Съдебните дела по граждански или търговски спорове винаги се образуват пред съда, в който ищецът или негов представител, например адвокат, е депозирал исковата молба. И въпросът, който нерядко се задава в тази връзка е – може ли дадено дело да бъде преместено, напр. съдебно дело, образувано в София, пред някой от софийските съдилища, да бъде преместено в друг съд извън София, или обратното – дело, образувано в извънсофийски съд да бъде преместено в софийски.

Отговорът на горния въпрос е положителен и той касае правния институт на местната подсъдност. Местната подсъдност с най-прости думи означава къде, в кой точно съд според местонахождението му, според правилата на закона, следва да бъде разглеждано дадено дело. Общото правило е, че делото следва да бъде разглеждано от съда, в чието седалище живее физическото лице – ответник. Правилото относно подсъдността по търговски дела е реципрочно – търговските дела следва да се разглеждат от съда, в чийто район е седалището (официално вписания в Търговския регистър адрес) на търговското дружество – ответник. Логиката на това правило е улесняване на защитата на ответника, който се брани срещу предявения срещу него иск.

Преместването на граждански и търговски дела е възможно по два начина – по искане на страната (ищец или ответник) или по почин на съда (служебно, без да е направено искане от страната). По правило това става по възражение на страната – ако напр. съдебно дело е образувано в София, но ответникът живее постоянно в Пловдив, последният може да направи възражение и делото се изпраща на съответния съд в Пловдив (районен или окръжен). Ако ответникът пропусне да направи възражение за местна подсъдност – последната се стабилизира и делото не може повече да бъде местено в друг район. Възражението се прави най-късно в отговора на исковата молба.

Има и някои изключения от общото правило на местната подсъдност. В много хипотези, когато се води дело с предмет недвижим имот, местно компетентен е задължително съдът, в чийто район се намира процесния имот. При останалите изключение правилото не е задължително и исковете могат да се предявяват или съобразно общото правило, или съобразно по-долу разгледаните изключения. Исковете, свързани с наследство, могат да се предявяват пред съда, в чийто район е открито наследството. Искове по трудови дела пък могат да се предявяват и в района, в който работниците или служителите обичайно полагат труд (където се намира работното им място). А при непозволено увреждане искът може да бъде предявен и на мястото, където се е състояло увреждането, дори да не съвпада с адресите на ищец или ответник. Най-големият компромис законодателят е направил с имащите право на издръжка като е предвидил, че такива дела могат да бъдат образувани и местожителството на самия ищец, въпреки че защитата на ответника би могла да бъде доста затруднена по този начин.

И последният много често задаван въпрос е дали могат страните да водят дело помежду си в съд, в който никой от тях няма местожителство или седалище. И отговорът е – могат. Много разпространена е тази практика, касаеща подсъдността по бракоразводни дела. Най-често този метод се практикува от желаещи да се разведат по взаимно съгласие, които живеят в София. Напълно законно и допустимо и двамата съпрузи, и двамата живущи в София, да поискат развод от съд извън София. Другата опция е договорна подсъдност – ако страните изрично са се договорили, че при евентуално водене на дела последните ще се гледат от точно определен съд – то това е правно обвързващо в отношенията им и меродавна е подсъдността, уговорено със споразумението помежду им.

Наследяването на дружествен дял в ЕООД или ООД (капиталово търговско дружество) е една съвсем нелека задача и причината за това се корени в българският законодател, който е посветил на темата една единствена разпоредба в българския Търговски закон, която е пределно обща и не формулира никакви процедурни правила. Последните се съдържат в съдебната практика на българските съдилища, която практика, отново за съжаление, съвсем не е еднородна. И в крайна сметка всичко пада на плещите на наследниците, чийто наследодател е починал или на адвокат, който те са ангажирали, за да изчисти всички проблеми по наследяването на дружествените дялове.

Единственият безспорен факт, който се приема еднозначно от всички съдилища в България, е, че се наследяването на дружествен дял включва 2 момента:

1. Наследяване на имущественото право на дял от капитала на дружеството, което възниква автоматично, едновременно с приемането на наследството от наследниците и

2. Наследяване на членственото право в дружеството, което не настъпва по право, а е свързано с доста усложнени процедури, които трябва да се проведат преди наследниците да могат да бъдат вписани в Търговския регистър като съдружници. Всъщност членственото право не се наследява, а се придобива от наследниците.

Или казано с прости думи – всеки наследник по закон има право да претендира да му бъде изплатено парично обезщетение, равняващо се на наследявания дял. А какъв е размерът на обезщетението е въпрос, който може да бъде интерпретиран по много начини, вкл. с недобросъвестни практики от счетоводно естество с оглед намаляне на полагащото се на наследниците справедливо обезщетение. Особено ако става дума за немалко предприятие, намесата на опитен адвокат може значително да увеличи размера на полагащото се на наследниците обезщетение или да пресече всички опити за изкуствено занижаване.

Както вече стана ясно, встъпване като съдружник в самото дружество е доста по-трудна задача, а понякога и на практика непостижима – в зависимост от уговорките, които съдружниците са постигнали помежду си.

Договорът за лизинг е договор, въз основа на който едната страна, наречена лизингодател, се задължава да предостави ползването на вещ (напр. лизинг на автомобили) на другата страна, наричана лизингополучател, срещу възнаграждание.

Най-напред следва да бъде отбелязано, че това е договор за ползване на вещ, а не прехвърлителна сделка. Но търговският закон дава възможност на лизингополучателя да придобие вещта по време на съществуването и действието на договора или след неговото изтичане, тоест може да стане и трансформация в прехвърлителна сделка. Затова договорът за лизинг се определя като смесен тип договор. Почти всички договори за лизинг в България имат опция за прехвърляне, която обаче следва да бъде много внимателно редактирана и прецизирана, препоръчително от юрист, специализиращ в областта на търговското право, за да се избегнат всички възможни рискове и неприятни бъдещи изненади за бъдещия собственик.

Предмет на договора за лизинг са недвижими и движими вещи, кораби, самолети, софтуер, автомобили, дори и предприятия. По своята характеристика лизингът е двустранен, възмезден, консенсуален (за сключването му е достатъчно простото постигане на съгласие) и неформален договор с продължително изпълнение. Задължение на лизингодателя е да предостави вещта за ползване и да обезпечи необезпокояваното ползване за времето на срока на договора, а на лизингополучателя – да понесе всички разноски по ползването на вещта и по текущия й ремонт, да плаща редовно лизинговите си вноски, да понесе разноските по поддържането на вещта и да я върне на лизингодателя след изтичането на уговорения срок на договора. Възможно е между страните да бъдат уговорени и други допълнителни задължения или облекчения.

Съществуват различни видове договор за лизинг:
1. Оперативен лизинг – при този вид лизинг вещта се предоставя на лизингополучателя за кратко време или неопределен срок с възможност за прекратяване на договора от всяка от страните с едностранно изявление. По този вид лизинг се предоставя само ползването на вещта.
2. Финансов лизинг – това представлява договор, при действието на който лизингодателят поема задължението да придобие вещ от дадено трето лице, при условия, които се определят от лизингополучателя, както и да му предостави тази вещ за ползване. Лизингополучателят определя вещта и избира доставчика или продавача. Лизингодателят купува вещта или правото да се притежава или ползва във връзка с лизинга и продавачът знае за този факт. Лизинговите вноски отчитат амортизацията на цялата или на съществена част от инвестицията на лизингодателя. Финансовият лизинг се сключва поначало за продължителен период от време и има един определен период, през който вещта трябва да се ползва, а договорът не може да се прекратява едностранно. Конкретният срок за ползване се уговаря в самия договор. Особеното при финансовия лизинг е преминаването на риска от случайно погиване или повреждане на вещта върху лизингополучателя. Но няма пречка страните да уговорят и друго. Ако обаче вещта има недостатъци, е налице лошо изпълнение на договорното задължение на продавача, който се явява трето лице по договора за лизинг или пък в рамките на уговорения гаранционен срок възникнат дефекти на вещта, претенциите за поправяне на дефектната вещ, за замяната и с качествена или за намаляване на цената, както и за развалянето на договора принадлежат на лизингодателя, защото именно той се явява страната по договора за покупко- продажба с третото лице-продавач. Обикновеният лизинг може да се транформира във финансов след сключването на договора. За това е необходимо съгласието на двете страни, изразено във формата, в която първоначално е бил сключен договора.
3. Сублизинг – пренаемане на вещта – сублизингът е допустим, но само със съгласието на лизингодателя. Следователно поначало лизингополучателят може да преотстъпи на трето лице ползването ва вещта, но предварително трябва да получи съгласието на лизингодателя.

С всички тези свои особености, специфики и видове, договорът за лизинг играе изключително важна роля в гражданския оборот и в отношенията между отделните физически и юридически лица. Въпреки това страните по този договор следва да бъдат достатъчно внимателни, тъй като не са изключени доста неприятни усложнения в течение на изпълнението на договора. Два крайни примера, които могат да бъдат дадени са:
1. Недобросъвестен лизингополучател връща силно амортизирана вещ на лизингодателя след изключително кратък срок. Вещта поначало е собственост на лизингодателя и той е длъжен да я приеме обратно. Но при споменатите обстоятелства същият ще бъде на загуба от икономическа гледна точка (амортизацията и обезценката на вещта многократно надхвърлят печалбата от нея).
2. Невнимателен лизингополучател допуска несъществена забава или друго нарушение на задълженията си и в резултат на това губи правото да придобие вещта – въпреки, че е изплатил всички дължими вноски.

Най-често целта на кредита за сконтова кредитна линия е именно оборотни средства за бизнеса на български предприемачи.

В масовия случай тези кредити си фиксирани за срок от 1 година. Сконтовите кредити могат да бъдат с обезпечение или без, като обезпечението може да изхожда от кредитополучателя или от трето лице – напр. собственикът (физическо лице) на дадено търговско дружество (юридическо лице) може да ипотекира лично имущество за целите на фирмен кредит. Честа практика е също така физически лица (отново най-често собствениците на съответната фирма-кредитополучател) да се задължават като солидарни длъжници по дадения кредит. На това трябва да се обръща особено сериозно внимание, тъй като с този похват, прилаган масово от банките, на практика се заличава основния благоприятен ефект за съдружниците на дадено капиталово дружество като напр. ООД, а именно неговата ограничена отговорност.

Поначало усвояването на суми по сконтовата кредитна линия става с изрично заявление от кредитополучателя след представяне на оригинални фактури за доставка на стоки или услуги, които са получени и приети за плащане от контрагент на кредитополучателя. Отношенията с последния са предмет на уредба на отделно споразумение.