Граждански договор е вид ненаименован договор по българското право, т.е. не е изрично уреден под това име в Закона за задълженията и договорите. Предвид това гражданският договор по българското право може да бъде много разнообразен и да почива на правни норми от много и различни клонове на правото. Единственото ограничение е да не противоречи на императивни (задължителни; които не могат да се договорят от страните по друг начин) законови норми. А това го прави перфектна опция за знанията на даден опитен адвокат по гражданско право, който може да прояви творчество и да сътвори уникален по природата си договор. А понякога такива са много необходими.

Граждански договор обикновено се използва като сходно понятие на трудов договор (т.е. работна ръка може да бъде наета както по граждански, така и по трудов договор). Заместването на трудов с граждански договор има редица предимства, но държавните органи знаят това и следят строго и налагат жестоки санкции ако установят, че има прикрито под граждански договор трудово правоотношение. В тази връзка много внимателно във всеки отделен случай следва да се ползва образец на граждански договор (бланка).

Поръчител може да стане всяко способно да се задължава лице в България. Поръчителството стана особено популярно по времето на бума на банковото кредитиране в България през изминалите години.

Поръчителят отговаря за задълженията (заем, банков кредит и т.н.) на друго лице, напр. кредитополучател (т.нар. главен длъжник). Кредиторите (напр. банки) обикновено изискват поръчителство за по-голяма защита на интересите си – за да може при неизпълнение от страна на главния длъжник (напр. при лош кредит) да насочат претенциите си към поръчителя. Това е и същността на поръчителството по българското право – поръчителят е вид „резервен играч” („резервен длъжник”), който отговаря когато „основният играч” (главният длъжник) вече е „извън играта” (спре да плаща задълженията си в полза на кредитора).

Изключително важно е да се отбележи, че макар и „резервен”, поръчителят поначало и на практика си е съвсем истински длъжник – мнозина обаче разбират това едва след като „основният” длъжник спре да погасява задълженията си. Тогава банката насочва изпълнението към поръчителя по заема (банковия кредит). И всевъзможни житейски възражения от сорта на „Но длъжникът има предостатъчно имущество” и т.н. са напълно правно ирелевантни. Достатъчно е длъжникът (независимо дали има имущество или не) да спре да изпълнява задълженията си – и тогава банката има пълното право да изиска незабавно изпълнение от поръчителя. А всеки поръчител по лош кредит след това има право да търси от „основния” длъжник платените от поръчителя суми (защото все пак се касае за дълг на кредитополучателя, а не на поръчителя).

Друг много важен момент е, че поръчителите, колкото и на брой да са те, обикновено са солидарно отговорни с кредитополучателя. Което означава, че всеки от тях може да бъде съвсем законно заставен да плати целия дълг, а след това да насочи претенциите си към другите поръчители или длъжника. Този принцип, разбира се, търпи изключения, но обикновено влиза в полезрението само на опитни адвокати.

Давността за търсене на гражданска отговорност (обезщетение) при допусната лекарска грешка е 5 години. Този срок тече от момента на допускането на лекарската грешка и в него следва да бъде заведено гражданско дело в съответния съд. Искът се предявява лично от пострадалото лице или от негови наследници в случай на смърт.