Време за прочитане : 3 мин.

Източването на кредитни и дебитни карти с всеки изминал ден се превръща във все по-процъфтяващ престъпен бизнес. Най-често жалби за източване на карти и свързаната с тях кражба на пари се подава при банкомати, снабдени с т.нар. скиминг (skimming) устройство, което копира и съхранява данните от магнитната лента на картата, и едва забележима камера, която да запише ПИН кода при въвеждането му от страна на картодържателя. Тези устройства позволяват впоследствие да се направи дубликат на банковата карта и средствата, които са налични по сметката, да се изтеглят чрез неоторизирана (неразрешена) транзакция (платежна операция).

Ето защо картодържателите следва да внимават при използването на своите банкови карти, съхраняването и въвеждането на ПИН кодовете и т.н. Но ако въпреки това забележат наличието на неразрешени транзакции, следва веднага да предприемат необходимите действия за тяхното преустановяване. Съгласно Закона за платежните услуги и платежните системи в този случай се поражда задължение за картодържателя незабавно да уведоми доставчика на платежната услуга /банката/ за възникналото събитие – загуба или кражба на картата, присвояване или неразрешена употреба. Това той следва да направи незабавно след узнаване на събитието. Ако блокирането на картата е своевременно, въобще не би се стигнало до жалба за източена карта при неразрешена платежна операция.

Доставчикът на платежната услуга от своя страна също има задължения, които възпрепятстват този тип злоупотреби. Той трябва да осигурява недостъпността на персонализираните защитни характеристики на картите за лица, различни от ползвателя на картите, да съхранява в 5-годишен срок информация за извършените операции с картите, което да позволи проследяването им във времето, да предотврати своевременно всяко използване на картата, ако ползвателят и е направил уведомление до банката за неразрешени операции.

Когато ползвателят на картата подаде жалба за осъществена неразрешена операция или за неточно изпълнена такава, именно банката, а не клиента, носи доказателствената тежест да установи автентичността на платежната операция. Тя трябва да докаже нейното точно регистриране, осчетоводяването й, както и това, че операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък. Когато се установи, че е била осъществена неразрешена платежна операция банката следва да възстанови незабавно стойността на неразрешената транзакция по такъв начин, че след възстановяването платежната сметка на ползвателя на картата да се намира в състоянието, в което е била преди осъществяването на неразрешената операция. Процедурата по възстановяването се извършва веднага след приключването на процедурата по доказване на автентичността на операцията от страна на банката, но не по-късно от 21 дни от подаването на жалба или уведомление за неразрешена операция от страна на ползвателя на картата.

Ползвателят на картата в определени случаи също носи имуществена отговорност и понася загубите, свързани с всички неоторизирани платежни операции, произтичащи от използването на изгубена, открадната или незаконно присвоена карта, когато той не е успял да запази персонализираните защитни характеристики на картата, като размера на отговорността се договаря между платеца и банката, но този размер не може да бъде по-голям от 300 лева. В случай, че платецът е причинил неразрешената платежна операция чрез измама или чрез неизпълнение на някое от задълженията си по отношение на ползването на картата, той носи пълна имуществена отговорност, която не е ограничена по размер. При това не е от значение дали при неизпълнението на задълженията си платецът е действал умишлено или при груба небрежност.

Ако при извършването на определена платежна операция към момента на даването на разрешението за изпълнение не е посочена нейната точна стойност или ако тази стойност надвишава очакваната от платеца стойност с оглед на неговите предходни разходи за подобен тип операции, условията на договора с банката или други специфични по случая обстоятелства, тогава платецът има право да поиска от банката, която е издала картата, възстановяване на цялата сума по вече изпълнена и разрешена платежна операция. Искането за това възстановяване трябва да се отправи до банката в срок до 56 дни, считано от датата, на която сметката му е била задължена, като заедно с искането за възстановяване платецът следва да представи на банката и доказателства, че са налични горепосочените обстоятелства, които са от значение за възникване на правото му да иска възстановяване. Срокът, в който банката следва да възстанови сумата, е 10 дни от получаване на искането за възстановяване. В случай, че банката откаже да възстанови сумата, тя следва да направи своя отказ като изложи мотивите си за него, както и да посочи органа пред който платецът може да възрази на отказа.

Възражението се прави пред Помирителната комисия за платежни спорове, която е създадена през 2005 г. със Закона за паричните преводи, електронните платежни инструменти и платежните системи /отм./. Производството пред комисията е безплатно и започва с писмено възражение на ползвателя на картата или каквато и да е платежна услуга, а самото производство пред комисията се нарича помирително производство. Всяко производство се разглежда от комисия от трима членове, избрани на ротационен принцип и които подписват декларация за безпристрастност. Възражението заедно с доказателствата, които представя едната страна по спора, се изпращат на другата страна по спора, която от своя страна също има право да изпрати свое писмено становище с нови доказателства, които да се изпратят на страната подала първоначалното възражение. След тази размяна на книжа, комисията разглежда спора по същество и в едномесечен срок се произнася, като документът който приема е писмено помирително предложение, което се изпраща на страните по спора. Това предложение не е задължително за страните по спора, но може да бъде прието от тях в рамките на 10 дни след получаването му. Приемането на предложението от двете страни има силата на сключена спогодба между тях. Ако страните не го приемат – могат да предявят иск пред компетентния български съд за възстановяване на сумите.

Време за прочитане : 3 мин.

Електронни пари, платежни институции, платежна система, система за електронни плащания и др. – тези понятия изглеждат на пръв поглед много сходни, но всъщност крият доста различия. Уредбата им е в Закона за платежните услуги и платежните системи, както и в Директива 2007/64/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 година относно платежните услуги във вътрешния пазар и Директива 2009/110/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 септември 2000 година относно предприемането, упражняването и надзора над дейността на институциите за електронни пари.

От 13.01.2018 влиза в сила единната Европейска директива за платежните услуги във вътрешния пазар, позната като PSD2. Във връзка с това се подготвят нови правила и процедури, съобразени с новите изисквания. В момента БНБ не приема заявления за лицензиране на платежни институции и дружества за електронни пари. В началото на октомври 2017 правителството одобри нов законопроект с включени промени съгласно директивата. Очаква се до края на 2017 да го гласуват в парламента и да обявят новата процедура.

Горните актове уреждат изискванията към доставчиците на платежни услуги. А тези доставчици, изключая ЕЦБ, национални и търговски банки, са 2 вида:

• Платежни институции и
• Дружества за електронни пари

Платежните институции от своя страна са 3 вида и извършват някоя или всички от долуизброените платежни услуги:

1)      услуги, свързани с внасянето на пари в наличност по платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

2)      услуги, свързани с теглене на пари в наличност от платежна сметка, както и свързаните с това операции по обслужване на платежна сметка;

3)      изпълнение на платежни операции, включително прехвърляне на средства по платежна сметка на ползвателя при доставчика на платежни услуги или при друг доставчик на платежни услуги:

a)      изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

b)      изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

c)       изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

4)      изпълнение на платежни операции, когато средствата са част от отпуснат на ползвателя на платежни услуги кредит:

a)      изпълнение на директни дебити, включително еднократни директни дебити;

b)      изпълнение на платежни операции чрез платежни карти или други подобни инструменти;

c)       изпълнение на кредитни преводи, включително нареждания за периодични преводи;

5)      издаване на платежни инструменти и/или приемане на плащания с платежни инструменти;

6)      изпълнение на налични парични преводи;

7)      изпълнение на платежни операции, при които съгласието на платеца за изпълнение на платежната операция е дадено посредством телекомуникационно, цифрово или информационно устройство и плащането е извършено към оператора на телекомуникационна или информационна система или мрежа, който действа само като посредник между ползвателя на платежната услуга и доставчика на стоките или услугите.

Най-малко са изискванията при получаване на лиценз за платежна институция, извършваща услуги само по т. 6 – изискуемият начален капитал е само 40 хил. лева, докато за услуги по т. 7 – 100 хил. лева, а за която и да е или всички от останалите услуги – 250 хил. лева. Освен първоначалния капитал, има изискване за поддържане по всяко време на собствен капитал, който е пропорционален на обема на обработените плащания и се изчислява по специална формула. Издаването на лиценз за платежна институция е обвързано с редица подробно изброени изисквания, както и необходимостта компетентните органи, разгледали заявлението, да са дали благоприятна цялостна оценка. Допустимо е лиценз да бъде издаден само за някоя или някои от гореизброените дейности, а впоследствие лицензът да бъде допълнен с други платежни услуги. Платежните институции подлежат на първоначално лицензиране в дадена държава-членка на ЕС, след което обаче могат да предоставят платежните услуги, за които са лицензирани, на територията на целия ЕС, без за това да се изисква нов лиценз. Необходимо е единствено уведомяване на БНБ.

В дейността си платежните институции могат да извършват ограничен кръг допълнителни дейности, които имат връзка с предоставянето на платежни услуги – обмяна на валута, дейност като оператор на платежна система, отпускане на кредити или други търговски дейности. БНБ обаче може да се намеси по всяко време и да ограничи дейността на дадена платежна институция, ако има опасност за стабилността й. БНБ може също така да изисква извънредни финансови отчети и одити за сметка на платежните институции, ако възникнат съмнения в надеждността им. Допустимо е платежната институция да осъществява дейността, за която е лицензирана, не само пряко, но и чрез представител, чрез клон или чрез подизпълнител. Всичко това подлежи на вписване в Публичния регистър на лицензираните от БНБ платежни институции.

Дружества за електронни пари са вторият тип субекти, които подлежат на регистрация. Те са единствените, освен ЕЦБ и национални банки, които могат да издават и изкупуват обратно електронни пари. Изискванията при дружествата за електронни пари са по-строги в сравнение с тези към платежните институции. Общите изисквания са същите, както и към платежните институции, но минималният капитал е 700 хил. лева. Таксата на БНБ за издаване на лиценз също е по-висока – 10 хил. лева в сравнение с 4 хил. лева при платежните институции. Това донякъде обяснява факта, че към 2013 година в България има лицензирани едва 2 дружества за електронни пари срещу няколко десетки платежни институции.

В дейността си дружествата за електронни пари не могат да приемат влогове или да начисляват лихва, но също като платежните институции могат да извършват някои допълнителни дейности като напр. да предоставят кредити и да извършват дейност като оператор на платежна система. Емитирането на електронни пари се извършва само пряко, но след това електронните пари могат да бъдат разпространявани и изкупувани обратно чрез представители. Едното от двете лицензирани в България дружества за електронни пари е избрало бизнес модел на работа с много различни представители, докато другото не е възприело този подход.

Третият тип субекти, които подлижат на лицензиране от БНБ, са операторите на платежни системи – това е система за прехвърляне на средства, която функционира въз основа на формални и стандартизирани процедури и общи правила за обработка, клиринг и/или сетълмент на платежни операции. Изискванията за лицензиране на оператор на платежна система са най-високи, а таксата за лицензиране е в размер на 50 хил. лева. В България има 3 вида платежни системи:

• Платежни системи с окончателност на сетълмента – има лицензирани 4 системи – БОРИКА, БИСЕРА, БИСЕРА7-ЕВРО (с оператор „БОРИКА-БАНКСЕРВИЗ“ АД) и СЕП (с оператор „Система за електронни плащания България / Сеп България“ АД)
• Платежна система за брутен сетълмент в реално време – RINGS·(Real-time Interbank Gross Settlement System) – оперирана от БНБ
• Трансевропейска автоматизирана система за брутен сетълмент на експресни преводи в реално време – TARGET 2 – чийто системен компонент се оперира от БНБ съобразно правилата на системата, приети от ЕЦБ.

Време за прочитане : < 1 минута

Време за прочитане : 2 мин.

Кражбата на лични данни стои в основата на много сериозни престъпления – „кражби“ на фирми, недвижими имоти и т.н. За съжаление мнозина подценяват опасностите, които крие едно невинно на пръв поглед предоставяне на личните данни на лице, което може да злоупотреби с тях.

Измами в тази насока са възможни чрез използването на фалшиви лични карти или дубликати на лични документи – при които всички данни съвпадат, но снимката е подменена и на нейно място е поставена снимка на измамника, който се представя за друго лице и например източва банковите сметки на това друго лице. За съжаление твърде разпространена е практиката всевъзможни институции и търговски дружества, вкл. големи такива като банки и телекоми, масово да изискват от клиентите си копия на личните им документи. А клиентите им в масовия случай се съгласяват и дори изрично се подписват, че са съгласни документите им да бъдат преснимани. Има и случаи, в които търговци напълно незаконосъобразно отказват обслужване, ако клиентът им не предостави копие от документите си. Проблемът е особено наболял и следва да се помисли за законодателни промени, които да забранят поголовното копиране на документи, дори ако дадено лице даде съгласието си за това, както и улеснен административно-наказателен ред за констатирането и санкционирането на такива нарушения, с оглед преустановяването на тази порочна практика.

Друг широко разпространен способ е използването на фалшиво пълномощно. Много голяма рядкост вече е нотариус да допусне да завери чужд подпис (т.е. на лице, което се представя за друго лице) и при това положение единствената опция за фалшификация в тази насока е изготвянето на фалшиво пълномощно от измамници, без съдействие на нотариуси. За съжаление с развитието на технологиите фалшивите документи стават все по лесни за изготвяне и съответно по-трудни за разпознаване. Но практическо решение на този проблем е при всяко възникнало съмнение да бъде правено телефонно или онлайн запитване до съответния нотариус за това дали пълномощното е истинско или не. Това е особено препоръчително, защото дори пълномощното да е напълно истинско – то може междувременно да е било оттеглено, което няма как да се установи, освен ако упълномощителят не направи изрично уведомление (което е на практика много трудно предвид многобройността на различните лица и институции) или ако нотариуса не предостави тази информация.

За предотвратяване кражбата на фирми, търговците могат на първо място да следят редовно фирменото си досие в ТР или да възложат тази задача на други лица, които се грижат за фирмените им дела. А всички лица – независимо дали са търговци или не – не трябва да предоставят, без да е налице такава необходимост, за прекопиране личните си документи, които на тази база може впоследствие да бъдат фалшифицирани и използвани на кражба на самоличност и собственост. За използващите електронен подпис е особено актуален въпросът за използването на антивирусни програми и други подобни продукти, които гарантират неприкосновеността на личните данни в интернет и препятстват кражбата на данни, които впоследствие могат да бъдат използвани за кражба на собственост.

Време за прочитане : 2 мин.

Търговският регистър въведе услуга за SMS известяване. Но проблемът с кражбата на фирми най-вероятно няма да бъде решен. Но не заради естеството на самата услуга, която е напълно в интерес на собствениците, а заради широкото разпространение, което тя най-вероятно НЯМА да получи в сегашния си вид. Услугата е напълно полезна и изцяло в интерес на собствениците. Но за съжаление, ако не почти всички, то поне мнозинството от фирмите в България вероятно няма да се възползват от предимствата на тази услуга, предлагана от Търговския регистър.

Основната причина за това е от бюрократичен характер, а именно, че SMS услугата е уредена като напълно отделна процедура, която изисква допълнителна онлайн регистрация. Не може например едновременно с регистрацията на дадена фирма в Търговския регистър услугата да бъде активирана. Трябва първо регистрацията на фирмата да бъде вписана в ТР, а едва след това собственикът на фирмата може да активира и SMS услугата (или ако последната е била активирана преди това да прави промени в параметрите й).

Към горното може да бъде добавено и това, че услугата се активира за период от 2 години, което означава, че на всеки 2 години трябва да бъде подновявана – което води до допълнителни разходи и бюрократични усложнения за бизнеса. Вероятно ще има бизнесмени, които ще ползват услугата за 2 години и след като видят, че няма резултат (не са получили нито 1 SMS от Търговския регистър, тъй като никой не е направил опит за кражба на фирмата им) – просто няма да подновят услугата.

На следващо място може да се отбележи и това, че услугата не е безплатна и няма опция за имейл известяване. Вярно е, че 6 лева, колкото струва SMS известяването от ТР, изобщо не са голяма сума, особено за който и да е бизнесмен, но със сигурност услугата щеше да е по-масова, ако имаше и опция за безплатно известяване чрез имейл. А комбинация между едновременно SMS и имейл известяване със сигурност би направило услугата по-сигурна и ефективна.

На фона на прекалено големия брой от 500 SMS съобщения, включени в пакета, контрастира ограничението от максимум 10 фирми, които могат да бъдат включени и проследявани в рамките на една регистрация. Вярно е, че пренебрежимо малко са българските бизнесмени, които имат повече от 10 фирми, но това ограничение е в ущърб на специалисти, които се грижат да делата на търговците, напр. фирмени адвокати. Последните могат да следят ежедневно фирмения статус на обслужваните от тях бизнес клиенти и без помощта на SMS услугата – и поради това ограничението от 10 фирми може да откаже дори професионалистите да ползват иначе полезната услуга на Търговския регистър.

Ако към всичко това добавим и психологическата нагласа на средностатистическия българин, в т.ч. и български бизнесмен, в стил „Това едва ли точно на мен ще се случи“ и „Дано не се случва, а пък ако се случи тогава ще му мислим“ – това още повече намаля шансовете за широкото разпространение на услугата. Ако може да се направи аналогия със здравеопазването – мнозина българи имат лошия навик да неглижират профилактиката и превенцията на заболяванията – въпреки че са с ясното съзнание, че ще им коства многократно повече усилия и средства, ако трябва впоследствие да лекуват заболяването.

В заключение: поначало много полезната SMS услуга, предлагана от Търговския регистър би могла да получи изключително масово разпространение при едва 2 и то много лесно изпълними условия. Първото е услугата да бъде инкорпорирана във всички стандартизирани фирмени образци, които се подават в ТР. Например в бланката за регистрация на нова фирма да бъде добавено ново поле от 2 реда, в което собственикът на фирмата да отбележи с Х дали желае да бъде известяван за промени по партидата на търговското дружество, а на втория ред да въведе данните за телефонния номер или имейл, на който да бъдат получавани известията. Второто условие за масовизация на услугата е да се въведе известяването не само чрез SMS съобщение, но и безплатно по имейл. Или да се заплащат еднократно няколко лева, но да няма изискване за подновяване на услугата на всеки 2 години. Ако са налице тези 2 условия, вероятно единствените бизнесмени, които ще откажат известяване при промени, отразени по партидите на фирмите им в ТР, ще са тези, които не работят с компютър или не ползват интернет.

Време за прочитане : < 1 минута

Подготвят се промени в Закона за търговския регистър, съгласно които от 2013 година всяка промяна по партидата на дадено търговско дружество ще генерира автоматичен SMS (кратко текстово съобщение до мобилен телефон) до настоящия собственик на фирмата. Целта е ясна – избягване на кражбата на фирми.

Време за прочитане : 2 мин.

На 14.12.2011 на второ четене бяха внесени за разглеждане промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС).

Най-очакваната за обикновените крайни потребители бе новината за затягането на режима на некоректните търговски практики, за които напоследък „валяха“ жалби от потребители. Основните акценти в тази връзка са:

• Регламентирани са по-високи изисквания към предприятията за прозрачност, така че потребителите да бъдат ясно информирани за продължителността на договорите, условията за тяхното подновяване, съответните неустойки, характера на услугата, за която се абонират, включително за техниките за управление на трафика и влиянието им върху качеството на обслужване, както и всякакви други ограничения. Поставено е условие максималната продължителност на срочния договор между абоната и предприятието де не надвишава 24 месеца при възможност за сключване и на договор със срок до една година.
• Засилени са изискванията към предприятията, свързани с повишаване информираността на крайните потребители чрез включване на клаузи в общите условия на договора за предоставяни услуги, възможно ограничаване на предоставяните услуги, промени по отношение на достъпа до услуги за спешна помощ, предлагано минимално качество на услугите.
• Въведени са задължения за предприятията за предоставяне на услуги за контрол и наблюдение на потреблението и уведомяване на абоната при нетипичен трафик или прекомерно потребление.
• Предвидено е индивидуалният договор да влиза в сила в срок до 7 дни след сключването му, освен ако абонатът изрично не е заявил желание договорът да влезе в сила незабавно.
• Ограничено е автоматичното подновяване на срочните договори. Срочният договор може да бъде подновен само при изричното съгласие на абонат относно условията му, а когато липсва такова съгласие след изтичане на срока на договора, той се преобразува в безсрочен при същите условия. В този случай абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно предизвестие, без да дължи неустойки за това.
• В случай че предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни услуги, не изпълни свое задължение във връзка с предоставяните обществени електронни съобщителни услуги и/или свързване към обществена електронна съобщителна мрежа, засегнатият краен потребител може да отправи жалба до предприятието и  до КРС.

Второто най-често оплакване на потребителите бе за „бомбардирането“ им с нежелани рекламни съобщения и практическата невъзможност за ограничаването им. В случая новият законопроект предвижда, че с оглед защитата на личните данни и правото на неприкосновеност на личния живот на крайните потребители се въвежда забрана за изпращане на електронна поща за целите на директен маркетинг, маскираща или скриваща идентичността на подателя, от чието име се прави съобщението или е без валиден адрес, на който получателят да може да изпрати искане да се спрат такива съобщения.