Издаване на нотариален акт за наследствен имот – цена, документи и процедура

Време за прочитане : 3 минути
 

Искате да знаете точния размер на всички разноски за оформяне на наследствения имот на Ваше име? Разберете веднага като се обадите на ☎ 0887358644


Цена

Издаването на нотариален акт за наследствен имот е процедура, която обикновено струва няколкостотин лева и може да бъде извършена от или с помощта на адвокат след смъртта на наследодателя, когато има определен кръг от лица, които законът посочва като „наследници по закон“. Може да има и други, но само когато починалият е оставил завещание.

Опции

Наследството се открива след смъртта на наследодателя и от този момент наследниците имат 3 възможности: да приемат наследството, да се откажат изцяло от него или да го приемат по опис. За последната възможност обаче има 3-месечен срок, в който трябва да се извърши.

Нот. акт

Настоящата статия ще разгледа въпроса как може да се установи собствеността върху придобит по наследство недвижим имот и да се издаде нотариален акт в тази връзка, защото това е изключително често срещан проблем. Това може да стане със специален нотариален акт. Нарича се констативен нотариален акт. Още в началото е важно да се уточни, че такава възможност съществува, но наследниците по никакъв начин не са задължени да го направят. Обикновено това се прави като превантивна мярка срещу измама от страна на друга наследник или трети лица, както и при оспорване на собствеността върху дадения имот. Наследството преминава върху наследниците по силата на закона, а не по силата на договор или нотариален акт. Трябва да се има предвид обаче, че съществува възможност дори след снабдяване с констативен нотариален акт, при разпореждане с имота отново да бъдат поискани от купувача всички документи за него, върху които се е основало издаването на акта, а ако същите са недостатъчни – и допълнителни такива.

Процедура

Всеки наследник може да подаде молба до нотариус в района, в който се намира недвижимия имот, с която да иска да му бъде издаден констативен нотариален акт за собствеността му върху наследения имот. За да може да бъде издаден нотариален акт за наследствения имот, наследникът задължително трябва да представи удостоверение за наследници. Все пак това е основанието за придобиване на имота. Въз основа на него нотариусът ще направи проверка и ще може да изготви констативен нотариален акт, който се основава на писмени доказателства. За да може да се изготви този нотариален акт също така трябва наследникът да се снабди с данъчна оценка за имота. Това става от съответната данъчна служба. Въз основа на данните в данъчната оценка ще се определят нотариалните разноски, вкл. местният данък.

Доп. разноски

Също така, трябва да имате предвид, че ако нотариусът изготви самия констативен нотариален акт, то за тази услуга ще бъдете таксувани допълнително, като таксата за това може да е равна на нотариалните такси, които ще платите (т.е. „цената“ на цялата процедура да е двойна). Обикновено адвокатите извършват тази услуга на по-ниска цена. Като цяло цената за издаване на нотариален акт за наследствен имот зависи от оценката на имота и варира между няколкостотин в масовия случай до няколко хиляди лева за имоти на изключително висока стойност.

Документи

Наред със споменатите документи, в зависимост от имота ще се наложи събиране на допълнителни документи, които доказват правото на собственост на наследодателя, следователно и на наследниците му. Много често, ако имотът е по-стар, например строен в през 70-80-те години на миналия век е възможно да липсват актуални или въобще документи за строеж и съответно за собственост. Затова е много по-лесно да се доверите на юрист или адвокат, който има опит в тази област и може да се снабди и респ. оформи всички необходими документи, като по този начин да си спестите време и нерви в обикаляне по различни институции.

Вписване

Ако всички документи са изрядни и нотариусът признае за установено правото на собственост на наследника, следва самото подписване на констативния нотариален акт. След това и след плащането на всички разноски по производството, следва вписване на този акт в Имотния регистър към Агенцията по вписванията. Това е задължително условие, което ще даде гласност на установеното право на собственост на наследника. Обикновено това става в рамките на няколко работни дни, но в София може да е малко по-бавно.

Оспорване

Тъй като производство по издаване на нотариален акт за наследствен имот е едностранно, нотариалният акт може да бъде оспорен от всяко трето лице, което твърди, че е действителен собственик на имота. Това оспорване става само по съдебен ред с изрична искова молба, която също подлежи на вписване в Имотния регистър. По този начин става ясно, че за въпросния имот се води някакъв спор. Отговорността за доказване в е тежест на оспорващата страна, т.е. наследникът не е длъжен да доказва, че е собственик на имота, такова задължение има лицето, което оспорва неговите права. По същия начин може да бъде установена собствеността върху недвижим имот и от лице, което го е придобило по силата на завещание. Единствената разлика е в документите, които следва да се представят за установяване на собствеността.

Източване на пари от банкова сметка чрез хакване на интернет банкиране и успешно оспорване на неоторизирана банкова транзакция онлайн

Време за прочитане : 4 минути
 

Както всеки ден, влизате от собствения си компютър в личния или фирмения профил за интернет банкиране и с ужас установявате, че е налице неоторизирана транзакция и източена банкова сметка. Това не е сценарий за нов филм, а един неприятен, но все по-често срещан случай при използване на онлайн банкиране. Настоящата статия разглежда източването на пари от банкови сметки чрез хакерски атаки, мерките за предпазване и опциите за ефективно възстановяване на щетите от подобна кражба в резултат на неоторизирана банкова транзакция. Интернет банкирането бива основно 2 вида – активно, при което могат да се правят нареждания на суми онлайн, и пасивно, при което единствено може да се следят движения по сметки и да се правят справки онлайн, но не и да се извършва разпореждане със суми. Източването на банкови сметки посредством хакерски атаки е възможно само в първия случай. Теоретично е възможно източване и при пасивно банкиране, но авторът не е запознат с такъв случай.

При активното онлайн банкиране неминуемо се ползват потребителско име и парола за съответния профил. Но освен това абсолютно всяка банка в България предлага един слой допълнителна защита. Това обикновено са квалифицирани електронни подписи, специални цифрови сертификати на съответната банка, PIN или SMS кодове, предварително генерирани и разпечатани на хартия TAN кодове, или генерируеми на момента и в реално време TOKEN кодове. В последния случай на съответния клиент на онлайн банкирането се предоставя хардуерно устройство, т.нар. TOKEN (известно като токен или тоукън). Това устройство генерира уникални кодове в реално време с минимална трайност, обикновено в рамките на 1 минута. Идеята е единствено държателят на това устройство, който би следвало да е оторизиран потребител на онлайн банкирането, да може да извършва банкови транзакции. Дори хакерска атака напълно да компрометира компютъра или електронното устройство на потребителя посредством инсталирането на зловреден код (вирус, троянски кон или друг малуеър) и дори потребителското име и паролата да бъдат откраднати – съответният хакер или неоторизиран потребител в най-добрия случай ще може да влезе в клиентския профил, но не и да нареди транзакция, защото за тази цел е нужен код, генериран от TOKEN устройството, което чисто физически няма как да се намира в ръцете на хакерите.

Изпращането на SMS кодове на телефона на потребителя, титуляр на интернет банкирането, се смята за изключително сигурна опция за допълнителна защита. В такава хипотеза потребителят въвежда потребителско име и парола при нареждане на банкова транзакция, а банката генерира и му изпраща код под формата на SMS съобщение на мобилния му телефон, който код следва също да бъде въведен, наред с потребителско име и парола, за да бъде транзакцията извършена. Ако телефонът е у собственика му, а не в ръцете на хакер, единият начин за заобикаляне на защитата е чрез фишинг атака, разгледана в следващия абзац. Друг, поначало доста по-труден за изпълнение начин, обаче се оказа, че е напълно приложим на практика в България, когато в края на 2021 беше разкрита престъпна схема за източване на банкови сметки чрез клониране на SIM карти на мобилни оператори. Клонирането всъщност представлява активиране на нова SIM карта, която хакерът поставя в своя собствен мобилен телефон, на който пък получава всички SMS кодове за авторизация, а оттам нататък е лесната част. И тук изниква въпросът – кой носи отговорността и за чия сметка са финансовите загуби в резултат на подобна измама? Със сигурност и банката, и мобилният оператор ще се опитат да измият ръцете си с потребителя. И не е изключен вариант, напр. при груба небрежност, при който наистина потребителят, независимо дали обикновен гражданин или бизнесмен, понася цялата отговорност и всички финансови загуби. Затова е повече от препоръчително, още в началния етап на осъществяване на престъпната схема, пострадалото лице да се консултира с опитен адвокат, който знае какво следва да бъде направено и запазено като доказателства, за да бъде пострадалото лице впоследствие напълно обезщетено за всички загуби. Компетентен адвокат може да се намеси напълно ефективно и на по-късен етап, но принципът е, че колкото по-рано – толкова по-добре.

TOKEN устройството предоставя още по-сигурна защита, защото не може да бъде клонирано както SIM картите на мобилни оператори. Но е напълно възможно кодовете да попаднат в ръцете на хакер чрез т.нар. ФИШИНГ (PHISHING) атака. При фишинга хакерите правят абсолютно или поне максимално точно визуално копие на оригиналния сайт за интернет банкиране, но всъщност сайтът не е на съответната банка, а под контрола на хакерите. Класически случай представлява изпращането на имейли, в които се съдържа покана за предприемане на определени действия (напр. потвърждаване на информацията в профила за онлайн банкиране), често придружена със заплаха от неблагоприятни последици (напр. закриване или изтриване на профила, ако бездействате). Чисто визуално, на имейл съобщението е придаден вид, че изхожда от съответната банка, но ако се вгледате в адреса на подателя, веднага бихте забелязали нещо нередно – напр. вместо някаквоиме@ibank.bg, в полето за изпращач ще прочетете ibank@каквотоидае.bg. Това е най-сигурният белег, че се касае за опит за измама. Освен това сигурно ще може да видите връзка от сорта на https://ibanking.ibank.bg/, но при щракването на връзката ще се отвори съвсем друг адрес. На който разбира се ще се зареди страница, която визуално изглежда точно като оригиналната страница на съответната банка. Значи вече сте влезли в сайт, под контрола на хакери, но си мислите, заблудени от дизайна, че сте на автентичния сайт на Вашата банка. И въвеждате всички данни, необходими за влизане във Вашия профил. Обаче не влизате в профила на интернет банкирането, а излиза каквото и да е друго съобщение, обикновено за грешка 404 или временна недостъпност на страницата поради системна поддръжка. Видите ли такова съобщение, тогава значи хакерите вероятно вече разполагат с всички данни, необходими за извършването на неоторизирана банкова транзакция онлайн.

Когато „белята“ вече е станала, все още не е прекалено късно. Следва обаче веднага да направите едно нещо – незабавно да се обадите на Вашата банка, която незабавно да блокира профилът Ви в онлайн банкирането, за да не могат да се извършват транзакции. Ако не направите това, вероятно съвсем скоро ще разберете, че сте наредил определена сума на определено трето лице, което не познавате. И вероятно ще бъде образувано полицейско производство, по което ще бъде установено, че някое трето лице, т.нар. бушон или муле, е изтеглило в брой въпросната сума, с която Вие сте „олекнали“ и я е предало на непознати нему трети лица, които са му оставили нищожна част от сумата като вид възнаграждение за извършената от него услуга по получаване на превод от непознато лице и предаването му в брой на друго непознато лице. Хакерите, разбира се, ще останат неразкрити, а изтеглилото и предало им сумата лице меко казано няма да е в добро финансово състояние и съответно няма да има смисъл въобще да се опитвате да си възстановите сумата от него.

Предвид горното, очевидно загубата ще трябва да бъде понесена или от банката, или от клиента. Или с други думи единствената възможност за клиента да възстанови сумата, източена от банковата му сметка, остава оспорването на неоторизираната банкова транзакция. Банката, разбира се, в масовия случай ще прехвърли вината върху клиента, дори евентуално ще вземе компютъра или електронното му устройство за експертиза, в резултат на която ще достигне до извод, че клиентът не е положил дължимата грижа съгласно договора за ползване на онлайн банкиране или общите условия към него и предвид това… няма да му възстанови източената неправомерно сума. Обикновено следват жалби до съответния надзорен орган, който обаче нерядко прехвърля топката обратно към банката и нейния клиент и така се стига до една задънена улица. А изходът от нея е надлежното оспорване на неоторизираната банкова транзакция по съдебен ред или казано с други думи – завеждане на дело срещу банката. Обикновено отпорът от страна на банката е твърд – пълен отказ за споразумение или комуникация дори. Впоследствие, при завеждане на дело, насрочване на съдебни заседания и назначаване на експертизи, съответната банка има опции да започне да „омеква“ и да предлага компрамисно споразумение на клиента, чийто адвокат е поставил доста „неудобни“ въпроси на вещото лице по делото, чиито отговори пък са още по-смущаващи за защитната теза на банката. И така е напълно възможно да се стигне до момента, в който банката сама моли за извънсъдебно споразумение за възстановяване на клиента на цялата източена от сметката му сума плюс целия заплатен адвокатски хонорар и всички направени в съдебното производство разноски, само и само да не се стигне до постановяването на съдебно решение.

Електронно правосъдие – подаване на документи до съда и получаване на призовки и уведомления по електронен път

Време за прочитане : 3 минути
 

Усъвършенстваната електронна среда по света и у нас накараха дори и съдът да въведе възможност за подаване и за получаване на съдебни книжа дистанционно – по електронен път. Макар и все още малко неясно и някак недовършено, електронното правосъдие вече е факт у нас от началото на месец юли 2021г. Промените в ГПК бяха приети още в края на миналата година, след поредната вълна от коронавируса и масовите апелации от страна на властите да не се ходи до различните държавни институции, вкл. съдилищата, ако не е наистина необходимо. Както можем да разберем, все пак е нужно известно технологично време за влизане в действие на новите възможности. И така, какво предвиждат те?

Още преди повече от година Висшият съдебен съвет (ВСС), заедно с Министерството на правосъдието създадоха така наречения „Единен портал за електронно правосъдие“ (ЕПЕП). Този портал дава възможност, след регистрация, страните по конкретните съдебните дела да виждат всички документи в сканиран вид. Т.е. поне в тази насока не се налага за всяко нещо да се ходи до съда и да се преглеждат материалите по делото, за да може страната или неин представител (най-често адвокат) да се запознае с поредната молба на ответната страна, разпореждане или постановление на съда. Тук разбира се, все още не е напълно избегната опасността да не се виждат абсолютно всички документи, тъй като това зависи от човешкия фактор, който трябва да снеме копие от всеки документ по делото и да го „качи“ в портала. Така че на този етап все още не можем да бъдем напълно сигурни, че виждаме всичко без да излизаме от вкъщи или от офиса. От друга страна, през последните месеци вече почти всички съдилища в страната вече са технически свързани с ЕПЕП, с изключение на Административен съд – София област, Административен съд – Смолян и Военно-апелативния съд. Така, във всеки един друг съд може да се направи регистрация на профил в портала. За достъп до конкретно дело обаче страните трябва да подадат заявление до съда, който разглежда делото им. Отделно от достъпа до книжата по делото, страните имат възможност да посочат дали са съгласни да получават призовки също чрез ЕПЕП. Разбира се, ако някой не е съгласен с това, призовката му ще бъде изпращана по старомодния начин – на хартия, чрез помощта на призовкар.

 Нека да разгледаме опциите, които предоставя електронното правосъдие. Според промените в ГПК връчването на съдебни книжа може да се извърши по четири начина: 1) чрез ЕПЕП; 2) чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща; 3) чрез посочена електронна поща или 4) на хартия на настоящия или при липса на такъв, на постоянния адрес на страната. Трябва да имате предвид, че различните опции доказват по различен начин момента на връчването, което в съдебното производство е изключително важно с оглед упражняване правата на страните. Така например, ако съобщението е връчено чрез ЕПЕП (ако страната е дала изричното си съгласие за това) или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съобщението се счита за връчено от момента на изтеглянето му. Ако обаче в 7-дневен срок съобщението не бъде изтеглено от неговия адресат, то се счита за автоматично връчено на следващия, 8-ми ден от изпращането му. Този срок важи и ако съобщението от съда е изпратено на обикновената електронна поща на адресата. В този случай обаче има разлика от кой момент започва да тече – не е от изтеглянето, а от потвърждението на получаването му. Ако потвърждение липсва, връчено се счита на 8-мия ден от изпращането.

По време на въведените сериозни ограничения миналата година, съдилищата масово издаваха заповеди страните по делата, както и техните представители, да подават документите си дистанционно. Тогава те обявяваха на кои именно служебни съдебни имейли можеше да се прави това, като разбира се документите трябваше да са подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП). След влизане в сила на промените в ГПК повечето съдилища продължиха да използват тази практика – да приемат електронни изявления по имейл. Районен съд – Пловдив обаче изрично отказва, като за целта се позовава на вътрешна заповед, според която електронни документи трябва да бъдат изпращани само чрез ЕПЕП (което към момента все още няма такава осигурена физическа възможност) или чрез системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“. Изрично в съобщението на съда се подчертава, че „електронни документи, изпратени от служебни и лични имейли, извън посочените по-горе два начина, няма да бъдат приемани и администрирани“. Това съобщение, което е напълно възможно да е обявено и от други съдилища, смятаме че е в разрез със законодателните норми. В Наредба № 6 на ВСС, макар и по изключение (което не е пояснено в какво се изразява), е предвидена възможност за изпращане на книжа от страна по делото на електронен адрес на съда. Също така, в ГПК е посочено, че съдът не може да откаже да приеме действия в електронна форма, ако изявленията са подписани с КЕП.

Отделно от това, с времето се установи, че в системата ЕПЕП реално има известно забавяне. Така например, е много възможно призовкар да дойде на място и да Ви връчи определение, разпореждане на съда по делото или препис от молба на насрещната страна преди реално тя да е качена в електронното дело. Това, от своя страна, води до извода, че към този момент очевидно ЕПЕП не е толкова надежден източник за своевременна информация.

И не на последно място следва да бъде отбелязан и друг съществен факт – таксите. За образуване на едно дело, за назначаване на някакъв вид съдебна експертиза, се дължи внасяне на държавна такса по сметка на съда. Има обаче и случаи, в които едната страна по делото депозира молба до съда, от която обаче трябва да бъде връчен препис (копие) на насрещната страна. Обикновено, ако тази молба е подадена на място в съда или по пощата, се прилага и копие, което да бъде връчено на другата страна. Когато обаче се използва възможността за изпращане на изявления чрез ЕПЕП например, страната подава конкретния документ, който логично, трябва да бъде разпечатан и да бъде изпратен на страната по делото (става дума за преписа), ако тя не е изявила желание да получава документи чрез същата система. Така е записано и в ГПК: „Към електронните изявления преписи за страните не се представят“. За това действие от страна на съда, страната, която е подала молбата си онлайн, заплаща такса на брой страници, съответно 2 лева за първа и по 1 лев за всяка следваща страница. Реално, по-изгодно излиза на страната да си изпрати молбата, заедно с преписа за другата страна по пощата.

Нотариално / саморъчно завещание – отваряне, оспорване и прехвърляне на имот

Време за прочитане : 2 минути
 

Завещанията биват 2 вида – нотариално и саморъчно завещание. Нотариалното се изготвя в рамките на специална процедура, която се развива през нотариус, който изготвя самото завещание в присъствието на 2 свидетели, докато саморъчното се написва лично от наследодателя-завещател на хартия. В първия случай се дължат разноски на нотариуса, но това е по-сигурният вариант, защото има пълна гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено преди или след смъртта на завещателя. При саморъчното завещание няма абсолютно никакви разноски за съставянето и съхранението му, но съществува риск от изчезване, скриване или повреждане му, в които случаи то просто няма да породи целените правни последици след смъртта на завещателя. Затова е препоръчително при голям материален интерес или риск от злоумишлени действия на недоброжелатели да се пристъпи към нотариалната форма на завещание. Съществува и междинен вариант – саморъчно завещание, предадено за пазене от нотариус – в този случай има гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено, но няма гаранция за това дали ще е валидно.

Изискванията към саморъчното завещание на пръв поглед не са много. Съгласно чл.25 от Закона за наследството (ЗН), то трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да има валидна дата на съставяне и подпис на завещателя след завещателните разпореждания. Практиката обаче сочи, че има много подводни камъни, които могат да направят едно завещание невалидно. Ако например имуществото не бъде прецизно от юридическа гледна точка описано в завещанието, то завещателните разпореждания няма да се разпростират върху въпросните недвижими имоти и движими вещи. Затова е препоръчително при съставянето на завещанието да бъдат ползвани консултантските услуги на адвокат, който може да даде съвети за съставянето му или да провери вече съставено завещание, така че ако същото страда от определени пороци, да бъде изготвено наново, за да отговаря на всички изисквания на закона.

Отварянето на завещание се извършва след смъртта на завещателя. Всяко лице, което държи и пази завещание, е длъжен да поиска същото да бъде обявено от нотариус след като разбере за смъртта на наследодателя. Същото задължение има и нотариус, който съхранява нотариално или саморъчно завещание. Съгласно ЗН всяко заинтересувано лице може да иска от районния съд да определи срок за представяне на завещание с оглед неговото обявяване. След обявяването на завещанието се развива производство, при завършването на което съответните наследници стават собственици на посочените в завещанието недвижими имоти и движими вещи.

Прехвърлянето на имот чрез завещание е практическият въпрос, който най-много вълнува заинтересованите наследници. Първо обаче следва да бъде уточнено, че по закон „прехвърляне на имот чрез завещание“ не е възможно, защото чрез завещание единствено се наследява. Първо наследникът трябва да стане законен собственик на завещаното имущество, напр. апартамент, съгласно процедурата, спомената в предходния абзац, а чак след това може да се разпореди със своето собствено имущество, което е втора и напълно отделна и нямаща нищо общо със завещанието процедура.

Оспорването на завещание е друг особено важен въпрос, който има отношение към наследяването. От оспорване на саморъчно завещание полза биха имали напр. законните наследници на завещателя, които, ако не беше завещанието, щяха да наследят цялото имущество. Напр. починалия наследодател е оставил след смъртта си живи деца и съпруг, които по закон са негови наследници и разпределят помежду си в различни дялове цялото имущество, но не е бил в добри отношения с тях и е искал да ги обезнаследи като завещае цялото си имущество на любимия си племенник. Тогава наследниците по закон ще имат право да претендират т. нар. запазена част от наследството – това е част от имуществото, на която законните наследници имат право, дори наследодателят да е завещал 100% от имуществото си на други лица. Делът на запазената част варира според броя на наследниците, но обикновено е около половината от имуществото. Ако сме изправени пред случай, при който законните наследници имат право на 50% запазена част, а наследодателят е завещал 100% от имуществото си, наследниците по закон имат право да предявят съдебен иск и да искат намаляване на това, което получава наследникът по завещание, до 50%.

Има много други възможни хипотези, при които е възможно оспорване на завещание от заинтересовани лица по съдебен ред с искане за прогласяване на неговата нищожност, които включват: оспорване от кредитори на наследник по закон (защото ако завещанието е невалидно, наследникът по закон ще придобие повече имущество, което напр. взискател по изпълнително дело може да използва за покриване на вземанията си), оспорване от наследници по закон (които, ако се елиминират наследниците по завещание, биха придобили по-голяма част от наследството) и т.н. Във всички случаи, в които заинтересовани от дадено нотариално или саморъчно завещание лица се почувстват ощетени, е препоръчителна консултация с адвокат, който може най-добре да прецени как могат да бъдат защитени правата на съответните наследници или кредитори на наследодателя или наследници.

Видеоконференция по гражданско дело съгласно ГПК

Време за прочитане : 2 минути
 

Видеоконференцията по граждански дела беше въведена като възможност в ГПК в края на 2020г. Най-вече превдив това, че съдът не може да спре работа дори в условията на глобалната пандемия от COVID-19, въпреки че в самото начало – в периода март – май 2020г. дори това се случи. Съдилищата спряха работа, а насрочените съдебни заседания се отлагаха напред във времето. Дори е момента съдилищата значително са забавили своята дейност – в по-дълъг период от време не се нарочват заседания, решенията по делата често се бавят повече от посочения в закона едномесечен срок (имайте предвид, че все пак този срок е само инструктивен). Преди няколко седмици съдилищата имаха идея до края на годината да излязат в съдебна ваканция, което обаче не беше посрещнато с възторг нито от граждани, нито от адвокати.

В тази връзка, още в началото на пандемията съдилищата и други институции започнаха да вършат част от работата си дистанционно – чрез видеоконференция. От скоро това вече е законово регламентирано в процесуалните ни кодекси – АПК, ГПК и НПК.

В ГПК видеоконференцията е определена като „комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участниците в процеса, намиращи се на различни места, позволяващи записване и съхраняване на информация на електронен носител“. В една такава връзка могат да вземат участие страните по едно гражданско дело, вещите лица, свидетелите, преводачите и тълковниците. В това число, разбира се трябва да включим и защитниците на страните в процеса – техните адвокати. Всяко едно от изброените лица може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция. Тя се осъществява в сградата на районния съд по местоживеене на съответния участник. Това означава, че ако Вие живеете в София, а делото се разглежда от съд в Пловдив, няма да е нужно да отидете на място в Пловдив, но ще трябва да се явите пред районния съд в София, където да бъдете идентифицирани от служителите и след това да участвате в съдебното заседание чрез видеоразговор. Това е необходимо с оглед на удостоверяване, че реално лицето, което трябва да вземе участие в заседанието на съда, е това, с което се провежда видео разговора.

Както при всяко съдебно заседание, и в този случай ще бъде изготвен протокол от заседанието, в който ще бъде посочено и името на служителя, който ви е идентифицирал преди започване на видеоконференцията. Възможно е да се направи и звукозапис на самото заседание и по него след това да се изготви протокола. Самият запис от видео разговора, също се прилага към материалите по делото.

Видеоконференцията обаче не е позволена във всички случаи. Кодексът казва, че е допустима, когато страните, свидетелите и вещите лица „не са в състояние да се явят непосредствено пред съда по делото и се намират извън съдебния район“. Интересното е, че не е предвидена изричната възможност да се извършва видеоконференция в ситуацията на извънредна епидемична обстановка, с цел да не се събират много и различни хора на едно и също място.

Дали видеоконферентната връзка ще се наложи в гражданския процес и ще бъде ли реално приложима и в кои случаи, ще разберем с течение на времето. Дотогава единствената опция да не се явявате лично по гражданско дело, по което интересите Ви желаете да бъдат представлявани, е да ангажирате доверен адвокат.

Оспорване на регресен иск на застраховател

Време за прочитане : 2 минути
 

Регресен иск на застраховател е една много популярна хипотеза в областта на застрахователното право. Ако е налице напр. застраховка „Гражданска отговорност“ и ПТП с причинени на трето лице вреди, застрахователят изплаща на третото лице застрахователно обезщетение. Има обаче определени случаи (напр. ПТП, причинено в нетрезво състояние), в които отговорността се носи не от застрахователя, а от застрахованото лице. В тези случаи, въпреки че поначало не носи отговорност, застрахователят изплаща обезщетение на третото пострадало лице, но има право да получи от застрахованото лице всички суми, изплатени на третото пострадало лице. В такива случаи се казва, че застрахователят има право на регресен иск срещу застрахованото лице.

При настъпило ПТП с щети, когато застрахователната компания има право да предяви регресен иск срещу застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност”, възниква резонният въпрос – срещу кой следва да бъде предявен регресният иск? Ако виновният водач е същевременно и собственик на автомобила и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” – тогава място за съмнение няма – именно от него следва да бъде търсена регресна отговорност.

Ако обаче собственик на МПС и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” е предоставил управлението на автомобила си на трето лице, което виновно (напр. в пияно състояние) е причинило щети при ПТП – тогава кой ще понесе регресната отговорност по предявения от застрахователя регресен иск? Според новия Кодекс за застраховането от 2016г., регресната отговорност ще падне върху виновния водач. Докато беше в сила отменения Кодекс за застраховането, до 2016г., се считаше, че в  масовата хипотеза отговорът е – виновното лице, а не застрахованото. В съдебната практика се възприемаше принципът, че трето лице, на което законосъобразно е предоставено управлението на МПС, има качеството „застраховано лице” при управлението на чуждо (не негово собствено) МПС – макар в застрахователната полица като застраховано лице е посочен собственикът на съответното МПС. Сега вече този проблем е разрешен още в самия закон и не е нужно повече тълкуване.

Регресна отговорност ще носи виновен водач, който е управлявал МПС с установено наличие на алкохол и наркотици в кръвта при настъпване на ПТП, както и в случаите, когато това лице откаже проверка за наличието на такива вещества. Други основания за регресен иск на застрахователя са неотстраняване на възникнала повреда в МПС, следствие на което настъпва ПТП, напускане на мястото на ПТП, както и когато водачът умишлено е предизвикал ПТП.

В практиката, разбира се, се срещат случаи, в които застрахователни компании, по едни или други причини, предпочитат да насочат претенциите си към собственика на автомобила, а не към лицето, което го е управлявало и виновно причинило вреди. Което разбира се е незаконосъобразно.

Застрахователно обезщетение при ПТП със смъртен случай, тежка или средна телесна повреда

Време за прочитане : 4 минути
 

ПТП със смърт или средна телесна повреда е един от най-честно разпространените случаи, при които помощта на застрахователен адвокат може да бъде много ценна – от порядъка на много хиляди левове разлика между първоначално предложено и в крайна сметка изплатено застрахователно обезщетение.

Обезщетение при ПТП със смърт е дължимо на наследниците на починалото лице, а при ПТП със средна или тежка телесна повреда застрахователното обезщетение се изплаща лично на пострадалото лице. Адвокат може да встъпи и да представлява интересите на пострадалото или респ. имащото право на застрахователно обезщетение лице веднага след настъпване на вредоносния резултат – тежка / средна телесна повреда или смърт при ПТП. Лицето, на което е причинена средна или тежка телесна повреда, може да упълномощи адвоката лично, а когато се касае за смърт – това могат да направят наследниците, които имат право на обезщетение. Важно е да се отбележи, че всеки от наследниците има самостоятелен иск срещу застрахователя на виновното лице – който иск може да бъде предявен в различно време и да бъде на различна стойност – но практиката сочи, че много по-ефективно е когато всички наследници предявяват заедно исковете си в едно общо дело срещу застрахователна компания.

Един съществен и особено актуален въпрос е кои лица имат право на застрахователно обезщетение. С Тълкувателно решение № 1/2016, постановено на 21.06.2018, Върховния касационен съд (ВКС) разшири кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени при непозволено увреждане и смърт на техен близък. Доскоро това бяха съпрузи (вкл. живеещи на съпружески начала), родители и деца, но към тях вече се добавят и други близки на починалото лице – братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Последния случай обаче е приложим само когато между починалия и съответното лице е имало особена близост. Върховните съдии изрично уточняват, че за получаването на обезщетение в тези случаи няма да е достатъчна само формално родство, но и преживелият родственик следва да е понесъл болки и страдания, които да обосновават получаването на обезщетение. При липса на достатъчно привързаност и близост между лицата, обезщетение не се дължи. А с естеството на близостта, привързаността и други необходими предпоставки за получаването на обезщетение са детайлно запознати опитните адвокати по застрахователно право. Напр. даден добър адвокат по ПТП ще може най-добре да прецени размера на обезщетението, което ще може да се претендира, както и ще знае какво точно да направи – какъв иска да предяви, какви доказателства да ангажира и т.н., така че в полза на клиентите му да бъдат присъдени максимално високи обезщетения.

С промените в Кодекса на застраховането от 2018г. е въведено изискване за създаване на специална наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. За момента обаче тази наредба все още не е изготвена и затова размерите на обезщетенията се определят по следния начин: за близки роднини по справедливост, както е описано по-горе, а за по-далечните роднини, с които починалото лице в било в близки отношения – максималният размер на обезщетението не може да надхвърля 5000 лв.

При настъпило ПТП със смъртен случай или тежка / средна телесна повреда задължително се образува наказателно дело от общ характер. Инициатор и двигател в това производство е прокуратурата, която първо провежда досъдебно производство, а след това (ако са налице основанията за това) – внася обвинителен акт срещу виновното лице в съда. Включването на адвокат-пълномощник в този най-ранен етап на цялото производство не е задължително, но е силно препоръчително, защото на първо място може да доведе до пълно оневиняване на пострадалото лице, но също и съществено да повлияе на размера на бъдещото обезщетение, което може да бъде изплатено на пострадалото лице или неговите наследници. Става въпрос за т. нар. съпричиняване – ако напр. се окаже, че починалото лице с поведението си също е допринесло за резултата (при неправилно пресичане или друго нарушение на закона т.н.), то обезщетението автоматически се редуцира (напр. от 100 на 50 хил. лева) като размера на редуцирането зависи от степента на съпричиняване.

Наказателното съдебно дело срещу виновното лице е следващата фаза в развитието на производството по получаване на застрахователно обезщетение. В тази фаза могат да бъдат предявени граждански искове от всяко пострадало лице или наследник. Но може и да не бъдат предявени на този етап, а по-късно, в отделно гражданско дело. Дали да бъде предявен граждански иск в наказателното производство или не е много специфичен момент. От една страна става въпрос за бързина – ако се предяви граждански иск в наказателното производство, последното приключва не само с наказание за виновния, но и с присъдено обезщетение за пострадалия – и така отделно гражданско дело не се води. Особеният момент обаче се състои в това, че осъдено на обезщетение в наказателното производство може да бъде само виновното лице, но не и неговият застраховател. И при това положение – дори виновното лице да бъде осъдено да плати обезщетение – много често се налага да се води отделно дело срещу застрахователната компания, особено ако виновното лице няма активи, които да покрият задължението му към пострадалите. Най-добрата преценка тук може да бъде направена от опитен адвокат, който да прецени коя от двете възможности да бъде избрана от клиента му. Вторият аспект на същия този въпрос касае изцяло размера на присъжданото обезщетение. Опитните застрахователни адвокати знаят практиката на съдилищата, която по правило е разнородна в различните градове. В някои съдилища наказателните състави присъждат по-големи обезщетения, но в други – гражданските. И затова напр. в последната хипотеза по-изгодно за имащите право на застрахователно обезщетение би било да изчакат наказателното дело да приключи, след което да заведат отделно гражданско дело директно срещу застрахователя.

Гражданските дела срещу застрахователи се характеризират с все по-бързо придвижване. По правило гледането на такова дело на една инстанция отнема около година, но все по-често могат да се видят дела, които приключват и за по-малко от година. Редовните инстанции са 2, а третата инстанция винаги е ВКС, но много често ВКС отказва да допусне до разглеждане на трета инстанция делата и така на практика те приключват само в 2 инстанции.

Гражданското дело приключва с решение, по което се издава изпълнителен лист. А с изпълнителният лист се образува изпълнително дело при ЧСИ. Правилото тук е, че застрахователните компании винаги имат налични суми и след издаването на изпълнителен лист дължимите от застрахователя обезщетения се изплащат в рамките на няколко дни или седмици.

Важно е да се отбележи, че към присъденото от съда застрахователно обезщетение се добавят и направените от имащата право на обезщетение страна лихви (основния лихвен % на БНБ + 10% или около 10-11% на годишна база) и разноски (адвокатски хонорари и др.). Следва да се отбележи, че адвокатските хонорари могат да са или предварително заплащани, или заплащани след приключване на делото и изплащане на обезщетението от застрахователя – като адвокатския хонорар се присъжда от съда само в първия случай (когато адвокатския хонорар е заплатен от клиента към момента на постановяване на съдебния акт – ако е уговорено, че хонорарът е дължим чак след изплащане на обезщетението от застрахователната компания, тогава хонорарът не се присъжда от съда).

Преговорите със застрахователя са един възможен, но съвсем не задължителен етап в гореописаното производство. Те могат да се състоят по абсолютно всяко време и независимо на какъв етап се намира производството. Правилото обаче е, че застрахователните компании предлагат да изплатят доброволно обезщетения в значително занижени размери – в сравнение с това, което би присъдил един съд. Именно затова участието на доверен адвокат в производството е силно препоръчително. А най-новата съдебна практика сочи, че за смъртен случай се присъжда обезщетение от около и над 100 хил. лева на всеки наследник, а за средни телесни повреди – в рамките на няколко десетки хиляди лева.

Наследство по опис – процедура по приемане и избягване на задълженията и отговорността на наследодателя

Време за прочитане : 2 минути
 

Приемане на наследство по опис е една задължителна (в житейския, а не правния смисъл на думата) процедура, когато става дума за наследодател с много и/или неустановени задължения.

Наследството се открива при смъртта на наследодателя. При откриване на наследството наследниците имат 2 възможности – да го приемат или да се откажат от него. Приемане под условие (напр. само активите, но не и пасивите) е недопустимо. Много важно е да се знае, че приемане на наследство има не само когато това е изрично заявено, но и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме на наследството (т.нар. конклудентно действие), или когато укрие наследствено имущество.

При приемане на наследство има един много опасен момент, а именно, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Веднага следва да се отбележи, че „съобразно дяловете” изобщо не означава „съобразно размера”. Ако има 4 наследници, всеки от които с дал 25% от наследството, то всеки от тях отговаря за до 25% от ВСИЧКИ задължения на наследодателя. Или ако напр. наследодателят е оставил 100 хил. лева активи и 400 хил. лева пасиви всеки от наследниците ще получи активи за 25 хил. лева, но същевременно ще „наследи” и задължение в размер на 100 хил. лева. За което ще трябва да отговаря с ЛИЧНОТО си имущество, без да има право да прави възражение, че е получил само 25 хил., а трябва да отговаря за 100 хил.

За да се избегне горната ситуация наследниците следва да пристъпят към приемане на наследство по опис. Основният ефект на тази процедура е, че наследниците ще отговарят само да размера на това, което са наследили. В горния пример ще отговарят само до размер на 25 хил. лева. И дори активите да са за 2 лева, а пасивите за 2 млн. лева – отговорността им ще се ограничи до 2 лева.

Важно е да се уточни, че наследниците не могат да правят възражение за скрити задължения – напр. че наследодателят им е изтеглил огромен кредит или поел други задължения без те да знаят или дори без да могат да узнаят. Ако наследството не е прието по опис – всички „скрити” задължения също са в тежест на наследниците и те отговарят с личното си имущество за задълженията на наследодателя си.

Ако наследодателят е оставил повече от един наследник, всеки от тях може да направи избор – да приеме наследството изцяло, да го приеме по опис или да се откаже от него. Приемането по опис е свързано с определен законов срок – три месеца от узнаване за откриването на наследството. Този вид приемане, за разлика от „обикновеното“ приемане на цялото наследство, се прави пред съответния районен съд и се вписва в специална книга. Важно е да се отбележи, че недееспособните (малолетни до 14 години, непълнолетни до 18-годишна възраст, поставените под запрещение) могат да приемат наследство само по опис. За тях обаче, горепосоченият тримесечен срок не се прилага. При този вид приемане, наследникът трябва да посочи пред съда всички известни му имущества на наследодателя, вкл. недвижими имоти, МПС, банкови сметки. Процедурата по приемане на наследство по опис се инициира от заинтересовано лице – наследник или него представител (адвокат или родител, ако се касае за приемане на наследство по опис от малолетен и т.н.) – и се развива пред компетентния съд. Стандартна бланка за приемане на наследството по опис няма, като вместо това следва да бъде изготвена молба до съда.

Приемането на наследството по опис е и основание да се търси запазена част от наследството от страна на наследник с накърнени наследствени права. Кредиторите на наследодателя не могат да оспорят приемането на наследството по опис от наследниците дори това да се отразява негативно на техните интереси и по този начин да не успеят да реализират цялото си вземане. Същото се отнася и за всички трети лица – те не могат да възразят срещу приемането по опис.

Обжалване на акт за административно нарушение, вкл. по време на извънредно положение

Време за прочитане : 2 минути
 

Обжалването на акт за административно нарушение е стандартна процедура, която се прилага вкл. при обявено извънредно положение. Обикновено се обжалват актове на КАТ (напр. за липса на „Гражданска отговорност“, алкохол, колан, говорене по телефон и т.н.), НАП и др. органи, но напоследък придобиха публичност случаи за 5000 лева глоба за разходка в парка или изпушена цигара. Звучи прекалено, но това стана факт с приемането на Закона за извънредното положение през март 2020г., както и предвид Закона за здравето и заповедите на министъра на здравеопазването, с които бяха въведени високи по размер глоби за неспазване на въведените противоепидемични мерки, сред които са дори разходките в парка. След по-малко от две седмици от приемането на Закона за извънредното положение обаче, той вече е изменен и допълнен. Така, след измененията, глобите вече са значително редуцирани – вместо 5000 лв. вече се налагат санкции от 300 до 1000 лв. за първо нарушение, а при повторно – от 1000 до 2000 лв. Имуществени санкции има и за юридическите лица. Те са в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.  

Органите, които установяват тези нарушения, са определени в закона лица, като такива могат да бъдат например здравни инспектори, органи на МВР, както и длъжностни лица, определени от кмета. При констатиране на нарушение се съставя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или накратко, акт.

Тези актове не са с нищо по-различни от всички останали актове, които могат да бъдат наложени по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Затова, те също подлежат на обжалване по общия ред. Тук следва да бъде направено едно важно уточнение – има 2 различни вида „актове“:

  1. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) – с него единствено се установява нарушението, но не се налага глоба. Този акт не подлежи на самостоятелно обжалване (защото санкция не се налага), но срещу него може да бъде подадено възражение (с идеята да се оспори извършването на нарушение и изобщо да не се стигне до налагане на наказание). Пример за АУАН е акт, който полицай Ви е съставил за разходка в парка.
  2. Наказателно постановление (НП) – това е актът, с който се налага конкретното наказание, напр. глоба в размер на 5 хил. лева. Това е актът, който подлежи на обжалване, защото с него се налага санкция, която засяга правата на санкционираното лице.

Какво означава всичко това? На първо място, още при съставянето на акта (АУАН), нарушителят има право на възражение. Ако не стори това веднага, законът му дава 3-дневен срок да го стори. Това не е задължително, но силно препоръчително. Неупражняването на това право не спира възможността за обжалване на акта (НП), който бъде издаден след това. Но има други изисквания, които трябва да бъдат изпълнени преди момента на обжалването, защото самият акт за установяване на нарушението (АУАН) не подлежи на обжалване.

В 6-месечен срок от съставянето на акта (АУАН), административнонаказващият орган трябва да издаде наказателно постановление (НП). Издаването му след посочения срок е едно от многото основания за отмяната му от съдебните органи при евентуално обжалване. Важна е обаче датата на съставянето му, а не тази на връчването, защото за последното няма законоустановен срок. Срокът за подаване на жалба е 7 дни, считано от връчване на наказателното постановление. Делото се разглежда от районния съд по място на извършване на нарушението. В подаването на тази жалба има някои законови тънкости, за които е препоръчително да се осведомите предварително или да се доверите на адвокат, който има опит в тази сфера.

Държавна такса за такова производство не се дължи, независимо от размера на наложената с наказателното постановление санкция. Районният съд може да потвърди, да измени или да отмени наказателното постановление. Това зависи в голяма част от формулирането на искането още в жалбата. Ако не сте доволни от решението на първоинстанционния съд, същото може да се обжалва пред по-горна инстанция – Административен съд. Неговото решение обаче е окончателно.

Както в първоначалния, така и в изменения текст на Закона за извънредното положение е прието, че по-голяма част от процесуалните срокове се спират за времето на извънредното положение. В изменения обаче вече е конкретно посочено, че не спират да текат сроковете по „делата по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение“. Изпускането на посочените по-горе в статията срокове ще доведе до преклудиране на правото за обжалване на наложените санкции. Това, от своя страна, означава, че наказателното постановление ще влезе в сила и задължението вече става изискуемо, т.е. следва да се плати.

Стопанска непоносимост – изменение или прекратяване на договор в условията на пандемия

Време за прочитане : 3 минути
 

Стопанската непоносимост е уредена в чл. 307 от Търговския закон: „Съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло или отчасти“. Наред с непреодолимата сила, това е следващата хипотеза, която се очаква да бъде често срещана с оглед прогнозираната и очаквана икономическа, финансова и стопанска криза вследствие на пандемията от коронавирус. Разликата между двете се състои главно в това, че непреодолимата сила се установява с писмено уведомление, а стопанската непоносимост – със съдебно решение (т.е. трябва да се заведе дело за стопанска непоносимост).

Какво е „стопанка непоносимост“? Това е специален институт на Търговския закон, който беше последно по-масово използван в периода 2008-2010г., когато страната ни беше застигната от предишната финансова криза, която вероятно много търговци и потребители още си спомнят добре. Той дава възможност на която и да заинтересована страна по даден договор да се обърне към съда с искане да го измени или прекрати. До тук обикновено се стига, когато страните не могат да постигнат съгласие помежду си. За да бъде уважен един такъв иск обаче, задължително условие е този договор да е бил сключен преди да настъпят непредвидими обстоятелства, които да водят до накърняване на справедливостта и добрите нрави. Продължаването на досегашното положение, уредено от договора, би довело до възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Ако бъде уважен искът от съда, той изменя, респ. прекратява съществуващия договор между страните занапред. Това, от своя страна, означава, че този иск не може да се заведе след като е изтекъл срокът за изпълнение и някоя от страните вече е изпаднала в забава.

Кой може да се позове на стопанска непоносимост? Въпреки, че тази възможност е уредена в Търговския закон, това не означава, че може да се прилага само в отношенията между търговци. Напротив, може да бъде полезен и когато е налице договор, сключен между потребител и търговец, например договор за банков кредит или дори предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или неговото строителство. Важното е, че от съдебна гледна точка, искът би бил основателен, ако е заведен от заинтересована страна. Такава страна е тази, която не може да изпълни поетите с договора задължения или изпитва силни затруднения да направи това или иначе казано – неизправната страна по договора.

В какви случаи може да се прилага стопанската непоносимост? В тази част на статията ще се спрем на най-често разглежданите от съда облигационни отношения. На първо място можем да кажем за наемателите на търговски помещения. От 13 март 2020 насам България е в извънредно положение. Това доведе до затваряне на много търговски обекти, съкращаване на работна ръка, пускане на работници или служители в платен или неплатен отпуск за времето, през което търговецът не може да осъществява дейност и др. Голяма част от наемателите в момента не генерират никакви приходи, а само разходи поради това, че не осъществява основната си дейност. Ако положението се задържи още няколко месеца така, плащането на наемната цена би било непосилно за търговеца. В този случай той би могъл да постъпи по два начина – да постигне споразумение с наемодателя, което да бъде изгодно и за двете страни или да се обърне с молба към съда, с искане за изменение или за прекратяване на договора за наем. Съдът от своя страна може да прецени, че запазването на договора в досегашния му вид, при намалял или дори никакъв обем на продажби в следствие на пандемията от COVID-19 и икономическата криза, е предпоставка за уважаване на иска. Обратно, запазването на договора би било неоправдано от гледна точка на справедливостта. 

Друг типичен пример е предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот и неговото строителство. Такъв договор обикновено се сключва, когато покупко-продажбата ще бъде осъществена преди цялостното завършване на сградата. Видно от положението в страната обаче, много строители в момента са замразили обектите си и почти не се извършват строителни работи. Никой все още не може да прогнозира какви ще са последиците след пандемията в отношение на пазара на недвижими имоти. Може да се стигне до ситуация, в която пазарните условия след преодоляване на кризата да са тотално различни. Съдебната практика също е доста противоречива относно допускането на подобни искове, главно с оглед на това как е бил формулиран искът. Не на последно място ще се спрем и на договорите за банкови кредити. Именно такива съдебни дела имаше много преди десетина години. Те бяха свързани именно с настъпилата тогава неочаквана икономическа криза, загубата на работа от страна на много хора и невъзможността да се справят с поетите финансови задължения. Тук основно може да се говори за фирмени кредити, но и за кредити, отпуснати на физически лица. В тази част е важно да се отбележи фактът, че ако в договора за банков кредит има клауза, която позволява на банката едностранно увеличаване на лихвения процент, например, това не може да се счита за стопанска непоносимост. Това не е обстоятелство, което да е настъпило неочаквано, страните да не са могли да го предвидят. Напротив, това положение е уговорено предварително от тях още при сключването на договора.