Народното събрание вече прие окончателно законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, чиито промени касаят така нашумелите в последно време арбитражни съдебни спорове и свързаните с тях и съдебните производства юрисконсултски възнаграждения, станали популярни като „такса юрисконсулт“.
Съгласно последните промени потребителските (при които едната страна има качеството потребител) спорове излизат извън обхвата на арбитражните съдилища. Досега беше възможно предимно големите компании да включат предварително изготвени клаузи в договорите си с потребителите за решаване на евентуален спор пред арбитражен съд. След влизане в сила на промените, тези клаузи ще се считат за недействителни (нищожни). Според нововъведенията обаче ще е възможно да се стига до арбитър дори когато само едната страна по договора е потребител, но само ако това е уговорено от страните СЛЕД възникване на спора.
Заварените съдебни спорове, образувани преди влизането в сила на новите разпоредби, ще продължат да се разглеждат по досегашния процесуален ред, освен ако не става дума за такива спорове, които съгласно новите правила не подлежат на арбитраж. Те следва да бъдат прекратявани. Решенията, които въпреки изричната забрана са постановени от арбитражен съд по спорове, които обаче не подлежат на подобно разглеждане, ще се считат за нищожни. Тази нищожност може да се постанови след молба от заинтересованата страна, без ограничение във времето.
Въведени са и нови изисквания за лицата, които могат да бъдат арбитри: лицето да има навършени 18 години, да не е осъждано за умишлено престъпление, да е с поне 10-годишен стаж и да има висше образование, без да се посочва нито степента на това образование, нито направлението, т.е. може и да няма юридическо образование. Арбитражните съдилища се вписват към Министерството на правосъдието и подлежат на контрол от министъра на правосъдието, от който всъщност зависи и дали да се впише съответния арбитражен съд или не. Отказът за вписване подлежи на обжалване в срок от 14 дни. Това са някои от промените, които засягат арбитражните съдилища не само по реда на ГПК, но и в специалния Закон за международния търговски арбитраж.
Другата отдавна очакваната промяна в българското законодателство, която стана факт едва съвсем скоро, касае възнагражденията на юрисконсултите, т. нар. „такса юрисконсулт“. Относно юрисконсултските възнаграждения, промените засягат размера на същите в различните съдебни производства. Веднага следва да се отбележи, че с промените юрисконсултските възнаграждения не отпадат, т.е. ще могат да бъдат претендирани от фирмите, които имат назначени юрисконсулти и които юрисконсулти защитават интересите на работодателите си в съда. До сега обаче възнагражденията на юрисконсултите се приравняваха на адвокатските възнаграждения. След гласуваните промени обаче, те вече ще бъдат изчислявани като възнаграждение за служебна защита, а това на практика означава, че ще бъдат в значително по-нисък размер. Размерът на съответните юрисконсултски възнаграждения ще бъде определян от съда по всяко конкретно дело, като не може да бъде по-висок от максимално установения за определения вид дело.
Прочитът на приложимата в случая Наредба за заплащането на правната помощ сочи, че юрисконсултските възнаграждения по граждански дела с определен материален интерес могат да бъдат от минимум 100 до максимум 300 лв. (чл. 25), като при заповедни производства тези суми са наполовина. Единственото изключение в тази насока е предвидено при дела с повече от 3 съдебни заседания, или при които материалният интерес е над 10 хил. лв. – тогава възнаграждението може да бъде увеличено с до 50 % (или 450 лева абсолютен максимум). За сравнение, минималното адвокатско възнаграждение и то при най-ниския материален интерес до 1000 лева е 300 лева. Юрисконсултското възнаграждение по изпълнителни дела (чл. 27 от Наредбата) ще бъде в размер между минимум 50 и максимум 100 лева, докато адвокатското възнаграждение е в размер на минимум 350 лева, което е особено значителна разлика.