Време за прочитане : 3 мин.

Същност

Изключването на съдружник от ООД е процедура, след ефективното извършване на която се внася промяна в състава и числеността на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност. Изключването на съдружник от ООД е прекратително основание на членството в ООД, а процедурата е детайлно уредена в Търговския закон. Недостатъкът на уредбата е, че не са в достатъчна степен конкретизирани основанията за изключване на съдружник от ООД, а уредбата е твърде обща и дава възможност за различни тълкувания. И на практика се получава така, че не закона, а съдебната практика е по-точният и прецизен източник, от който може да се черпи информация кое е законно и кое не.

Основания

Основанията, въз основа на които един съдружник може да бъде изключен от ООД  са следните:

1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска от страна на съдружника – чл. 126, ал.1, ТЗ: тук въпросът за вината не е от значение. Правилото е, че дори и съдружникът да не разполага с парични средства, той не се освобождава от отговорност. Преди да се предприемат действия по изключване на съдружник, необходимо е Общото събрание да даде допълнителен срок за внасяне на вноската, който не може да бъде по- кратък от 1 месец. Това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала на дружеството.
2. Неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и извършване на действия против интересите на дружеството – за да се определи, кои действия осъществяват съставите на тези нарушения, необходимо е  да се види, какво е предвидено конкретно в дружествения договор. Но като цяло съдружникът следва да е нарушил разпоредбите на закона или тези на дружествения договор, които уреждат отношенията му с дружеството или органи на дружеството /например забраната за извършване на конкурентна дейност/.  Няма изискване от тези нарушения да са настъпили каквито и да било вреди за дружеството. Общото събрание преценява дали да изключи или не съдружника, в зависимост от тежестта на нарушението.
3. Неизпълнение на решенията на Общото събрание.

Предупреждение

При второто и третото основание за изключване, съдружникът следва да бъде изрично писмено предупреден преди вземане на решение за изключване, а в предупреждението за изключване нарушенията следва да бъдат много прецизно описани, тъй като в противен случай съдът може да отмени решението за изключване. Преобладаващата съдебна практика приема, че:

• Предупреждението за изключване на съдружник не е задължително да бъде отправено с решение на общото събрание. Такова предупреждение може да бъде отправено писмено от всеки съдружник, както и от управителя на дружеството, за разлика от самото решение за изключване, което може да бъде взето само от Общото събрание. Изключително важно е обаче предупреждението да бъде юридически издържано, за да произведе целения правен ефект.
• Това предупреждение може да бъде материализирано в самостоятелен писмен документ, да се съдържа в поканата по чл. 139, ал. 1 ТЗ или да е възпроизведено в протокол от предходно общо събрание.
• На предупредения съдружник следва да бъде дадена реална възможност да коригира поведението си преди да бъде предложен за изключване.

Връчване

Особено важно е, с оглед законосъобразното изключване на съдружник, решението за което няма да бъде отменено от съда, е писменото предупреждение да достигне до своя адресат – съдружника, който ще се изключва. Ако това не бъде спазено и липсва каквото и да е предупреждение до съдружника – това е поредното основание за отмяна на решението за изключване. При връчване на писмено предупреждение нерядко  възникват сериозни практически проблеми, произтичащи от действията на някои съдружници, които всячески се опитват да избегнат личното получаване на писменото предупреждение и по този начин да саботират изключването си. В такива хипотези е препоръчителна помощта на опитни адвокати по търговско право, които са в течение с решенията на най-новата съдебна практика по подобни казуси.

Управител

Съгласно едно от последните тълкувателно решения на ВКС „Неизпълнението на задължение на управителя, произтичащо от конкретно решение на ОС, може също да накърнява интересите на дружеството или да представлява неоказване на дължимото съдействие. След като едно физическо лице съвместява качествата на съдружник и на управител, е без значение при упражняването на коя от двете функции са накърнени дружествените интереси по смисъла на чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ. Следователно съдружникът може да бъде изключен и за действия, извършени от него в качеството му на управител, когато същите могат да се квалифицират като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1 – т. 3 ТЗ.“

Мнозинство

Решението за изключване се взема от Общото събрание с мнозинство повече от ¾ от капитала на дружеството. Особеното тук е, че предложеният за изключване не участва в гласуването. И на практика напълно законно съдружник с 1% дялово участие в капитала на дадено ООД може да изключи другия съдружник, който притежава останалите 99%. Това отваря широко вратите към възможни злоупотреби, които е желателно да бъдат пресичани още в зародиш от компетентни юристи, които са детайлно запознати с материята на дружественото право.

Запориран дял

Важно е да се знае и преобладаващата практика по въпроса за изключване на съдружник, чийто дял е запориран, която е резултат от разрешението, дадено с т. 7. 2 на ТР 1/2020 година на ОСТК на ВКС. Съгласно това тълкувателно решение е налице забрана за длъжностното лице по регистрацията да извършва вписване на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в дружество с ограничена отговорност, възникнали след вписан запор. Изключването на съдружник е обстоятелство, възникнало след вписания запор, поради което с оглед разрешението, дадено с т. 7. 2. на ТР 1/2020 година на ОСТК е обстоятелство, което не може да бъде вписано, тъй като при прекратяване членството на съдружника следва да се разреши въпроса за дружествените дялове, обстоятелство, за което е налице забрана.

Препоръки

Като цяло може да се заключи, че е препоръчително изключително много да се внимава да се спазват всички правила, уредени в Търговския закон, за отправяне на писмено предупреждение до съдружника, който евентуално ще бъде изключен, както и за вземане на самото решение за изключването му, тъй като всяка нередовност в тези действия, може да доведе до отмяна на така взетото решение и до сложни съдебни спорове между заинтересуваните страни. Практиката също така сочи, че немалко търговци, които не полагат достатъчно грижа за делата си и биват по някакъв начин, законно или незаконно, ощетявани от бизнес партньорите си, обикновено подават жалби в прокуратурата. Но прокуратурата обикновено констатира, че става въпрос за чисто търговски отношения между бизнес партньори, които следва да се уреждат на плоскостта на търговското, а не на наказателното право.

Нот. заверка

В процедурата по изключване на съдружник вече се предвижда не само нотариално удостоверяване на подписи, но и нотариално заверено съдържание на свързаните документи. В дружествения договор има опция да се запише изрично, че обикновената ненотариална писмена форма e достатъчна за целите на изключване на съдружник, но ако това не е предвидено – прилага се горния ред.

Време за прочитане : 2 мин.

Капиталът на ООД се образува от вноските на съдружниците като срещу вноската съдружникът придобива част от капитала, с която той участва в дружеството. Промяната на дружествения му дял, който не може да бъде по-малък от 1 лев, води и до промяната в капитала, ако не е уговорено друго. Всеки съдружник е длъжен да внесе или изплати дяловата си вноска, с което се дава гаранция на кредиторите на дружеството, че същото има средства да обезпечи евентуалните си задължения. Когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който го дължи, и няма възможност той да бъде продаден на друго лице, останалите съдружници са длъжни да изплатят недостига съразмерно дяловете си или да намалят с него дружествения капитал по съответния ред.

Предпоставки за увеличаване на капитала на ООД могат да бъдат необходимостта от постъпване в дружеството на допълнителни средства за разрастване на стопанската му дейност или нуждата от допълнителни средства за преодоляване на финансови затруднения. Възможно е да настъпят нови завишени законови изисквания за минимален размер на капитала, което да породи необходимостта от неговата промяна.

Капиталът се увеличава чрез парични или непарични (апортни) вноски. Предметът на непаричната вноската може да бъде вещ, право върху вещ или услуга на съдружник. Апортни вноски са например недвижими имоти, стоки, материали, право на строеж, интелектуален труд и др. като капиталът, който се формира за сметка на непаричните вноски, също се изразява в левове. Капиталът на ООД не може да бъде по-малък от 2 лева. За увеличаване на капитала на ООД се изисква най-напред решение на Общото събрание на съдружниците. Увеличението на капитала се вписва в Търговския регистър като е необходимо да е внесен най-малко 70 на 100 от записания основен капитал.

Начините за увеличаване капитала на дружеството с ограничена отговорност са – увеличаване на дяловете, записване на нови дялове или приемане на нови съдружници. При увеличаване на дяловете се променя тяхната стойност, тоест съдружниците увеличават дяловете си съразмерно с вече притежаваните такива. Например 100 дяла по 50 лева стават 100 дяла по 100 лева, като увеличението е пропорционално на дяловете. При записване на нови дялове имаме две възможности – или настоящите съдружници да запишат нови дялове – например 50 дяла по 100 лева, записват се още 50 дяла и стават 100 дяла по 100 лева , или в дружеството да влязат нови съдружници, които също записват нови дялове. Решението за увеличаване на капитала чрез приемане на нови съдружници отнема правото на съдружниците на съразмерно участие при увеличението на капитала.

Капиталът на дружеството може да се увеличава и със собствени средства. На първо място неразпределената между съдружниците печалба от дейността на дружеството може да послужи за увеличаване на капитала. Важно е да се отбележи, че фонд „Резервен“ е задължителен за АД, но не е и за ООД – но в случая може да бъде учреден специално с цел увеличение на капитала на ООД. Но не е пречка, ако съществуването на този фонд не е уредено в дружествения договор на дружеството, да се извърши увеличение на капитала от неразпределената печалба.

Частен случай, особено популярен сред печелившите и проспериращи дружества, е капиталът да бъде увеличен чрез външно финансиране от нови съдружници, които биват приемани. То е един популярен способ за привличане на свеж капитал за развитие на дружеството. Особеното в случая е, че в мнозинството от случаите се касае за дружества, учредени с минимален капитал (напр. 2 или 5000 лева), но същите дружества са развили достатъчно дейността си така, че бъдат достатъчно печеливши. Няма пречка например едно дружество с капитал от 2 лева да генерира чиста годишна печалба от 200 хил. лева. Именно с оглед на атрактивността на дружеството външни инвеститори са готови да придобият дялове от дружеството на много по-висока от номиналната им стойност. В горния пример дружество с капитал 2 лева, който е разделен на 2 дяла, може да привлече инвеститор, който да стане съдружник в дружеството като придобие новоемитирани 2 дяла, но не по номинала им от 1 лева, а напр. за 100 хил. лева всеки. По този начин в дружеството се вливат „свежи“ 200 хил. лева, които се използват за разширяване или по друг начин развитие дейността на дружеството.

Начините за увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност са уредени в Търговския закон като размерът на капитала може да бъде променян през време на съществуването на търговското дружество. Размерът на капитала е отразен в дружествения договор и е част от неговото съдържание, което води до необоримото твърдение, че с увеличението на капитала се внася изменение в дружествения договор.

Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 намаляване и увеличаване на капитала вече ще се извършва не само с нотариално удостоверени подписи, но и нотариално заверено съдържание на подписаните документи, извършени едновременно.

Време за прочитане : 3 мин.

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) и акционерното дружество (АД) – или респективно техните еднолични варианти ЕООД и ЕАД – са двете търговски дружества, които са използвани най-често за участие в търговския оборот в Република България. Законодателят изрично признава качеството „търговец” на този вид образувания (чл. 1, ал. 2, във връзка с Част Втора – „Видове търговци”, глави тринадесета и четиринадесета от Търговския закон). „Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства” (чл. 63, ал. 1 от ТЗ). Търговските дружества са юридически лица (чл. 63, ал. 3 от ТЗ). Съгласно чл. 131 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) „юридическите лица са носители на права и задължения”. „Те придобиват права и задължения чрез своите органи”. Юридическата правоспособност и дееспособност за юридическите лица възниква от момента на тяхното възникване – вписването в Търговския регистър при Агенцията по вписванията (чл. 69 от ТЗ).

Общото за двете търговски дружества е, че позволяват на учредителите си да участват в търговския оборот, като се обединяват в избрани от тях юридически лица. Това, което ги отличава от другите търговци и ги прави предпочитани е ограничената отговорност на обединилите се лица – съдружници в ООД, респ. акционери в АД. В отношенията с кредитори акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност отговарят за неизпълнението на своите задължения с дружественото си имущество (активите на дружеството). Имуществото на двете търговски дружества се съставя посредством първоначални и допълнителни вноски (които образуват записания капитал), както и посредством участие в търговския оборот чрез придобиването на активи и пасиви – лично на името на търговското дружество.

Като изключим посочените основни прилики, между ООД и АД има съществени различия. Пред бъдещите учредители е предоставена възможност за избор, който зависи от целения резултат, финансовите възможности, предмета на дейност, необходимостта на дружеството да набира външен капитал, способността му да обезпечава своите вземания и т.н.

Първото и едно от най-съществени различия между двете търговски дружества е минималният капитал, необходим за учредяване. При ООД, след промяната на ТЗ от 2009 г., законодателят определи, че капиталът не може да бъде по-малък от 2 лева. Промяна относно АД не бе извършена и минималният капитал на дружеството се запази на 50 000 лева. Това обуславя разбирането акционерното дружество да бъде наричано дружество на едрия капитал. В отделни закони и нормативни актове, има специални изисквания относно дейността на някои видове търговци, които могат да извършват избраната от тях търговска дейност единствено под формата на акционерни дружества (напр. застрахователно и банково дело и т.н.). Въпреки високата сума, необходима за учредяването на АД, законодателят предвижда известно облекчение. В този смисъл има разлика между записан капитал и внесен капитал – записаният капитал е размерът на капитала, който акционерите са определили в устава на дружеството, а внесеният е този, който акционерите действително са наредили по набирателната сметка на дружеството. За да бъде учредено и за да започне да участва в търговския оборот е достатъчно да е внесен 25 % от номиналната стойност на всяка акция. Въпреки значително по-ниския изискуем минимален капитал на ООД (2 лв.), максимален праг няма. За ООД също е предвидена облекчена форма при внасянето на заявения капитал. Достатъчно е да се внесе 70 % от установения в дружествения договор, респ. учредителен акт, капитал. След като дружеството бъде учредено или промяната на капитала бъде вписана в Търговския регистър, паричната сума може да бъде изтеглена и да бъде използвана за оборотни средства на дружеството.

Различни са правата и задълженията на съдружниците, респ. акционерите в двата вида търговски дружества. Тези различия определят ООД като дружество симбиоза между персоналните дружества и капиталовите дружества. От своя страна АД е типичното капиталово дружество. При него личността на акционера не е от съществено значение. Тази разлика е най-силно проявена при разпоредбите, касаещи прехвърлянето на дружествените дялове, респективно разпореждането с акции. При дружеството с ограничена отговорност, законодателят е предвидил ограничения относно възможността дялове в дружеството да бъдат придобивани от външни лица. „Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.” Прехвърлянето на дружествения дял се извършва посредством договор с нотариална заверка на подписа. „Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба”. Обратното, при акционерното дружество прехвърлянето и залагането на акции поначало се извършва свободно. Необходимо е да се спази формата за прехвърляне на съответния вид акция. Не се изисква решение на общото събрание на акционерите. Това различие между двете търговски дружества прави ООД по-сигурно относно възможността участие в дружеството да вземат трети лица. Гъвкавостта на акционерното дружество пък предоставя възможност акциите да се използват като финансови инструменти, както и възможност за акционерите бързо и лесно да осребрят своите активи.

Подчертаният персонален характер на ООД се изразява и във възможността съдружник да бъде изключен след предупреждение, когато не оказва съдействие на дружеството, не изпълнява решения на общото събрание, действа против интересите на дружеството и не внася допълнителна парична вноска. Тези задължения не са предвидени за акционерите. Техният основен ангажимент към дружеството е финансов.

Различия се наблюдават и във възможността за прекратяване на участие в дружеството. Законодателят определя участието на съдружник в ООД да се прекратява при смърт, изключване, ликвидация за ЮЛ съдружник, несъстоятелност, по молба на съдружника. При АД в случай на смърт, ликвидация, несъстоятелност, участието в дружеството не се прекратява. Налице ще бъде правоприемство. Акцията се придобива от нов правоприемник, който замества предходния акционер. Нещо повече, невъзможно се явява прекратяването на участие посредством писмено предизвестие.

Друга съществена разлика между двете търговски дружества може да бъде открита във възможностите за увеличаване и намаляване на капитала. Различия се наблюдават в законоустановените кворум, мнозинство и пр. Също така, законодателят предвижда специални правила относно възможността за финансиране на дейността на акционерното дружество – посредством облигации. Тази възможност не е предоставена на дружеството с ограничена отговорност.

Различни са органите на двете търговски дружества. Органите на ООД са общото събрание на съдружниците и управителя. Преобладаващо е мнението, че управителят трябва да е физическо лице. Може да бъде едно лице или да бъдат няколко, които да действат заедно или поотделно. В АД основаният орган също е общо събрание. Различна е възможността за управление. Дружеството може да се управлява посредством два начина – чрез Управителен съвет или чрез Съвет на директорите и Контролен съвет. Управителният съвет и Съветът на директорите са колективни органи, които изпълняват решенията на общото събрание, управляват и представляват дружеството. Контролният съвет е самостоятелен и независим орган, който съблюдава работата на Съвета на директорите и се отчита пряко пред общото събрание на акционерите. Очевидна е усложнеността на управлението при АД за разлика от ООД. Това произтича от значително по-малкото права и задължения на акционерите за лично участие в дружеството.

Съществуват още много други прилики и разлики между двете най-използвани търговски дружества у нас. Както вече бе изтъкнато, изборът между двете зависи от конкретните цели на учредителите, финансовите им възможности и доверието помежду им.

Време за прочитане : < 1 минута

На 27.5.2014 БНБ прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2009 г. за финансовите институции, с която затегна режима на компаниите за бързи кредити. Всъщност изискванията се отнасят за всички финансови институции, но акцентът, след продължителен обществен дебат, падна именно върху фирмите за бързи кредити.

Първото и може би най-съществено изменение е това за повишаване на минималния изискуем капитал на дружествата за бързи кредити. До скоро той беше 250 хил. лева, а с последните изменения прагът беше повишен на 1 млн. лева. Коментираната в общественото пространство причина за тази мярка е, че по този начин се отсяват най-големите и сериозни, а оттам и най-стриктно съобразяващи се с българското законодателство, търговски дружества за бързи кредити.

Другото съществено изменение също се отнася до капитала на дружествата за бързи кредити, но не касае неговия размер, а произхода му. Подобно на по-строгите изисквания при лицензирането на платежни институции, сега и при финансовите институции се въведе изискване на прозрачност на капитала. Първата мярка в тази насока е изискването вноските при набирането на капитала да са парични и освен това – да са със собствени, а не със заемни средства. Споменатия минимален капитал трябва да бъде поддържан през цялото време, през което дружество за бързи кредити съществува и оперира.

Последното съществено изменение касае собствениците и управляващите лица на фирмите за бързи кредити. Отново подобно на платежните институции и при финансовите институции беше въведено подобно изискване, съгласно което не следва да са налице обстоятелства, поставящи под съмнение квалификацията, професионалния опит или репутацията на тези лица. По отношение на физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на финансова институция, както и по отношение на действителните собственици, трябва да не са налице обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната надеждност, финансова стабилност и репутация, а за юридическите лица – тяхната финансова стабилност и репутация.