Заповед за изпълнение

Статиите в блога изразяват мнението на автора и не са правен съвет. С адв. Трифонов може да се свържете чрез формата за запитване или на ☎0878358643

Време за прочитане : 7 минути
 

Заповедно производство – процедура, видове, срокове, връчване, възражение, спиране на незабавно изпълнение и обжалване

Разноски за издаване или възражение срещу заповед за изпълнение и как помощта на адвокат може да бъде безплатна

Нови образци от 2020 на заявления за издаване на:

(Забележка: от горните 3 връзки могат да бъдат изтеглени съответните образци, а приложението „Правен помощник“ автоматично изчислява всички съдебни разноски и адвокатски хонорар в заповедното производство)

Заповед за изпълнение или заповед за незабавно изпълнение в рамките на заповедно производство може да поиска да бъдат издадени всяко физическо или юридическо лице в България. Заповедното производство е един изцяло нов институт, уреден в новия Граждански процесуален кодекс (ГПК) от 2007 година, като целта е ускоряване на съдебния процес и разтоварване на правораздавателната система. При вземания, които не се оспорват, изпълнителен лист може да бъде издаден в много кратък срок, за малко повече от месец. Освен бързината, друго предимство на българското заповедно производство са и по-ниските държавни такси – 2% върху претендираната сума, докато държавната такса за гражданско или търговско дело по общия ред в повечето случаи е 4% от материалния интерес. Адвокатските хонорари също са по-ниски.

Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК може да бъде издадена за вземания за парични суми (т.нар. заповед за изпълнение на парично задължение) или заместими вещи, както и за предаване на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението. Интересното в случая е, че прилагането на доказателства не се изисква – т.е. заповед за изпълнение се издава изцяло на база на твърденията на заявителя. Това значително улеснява цялата процедура, която евентуално може да бъде проведена и от лице, нямащо юридическо образование, след попълването на утвърден образец (бланка) на заявление за издаване на заповед за изпълнение. От това правило обаче има едно изключение и то е свързано с качеството „потребител“. Когато вземането е от договор, подписан с потребител, този договор, какво и всички приложения към него трябва да бъдат приложени към заявлението по чл. 410 от ГПК.

Все пак помощта на адвокат би била много полезна с оглед на това, че:
1 – До измененията в ГПК от 2017 съдът не даваше указания на заявителя, подобно на указанията до ищеца в исково производство по граждански дела, а директно отхвърляше заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако са налице недостатъци. Понастоящем съдът дава указания за отстраняване на недостатъци, но ако заявителят не отстрани същите (подаването на някаква молба или друг документ не означава автоматично, че недостатъците са отстранени), заявлението за издаване на заповед за изпълнение ще бъде отхвърлена от съда и така заявителят би изгубил заплатената държавна такса (2% върху претендираното вземане). Ново заявление, разбира се, може да бъде подадено, но за него се плаща нова държавна такса.
2 – При евентуално възражение срещу издадена заповед за изпълнение от лицето, срещу което е насочена заповедта (длъжника), следва да се води гражданско дело по общия ред – и всичко, написано в дадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, може да бъде използвано от длъжника (ответник) срещу самия заявител (ищец). Както и обратното. Затова в подобни ситуации е важно какво точно е написано и как точно е формулирано в заявление за издаване или респ. възражение срещу заповед за изпълнение.
3 – Разноските, направени за адвокат в заповедното производство, се присъждат на заявителя. Т.е. ако заявителят реши да ползва услугите на адвокат в заповедното производство, съдът ще издаде заповед за изпълнение, с която се осъжда длъжника да заплати не само претендираната от заявителя сума, но и заплатения от последния адвокатски хонорар. При подаване на възражение срещу заповед за изпълнение от адвокат заплатеният хонорар също се присъжда.

Съгласно правилата за местна подсъдност, заповедите за изпълнение се издават винаги от съответния районен съд по постоянен адрес (за физически лица) или седалище (за юридически лица) на длъжника. Когато обаче длъжникът е потребител, заявлението трябва да се подаде до районния съд по неговия настоящ адрес и едва ако такъв не е регистриран – по общия ред. Съществува ограничение за размера на заповедите за изпълнение. Такива могат да бъдат издавани до прага от 25 хил. лева. Няма пречка обаче при задължение над 25 хил. лева да бъде издадена заповед за изпълнение само за част от вземането или за цялото задължение на няколко пъти (напр. 3 заповеди за изпълнение по 20 хил. лева за едно задължение в размер на 60 хил. лева).

Заповед за изпълнение, която е вече издадена от съответния районен съд, следва да бъде връчена на длъжника. Ако той не възрази писмено срещу заповедта (не депозира в съда възражение срещу заповедта за изпълнение) – същата влиза в сила и следва издаването на изпълнителен лист от съда. Ако обаче възражение срещу заповед за изпълнение бъде направено – изпълнителен лист не се издава, а съдът указва на заявителя, че следва да предяви претенциите си (заведе дело) по общия ред. Подаването на възражение срещу заповед за изпълнение е елементарно от правна гледна точка и може да бъде направено лично от всеки средно грамотен човек. Важно е все пак как ще бъде юридически оформено, напр. възражение за изтекла погасителна давност, защото е възможно да бъдат описани неизгодни за подаващото възражението лице, които да бъдат използвани за образуването на ново произвоство срещу същото лице. Важно е също така да се отбележи, че издадена заповед за изпълнение прекъсва погасителната давност (меродавна е датата на подаването на заявлението, а не на издаване на самата заповед).

Във връзка с подаването на възражение срещу заповед за изпълнение следва много внимателно да се съблюдава да не бъде пропуснат 1-месечният законов срок за възражение (14-дневен до 2019), който е „фатален“ от юридическа гледна точка – ако бъде пропуснат следва издаването на изпълнителен лист без възможност да се депозира възражение или обжалва на общо основание. Законът е категоричен, че срокът за подаване на възражение срещу заповед за изпълнение е 1-месечен, считано от връчването на заповедта, и не може да бъде продължаван. В тази връзка следва да бъде изрично отбелязано, че личното връчване категорично не е единственият способ за връчване на заповед за изпълнение и тя може да се счита редовно връчена и при други хипотези (напр. при залепяне на съобщение и т.н.). Затова е силно препоръчително всеки, който разбере, че срещу него има издадена заповед за изпълнение, да организира максимално бързо защитата си и да реагира по надлежния ред, вместо да се укрива с цел неполучаване на съдебните книжа – защото, както беше отбелязано по-горе, рано или късно те ще бъдат връчени, а най-лошият за длъжника вариант е те да бъдат връчени без неговото знание (което в много случаи би било напълно законно) – а по този начин длъжникът губи възможността да депозира възражение, което е жалко, особено ако възражението би било основателно. Ако срокът бъде пропуснат, единствената възможност за лицето, срещу което е издадена заповед за изпълнение, за да може да възрази срещу заповедта за изпълнение, е да докаже наличието на непреодолима пречка за подаването на възражение в срок. И под непреодолима пречка законът разбира не каквато и да е трудност, а много сериозна такава като напр. постъпване в болница със сериозни травми и т.н.

Предвид гореизложеното може да бъде направен изводът, че издаването или неиздаването на заповед за изпълнение зависи изцяло от твърденията на заявителя и от възражението срещу заповедта за изпълнение на лицето, срещу което е насочена тя (длъжника). Колкото лесно заявителят може да изложи дадени обстоятелства в заявление за издаване на заповед за изпълнение – също толкова лесно длъжникът може да направи едно елементарно възражение срещу заповедта за изпълнение – при което ефектът ще е нулев и страните ще трябва да решат спора помежду си по общия ред за разглеждане на граждански дела, което обикновено отнема между няколко месеца и няколко години. Предвид последното обаче, опитът за снабдяване с изпълнителен лист по пътя на изключително бързото заповедно производство е в голяма степен оправдан – най-малкото, защото внесената държавна такса в размер на 2% не се губи ако се заведе дело по общия ред, в който случай се доплащат още 2% (защото държавната такса за завеждане на дело по общия граждански ред по правило е в размер на 4% от стойността на паричната претенция).

Особено важен момент в образуваното заповедно производство е връчването на заповедите за изпълнение, което се извършва от съдебен връчител (призовкар). Ненамирането на длъжника в заповедно производство на адреса му може да има много тежки последици за него, изразяващи се в издаването на изпълнителен лист, който влиза в сила и поначало не може да бъде обжалван. Ако длъжникът не може да бъде открит на посочения от заявителя адрес, съдът изисква от заявителя справка за адресната регистрация на длъжника, което усложнява цялата процедура по издаването на заповед за изпълнение и може да наложи намесата на адвокат. След като бъде представена адресната справка, съдът разпорежда връчването да се извърши на известните официални адреси (т.нар. „адрес по лична карта“) на длъжника. Ако длъжникът не може да бъде открит и на тях – следва залепване на уведомление на вратата на официалния му адрес, съгласно което същият следва да се яви в съда, за да получи издадената срещу него заповед за изпълнение. Ако не стори това в определен срок – следва издаване на изпълнителен лист срещу него. Нерядко длъжници сменят адресите, на които живеят (особено в градове с голяма миграция като София, Пловдив и др.), без да отразят промените официално, а често и без дори да оставят някое свързано лице на официалния си адрес, което да получава кореспонденцията им. А това на практика означава почти сигурно издаване на изпълнителен лист срещу тях – дори претендираното вземане срещу тях да е напълно измислено и недължимо. Защото, както става вече дума, заповедите за изпълнение (и респективно изпълнителните листове) се издават само и единствено въз основа на твърденията на заявителя. Затова е от изключителна важност всеки български гражданин да променя официално адреса си при наличието на предпоставки за това или поне да осигурява присъствието на лица, които могат да получават съобщения и призовки от негово име. Същото се отнася и за търговците, които местят седалищата и адресите си на управление – ако търговец не бъде намерен на официалния си адрес (обявен в Търговския регистър), то оттам насетне никой не го издирва и срещу него, макар и без неговото знание, бива издаван изпълнителен лист. Някои опитни адвокати, обикновено специално наети да полагат перманентни правни грижи за представляваните от тях юридически лица, държат под постоянно наблюдение други търговци-контрагенти и изискват издаването на заповеди за изпълнение веднага след преместване на адрес, още преди това обстоятелство да бъде отразено в Търговския регистър. Като по този начин осигуряват безпрепятственото издаване на изпълнителни листове в полза на представляваните от тях лица.

Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК (или заповед за изпълнение въз основа на документ) – при нея, за разлика от издаването на „обикновената“ заповед за изпълнение (по чл.410 от ГПК), се изисква прилагането на определени документи:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, и общините или извлечение от счетоводните книги на банка, към което е представен документът, от който произтича вземането на банката, заедно с всички негови приложения, вкл. приложимите общи условия;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг – относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. влезли в сила задължителни предписания на органи на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ до работодател за изплащане на забавени повече от два месеца парични задължения по трудови правоотношения;
9. акт за начет;
10. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея. Когато ценната книга обезпечава вземане, произтичащо от договор, сключен с потребител, към заявлението се прилага договорът, ако е в писмена форма, заедно с всички негови приложения, вкл. приложимите общи условия.

Бегъл поглед върху гореизброените документи и практиката по заповедните производства сочат, че става въпрос предимно за задължения към т.нар. „монополни дружества“ (по фактури от топлофикация, ВиК, банки, колекторски фирми и бързи кредити и др.). От 2019г. насам дори и длъжникът да направи възражение срещу заповедта по чл. 417 от ГПК, това не спира изпълнението. Изключение е издаването на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед, когато възражението от длъжника вече спира изпълнението дори по издадена заповед за незабавно изпълнение. Затова много по-издържана от юридическа гледна точка опция би била сключването на нотариално заверен договор – при който изпълнението не може да бъде спряно така лесно.

Когато става дума за заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК, вкл. при заповедно производство по запис на заповед, нещата са доста по-сложни. На първо място елементарното възражение срещу заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК е неприложимо – подава се и възражение, и частна жалба срещу разпореждането на съда, с което се уважава молбата за издаване на заповед за незабавно изпълнение. Възражението срещу заповед за незабавно изпълнение освен това трябва да е много добре обосновано юридически и насочено срещу 10-те категории писмени документи, изброени по-горе. И съдът не чака евентуално възражение срещу заповедта за незабавно изпълнение от страна на длъжника, а издава изпълнителен лист веднага – с който пък изпълнителен лист може незабавно да бъде образувано изпълнително производство при държавен или частен съдебен изпълнител срещу длъжника – дори последният все още да е в процес на обжалване. В такава хипотеза може да бъде поискано спиране на изпълнението ако длъжникът представи надлежно обезпечение или убедителни писмени доказателства, че например вземането е недължимо или че същото се основава на неравноправна клауза в потребителския договор.

В последните години е масова практика цесията на вземания по банкови кредити или други задължения. В този случай цесионерът (придобилото вземането лице) завежда дело или изисква издаването на заповед за изпълнение срещу задълженото лице, което обаче може въобще да не знае за цесията. Последното е сравнително често явление, от което се оплакваха много потребители, и поради това ВКС излезе с Тълкувателно решение № 4/2013 г., съгласно което абсолютна процесуална предпоставка за претендирането на такова вземане от цесионера е цесията да е била надлежно съобщена на задълженото лице. Ако не е било налице редовно уведомление до длъжника за цесията, дори самата тя да е напълно законна и издържана юридически, ВКС приема, че не може да бъде издавана заповед за изпълнение срещу длъжника. Най-новата съдебна практика обаче приема, че това уведомяване може да стане и след образуването на изпълнителното дело, например чрез връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника. Счита се, че по този начин уведомлението за извършената цесия е спазено.

Друго много често явление, което предизвикваше обществено недоволство, бе т. нар. предсрочна изискуемост на банкови кредити. С най-прости думи, ако длъжникът по даден банков кредит не погасява същия редовно и изпадне в забава, банката има право да обяви целия кредит за предсрочно изискуем. В тази връзка банките масово залагаха клаузи в договорите си, че предсрочната изискуемост настъпва автоматически, със самия факт на неплащане, без да е необходимо изрично волеизявление или уведомление за настъпването на този факт. С горното тълкувателно решение обаче практиката беше променена. Като задължително изискване вече се поставя уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна изискуемост. Ако такова уведомление не е било отправено до длъжника, дори да са били налице всички предпоставки за предсрочна изискуемост, съдът следва да откаже издаването на заповед за изпълнение.

Моля дайте своята оценка:

99 thoughts on “Заповед за изпълнение

  1. Здравейте, моят казус е следния: Частна фирма ми дължи неизплатени заплати за шест месеца през 2018г.След проверка от Инспекция по труда, управителката на фирмата е представила документ – касов ордер написан на ръка за осем стотин лева,които са ми били дадени, като част от заплатите – за четири месеца. С ужас видях своя подпис на ордера. Документът с дата от м.12.18г. беше копиран и заверен от управителката с подпис и печат „Вярно с оригинала“. Никога не съм подписвала ордер за каквото и да било. До преди тези шест месеца, заплатите ми бяха превеждани по банков път.Мой подпис фигурира само на Трудовия договор.За мен това е някаква измама,но аз немога да я докажа. Може ли по някакъв начин да се провери оригиналния ордер и да се разбере дали подписът ми е действителен? Трудовото правоотношение съм прекратила през м.ноември 2018г.

    • Здравейте, в съдебно производство това се доказва с почеркова експертиза. А ако бъде установено престъпно деяние (напр. фалшифициране на подпис) може да бъде сезирана прокуратурата.

  2. Здравейте, адвокат Трифонов! Чест и поитания към Вас!
    Получихме Заповед за изпълнение на парично задължение към Топлофикация.по Чл.410 ГПК, което няма да обжалваме.
    От друга страна, имаме спечелено дело срещу Т. и съгласно Решението на съда Т. ни дължи определена сума, която е доста по-голяма от сумата, която ние дължим по горната Заповед за изпълнение.
    Въпрос: Може ли да искаме прихващане на сумите чрез подаване на Заявление в деловодството на Т.? В тази връзка от Т. казаха, че за това трябва да представим Изпълнителен лист.
    Какъв е Вашият съвет? Притеснява ни да не направим грешна стъпка, още повече, че тече 14-дневният срок.
    Да разбирам ли, че не е достътъчно да имаме Решение на съда, за да си получим парите от осъдената страна?

    • Здравейте, да, може да подадете нарочно заявление за прихващане.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *