Време за прочитане : 3 мин.

Същност

Инвестиционни измами с криптовалута или други финансови активи стават все популярни през последните години. Обикновено измамниците пускат обяви и реклами във всевъзможни социални мрежи, месинджър и чат платформи (Facebook, Telegram, Viber и др.) и обещават висока доходност на инвеститорите, но в действителност използват парите им за лични цели или за плащане на други инвеститори (т.нар. „Понци схема“, напр. определяната от някои като пирамида BETL).

Обичайна практика е да се създаде измамен уеб сайт, който да се използва за осъществяване на инвестиционната измама, като в сайта на ГДБОП има дълъг списък с такива сайтове и домейни, за които е установено, че се използват за извършване на инвестиционни измами.

Видове

Стоки

Най-елементарната и банална измама е свързана с покупко-продажба на стоки по интернет (напр. в OLX и др. платформи за продажба), при която жертвите предоставят информация за банковите си сметки или карти на извършителите (които по правило биват източвани) или заплащат аванс / капаро за стока, която клиентите разбира се никога не получават.

Инвестиции

Сред все по-често срещаните и модерни измамни схеми е реклама във Facebook за (нереално) висока доходност от инвестиции, която „хваща окото“ на потенциални жертви на измамата, които получават линк към уебсайт (крипто или финансова борса) или приложение, което да се инсталира на мобилен телефон.

Малуер

В последния случай жертвите стават жертва на инсталиран на електронните им устройства malware (вируси, троянски коне и др.), в който случай скоро след това обикновено установяват, че Revolut сметките им (а понякога и сметки в български банки) са източени без тяхно знание и съгласие. Това са случаите, в които се касае за класическа автоматизирана киберизмама, при която е налице директна кражба на средства от сметките на жертвата, без въобще да се стигне до каквито и да е инвестиции.

Фин. борси

Ако не се касае за описания в предходния абзац тип автоматизирана измама, киберпрестъпниците обикновено залагат на т.нар. социален инженеринг, при който не алгоритми и машини, а живи хора комуникират с жертвите на инвестиционна измама. С цел самите (бъдещи) жертви да направят определени разпореждания със собствените си финансови средства (доброволно да ги преведат на измамниците, казано по друг начин), следващата стъпка обикновено включва разговор по телефон (почти винаги от номер от чужбина), имейл (значително по-рядко) или съобщения в криптирани месинджъри или чат приложения (предпочитани от измамниците са Facebook Messenger, Telegram и др., които могат да се използват и без телефонен номер), в който измамниците убеждават жертвата да инвестира сравнително малка 3- или 4-цифрена сума.

„Инвестицията“ в съответната крипто или финансова борса по правило представлява банков превод по посочена от измамниците сметка. За да създадат доверие у жертвите, измамниците обявяват първоначалната им „инвестиция“ (напр. 500 евро) за успешна и нерядко дори превеждат обратно по сметка на (впоследствие) измамените по-голяма сума (напр. 600 евро), за да създадат у тях убеждение, че не са измамници и могат да им донесат голяма печалба (20% доходност за по-малко от месец звучи прекрасно, нали?).

След което, все още неизмамените инвеститори, по правило превеждат поне 4- или 5-цифрена сума по сметка на „брокерите“. След което вече стават реално измамени, защото въпросната сума никога не им се възстановява. Дори по-наглите измамници успяват да присвоят от тях и допълнителна сума, която те твърдят, че вече измамените „инвеститори“ трябвало да им преведат, за да могат да получат обратно по банков път пълния размер на инвестицията и печалбата си.

Причини

Като обобщение може да се каже, че гореописаните инвестиционни измами се дължат на първо място на това, че измамените не проверяват предварително достоверността на източника, който им предлага висока доходност, търговецът, от който ще закупува стока/услуга и т.н. А след това и на напълно закономерния психологичен процес, при който присъщата човешка алчност замъглява съзнанието на жертвите на фона на невероятната доходоносност, която им се предлага, и те не могат да разсъждават трезво, за да си припомнят изпитани във времето поговорки от рода на „Прекалено хубавото не е на хубаво“, „Прекалено хубаво, за да е истина“ и др.

Полезни ходове

След като вече са „изтрезнели“, измамените „инвеститори“ разбират напълно в каква измамна схема са попаднали. И насочват усилията си в единствената възможна посока, а именно как да възвърнат присвоените им средства.

Жалби

За съжаление мнозина от жертвите на такива кибер инвестиционни измами не търсят квалифицирана помощ за разрешаване на сериозния проблем, изразяващ се в кражбата на огромни суми от техните авоари, а залагат на активни действия, при които самите те, въпреки че нямат юридическа компетентност, изготвят всевъзможни жалби за парични измами и сигнали до всевъзможни институции, за които решават, че са компетентни и са в състояние да възстановят средствата им – от прокуратура, та чак до омбудсман.

Ефективност

Някои от измамените въобще не си дават сметка, че част от органите, до които адресират жалбите си, изобщо не са компетентни да съдействат за решаване на проблема им. А други органи, дори да са компетентни по закон, на практика нямат никакъв опит и нужната експертиза да разследват, камо ли ефективно, подобни случаи на онлайн измами. А още повече да върнат откраднатото, дори да могат поне частично да разплетат казуса.

Адвокат?

На фона на горното недоумение будят нагласите на част от измамените инвеститори, които съвсем доброволно са дали огромни суми на измамници, които нито познават, нито са виждали на живо, но същевременно не са склонни да заплатят един многократно по-нисък хонорар на опитен адвокат, компетентен в областта на киберизмамите, който могат да срещнат на живо в кантората му, за да се опита да помогне за ефективно разрешаване на случая им, въпреки че не може да им даде гаранция за краен успех. Или настояват, че след като вече са били измамени, каквито и да е суми са склонни да плащат едва след като си върнат откраднатите им суми.

Без адвокат

И имайки предвид, че опитен и компетентен адвокат не би се заел с подобен казус безплатно, подобни жертви на измама обикновено поверяват случаите си или на недостатъчно опитни експерти, които за сметка на това имат достатъчно свободно време, или на държавни органи, които в масовия случай нямат капацитета да проведат качествено или каквото и да е разследване на случая. Като в крайна сметка не заплащат нищо, но и не си връщат нищо от изгубеното.

Съдействие от адвокат

Със своя професионален опит и знания, адвокатът, който специализира в областта на IT електронното право и в частност кибер транзакциите и измамите, може да Ви съдейства както преди да сте станали жертва на инвестиционна измама, чрез предварително проучване на инвестиционната схема, така и след като инвестиционната измама вече е факт и сте изгубили средствата, които сте вложили. На този последващ етап, адвокатът може да помогне за:

• Професионално съдействие и при оформянето на правно издържана жалба до компетентните в областта на наказателното право органи, компетентни да разследват подобни измами
• Всеобхватно проучване на измамната схема и лицата, които стоят зад нея, с цел установяване на възможни опции за пълно или поне частично възстановяване на присвоени от кибер престъпниците средства
• Извършване на задълбочен анализ на конкретния случай и оценка на шансовете за успех при завеждане на съдебно дело в преследване на горните цели, вкл. опциите за запори и възбрани на активи, които да послужат за бъдещо възстановяване на суми в полза на измамените лица

Време за прочитане : 2 мин.

Преглед

„Кражба“ на фирма е все още е често срещано престъпление в България, въпреки предприетите законодателни мерки. Българските власти многократно до настоящия момент са предотвратявали опити за кражби на фирми чрез документна измама, но за съжаление множество са и случаите, при които, за да се направи каквото и да било, е на практика прекалено късно. Множество са и делата в Съда в Страсбург, по които държавата е осъдена да заплати обезщетение на пострадалите собственици, защото със своите действия и бездействия държавните органи са „помогнали“ да бъде открадната фирмата.

Същност

Кражба на фирма най-често се осъществява по организиран начин от различни лица, действащи съвместно. Целта на измамата е лицата, чрез фалшифициране на документи и подписи или чрез електронно подаване на фалшиви документи с електронен подпис, да осъществят промяна в обстоятелствата, която да бъде отразена в ТРРЮЛНЦ (Търговския регистър) и да бъде сменен управителят на фирмата, с лице, което е част от или подставено на организираната престъпна група. След като бъде вписан нов управител в ТРРЮЛНЦ, това предоставя възможност на престъпниците да се разпореждат с активите на фирмата – най-често банкови сметки и недвижима собственост.

Защита след кражба

При разкриване на кражба на фирма и при положение, че все още нищо не е отчуждено (откраднато) от активите на фирмата, пострадалите лица следва незабавно да предприемат съдебни обезпечителни мерки, целящи спиране увреждането на интересите на законните собственици на търговското дружество.

Обезпечителни мерки

В случай, че собственикът на фирмата е узнал за кражбата, след като промяната в обстоятелствата е била заявена или вписвана по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, отново има редица уредени от закона средства за последваща защита. Сред най-често срещаните и ефективни съдебни обезпечителни мерки са:

• Запор върху дяловете на дружеството – когато се запорират дяловете в дружеството, вписаният в ТРРЮЛНЦ собственик на запорираните дялове не може да се разпорежда с тях и така не може да прехвърли фирмата на поставено лице
• Забрана на новите му управители да вземат управленски решения – тази мярка цели да ограничи бъдещото разпореждане с активите на дружеството, защото вписаният управител е лицето, което представлява дружеството и с действията си, независимо от това дали има решение на ОС на съдружниците, той отново може да доведе до значими загуби за действителните собственици на фирмата
• Спиране на всички бъдещи вписвания в ТРРЮЛНЦ – чрез тази мярка се „замразява“ състоянието на фирмата към момента на налагането й т.е. не може да се променя каквото и да е било по партидата на дружеството – управител, съдружници и т.н., докато не бъде вдигната тази обезпечителна мярка
• Запор върху банкови сметки, собственост на фирмата – чрез тази обезпечителна мярка се ограничава последващото присвояване на авоарите на дружеството
• Възбрана върху недвижими имоти, собственост на фирмата – веднъж наложена тази обезпечителна мярка препятства прехвърлянето на недвижими имоти на други лица, като по този начин извършителят няма да успее да придобие и след това веднага разпродаде имотите на дружеството
• Спиране на притежаваните фирмени МПС-та от движение – тази мярка има по-скоро ограничена приложимост, тъй като с нея ще се съхранят единствено моторните превозни средства, които в редки случаи са крайната цел на престъпниците

Производство

Крайната цел на тези и други подобни обезпечителни мерки е да се ограничи последващото разпиляване на притежаваните от фирмата активи, докато са висящи другите съдебни дела срещу извършителите и се чака постановяване на краен съдебен акт, с който действителният собственик на фирмата успешно да си я върне. Образува се специално охранително производство пред компетентния съд, като в самото начало съдът налага обезпечителната мярка, за да се попречи на извършителя да отчужди недвижимите имоти на фирмата.

Превенция

Препоръчителният начин за борба с гореописаните измамни схеми е превенцията – като се осъществява редовен мониторинг на ТРРЮЛНЦ, чрез предоставената възможност за известяване чрез SMS. Търговците, които ползват услугите на адвокати по търговско право или абонаментно правно обслужване, имат възможност да следят и да бъдат уведомявани незабавно, при осъществена каквато и да е промяна в обстоятелствата, касаещи дадена фирма, за която са заявили, че  желаят да получат информация.

Време за прочитане : 3 мин.

Видове киберпрестъпления

Адвокатите, специализиращи в кибер и дигиталното право, се сблъскват със следните основни категории киберпрестъпления и атаки, които могат да имат за последица загуби и санкции от държавни органи:

• Социално инженерство (social engineering)
• Рансъмуер (ransomware)
• Интернет на нещата (IoT)
• Облачни услуги (cloud services)

Социално инженерство

В основата си социалното инженерство използва човешката психология и поведение, от които хакерите и други недобронамерени лица умело се възползват. Вместо да се използва автоматизиран алгоритъм за директна атака към компютърна система (напр. за разбиване на пароли), социалното инженерство е насочено към отделни лица, за да се получи от тях самите необходимите данни с цел осъществяване на неоторизиран достъп и транзакции или извличане на поверителна информация.

Сред най-често срещаните примери за киберпрестъпления чрез социално инженерство е т.нар. фишинг (phishing). При него хакерите изпращат имейл, SMS, Вайбър, месинджър или друго съобщение или създават фалшив уебсайт, чието съдържание максимално наподобява такива на действащи финансови или други институции, като крайната цел е да се заблуди потребителят и сам да разкрие своите идентификационни данни за вход или транзакция (потребителско име, парола, 3D, PIN и др. кодове за потвърждение), мислейки, че ги предоставя не на хакери, а на съответната институция (напр. обслужващата банка, в която жертвата на хакерска атака има разкрита сметка).

При успешна фишинг атака, потребителят-жертва сам предоставя на хакерите своите данни, необходими обикновено за влизане в профил на финансова институция и неоторизирано нареждане на преводи към трети лица, наречени мулета. В резултат на което жертвите на подобни киберпрестъпления търпят понякога много сериозни щети. Основен съвет, който може да бъде даден във връзка с горното, е да не се отговаря на съмнителни съобщения и имейли, като в тази връзка банките изрично предупреждават в своите интернет сайтове, че не комуникират по подобен начин с клиентите си.

В случай, че станете жертва на подобен вид киберпрестъпления, препоръчително е да се свържете с опитен адвокат, за да минимизирате евентуалните негативни последици при последващ опит за възстановяване на откраднатата сума, която е била неоторизирано източена от сметките на жертвата, вкл. чрез завеждане на дело срещу банката, която да възстанови неоторизирано наредените парични средства към сметката на хакера или мулето.

Нередки са случаите, в които жертвите на подобни киберпрестъпления първо подават жалба в обслужващата банка, а едва след това се обръщат към адвокат – след като в жалбата си вече са изложили редица обстоятелства, които сочат на груба небрежност от тяхна страна – което пък намалява шансовете бъдещ иск срещу съответната банка (ако сумите не бъдат възстановени доброволно) да бъде уважен в пълен размер.

Рансъмуер

При този вид киберпрестъпления обикновено се използва злонамерен код или софтуер (malware), който атакува жертвите като криптира (заключва с парола) важни данни с цел получаване на откуп (ransom). Ако жертвата плати (почти винаги в биткоин или друга труднопроследима криптовалута), тогава хакерът обикновено (но не винаги) предоставя на жертвата си парола, с която да декриптира файловете си и отново да има достъп до тях.

Рансъмуер киберпрестъпленията обикновено се делят на първи тип – индивидуални атаки, при които хакерите изпращат спам съобщения до широк кръг нетаргетирани получатели, с очакването някои от тях или да активират прикрепени към имейлите файлове, съдържащи зловреден код (malware), или да отворят хипервръзки, които отново водят до свалянето и инсталирането на устройствата на жертвите на подобен зловреден софтуер. При този тип атака има и елемент на социално инженерство, защото жертвата следва да бъде успешно заблудена сама да инсталира зловредния софтуер.

Вторият основен тип са корпоративните рансъмуер киберпрестъпления, при които хакерите обикновено използват уязвимости (exploits), за да проникнат директно в сървърите на големи корпорации и бизнеси, при което криптирани (заключени) могат да се окажат дори резервните бекап (backup) копия на данните. Ако бекап копията не са засегнати, някои системни администратори предпочитат да възстановят последните налични отпреди хакерската атака записи, което е опция за минимизиране на загубите и неплащане на откуп.

Като цяло последиците от киберпрестъпления може да са пагубни за засегнатите лица, които могат не само безвъзвратно да загубят данните си, но и да понесат огромни финансови загуби. Последният риск може да бъде елиминират или минимизиран от адвокати, които са специалисти в областта на кибер и дигиталното право, както и в сферата на GDPR и защитата на лични данни. Защото по правило при корпоративните рансъмуер киберпрестъпления се засяга поверителността на личните данни на физически лица – клиенти на компанията-жертва, в който случай следва да бъде уведомена Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) и са предвидени значителни по размер санкции.

Интернет на нещата

Към интернет на нещата (internet of things – IoT) спадат различни устройства, чието предназначение е съвсем различно от това на класическите компютърни системи (server, desktop, mobile) – напр. умни телевизори, хладилници и др. –  но определени техни функции (напр. пускане на климатик по интернет от разстояние) изискват постоянна връзка с глобалната мрежа.

Добрата новина е, че IoT устройствата не могат да бъдат използвани за типовете киберпрестъпления, свързани с директно причиняване на загуби (напр. източване на банкова сметка). Но именно поради тази причина IoT устройствата по правило са (много по-)зле защитени от кибератаки, което ги прави лесни мишени за хакери.

Инсталирането на зловреден софтуер на едно IoT устройство няма да причини директна загуба на жертвата – собственик на съответното устройство, но въпросното IoT устройство се използва заедно и едновременно с много други такива, които позволява на хакерите да формират „армии“ от компрометирани и заразени с малуер IoT устройства, които извършват атаки срещу различни компютърни системи в мрежата, като напр. блокиране на даден уебсайт чрез DDoS атаки (изпращане на изкуствено генериран трафик от множество заразени устройства едновременно, при което сайтът се претоварва, блокира и не може да бъде използван от потребителите).

Облачни услуги

Най-честите киберпрестъпления при облачните услуги (cloud services) са тип „отказ от услуга“ (DDoS), описани по-горе. Те временно възпрепятстват потребителя да получи достъп до информация и ресурси, тъй като блокират облачните му услуги, но по правило достъпът бива възстановяван в рамките на няколко часа, което обикновено няма фатални последици за потребителите. Последиците за бизнесите обаче са свързани с влошаване на репутацията на организацията, което може съществено да се отрази и на финансовите им приходи.

Значително по-опасните киберпрестъпления са свързани с пробив и неоторизирано влизане в базите данни на съответния доставчик на облачни услуги – което почти винаги е съпроводено с изтегляне на чувствителни данни за потребителите на базата данни, а понякога и с изтриването им. В този случай отново съгласно закона следва да бъде уведомена КЗЛД, тъй като са засегнати лични данни, в резултат на което се развива административно производство, което може да завърши със значителни по размер за съответния бизнес санкции.

Ролята на опитен адвокат при такъв сценарий би била да комуникира съгласно българското законодателство с административния орган и да убеди последния, че клиентът му – доставчик на облачни услуги – е положил всички необходими грижи за предотвратяване на подобни (за съжаление успешни) киберпрестъпления, които изключва санкционирането му за допуснати нарушения.

Време за прочитане : 2 мин.

Търся добър адвокат

е популярна реплика сред имащите нужда от юридически услуги. Както при избора на всяка услуга, така и тук, за да намерите добър адвокат, първо трябва да си отговорите на няколко въпроса, за да търсите правилния адвокат:

1. В каква сфера на правото Ви е необходим адвокат – граждански, наказателен, административен или друг?
2. Къде търсите адвокат – в София, Пловдив или в друг район?
3. Има ли други допълнителни критерии, които са от значение за Вас, напр. владеене на чужд език, успешно преминати специализирани курсове и т.н.

Търся адвокат с препоръки

Знаете ли за какво точно търсите адвокат, вече ще е малко по-лесно да се ориентирате при избора му. Винаги е добре да потърсите препоръка от близки и приятели, използвали услугите на адвокат за подобен на Вашия казус. Но не бива да забравяте, че колкото и да са сходни двата казуса, за тяхното разрешаване може да са необходими различни умения, напр. едни адвокати специализират в явяването по съдебни дела, а други работят предимно с оформяне на документи и т.н.

Отзиви за адвокат

Преди да се свържете или срещнете с адвокат, към който сте се ориентирали, може да прочетете отзиви за него в интернет и социалните мрежи, за да прецените дали този адвокат има практика със случаи, близки до Вашия. На следващо място може да проверите образованието и професионалния му опит, за което може да Ви е от помощ и публичният регистър на всички адвокати в страната. В случай, че има онлайн страница съответният адвокат или адвокатската кантора, където работи, разгледайте внимателно съдържанието й. Проучете сферите на специализация на дадения адвокат, с какви проекти и казуси се е занимавал т.е. натрупаната от него практика дали е по случаи като Вашия. Понякога е от значение и местоположението на кантората, в която работи адвокатът, дали е с добра репутация и удобна локация за вас.

Контакт с адвокат

Следващата стъпка е личният контакт – разговор по телефона или най-добре лична среща в кантората. Някои адвокати практикуват първоначалната консултация да е безплатна, а други определят минимален хонорар. Обикновено не особено ангажираните адвокати предлагат безплатни срещи и консултации, но съображенията за хонорара за първоначална консултация може да са различни.

Среща с адвокат

Подгответе се за срещата, като набележите предварително въпросите си, защото така е по-вероятно да получите пълноценна първоначална информация. Споделете всичко, което Ви интересува, защото маловажните за Вас неща, може да се окажат препъникамък за успешно разрешаване на случая Ви. Задайте контролни въпроси, с които да прецените дали адвокатът срещу Вас е висококвалифициран професионалист. Компетентният адвокат ще отговаря точно и ясно на всеки въпрос.

Критерии за добър адвокат

Друг важен белег, че сте попаднали на добър адвокат е, че той ще предложи първо да изследва задълбочено Вашия казус и едва след това ще определи вероятността за благоприятен изход и ще даде конкретен отговор на Вашите въпроси, свързани със сроковете, рисковете, разходите и други по разрешаване на казуса било по съдебен или извънсъдебен ред.

Накратко водещи критерии за намиране на търсения добър адвокат за вашия случай са: предишен опит, добро впечатление при личен и непосредствен контакт, препоръки, ясни и разбираеми съвети. А преди да вземете окончателното решение, че сте намерили търсения адвокат, си задайте въпроса дали сте готов да му доверите, защото липсва ли доверие между адвокат и клиент, това неминуемо ще се отрази при разрешаване на случая.

Време за прочитане : 10 мин.

Общ преглед

Опасности

Получавате SMS или имейл уведомление, влизате в профила си за интернет банкиране и с ужас установявате, че е налице неоторизирана транзакция и източена банкова сметка или кредитна / дебитна карта. Това е един все по-често срещан сценарий за онлайн кражба, а настоящата статия разглежда източването на лични или фирмени банкови сметки чрез хакерски атаки, мерките за предпазване и опциите за ефективно и пълно възстановяване на щетите от подобна неоторизирана банкова транзакция.

Видове банкиране

Интернет банкирането бива основно 2 вида – активно, при което могат да се правят нареждания на суми онлайн, и пасивно, при което единствено може да се следят движения по сметки и да се правят справки онлайн, но не и да се извършва разпореждане със суми. Източването на банкови сметки посредством хакерски атаки е възможно само в първия случай. Теоретично е възможно източване и при пасивно банкиране, но авторът не е запознат с такъв случай.

Видове защита

При активното онлайн банкиране неминуемо се ползват потребителско име и парола за съответния профил. Но освен това абсолютно всяка банка в България предлага един слой допълнителна защита. Това обикновено са квалифицирани електронни подписи, специални цифрови сертификати на съответната банка, PIN или SMS кодове, предварително генерирани и разпечатани на хартия TAN кодове, или генерируеми на момента и в реално време TOKEN кодове или 3D пароли.

SMS кодове

Изпращането на SMS кодове на телефона на потребителя, титуляр на интернет банкирането, се смята за изключително сигурна опция за допълнителна защита. В такава хипотеза потребителят въвежда потребителско име и парола при нареждане на банкова транзакция, а банката генерира и му изпраща код под формата на SMS съобщение на мобилния му телефон, който код следва също да бъде въведен, наред с потребителско име и парола, за да бъде транзакцията извършена.

Единият риск при тази опция е чисто физическа кражба на телефон, който да попадне в ръцете на хакери, а другата, по-популярна, включва различни опции за атаки от разстояние, при които телефонът е у собственика му, който не подозира нищо.

Хардуерен TOKEN / TAN код

При тази опция на клиента се предоставя хардуерно устройство, т.нар. TOKEN (известно като токен или тоукън). Това устройство генерира уникални кодове в реално време с минимална трайност, обикновено в рамките на 1 минута. Идеята е единствено държателят на това устройство, който би следвало да е оторизиран потребител на онлайн банкирането, да може да извършва банкови транзакции.

Дори хакерска атака напълно да компрометира компютъра или електронното устройство на потребителя посредством инсталирането на зловреден код (вирус, троянски кон или друг малуеър) и дори потребителското име и паролата да бъдат откраднати – съответният хакер или неоторизиран потребител в най-добрия случай ще може да влезе в клиентския профил, но не и да нареди транзакция, защото за тази цел е нужен код, генериран от TOKEN устройството, което чисто физически няма как да се намира в ръцете на хакерите.

TOKEN устройството предоставя още по-сигурна защита, защото не може да бъде клонирано както SIM картите на мобилни оператори. Но е напълно възможно кодовете да попаднат в ръцете на хакер чрез т.нар. ФИШИНГ (PHISHING) атака, която е разгледана по-долу.

Софтуерен TOKEN / 3D парола

Софтуерните токъни и 3D пароли са най-новият „писък на модата“ при 2-факторната автентикация. Те се генерират под формата на код или QR код от устройството на клиента на банката, било то компютър или смартфон. Допълнителен слой защита при мобилните телефони дава мобилният идентификатор, с който разполага всеки смартфон, на който е инсталирано приложение за онлайн банкиране.

Това е един от системните тригъри в банковите системи, който обаче много често банките „проспиват“ при хакване и източване на сметка, но след това, разбира се, се опитват да квалифицират поведението на потребителя като груба небрежност, което разбира се е абсурдно и това става пределно ясно, когато спорът влезе в съд.

Видове атаки

SIM Клониране

Въпреки че SMS кодовете се смятат за сигурна опция за защита, в края на 2021 в България беше разкрита първата масова организирана престъпна схема за източване на банкови сметки чрез клониране на SIM карти на мобилни оператори. Клонирането всъщност представлява активиране на нова SIM карта – пълен дубликат на SIM картата на жертвата на хакерите, която хакерът поставя в своя собствен мобилен телефон, на който пък получава всички SMS кодове за авторизация, а оттам нататък е лесната за хакерите част. Тази атака е възможна в 2 случая – когато хакерът има достъп до телефона на жертавата, за да клонира лично SIM картата му, или когато хакерът има помагач – служител на съответния мобилен оператор, с чиято помощ клонирането става много лесно.

Simjacker / WIBattack

Другият най-популярен вид SMS хакерска атака е т.нар. Simjacker атака, както и нейният по-усъвършенстван „наследник“ WIBattack. Първият тип използва слабости във вградения във всяка SIM карта S@T Browser, а втория – в WIB браузъра, чрез които оперират редица функции на съответния мобилен оператор (проверка на сметка, заявяване на услуги и т.н.).

При Simjacker и WIBattack хакерите изпращат вид системни SMS-и (т.нар. OTA SMS), за които потребителят не бива уведомяван по никакъв начин и няма как да разбере, че е станал жертва на подобна атака. Въпросните SMS-и генерират и обратни SMS-и, изходящи от телефона на жертвата на хакерите, които дават ценна информация на хакерите. По такава схема може да бъде установено местоположението на жертвата (т.е. на практика същата да бъде постоянно следена), могат да бъдат изпращани скъпи SMS-и, да бъдат набирани телефонни номера с добавена стойност и т.н.

Man in the middle

Името на този тип атака („Човек по средата“) напълно отговаря на действителното положение. При този сценарий електронното устройство обикновено е заразено с малуер, който дава на хакера пълен контрол над машината. Следи се комуникацията, като автоматизиран зловреден софтуер „слуша“ за конкретни данни. Когато напр. жертвата натисне бутона „Плати“ в напълно автентичен сайт на онлайн търговец, платежния пакет пристига в компютъра му, но малуерът прихваща потока данни, който не продължава пътя си, а в браузъра се зарежда страница, която прилича на тази на оператора и след въвеждане на данните от потребителя, хакерът вече разполага с тях и може да направи каквито разплащания пожелае.

Хакерът може напр. да нареди плащане в чужбина, откъдето „муле“ може да изтегли сумата, а потребителят, дори да бъде известен с SMS, или не може да се ориентира или вече е твърде късно.

При такива атаки се назначава експертиза, от заключението на която обикновено става пределно ясно, че се касае за хакерска атака, която банката е проспала, най-малкото защото се касае за влизане в онлайн банкирането от непознат IP адрес. Последният може да бъде променен с помощта на ползвана от хакерите VPN услуга, но последната също може да бъде установена при проявено внимание от страна на банката.

Phishing

При класическия фишинг хакерите правят абсолютно или поне максимално точно визуално копие на оригиналния сайт за интернет банкиране, но всъщност сайтът не е на съответната банка, а под контрола на хакерите. В масовия случай хакерите изпращат до жертвата имейли, в които се съдържа покана за предприемане на определени действия (напр. потвърждаване на информацията в профила за онлайн банкиране), често придружена със заплаха от неблагоприятни последици (напр. закриване или изтриване на профила, ако бездействате).

Чисто визуално, на имейл съобщението е придаден вид, че изхожда от съответната банка, но ако се вгледате в адреса на подателя, веднага бихте забелязали нещо нередно – напр. вместо някаквоиме@ibank.bg, в полето за изпращач ще прочетете ibank@каквотоидае.bg. Това е най-сигурният белег, че се касае за опит за измама. Освен това сигурно ще може да видите връзка от сорта на https://ibanking.ibank.bg/, но при щракването на връзката ще се отвори съвсем друг адрес. На който разбира се ще се зареди страница, която визуално изглежда точно като оригиналната страница на съответната банка.

Значи вече сте влезли в сайт, под контрола на хакери, но си мислите, заблудени от дизайна, че сте на автентичния сайт на Вашата банка. И въвеждате всички данни, необходими за влизане във Вашия профил. Обаче не влизате в профила на интернет банкирането, а излиза каквото и да е друго съобщение, обикновено за грешка 404 или временна недостъпност на страницата поради системна поддръжка. Видите ли такова съобщение, тогава значи хакерите вероятно вече разполагат с всички данни, необходими за извършването на неоторизирана банкова транзакция онлайн.

SS7 exploits

SS7 (Signaling System 7) международен телекомуникационен стандарт, по който оперират публичните мрежи (PSTN), в т.ч. и мобилните GSM оператори. Стандартът датира от 1988, а последната му ревизия е от далечната 1993 година, но въпреки това се използва дори при 5G мрежите от последно поколение. SS7 системата най-общо казано задава стандарта и контролира провеждането на разговори, вкл. и всички допълнителни услуги, предлагани от телекомите, като SMS, MMS, гласова поща, роуминг и т.н.

SS7 системата не е публична и се използва само от телекомите. Индиректно се използва и от потребителите на телекомите, но крайните потребители нямат директен достъп до нея. Хакерите обаче намират слабости и уязвимости в системата (exploits) и понякога успяват, макар и само временно, да „пробият“ системата и получат достъп до нея. А случи ли се това, хакерите на практика могат да правят каквото поискат – от клониране на SIM карта, до изпращане на невидими за потребителя системни съобщения, както и подслушване на разговори и четене на SMS съобщения (напр. съдържащи данни за автентикация в системата на някоя банка).

SMS spoofing

Този тип атака е разновидност на класическия фишинг. При нея се изпращат SMS съобщения, които на пръв поглед са от легитимен източник (напр. център за обслужване на клиенти на банка) и приканват потребителя да отвори линк. Този тип атака е сравнително лесна за изпълнение и от неособено висококвалифицирани хакери, дотолкова, доколкото в архитектурата на SMS протокола не е заложена системна проверка на изпращача в SS7 системата, ползвана от мобилните оператори, и съответно не е необходим пробив на тази система, което е доста по-сложно от техническа гледна точка. SMS спуфингът се корени именно в това – че хакерите сравнително безпрепятствено могат да фалшифицират номера на изпращача на SMS и така да заблудят средностатистическия потребител.

Зловредните спуфинг SMS-и по правило съдържат линк, при отварянето на който се инсталира малуеър, инфектиращ различни видове електронни устройства – десктоп системи или лаптопи, най-често с Windows и Mac OS, мобилни устройства базирани на Android или iOS и др. След инфектирането на електронното устройство на потребителя, по правило хакерите установяват пълен контрол и буквално от другия край на света могат да извличат и изпращат всевъзможни данни, вкл. пароли и други средства за автентикация, дори без знанието на потребител. Дори на потребител с повече от средностатистическа дигитална грамотност.

Фалшив IBAN

Разновидност на Phishing и Man in the middle е хакерската атака, при която престъпниците, обикновено чрез фишинг прийоми добиват контрол върху електронното устройство на клиента на съответната банка. След това започват да следят неговата кореспонденция, вкл. изпращаните и получавани имейли.

В нормалната си дейност търговските дружества изпращат фактури по имейл, след което същите се заплащат онлайн или офлайн. Когато започне такава напълно реална кореспонденция между търговски партньори, единият (доставчик) изпраща фактура на другия (получател на стока или услуга), която следва да бъде платена. Получателят много добре знае, че такава фактура следва да бъде платена (защото преди това е проведена имейл кореспонденция или телефонни разговори с параметрите на сделката) и по никакъв начин не би се усъмнил, когато получи имейл с приложена фактура от контрагента си.

Измамата се състои в това, че хакерите прихващат автентичния имейл, който никога не достига до получателя. Изтеглят обаче приложената фактура и обикновено единственото, което правят е да променят IBAN номера на сметката на получателя на плащането. Обикновено дори фирмените данни не се променят. След това тази фалшифицирана фактура се прикача и се изпраща до получателя й, като много често дори се използва оригиналното съдържание на оригиналния имейл (който, както беше изяснено по-горе, е бил прихванат и никога не е бил доставен). И след това добросъвестният получател получава имейла и прави плащането по сметката, посочена във фактурата. Но IBAN номерът е на сметката на хакерите, въпреки че са изписани абсолютно истински фирмени данни. И по този начин парите безвъзвратно заминават по сметка на хакерите.

Банкови карти

Legacy

За източването на сметки не е необходимо да имате онлайн банкиране, достатъчна е дори само една физическа банкова карта (пластика). Преди въвеждането на актуалните банкови карти с чип се използваха карти с магнитна лента, базирани на EMV (Europay, Mastercard, Visa) стандарта за комуникация, който използваше MSD (Magnetic Stripe Data) протокол при картите Visa и респ. PayPass M-Stripe при Mastercard.

Преждеизброените стандарти са доста остарели и уязвими към атаки и затова бяха заменени с нови такива при новото поколение безконтактни карти с чипове. За съжаление старите стандарти са на много места все още приложими в режим „Съвместимост“ (legacy mode) и това неимоверно улеснява хакването и източването дори на най-модерните и защитени карти, тъй като, вместо да разбиват криптирането им, хакерите просто използват споменатия legacy mode.

NFC

Най-новите карти с чип са безконтактни и работят по NFC (Near Field Communication) стандарта за безжична комуникация, при който се безжично се предават данни на честота 13.56 MHz. Всички модерни телефони с ОС Android (Google) / iOS (Apple) разполагат с NFC хардуер, който им позволява да изпълняват същата роля като банкова карта с чип и на практика да заместят последната. Когато данните от картата се копират в телефона (т.нар. дигитализиране), телефонът осъществява абсолютно същата комуникация и за един POS терминал няма значение дали до него доближавате карта с чип или NFC хардуер (мобилен телефон, часовник и др.).

Добрата новина, доколкото може да има такава, при все по-зачестяващите измами с карти, е, че самите криптографски ключове на картите с чип са трудно уязвими и това е една от причините с клонирана карта да бъде използвана за плащания по интернет, като това е възможно само на физически POS терминали за разплащане.

Видове злоупотреби

На първо място сред начините за злоупотреба с и източване на банкова карта е нейната чисто физическа кражба или придобиване и държане по друг начин. За теглене на пари в брой на ATM (банкомат) е необходимо въвеждането на ПИН код, което затруднява крадците и затова те предпочитат плащането на POS терминали, където не се изисква ПИН код. Съгласно евродирективата PSD2 има въведени лимити за плащане без ПИН, но хакерите прилагат различни способи за преодоляване на това ограничение, особено ако картата е в тяхно държане.

Друг все повече набиращ популярност метод е т.нар. скимиране, което е възможно да бъде осъществено поне по няколко различни начина. Първият и най-стар е инсталирането от хакери на допълнителен хардуер на иначе автентични ATM и POS, напр. двойна клавиатура, четец на магнитна лента и т.н. Във връзка с това е препоръчително използването на банкомати, които са оборудвани с камери за наблюдение – там хакерите избягват да извършват подобни измами.

По-модерно напоследък е безжичното прихващане на карти и NFC портфейли. Ако напр. държите банкова си карта (или телефон, в който тя е дигитализирана) в задния си джоб докато чакате на опашка в магазин, хакер може да прихване NFC сигнала на картата или телефона, ако се доближи на по-малко от 10 см от тях. Затова е препоръчително NFC функцията да бъде включвана само при плащане, а картите могат да се държат в специални RFID блокери (продават се кожени портфейли с такава защита, но същата работа върши и станиол, напр. от шоколад, който блокира излъчването на безжични сигнали от картата или телефона).

Apple/Google Pay/Wallet

Същност

Портфейлите (wallets) на Google и Apple са приложения за операционните системи Android и iOS, които представляват платформи за разплащания. Една от основните им функции, използвана от хакерите, се състои в т.нар. дигитализиране на банкови карти, което представлява „вкарването“ на картите в съответния портфейл за бъдеща многократна употреба.

Видове злоупотреби

Хакерите използват два основни способа за източване на суми от картите на потребители – или чрез поемане контрол върху електронното устройство на крайния потребител (чрез инсталиране на троянски коне, spyware или друг тип malware) и извършването на транзакции от директно от него, или чрез кражба на данните на банкови карти. В последния случай хакерите дигитализират картите на потребителите директно на свои собствени устройства, от които извършват неоторизирани транзакции.

Кражба на данни

Основен въпрос във връзка с горното е как могат да бъдат откраднати нечии данни. На първо място това е възможно чрез хакване на онлайн бази данни, в които потребителите са правили разплащания или в които се съдържат данни за техните карти. Възможни са и течове дори от сайтовете на самите банки издатели на картите.

Най-сложена е кражбата на токените за мултифакторна автентикация (3D пароли и др.), като там предпочитани методи са фишингът или зловредни приложения, на които сте дали системни права (permissions) да четат или изпращат SMS или нотификации, в които често се съдържат токени за потвърждение на различни действия – от създаване на портфейл (напр. Apple wallet) или дигитализирането на карти в него до разплащания.

Дигитализация

Предпочитаният напоследък от хакерите метод за източване е чрез дигитализиране на откраднати (данни на) кредитни или дебитни карти, след което започват да я източват чрез правенето на различни покупки чрез офлайн терминали, при плащането на които не се изисква нито въвеждане на ПИН код, нито наличие на физическа карта, а единствено мобилно устройство с NFC функционалност.

Основен въпрос в случая е за мерките против измами в тази връзка, които банката е взела, за да предотврати подобни измами. Опитен адвокат може да изследва въпроса и да постави банката „на тясно“, при което същата няма друг изход, освен да признае претенциите на клиента, чиито средства са били източени.

Спешни действия

Блокиране

Когато „белята“ вече е станала, все още не е прекалено късно. Следва обаче веднага да направите едно нещо – незабавно да се обадите на Вашата банка, която незабавно да блокира профилът Ви в онлайн банкирането, за да не могат да се извършват транзакции. Ако не направите това, вероятно съвсем скоро ще разберете, че сте наредил определена сума на определено трето лице, което не познавате.

Жалба

Силно препоръчително е и своевременното подаване на жалба в полиция или прокуратура. В резултат на която вероятно ще бъде образувано полицейско производство, по което ще бъде установено, че някое трето лице, т.нар. бушон или муле, е изтеглило в брой въпросната сума, с която Вие сте „олекнали“ и я е предало на непознати нему трети лица, които са му оставили нищожна част от сумата като вид възнаграждение за извършената от него услуга по получаване на превод от непознато лице и предаването му в брой на друго непознато лице.

Хакерите, разбира се, ще останат неразкрити, а изтеглилото и предало им сумата лице меко казано няма да е в добро финансово състояние и съответно няма да има смисъл въобще да се опитвате да си възстановите сумата от него.

Възстановянане на сумите

Отговорност

В горния случай изниква въпросът – кой носи отговорността и за чия сметка са финансовите загуби в резултат на подобна измама? Със сигурност и банката, и мобилният оператор ще се опитат да измият ръцете си с потребителя. И не е изключен вариант, напр. при груба небрежност, при който наистина потребителят, независимо дали обикновен гражданин или бизнесмен, понася цялата отговорност и всички финансови загуби.

Затова е повече от препоръчително, още в началния етап на осъществяване на престъпната схема, пострадалото лице да се консултира с опитен адвокат, който знае какво следва да бъде направено и запазено като доказателства, за да бъде пострадалото лице впоследствие напълно обезщетено за всички загуби. Компетентен адвокат може да се намеси напълно ефективно и на по-късен етап, но принципът е, че колкото по-рано – толкова по-добре.

Оспорване

Предвид горното, очевидно загубата ще трябва да бъде понесена или от банката, или от клиента. Или с други думи единствената възможност за клиента да възстанови сумата, източена от банковата му сметка, остава оспорването на неоторизираната банкова транзакция.

Банката, разбира се, в масовия случай ще прехвърли вината върху клиента, дори евентуално ще вземе компютъра или електронното му устройство за експертиза, в резултат на която ще достигне до извод, че клиентът не е положил дължимата грижа съгласно договора за ползване на онлайн банкиране или общите условия към него и предвид това… няма да му възстанови източената неправомерно сума. Съдебната практика обаче е категорична за съдържанието на понятието „груба небрежност“ и тълкуванието на банките почти винаги е друго.

В случая е важна намесата на компетентен експерт, напр. адвокат по банково право, който е запознат как функционират онлайн системите на различните банки. Това помага да се отсеят неоснователните защитни твърдения на съответната банка, с която същата отхвърля претенциите на пострадалите клиенти. Ако напр. се касае за много последователни преводи на по-малка стойност, а не на цялата сума с един превод, това само по себе си не е недопустимо. Но много често, ако се проследят под лупа всички тези преводи, може да се установи пропуск в онлайн системата за сигурност на съответната банка, която е следвало да реагира своевременно и да блокира или изходящите преводи, или въобще целия клиентски акаунт.

Обикновено следват жалби до съответния надзорен орган, който обаче нерядко прехвърля топката обратно към банката и нейния клиент и така се стига до една задънена улица.

Дело

А изходът от горната ситуация е надлежното оспорване на неоторизираната банкова транзакция по съдебен ред или казано с други думи – завеждане на дело срещу банката. Обикновено отпорът от страна на банката е твърд – пълен отказ за споразумение или комуникация дори.

Впоследствие, при завеждане на дело, насрочване на съдебни заседания и назначаване на експертизи, съответната банка има опции да започне да „омеква“ и да предлага компромисно споразумение на клиента, чийто адвокат е поставил доста „неудобни“ въпроси на вещото лице по делото, чиито отговори пък са още по-смущаващи за защитната теза на банката.

И така е напълно възможно да се стигне до момента, в който банката сама моли за извънсъдебно споразумение за възстановяване на клиента на цялата източена от сметката му сума плюс целия заплатен адвокатски хонорар и всички направени в съдебното производство разноски, само и само да не се стигне до постановяването на съдебно решение.

Спечелени дела

Съдебната практика познава много различни случаи на успешно осъдени банки, които възстановяват откраднатите суми на клиентите си, независимо дали са търговски дружества (фирми) или физически лица (потребители).

И то не само чрез хакерски атаки и интернет банкиране, но и при „офлайн“ измами, при които напр. счетоводител на фирма бавно и методически е източвал фирмена сметка с неподписани от управител документи.

Има дори случаи, в които първо банката е осъдена да върне откраднатите суми, а след това е осъдена да заплати обезщетение на клиента за неимуществени вреди – изгубено време и нерви при оспорването на транзакциите, необходимост от водене на дела, за да се докаже правотата на клиента и т.н.

Загубени дела

За съжаление в практиката са срещани и загубени от клиентите дела, което се дължи на няколко основни причини.

На първо място това са прибързани действия от страна на клиента, напр. след блокирането на онлайн банкирането или картата си, клиентът посещава клон на банката, където излага несъгласувани с адвокат обстоятелства, които впослествие са използвани от банката изцяло в негов ущърб.

Друга причина е недостатъчно задълбочено изследване на конкретния казус, в резултат на което може да се окаже, че е предявен иск с една обстоятелствена част, а разследващите или съдът впоследствие установяват ако не коренно, то съвсем различна такава.

Предвид горното е препоръчителна спешна консултация с адвокат веднага след най-неотложните действия по блокиране на карти или акаунти.