделете всичко, което Ви интересува, защото маловажните за Вас неща, може да се окажат препъникамък за успешно разрешаване на случая Ви. Задайте контролни въпроси, с които да прецените дали адвокатът срещу Вас е висококвалифициран професионалист. Компетентният адвокат ще отговаря точно и ясно на всеки въпрос.

Критерии за добър адвокат

Друг важен белег, че сте попаднали на добър адвокат е, че той ще предложи първо да изследва задълбочено Вашия казус и едва след това ще определи вероятността за благоприятен изход и ще даде конкретен отговор на Вашите въпроси, свързани със сроковете, рисковете, разходите и други по разрешаване на казуса било по съдебен или извънсъдебен ред.

Накратко водещи критерии за намиране на търсения добър адвокат за вашия случай са: предишен опит, добро впечатление при личен и непосредствен контакт, препоръки, ясни и разбираеми съвети. А преди да вземете окончателното решение, че сте намерили търсения адвокат, си задайте въпроса дали сте готов да му доверите, защото липсва ли доверие между адвокат и клиент, това неминуемо ще се отрази при разрешаване на случая.

Време за прочитане : 10 мин.

Общ преглед

Опасности

Получавате SMS или имейл уведомление, влизате в профила си за интернет банкиране и с ужас установявате, че е налице неоторизирана транзакция и източена банкова сметка или кредитна / дебитна карта. Това е един все по-често срещан сценарий за онлайн кражба, а настоящата статия разглежда източването на лични или фирмени банкови сметки чрез хакерски атаки, мерките за предпазване и опциите за ефективно и пълно възстановяване на щетите от подобна неоторизирана банкова транзакция.

Видове банкиране

Интернет банкирането бива основно 2 вида – активно, при което могат да се правят нареждания на суми онлайн, и пасивно, при което единствено може да се следят движения по сметки и да се правят справки онлайн, но не и да се извършва разпореждане със суми. Източването на банкови сметки посредством хакерски атаки е възможно само в първия случай. Теоретично е възможно източване и при пасивно банкиране, но авторът не е запознат с такъв случай.

Видове защита

При активното онлайн банкиране неминуемо се ползват потребителско име и парола за съответния профил. Но освен това абсолютно всяка банка в България предлага един слой допълнителна защита. Това обикновено са квалифицирани електронни подписи, специални цифрови сертификати на съответната банка, PIN или SMS кодове, предварително генерирани и разпечатани на хартия TAN кодове, или генерируеми на момента и в реално време TOKEN кодове или 3D пароли.

SMS кодове

Изпращането на SMS кодове на телефона на потребителя, титуляр на интернет банкирането, се смята за изключително сигурна опция за допълнителна защита. В такава хипотеза потребителят въвежда потребителско име и парола при нареждане на банкова транзакция, а банката генерира и му изпраща код под формата на SMS съобщение на мобилния му телефон, който код следва също да бъде въведен, наред с потребителско име и парола, за да бъде транзакцията извършена.

Единият риск при тази опция е чисто физическа кражба на телефон, който да попадне в ръцете на хакери, а другата, по-популярна, включва различни опции за атаки от разстояние, при които телефонът е у собственика му, който не подозира нищо.

Хардуерен TOKEN / TAN код

При тази опция на клиента се предоставя хардуерно устройство, т.нар. TOKEN (известно като токен или тоукън). Това устройство генерира уникални кодове в реално време с минимална трайност, обикновено в рамките на 1 минута. Идеята е единствено държателят на това устройство, който би следвало да е оторизиран потребител на онлайн банкирането, да може да извършва банкови транзакции.

Дори хакерска атака напълно да компрометира компютъра или електронното устройство на потребителя посредством инсталирането на зловреден код (вирус, троянски кон или друг малуеър) и дори потребителското име и паролата да бъдат откраднати – съответният хакер или неоторизиран потребител в най-добрия случай ще може да влезе в клиентския профил, но не и да нареди транзакция, защото за тази цел е нужен код, генериран от TOKEN устройството, което чисто физически няма как да се намира в ръцете на хакерите.

TOKEN устройството предоставя още по-сигурна защита, защото не може да бъде клонирано както SIM картите на мобилни оператори. Но е напълно възможно кодовете да попаднат в ръцете на хакер чрез т.нар. ФИШИНГ (PHISHING) атака, която е разгледана по-долу.

Софтуерен TOKEN / 3D парола

Софтуерните токъни и 3D пароли са най-новият „писък на модата“ при 2-факторната автентикация. Те се генерират под формата на код или QR код от устройството на клиента на банката, било то компютър или смартфон. Допълнителен слой защита при мобилните телефони дава мобилният идентификатор, с който разполага всеки смартфон, на който е инсталирано приложение за онлайн банкиране.

Това е един от системните тригъри в банковите системи, който обаче много често банките „проспиват“ при хакване и източване на сметка, но след това, разбира се, се опитват да квалифицират поведението на потребителя като груба небрежност, което разбира се е абсурдно и това става пределно ясно, когато спорът влезе в съд.

Видове атаки

SIM Клониране

Въпреки че SMS кодовете се смятат за сигурна опция за защита, в края на 2021 в България беше разкрита първата масова организирана престъпна схема за източване на банкови сметки чрез клониране на SIM карти на мобилни оператори. Клонирането всъщност представлява активиране на нова SIM карта – пълен дубликат на SIM картата на жертвата на хакерите, която хакерът поставя в своя собствен мобилен телефон, на който пък получава всички SMS кодове за авторизация, а оттам нататък е лесната за хакерите част. Тази атака е възможна в 2 случая – когато хакерът има достъп до телефона на жертавата, за да клонира лично SIM картата му, или когато хакерът има помагач – служител на съответния мобилен оператор, с чиято помощ клонирането става много лесно.

Simjacker / WIBattack

Другият най-популярен вид SMS хакерска атака е т.нар. Simjacker атака, както и нейният по-усъвършенстван „наследник“ WIBattack. Първият тип използва слабости във вградения във всяка SIM карта S@T Browser, а втория – в WIB браузъра, чрез които оперират редица функции на съответния мобилен оператор (проверка на сметка, заявяване на услуги и т.н.).

При Simjacker и WIBattack хакерите изпращат вид системни SMS-и (т.нар. OTA SMS), за които потребителят не бива уведомяван по никакъв начин и няма как да разбере, че е станал жертва на подобна атака. Въпросните SMS-и генерират и обратни SMS-и, изходящи от телефона на жертвата на хакерите, които дават ценна информация на хакерите. По такава схема може да бъде установено местоположението на жертвата (т.е. на практика същата да бъде постоянно следена), могат да бъдат изпращани скъпи SMS-и, да бъдат набирани телефонни номера с добавена стойност и т.н.

Man in the middle

Името на този тип атака („Човек по средата“) напълно отговаря на действителното положение. При този сценарий електронното устройство обикновено е заразено с малуер, който дава на хакера пълен контрол над машината. Следи се комуникацията, като автоматизиран зловреден софтуер „слуша“ за конкретни данни. Когато напр. жертвата натисне бутона „Плати“ в напълно автентичен сайт на онлайн търговец, платежния пакет пристига в компютъра му, но малуерът прихваща потока данни, който не продължава пътя си, а в браузъра се зарежда страница, която прилича на тази на оператора и след въвеждане на данните от потребителя, хакерът вече разполага с тях и може да направи каквито разплащания пожелае.

Хакерът може напр. да нареди плащане в чужбина, откъдето „муле“ може да изтегли сумата, а потребителят, дори да бъде известен с SMS, или не може да се ориентира или вече е твърде късно.

При такива атаки се назначава експертиза, от заключението на която обикновено става пределно ясно, че се касае за хакерска атака, която банката е проспала, най-малкото защото се касае за влизане в онлайн банкирането от непознат IP адрес. Последният може да бъде променен с помощта на ползвана от хакерите VPN услуга, но последната също може да бъде установена при проявено внимание от страна на банката.

Phishing

При класическия фишинг хакерите правят абсолютно или поне максимално точно визуално копие на оригиналния сайт за интернет банкиране, но всъщност сайтът не е на съответната банка, а под контрола на хакерите. В масовия случай хакерите изпращат до жертвата имейли, в които се съдържа покана за предприемане на определени действия (напр. потвърждаване на информацията в профила за онлайн банкиране), често придружена със заплаха от неблагоприятни последици (напр. закриване или изтриване на профила, ако бездействате).

Чисто визуално, на имейл съобщението е придаден вид, че изхожда от съответната банка, но ако се вгледате в адреса на подателя, веднага бихте забелязали нещо нередно – напр. вместо някаквоиме@ibank.bg, в полето за изпращач ще прочетете ibank@каквотоидае.bg. Това е най-сигурният белег, че се касае за опит за измама. Освен това сигурно ще може да видите връзка от сорта на https://ibanking.ibank.bg/, но при щракването на връзката ще се отвори съвсем друг адрес. На който разбира се ще се зареди страница, която визуално изглежда точно като оригиналната страница на съответната банка.

Значи вече сте влезли в сайт, под контрола на хакери, но си мислите, заблудени от дизайна, че сте на автентичния сайт на Вашата банка. И въвеждате всички данни, необходими за влизане във Вашия профил. Обаче не влизате в профила на интернет банкирането, а излиза каквото и да е друго съобщение, обикновено за грешка 404 или временна недостъпност на страницата поради системна поддръжка. Видите ли такова съобщение, тогава значи хакерите вероятно вече разполагат с всички данни, необходими за извършването на неоторизирана банкова транзакция онлайн.

SS7 exploits

SS7 (Signaling System 7) международен телекомуникационен стандарт, по който оперират публичните мрежи (PSTN), в т.ч. и мобилните GSM оператори. Стандартът датира от 1988, а последната му ревизия е от далечната 1993 година, но въпреки това се използва дори при 5G мрежите от последно поколение. SS7 системата най-общо казано задава стандарта и контролира провеждането на разговори, вкл. и всички допълнителни услуги, предлагани от телекомите, като SMS, MMS, гласова поща, роуминг и т.н.

SS7 системата не е публична и се използва само от телекомите. Индиректно се използва и от потребителите на телекомите, но крайните потребители нямат директен достъп до нея. Хакерите обаче намират слабости и уязвимости в системата (exploits) и понякога успяват, макар и само временно, да „пробият“ системата и получат достъп до нея. А случи ли се това, хакерите на практика могат да правят каквото поискат – от клониране на SIM карта, до изпращане на невидими за потребителя системни съобщения, както и подслушване на разговори и четене на SMS съобщения (напр. съдържащи данни за автентикация в системата на някоя банка).

SMS spoofing

Този тип атака е разновидност на класическия фишинг. При нея се изпращат SMS съобщения, които на пръв поглед са от легитимен източник (напр. център за обслужване на клиенти на банка) и приканват потребителя да отвори линк. Този тип атака е сравнително лесна за изпълнение и от неособено висококвалифицирани хакери, дотолкова, доколкото в архитектурата на SMS протокола не е заложена системна проверка на изпращача в SS7 системата, ползвана от мобилните оператори, и съответно не е необходим пробив на тази система, което е доста по-сложно от техническа гледна точка. SMS спуфингът се корени именно в това – че хакерите сравнително безпрепятствено могат да фалшифицират номера на изпращача на SMS и така да заблудят средностатистическия потребител.

Зловредните спуфинг SMS-и по правило съдържат линк, при отварянето на който се инсталира малуеър, инфектиращ различни видове електронни устройства – десктоп системи или лаптопи, най-често с Windows и Mac OS, мобилни устройства базирани на Android или iOS и др. След инфектирането на електронното устройство на потребителя, по правило хакерите установяват пълен контрол и буквално от другия край на света могат да извличат и изпращат всевъзможни данни, вкл. пароли и други средства за автентикация, дори без знанието на потребител. Дори на потребител с повече от средностатистическа дигитална грамотност.

Фалшив IBAN

Разновидност на Phishing и Man in the middle е хакерската атака, при която престъпниците, обикновено чрез фишинг прийоми добиват контрол върху електронното устройство на клиента на съответната банка. След това започват да следят неговата кореспонденция, вкл. изпращаните и получавани имейли.

В нормалната си дейност търговските дружества изпращат фактури по имейл, след което същите се заплащат онлайн или офлайн. Когато започне такава напълно реална кореспонденция между търговски партньори, единият (доставчик) изпраща фактура на другия (получател на стока или услуга), която следва да бъде платена. Получателят много добре знае, че такава фактура следва да бъде платена (защото преди това е проведена имейл кореспонденция или телефонни разговори с параметрите на сделката) и по никакъв начин не би се усъмнил, когато получи имейл с приложена фактура от контрагента си.

Измамата се състои в това, че хакерите прихващат автентичния имейл, който никога не достига до получателя. Изтеглят обаче приложената фактура и обикновено единственото, което правят е да променят IBAN номера на сметката на получателя на плащането. Обикновено дори фирмените данни не се променят. След това тази фалшифицирана фактура се прикача и се изпраща до получателя й, като много често дори се използва оригиналното съдържание на оригиналния имейл (който, както беше изяснено по-горе, е бил прихванат и никога не е бил доставен). И след това добросъвестният получател получава имейла и прави плащането по сметката, посочена във фактурата. Но IBAN номерът е на сметката на хакерите, въпреки че са изписани абсолютно истински фирмени данни. И по този начин парите безвъзвратно заминават по сметка на хакерите.

Банкови карти

Legacy

За източването на сметки не е необходимо да имате онлайн банкиране, достатъчна е дори само една физическа банкова карта (пластика). Преди въвеждането на актуалните банкови карти с чип се използваха карти с магнитна лента, базирани на EMV (Europay, Mastercard, Visa) стандарта за комуникация, който използваше MSD (Magnetic Stripe Data) протокол при картите Visa и респ. PayPass M-Stripe при Mastercard.

Преждеизброените стандарти са доста остарели и уязвими към атаки и затова бяха заменени с нови такива при новото поколение безконтактни карти с чипове. За съжаление старите стандарти са на много места все още приложими в режим „Съвместимост“ (legacy mode) и това неимоверно улеснява хакването и източването дори на най-модерните и защитени карти, тъй като, вместо да разбиват криптирането им, хакерите просто използват споменатия legacy mode.

NFC

Най-новите карти с чип са безконтактни и работят по NFC (Near Field Communication) стандарта за безжична комуникация, при който се безжично се предават данни на честота 13.56 MHz. Всички модерни телефони с ОС Android (Google) / iOS (Apple) разполагат с NFC хардуер, който им позволява да изпълняват същата роля като банкова карта с чип и на практика да заместят последната. Когато данните от картата се копират в телефона (т.нар. дигитализиране), телефонът осъществява абсолютно същата комуникация и за един POS терминал няма значение дали до него доближавате карта с чип или NFC хардуер (мобилен телефон, часовник и др.).

Добрата новина, доколкото може да има такава, при все по-зачестяващите измами с карти, е, че самите криптографски ключове на картите с чип са трудно уязвими и това е една от причините с клонирана карта да бъде използвана за плащания по интернет, като това е възможно само на физически POS терминали за разплащане.

Видове злоупотреби

На първо място сред начините за злоупотреба с и източване на банкова карта е нейната чисто физическа кражба или придобиване и държане по друг начин. За теглене на пари в брой на ATM (банкомат) е необходимо въвеждането на ПИН код, което затруднява крадците и затова те предпочитат плащането на POS терминали, където не се изисква ПИН код. Съгласно евродирективата PSD2 има въведени лимити за плащане без ПИН, но хакерите прилагат различни способи за преодоляване на това ограничение, особено ако картата е в тяхно държане.

Друг все повече набиращ популярност метод е т.нар. скимиране, което е възможно да бъде осъществено поне по няколко различни начина. Първият и най-стар е инсталирането от хакери на допълнителен хардуер на иначе автентични ATM и POS, напр. двойна клавиатура, четец на магнитна лента и т.н. Във връзка с това е препоръчително използването на банкомати, които са оборудвани с камери за наблюдение – там хакерите избягват да извършват подобни измами.

По-модерно напоследък е безжичното прихващане на карти и NFC портфейли. Ако напр. държите банкова си карта (или телефон, в който тя е дигитализирана) в задния си джоб докато чакате на опашка в магазин, хакер може да прихване NFC сигнала на картата или телефона, ако се доближи на по-малко от 10 см от тях. Затова е препоръчително NFC функцията да бъде включвана само при плащане, а картите могат да се държат в специални RFID блокери (продават се кожени портфейли с такава защита, но същата работа върши и станиол, напр. от шоколад, който блокира излъчването на безжични сигнали от картата или телефона).

Apple/Google Pay/Wallet

Същност

Портфейлите (wallets) на Google и Apple са приложения за операционните системи Android и iOS, които представляват платформи за разплащания. Една от основните им функции, използвана от хакерите, се състои в т.нар. дигитализиране на банкови карти, което представлява „вкарването“ на картите в съответния портфейл за бъдеща многократна употреба.

Видове злоупотреби

Хакерите използват два основни способа за източване на суми от картите на потребители – или чрез поемане контрол върху електронното устройство на крайния потребител (чрез инсталиране на троянски коне, spyware или друг тип malware) и извършването на транзакции от директно от него, или чрез кражба на данните на банкови карти. В последния случай хакерите дигитализират картите на потребителите директно на свои собствени устройства, от които извършват неоторизирани транзакции.

Кражба на данни

Основен въпрос във връзка с горното е как могат да бъдат откраднати нечии данни. На първо място това е възможно чрез хакване на онлайн бази данни, в които потребителите са правили разплащания или в които се съдържат данни за техните карти. Възможни са и течове дори от сайтовете на самите банки издатели на картите.

Най-сложена е кражбата на токените за мултифакторна автентикация (3D пароли и др.), като там предпочитани методи са фишингът или зловредни приложения, на които сте дали системни права (permissions) да четат или изпращат SMS или нотификации, в които често се съдържат токени за потвърждение на различни действия – от създаване на портфейл (напр. Apple wallet) или дигитализирането на карти в него до разплащания.

Дигитализация

Предпочитаният напоследък от хакерите метод за източване е чрез дигитализиране на откраднати (данни на) кредитни или дебитни карти, след което започват да я източват чрез правенето на различни покупки чрез офлайн терминали, при плащането на които не се изисква нито въвеждане на ПИН код, нито наличие на физическа карта, а единствено мобилно устройство с NFC функционалност.

Основен въпрос в случая е за мерките против измами в тази връзка, които банката е взела, за да предотврати подобни измами. Опитен адвокат може да изследва въпроса и да постави банката „на тясно“, при което същата няма друг изход, освен да признае претенциите на клиента, чиито средства са били източени.

Спешни действия

Блокиране

Когато „белята“ вече е станала, все още не е прекалено късно. Следва обаче веднага да направите едно нещо – незабавно да се обадите на Вашата банка, която незабавно да блокира профилът Ви в онлайн банкирането, за да не могат да се извършват транзакции. Ако не направите това, вероятно съвсем скоро ще разберете, че сте наредил определена сума на определено трето лице, което не познавате.

Жалба

Силно препоръчително е и своевременното подаване на жалба в полиция или прокуратура. В резултат на която вероятно ще бъде образувано полицейско производство, по което ще бъде установено, че някое трето лице, т.нар. бушон или муле, е изтеглило в брой въпросната сума, с която Вие сте „олекнали“ и я е предало на непознати нему трети лица, които са му оставили нищожна част от сумата като вид възнаграждение за извършената от него услуга по получаване на превод от непознато лице и предаването му в брой на друго непознато лице.

Хакерите, разбира се, ще останат неразкрити, а изтеглилото и предало им сумата лице меко казано няма да е в добро финансово състояние и съответно няма да има смисъл въобще да се опитвате да си възстановите сумата от него.

Възстановянане на сумите

Отговорност

В горния случай изниква въпросът – кой носи отговорността и за чия сметка са финансовите загуби в резултат на подобна измама? Със сигурност и банката, и мобилният оператор ще се опитат да измият ръцете си с потребителя. И не е изключен вариант, напр. при груба небрежност, при който наистина потребителят, независимо дали обикновен гражданин или бизнесмен, понася цялата отговорност и всички финансови загуби.

Затова е повече от препоръчително, още в началния етап на осъществяване на престъпната схема, пострадалото лице да се консултира с опитен адвокат, който знае какво следва да бъде направено и запазено като доказателства, за да бъде пострадалото лице впоследствие напълно обезщетено за всички загуби. Компетентен адвокат може да се намеси напълно ефективно и на по-късен етап, но принципът е, че колкото по-рано – толкова по-добре.

Оспорване

Предвид горното, очевидно загубата ще трябва да бъде понесена или от банката, или от клиента. Или с други думи единствената възможност за клиента да възстанови сумата, източена от банковата му сметка, остава оспорването на неоторизираната банкова транзакция.

Банката, разбира се, в масовия случай ще прехвърли вината върху клиента, дори евентуално ще вземе компютъра или електронното му устройство за експертиза, в резултат на която ще достигне до извод, че клиентът не е положил дължимата грижа съгласно договора за ползване на онлайн банкиране или общите условия към него и предвид това… няма да му възстанови източената неправомерно сума. Съдебната практика обаче е категорична за съдържанието на понятието „груба небрежност“ и тълкуванието на банките почти винаги е друго.

В случая е важна намесата на компетентен експерт, напр. адвокат по банково право, който е запознат как функционират онлайн системите на различните банки. Това помага да се отсеят неоснователните защитни твърдения на съответната банка, с която същата отхвърля претенциите на пострадалите клиенти. Ако напр. се касае за много последователни преводи на по-малка стойност, а не на цялата сума с един превод, това само по себе си не е недопустимо. Но много често, ако се проследят под лупа всички тези преводи, може да се установи пропуск в онлайн системата за сигурност на съответната банка, която е следвало да реагира своевременно и да блокира или изходящите преводи, или въобще целия клиентски акаунт.

Обикновено следват жалби до съответния надзорен орган, който обаче нерядко прехвърля топката обратно към банката и нейния клиент и така се стига до една задънена улица.

Дело

А изходът от горната ситуация е надлежното оспорване на неоторизираната банкова транзакция по съдебен ред или казано с други думи – завеждане на дело срещу банката. Обикновено отпорът от страна на банката е твърд – пълен отказ за споразумение или комуникация дори.

Впоследствие, при завеждане на дело, насрочване на съдебни заседания и назначаване на експертизи, съответната банка има опции да започне да „омеква“ и да предлага компромисно споразумение на клиента, чийто адвокат е поставил доста „неудобни“ въпроси на вещото лице по делото, чиито отговори пък са още по-смущаващи за защитната теза на банката.

И така е напълно възможно да се стигне до момента, в който банката сама моли за извънсъдебно споразумение за възстановяване на клиента на цялата източена от сметката му сума плюс целия заплатен адвокатски хонорар и всички направени в съдебното производство разноски, само и само да не се стигне до постановяването на съдебно решение.

Спечелени дела

Съдебната практика познава много различни случаи на успешно осъдени банки, които възстановяват откраднатите суми на клиентите си, независимо дали са търговски дружества (фирми) или физически лица (потребители).

И то не само чрез хакерски атаки и интернет банкиране, но и при „офлайн“ измами, при които напр. счетоводител на фирма бавно и методически е източвал фирмена сметка с неподписани от управител документи.

Има дори случаи, в които първо банката е осъдена да върне откраднатите суми, а след това е осъдена да заплати обезщетение на клиента за неимуществени вреди – изгубено време и нерви при оспорването на транзакциите, необходимост от водене на дела, за да се докаже правотата на клиента и т.н.

Загубени дела

За съжаление в практиката са срещани и загубени от клиентите дела, което се дължи на няколко основни причини.

На първо място това са прибързани действия от страна на клиента, напр. след блокирането на онлайн банкирането или картата си, клиентът посещава клон на банката, където излага несъгласувани с адвокат обстоятелства, които впослествие са използвани от банката изцяло в негов ущърб.

Друга причина е недостатъчно задълбочено изследване на конкретния казус, в резултат на което може да се окаже, че е предявен иск с една обстоятелствена част, а разследващите или съдът впоследствие установяват ако не коренно, то съвсем различна такава.

Предвид горното е препоръчителна спешна консултация с адвокат веднага след най-неотложните действия по блокиране на карти или акаунти.

Време за прочитане : 7 мин.

Несъстоятелност на фирма – процедура по обяваване на фалит

Откриване на производство по несъстоятелност и ефективно предявяване на вземания

Изисквания, срокове, (не)приети вземания, възръжения и искове

Искате да знаете точния хонорар за предявяване на вземанията Ви срещу длъжник в несъстоятелност? Разберете веднага като се обадите на ☎ 0888458635

Калкулатори

Същност

Несъстоятелност на фирма – процедурата по несъстоятелност (производство по обявяване в несъстоятелност на фирма – ООД, ЕООД, АД и др.) – е предмет на обширна уредба в част четвърта на българския Търговски закон (ТЗ). Процедурата по обявяване в несъстоятелност е известна още като банкрут или фалит.

Целите на производството по несъстоятелност на фирма най-общо са две – на първо място ако може дадено предприятие да бъде оздравено и да продължи работата и търговската си дейност и за в бъдеще, а ако това е невъзможно – да бъде разпределено имуществото му по един справедлив начин, така че да се удовлетворят във възможно най-пълна степен кредиторите на изпадналата в несъстоятелност фирма.

Полезни ходове

След избухналата през 2020 пандемия и влошаващата се в България и по целия свят икономическа обстановка, логично бизнесът понесе щети. Сред най-засегнатите са авио- и транспортните компании и превозвачи, хотели, ресторанти и увеселителни заведения, както и всички компании, свързани с туризъм, като туроператори и туристически агенции. В подобна неблагоприятна за бизнеса обстановка, добър адвокат по търговско право може да е от полза на своите клиенти в няколко основни насоки:

Събиране на вземания

Да съдейства на свои клиенти търговци, които имат просрочени вземания, като следи поведението на задлъжнелите им контрагенти, така че своевременно да бъдат предприемани всички необходими мерки с оглед:

1. Събиране на вземания – обезпечаване на ефективното събиране на просрочените вземания, вкл. чрез съдебни искове и изпълнително произвоство при ЧСИ
2. Предявяване на вземания – в открито производство по несъстоятелност

Спасяване на бизнес

Да съдейства за спасяването на бизнеса на своите затруднени клиенти чрез различни юридически похвати, вкл. чрез иницииране на процедури по:

1. Обявяване на форсмажор – при обективни пречки за изпълнение на задълженията, вкл. при извънредни мерки и разпореждания на държавни органи
2. Стопанска непоносимост – при крайно несправедливи договорни клаузи, които биха разорили търговеца, ако се изпълняват стриктно
3. Стабилизация на търговец  – при временни затруднения на дружество

Основания

Процедура по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговец. Инициатор за откриване на процедурата по несъстоятелност на ЕТ, ООД, ЕООД или друг търговец може да бъде както кредитор, така и самият търговец или техен доверен адвокат по несъстоятелност, а също и Националната агенция за приходите (НАП) или ликвидатор при започнало производство по ликвидация на фирма. Не на последно място, инициатор на производство по несъстоятелност може да бъде изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато търговецът в продължение на поне 2 месеца не е изпълнявал задълженията си за изплащане на трудовите възнаграждения на една трета от работниците или служителите си.

Неплатежоспособност

Един търговец се счита, че е неплатежоспособен, в следните случаи:

1. Търговецът не може да плати свое изискуемо парично вземане по търговска сделка или с други думи казано, когато не може да си плати фактурата към свой клиент;
2. Търговецът не може да изпълни свои публични задължения към държавата или общината, които са свързани с търговската му дейност т.е. когато не си плаща данъците и осигуровките;
3. Търговецът не заплаща задължения по частно държавно вземане- същите са изрично изброени в ЗНАП и сред тях са финансови средства от ЕС;
4. Търговецът не е заплащал трудовите възнаграждения на 1/3 от служителите си в продължение на два месеца
   
   В допълнение към тези случаи, законодателят е уредил и няколко хипотези, при които се предполага (презюмира), че търговецът е неплатежоспособен:
5. При спиране на плащанията към кредиторите, било то напълно или частично;
6. При образувано изпълнително дело, по което в рамките на 6 месеца от поканата или съобщението за доброволно плащане търговецът не е извършил плащане към кредитора, а същият е подал молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Законодателят е въвел и още една презумпция, според която, ако търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър ГФО за последните три години, то се предполага, че този търговец не е в състояние да изпълни някое от своите задължение по т.1-4.

След последните изменение в ТЗ от 2023г. неплатежоспособен може да бъде и предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.

Свръхзадълженост

От своя страна свръхзадължеността е състояние, при което ООД, АД или КДА не може да покрива с имуществото си задълженията си спрямо всички кредитори. Докато при неплатежоспособността, като основание, е достатъчно тя да е валидна към един от кредиторите, които са подали молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Важно е да се обърне внимание, че съгласно съдебната практика напълно е възможно един търговец да е неплатежоспособен, без да е свръхзадължен и обратното. Следователно, става въпрос за две самостоятелни основания, които могат да съществуват отделно едно от друго и не се намират непременно във връзка на обусловеност.

Откриване

От кого?

Като при всяко съдебно производство и тук е необходимо да се подаде молба до съда, като законът е изброил кои лица могат да я подадат. Това са:

• Длъжникът;
• Ликвидатор на длъжника;
• Кредитор на длъжника по търговска сделка;
• Националната агенция за приходите;
• Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.

Решение

В решението, с което съдът открива производството по несъстоятелност, задължително се:

1. Обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и се определя началната й дата;
2. Открива производството по несъстоятелност;
3. Назначава временен синдик;
4. Допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. Указва сроковете за предявяване на вземанията.

Производство по несъстоятелност – неговото откриване и провеждане – само по себе си не означава, че задължително трябва да се стигне до обявяване в несъстоятелност на фирма и заличаването й в Търговския регистър. Не само, че може предприятието да бъде оздравено, но може още в най-ранните етапи на производството по несъстоятелност съдът да не уважи молбата за провеждането му, защото намери, че не са налице предпоставките за това – или най-просто казано, защото съответната фирма има ресурс да продължава да работи и да покрива задълженията си.

Вписване

Молбата за откриване на производството за несъстоятелност, както и всички важни актове на съда и синдика в цялото производство, задължително се обявяват и вписват в ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца, за когото се инициира производството по несъстоятелност. Така се гарантира публичност до всички трети заинтересовани лица, каквито са всички кредитори на длъжника, които може да не знаят какво се случва.

Обезпечителни мерки

Възможно е още преди да съдът да реши дали допуска или не откриване на производство по несъстоятелност да наложи предварителни обезпечителни мерки срещу длъжника, с цел да се запази имуществото му или каквото е останало от него. Такива предварителни обезпечителни мерки са:

• Назначаване на временен синдик, който да дава предварително съгласието за сключване на нови сделки от длъжника
• Налагане на запор, възбрана или друга обезпечителна мярка;
• Спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по ДОПК;
• Обезпечаване на наличното имущество на длъжника;
• Запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

Новото с измененията от 2023г. е, че налагането на предварителни обезпечителни мерки може да се поиска и от длъжника.

Предявяване на вземания

Срок

Важна е датата, на която е вписано в ТРРЮЛНЦ решението за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като от този момент тече срокът за всички кредитори да предявят своите вземания. Този срок е един месец, като в случай че бъде пропуснат законодателят допуска да бъдат предявени вземания най-късно до два месеца след изтичането на първоначалния едномесечен срок. Изпуснат ли се тези три месеца, кредиторът не може да участва в производството по несъстоятелност и реално изпуска възможността някога да получи обратно вземането си.

Списъци с вземания

След предявяване на вземанията се изготвят от синдика списъците с приетите, вкл. служебно приетите и неприетите вземания, които задължително се обявяват в ТРРЮЛНЦ. Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания вземанията на работник или служител, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника (възнаграждения, обезщетения и др.), както и установените с влязъл в сила акт публични вземания (за осигуровки, данъци и др.).

Възражения

В случай, че някой кредитор е останал недоволен от списъците на синдика, той има възможност в 7-дневен срок от обявяване на списъците, да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане. Предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането.

Съответно съдът одобрява списъците, ако няма възражения срещу тях или в случай на възражение, го разглежда в открито заседание. Съдът може да намери възражението за основателно и да направи съответната промяна в списъците с вземанията или да остави без уважение възражението, като и в двата случая актът на съда не подлежи на обжалване.

Искове

Както длъжникът, така и кредиторът имат възможност да търсят защита срещу този краен акт на съда, чрез предявяване на установителни искове. Характерните за производството по несъстоятелност кратки срокове се срещат и тук, като страната има 14-дневен срок за предявяване на иска си, който срок тече от  датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда.

В това производство, което се гледа от друг съдебен състав, предмет на иска може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането и решението подлежи на въззивно и касационно обжалване. По правило производствата по тези установителни искове приключват след производството по несъстоятелност. Затова в плана за оздравяване, съответно при разпределяне на осребреното имущество на длъжника, задължително се заделят резерви.

Събрание на кредиторите

След отпадането на първото събрание на кредиторите с измененията на ТЗ от 2023, остана възможността събрание на кредиторите да се свика при постъпило искане от: длъжника; синдика; комитета на кредиторите; кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания; незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда.

Когато се свиква събрание на кредиторите, след одобряване на списъците с приетите вземания от съда, дневният ред е строго определен до:

1. Определяне начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

По отношение на следващите общи събрания на кредиторите, които ще се проведат, законодателят е отредил и други правомощия:

1. Да изслуша доклада на синдика за дейността му, съответно, ако е бил назначен комитет на кредиторите, да изслуша и неговия доклад;
2. Да избира синдик;
3. Да взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
4. Да определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;
5. Да избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
6. Да предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
7. Да определя начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Възможни злоупотреби

Неоснователно откриване

В тази връзка се случва да се правят опити за умишлено откриване на процедура по несъстоятелност от самия търговец, въпреки че не са налице основания за това – като най-често това се прави, за да „поеме глътка въздух“ предвид факта, че действията (вкл. на съдебен изпълнител – ЧСИ или ДСИ) на всички индивидуални кредитори (вкл. и по изпълнителни дела) се спират с откриването на производството по несъстоятелност и не могат да продължат, дори да са в напреднал стадий. Упълномощен да събира дълговете на търговеца вече е само синдикът.

Кратки срокове

На другия полюс са търговци, които „тихомълком“ се опитват да открият, проведат и приключат процедура по несъстоятелност по възможно най-бързия начин. Причината за това се корени в изключително кратките срокове, в които кредитори могат да предявят вземанията си срещу изпадналия в несъстоятелност търговец – обикновено до 1 месец.

Тези срокове са фатални, защото при пропускането им кредиторът, дори да има издаден изпълнителен лист, окончателно губи възможността да участва при осребряването и разпределението на имуществото на търговското дружество и единствената му надежда остава оздравяването на предприятието на търговеца (т.е. да не се стигне до обявяване на несъстоятелност и респективно заличаване на търговеца).

Поради това е много важно всеки добросъвестен търговец да следи внимателно поведението и действията на бизнес контрагентите си и най-вече на тези от тях, които имат финансови затруднения, за да предотврати навреме тежки и нежелани последици, независимо, че за тях няма никаква вина.

Ред на кредиторите

Възможна злоупотреба в рамките на производството по несъстоятелност е да се правят опити за промяна на реда на кредиторите – най-общо казано йерархична структура, при която всеки ред кредитори се удовлетворява съразмерно, а всеки следващ ред – само при пълното удовлетворяване на предния ред. При това законово положение много често кредиторите от първите редове се удовлетворяват – пълно или частично – докато тези от последните редове не получават нищо или почти нищо.

Напълно възможно при това положение е да бъдат правени опити напр. необезпечен кредитор да бъде със сложни похвати превърнат в обезпечен кредитор с единствената цел да бъде издигнат по-нагоре в йерархията на чакащите за разпределение на осребрено имущество кредитори. Ако не бъдат предотвратени тези опити още в зародиш, другата най-честа опция е ангажиране на опитни адвокати по несъстоятелност и водене на специфични съдебни дела и предявяване на искове с цел разкриване на евентуални злоупотреби и предотвратяването на нежелани последици.

Приключване

Обявяване в несъстоятелност следва ако не бъде оздравено предприятието на търговеца – и в такава хипотеза в повечето случаи имуществото на търговеца (ако има такова, което подлежи на осребряване) се разпределя окончателно между кредиторите и дружеството се заличава в Търговския регистър.

Това заличаване обаче не е напълно окончателно – защото ако след него бъдат открити активи, които не са били известни на съда по несъстоятелността (например активи в София, които са останали незабелязани за кредиторите и съда в Пловдив) – то производството по несъстоятелност може да бъде възобновено.

Последни промени

Последните съществени промени в ТЗ от 2023 въведоха някои основни изменения в производството по несъстоятелност:

1. Отпадна провеждането на първо събрание на кредиторите;
2. Въведена е фигурата на предприемача – всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин.
3. С изтичане на 5-годишен срок от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност, отпадна ограничението, предвидено за управителите, членовете на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства.

Адвокат?

Всички вземания на кредитор, който има непогасени вземания от търговец в открито производство по несъстоятелност, могат да бъдат предявени или лично от търговеца, или от упълномощено от него лице, напр. адвокат.

Последното е препоръчителна опция, защото, ако е налице предявяване на вземания, което не е правилно формулирано юридически издържано, те просто няма да бъдат приети от синдика, което означава, че дължимите суми няма да могат да бъдат повече претендирани и ще бъдат безвъзвратно загубени, дори да са били дължими и дори това да е било установено със съдебно решение.

Време за прочитане : 2 мин.

Симулативният съдебен процес на пръв поглед изглежда като напълно обикновено съдебно дело, но на практика преследва скрита цел, а именно да бъде постегнат такъв краен резултат, облечен в напълно законно съдебно решение, което обаче да уврежда интереса на кредитор на някоя от страните по съдебния процес.

В практиката на ВКС се приема, че чрез иска по чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск) е допустимо да се атакува съдебно решение постановено между длъжника и трети лица, което уврежда интересите на кредитора и като такова се явява решение по симулативен граждански процес, който да осуети вземането на кредитора.  Едни от най-честите подобни казуси касаят симулативен процес за разваляне на дарение, с който процес се уврежда кредиторът на длъжника.

Съдебната практика познава решение, в което макар да се отхвърля претенцията на ищеца, поради липса на пряко засягане на правната сфера на ищцовото дружество от постановеното съдебно решение по симулативен процес, в мотивите си съдът цитира относима практика на ВКС по въпроса за симулативно водения процес. „Съгласно разясненията, дадени с определение № 5/02.01.2019 г. по ч. т. д. № 2893/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, правен интерес установяване на симулативен съдебен процес има само трето за страните по този процес лице, което се стреми да ревизира правните последици на постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими. Симулативност на съделбния може да се атакува само в отделно, спрямо симулативния процес, производство, тъй като тя предпоставя целена от всяка от насрещните страни в същия симулативност, с цел възползване всяка от тях от постановимия в симулативния процес съдебен акт. Интересът на третото лице е предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт, не и от висящия симулативен процес.“.

Друго решение пък съдържа в мотивите си подробно изложение за симулативно водения процес и как може да се увреди кредиторът с поредица от сделки и действия. Решението е по иск за делба, в който се навеждат възражения за водени симулативни процеси на по-ранен етап от съдружниците (или най-малкото собственика и предходните му съдружници), които са направили опит със симулативен процес да върнат в собствения си патримониум имуществото на задлъжнялото дружество.

Предстои на следващо място върховните съдии да постановят едно ново решение във връзка с допуснатите до касация следни правни въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно; трябва ли насрещните страни в съдебен процес, за който се твърди, че е симулативен, да са се възползвали от постигнатия симулиран резултат. По него се разглежда симулативен процес по обявяване на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот за окончателен. „Накратко, като анализират цялостното поведение на ответниците по делото и се позовава на несъществуването на заемно правоотношение и отсъствието на валидно задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот от З. в полза на К., ищците се домогват да докажат, че тримата, в качеството си на страни по гражданското дело са изтъкнали съзнателно привидна фактическа обстановка, която е довела съда до изводи, които не съответстват на действителното правно положение. Така се е стигнало до уважаване иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и до прехвърляне на собствеността върху имота в патримониума на ответника К.. По този начин се увреждат интересите на ищците Д. -кредитори на Т. З., които от своя страна не могат насочат изпълнението върху същия този имот и да получат удовлетворение на вземанията си, въпреки че вече са провели успешно иска по чл. 135 ЗЗД за относителната недействителност на дарствена сделка в полза на трети лица. От там произтича и правния им интерес да установят симулативността на процеса и да поискат обявяване нищожност на постановеното в него решение.“

В сферата на необходимото другарство е постановено друго решение, в което съдът приема, че „Признанието на един от необходимите другари, че актът е симулативен, прави вероятно твърдението на противната страна, че съгласието е привидно, поради което са допустими свидетелски показания за установяване привидността спрямо останалите другари.“.

И най-сетне едно определение на ВКС съдържа ценните съждения на съда в мотивите във връзка с евикцията, която е свързана с поставените до тук теми. „Без значение е евентуалната недопустимост, вкл. симулативност, на процеса по отрицателния установителен иск за собственост, щом решението е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо за страните по него, една от които е третото лице с установени права върху процесния имот и то спрямо настоящия ищец – евинциран купувач. Евикцията, дори да е реализирана по недопустим процес, е новонастъпил юридически факт след влизане в сила на решението по гражданското дело, и като заявено основание на настоящите искове обуславя различни основание и петитум на исковете, изключвайки основателността на отвод за пресъдено нещо.“.

Време за прочитане : 3 мин.

Откриването на казино или игрална зала, в които се провеждат хазартни игри, преминава през лицензионна процедура, която е в компетентността на изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или оправомощен от него заместник изпълнителен директор. Същата не е лесна и е препоръчително провеждането й от адвокат със съдействието на собствениците на хазартния бизнес. Сред кръга лица, които могат да кандидатстват за хазартен лиценз на игрална зала, са български търговски дружества или еднолични търговци или фирми от ЕС и Швейцария. За откриване на казино изискванията са по-високи – лиценз може да бъде издаден само на ООД или АД с поименни акции, при изцяло внесен капитал на минимална стойност 1 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута . След 2020г. законодателят предвиди и възможност лиценз за игри с игрални автомати да бъде издаден само на дружество с ограничена отговорност или на акционерно дружество с изцяло внесен капитал на минимална стойност 500 000 лв. или левовата равностойност в друга валута. Във всички случаи хазартните лицензи са лични (Не могат да се прехвърлят на друго лице, като единственото изключение е по отношение на преобразуване чрез промяна на правната форма на организатор на дейност. Тогава лицензът за организиране на съответната дейност преминава върху новоучреденото дружество. Това са случаите на сливане, вливане, разделяне и отделяне на дружества) и важат само за изрично упоменатите в тях хазартни игри.

На следващо място следва да се направи разлика между казино и игрална зала. В казината могат да се провеждат хазартни игри на игрални маси или с игрални автомати. Възможните хазартни игри на маса са на рулетка, с карти, вкл. покер, със зарове и техните разновидности. Докато в игрални зали се провеждат игри с игрални автомати – т. нар. „машинки“.

Дори след получаването на лиценз, дейността на казината и игралните зали е строго регламентирана и ограничена. Следва да се имат предвид редица забрани в тази връзка. На първо място що се отнася до сградите и прилежащите им площи, в които се помещават – те следва да не са публична държавна и общинска собственост, да не се намират в сгради на НСО, министерствата на вътрешните работи и на отбраната, в учебни или здравни заведения, в сгради, в които са разположени структури на държавната администрация, независимо от вида на собствеността им, да не са обекти за предоставяне на социални услуги за дневна и резидентна грижа. Ако се намират в съсобствени сгради – изисква се нотариално заверено съгласие на всички съсобственици, а в жилищни сгради в режим на етажна собственост  се изисква решение на общото събрание на собствениците, взето по реда на Закона за управление на етажната собственост. Изисква се отстояние от поне 300 метра от училища и места за социални услуги за резидентна грижа за деца, като при казината се допуска изключение, ако същите се помещават в 4 или 5-звездни хотели. На следващо място има забрана за съвместяване на качествата организатор на хазартни игри и търговец на хардуер за хазартната индустрия.

Изискванията за откриване на игрална зала включват на първо място наличието на собствен капитал, за който размер стана дума по-горе, но към него има и задължения за направени инвестиции и средства за организиране на игрите.  При игралните автомати тези размери са: не по-малко от 250 000 лв. за инвестиции (хардуер и т.н.) и 200 хил. свободен капитал за организиране на игрите и респ. изплащане на печалби. Логично при казината тези прагове са неколкократно по-високи -1 000 000 лв. за инвестиции + свободни средства за организирането на игрите не по-малко от 600 000 лв. НАП следи за произхода на горните средства на собствениците на хазартния бизнес. Отново през 2020г. законодателят допълни, че средствата за организиране на играта трябва да са налични в брой и/или по банкова сметка на организатора на хазартни игри и/или обезпечени с безусловна и неотменяема банкова гаранция, за целия срок на издадения лиценз. На следващо място следва да бъдат предвидени и разписани правила относно разположението на помещенията в казиното, план за организацията по охраната му, както и правила за финансовия контрол и счетоводната отчетност.

Срокът за произнасяне на изпълнителния директор на НАП по направеното искане за издаване на хазартен лиценз е 60 дни, като при сложност на даден конкретен казус срокът може да бъде продължен с още 30 дни. Ако има нередности в подадените до комисията документи, същите следва да бъдат отстранени в 30-дневен срок, като в случай на особена фактическа или правна сложност изпълнителният директор може мотивирано да продължи този срок с не повече от 30 дни. При самото подаване на документи за лиценз се събира такса в размер на 35 хил. лева за казино и респ. 7500 лева за игрална зала. При издаване на лиценз от НАП се заплащат допълнително 35 хил. лева за казина с до 5 игрални маси и 15 игрални автомата (при повече маси и автомати сумата се увеличава) или 7500 лева за игрални зали с 15 игрални места (тук следва да се има предвид, че 1 автомат може да е с повече от 1 игрално място). Лицензите се издават за срок от 5 години, а при предварително доказани пред НАП по-големи инвестиции – и за 10 години. След изтичането на тези срокове подлежат на подновяване. И на последно място във връзка с разноските по откриване на казино или игрална зала следва да се има предвид и т. нар. „Годишна вноска за социално отговорно поведение“, които са на годишна база и са в размер на 10 хил. лева за казина и 5 хил. лева за игрални зали.