Защита на кредитора чрез отменителен Павлов иск при поредица от разпоредителни сделки и възможна защита на длъжника към 2022

Време за прочитане : 4 мин.

Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД може да предяви, за да защити правата си, кредитор, на който някой дължи дадена сума пари и започне да прехвърля (отчуждава) движими вещи или недвижими имоти, опитвайки се така да попречи на кредитора да събере ефективно вземанията си от длъжника. Често срещан житейски казус е дадено физическо или юридическо лице (напр. длъжник по приятелски заем, банков кредит и т.н.) да задлъжнее много и в опит да „спаси“ нещо за себе си, да започне да търси начин как да прехвърли всичкото си или голяма част от движимото и недвижимото си имущество на трети лица (чрез покупко-продажба, дарение, отказ от наследство и т.н.). В подобни ситуации на помощ на увредения кредитор (този, който е имал нещастието да даде, а да не му се върне) идва правният институт на т. нар. Павлов иск. В настоящата статия се разглеждат възможните действия по защита на кредитора (ищец) и защита на длъжника (ответник) при предявен такъв отменителен иск по  чл. 135 от ЗЗД, вкл. свързаната с него съдебна практика.

При „обикновен“ Павлов иск е налице само една увреждаща сделка (напр. фиктивно продаден на роднина или на непознато добросъвестно трето лице имот), която съдът може да обяви за недействителна спрямо кредитора и последният ще може да събере вземанията си от имота, който ЧСИ продаде на публична продан, независимо че имотът е бил продаден на трето лице, дори то да е било напълно добросъвестно и изобщо не е подозирало какво може да се случи. В това накратко се състои ефектът на уважения Павлов иск.

Много повече затруднения обаче възникват при „каскада“ от последователни увреждащи сделки, в който случай се поставя въпросът как кредиторът може ефективно да се защити, ако е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки, извършени от неговия длъжник и трети лица (напр. недвижим имот е препродаден няколко пъти преди да бъде предявен Павловия иск).

Ключов момент са характерът на сделката и знанието на третото лице, като следва да бъдат отчетени и съществуващите връзки между отделните сделки. Както посочват върховните съдии, правилото на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора, който е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот, изхождайки от два критерия – възмездността или безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за облигационното отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на това лице. Когато става въпрос за поредица от сключени сделки, целеният от кредитора резултат би се постигнал с уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото. Застъпеното от върховните съдии становище е, че когато имаме възмездно придобиване от последния по веригата от приобретатели, кредиторът ще постигне успех с иска по чл.135 ЗЗД, ако този последен приобретател е знаел за увреждането. В тази ситуация няма значение междинните приобретатели дали са били добросъвестни или не т.е. дали са знаели или не за увреждането на кредитора, тъй като предходните сделки са били само средство за постигане на увреждането.

По-различно начин стои въпросът със защитата на увредения кредитор, ако последният по веригата е придобил имуществото безвъзмездно. Тук върховните съдии са разграничили две хипотези. Първата е когато всички по веригата са придобили имуществото безвъзмездно, тогава положението на всички е идентично (няма значение дали някой от тях е бил добросъвестен, а друг не) и съдът може да уважи иска на кредитора по чл.135 от ЗЗД, ако спрямо праводател са налице необходимите предпоставки. Втората хипотеза, представляваща и по-голям интерес в практиката, е когато при няколко последователни прехвърляния на имуществото, част от които безвъзмездни, а друга част – възмездни, последното е било безвъзмездно. В тази ситуация върховните съдии приемат, че уважаването на иска по отношение на последния приобретател на безвъзмездно основание се обуславя от добросъвестността на този праводател, който последен е придобил имота възмездно от своя съконтрахент, независимо от добросъвестността на останалите междинни приобретатели /на безвъзмездно или възмездно основание/. Когато този междинен праводател е знаел, че придобивайки възмездно имущество, уврежда кредитора, съдът ще уважи иска на кредитора по чл.135 от ЗЗД, независимо от знанието на последния праводател. Възможно е същият този междинен праводател да не е знаел за увреждането на кредитора, тогава искът по чл.135 от ЗЗД не може да бъде уважен спрямо него. В мотивите си върховните съдии уточняват, че в тази последна хипотеза извършеното от него (междинния праводател) безвъзмездно разпореждане в полза на добросъвестен приобретател е противопоставимо на кредитора, а в полза на недобросъвестен приобретател е относително недействително спрямо кредитора. Изводът, до който достигат върховните съдии в своето решение е, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Тази втора възможност да бъдат предявени и самостоятелно исковете по чл.135 от ЗЗД, е допустима в случаите, в които кредиторът узнае и за друго увреждащо спрямо него действие (но извършено преди вписване на исковата молба), което не е посочил при предявяване на първоначалния си иск по чл.135 от ЗЗД.

Павловият иск може да е и неоснователен, затова следва да бъде разгледан и въпросът за защита на длъжника срещу Павлов иск.

Водейки се от мотивите на върховните съдии, отново трябва да се погледне през призмата на възмездността / безвъзмездността на сделката и съответно знанието и незнанието на приобретателите. Ако разгледаме първата хипотеза – последният приобретател придобива имуществото възмездно и той не знае за увреждането на кредитора и цялата поредица от сделки назад, с които се цели увреждането на кредитора. Тогава този последен приобретател е защитен, а длъжникът на кредитора е успял да постигне увреждащия резултат.

По-различна обаче е ситуацията при безвъзмездност на последната сделка във веригата, дори и да е налице добросъвестност на последния приобретател (тежестта на доказване лежи върху него). В този случай, ако длъжникът е прехвърлил безвъзмездно своето имущество и всички следващи праводатели също са прехвърлили безвъзмездно процесното имущество, дори и последният приобретател да не е знаел, че уврежда кредитора, кредиторът ще успее да се защити при следната предпоставка – ако може искът по чл.135 от ЗЗД да бъде уважен по отношение на праводателя на приобретателя. Всички сделки по веригата ще се считат за относително недействителни по отношение на кредитора т.е. все едно не са настъпили и той ще може да се удовлетвори от имуществото на длъжника си, макар и последното вече да е в чужд патримониум. С други думи казано, длъжникът няма да е успял да увреди кредитора си.

Но е възможно в цялата верига от сделки да има както безвъзмездни, така и възмездни, а в този случай има вероятност длъжникът отново да не успее да се „отърве“ от кредитора си. Да вземем хипотезата, в която са се осъществили четири прехвърляния на имота – първите две възмездни сделки, а последващите две безвъзмездни сделки. Първият праводател е бил недобросъвестен, но вторият праводател е бил добросъвестен, третият и четвъртият – добросъвестни. Извършената сделка между втория и третия приобретатели е противопоставима на кредитора т.е. той не може да се удовлетвори от това имущество. По-различно би било, ако в същата хипотеза вторият праводател е бил недобросъвестен, а първият е бил добросъвестен, без значение четвъртият дали е знаел или не, че уврежда кредитора. Тогава извършеното от втори към трети приобретател безвъзмездно разпореждане е относително недействително спрямо кредитора на длъжника. Описаното до тук следва от мотивите на ТР 2/2017г. от 09.07.2019г., в които е посочено, че „Ако този междинен праводател, който последен е придобил имота възмездно от своя съконтрахент, е бил недобросъвестен, искът по отношение на последния приобретател на безвъзмездно основание следва да бъде уважен, независимо от неговата добросъвестност. Ако обаче същият междинен праводател е действал добросъвестно и спрямо него искът по чл.135 ЗЗД не може да бъде уважен, извършеното от него безвъзмездно разпореждане в полза на добросъвестен приобретател е противопоставимо на кредитора, а в полза на недобросъвестен приобретател – е относително недействително спрямо кредитора.“.

В обобщение, когато са налице цяла поредица от увреждащи кредитора действия или сделки, извършени от страна на длъжника и трети лица, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки.

Източване на банкова сметка или карта чрез хакване на интернет банкиране и успешно оспорване на неоторизирана банкова транзакция онлайн през 2022

Време за прочитане : 7 мин.

Общ преглед

Опасности

Получавате SMS или имейл уведомление, влизате в профила си за интернет банкиране и с ужас установявате, че е налице неоторизирана транзакция и източена банкова сметка или кредитна / дебитна карта. Това е един все по-често срещан сценарий за онлайн кражба, а настоящата статия разглежда източването на лични или фирмени банкови сметки чрез хакерски атаки, мерките за предпазване и опциите за ефективно и пълно възстановяване на щетите от подобна неоторизирана банкова транзакция.

Видове банкиране

Интернет банкирането бива основно 2 вида – активно, при което могат да се правят нареждания на суми онлайн, и пасивно, при което единствено може да се следят движения по сметки и да се правят справки онлайн, но не и да се извършва разпореждане със суми. Източването на банкови сметки посредством хакерски атаки е възможно само в първия случай. Теоретично е възможно източване и при пасивно банкиране, но авторът не е запознат с такъв случай.

Видове защита

При активното онлайн банкиране неминуемо се ползват потребителско име и парола за съответния профил. Но освен това абсолютно всяка банка в България предлага един слой допълнителна защита. Това обикновено са квалифицирани електронни подписи, специални цифрови сертификати на съответната банка, PIN или SMS кодове, предварително генерирани и разпечатани на хартия TAN кодове, или генерируеми на момента и в реално време TOKEN кодове или 3D пароли.

SMS кодове

Изпращането на SMS кодове на телефона на потребителя, титуляр на интернет банкирането, се смята за изключително сигурна опция за допълнителна защита. В такава хипотеза потребителят въвежда потребителско име и парола при нареждане на банкова транзакция, а банката генерира и му изпраща код под формата на SMS съобщение на мобилния му телефон, който код следва също да бъде въведен, наред с потребителско име и парола, за да бъде транзакцията извършена.

Единият риск при тази опция е чисто физическа кражба на телефон, който да попадне в ръцете на хакери, а другата, по-популярна, включва различни опции за атаки от разстояние, при които телефонът е у собственика му, който не подозира нищо.

Хардуерен TOKEN / TAN код

При тази опция на клиента се предоставя хардуерно устройство, т.нар. TOKEN (известно като токен или тоукън). Това устройство генерира уникални кодове в реално време с минимална трайност, обикновено в рамките на 1 минута. Идеята е единствено държателят на това устройство, който би следвало да е оторизиран потребител на онлайн банкирането, да може да извършва банкови транзакции.

Дори хакерска атака напълно да компрометира компютъра или електронното устройство на потребителя посредством инсталирането на зловреден код (вирус, троянски кон или друг малуеър) и дори потребителското име и паролата да бъдат откраднати – съответният хакер или неоторизиран потребител в най-добрия случай ще може да влезе в клиентския профил, но не и да нареди транзакция, защото за тази цел е нужен код, генериран от TOKEN устройството, което чисто физически няма как да се намира в ръцете на хакерите.

TOKEN устройството предоставя още по-сигурна защита, защото не може да бъде клонирано както SIM картите на мобилни оператори. Но е напълно възможно кодовете да попаднат в ръцете на хакер чрез т.нар. ФИШИНГ (PHISHING) атака, която е разгледана по-долу.

Софтуерен TOKEN / 3D парола

Софтуерните токъни и 3D пароли са най-новият „писък на модата“ при 2-факторната автентикация. Те се генерират под формата на код или QR код от устройството на клиента на банката, било то компютър или смартфон. Допълнителен слой защита при мобилните телефони дава мобилният идентификатор, с който разполага всеки смартфон, на който е инсталирано приложение за онлайн банкиране.

Това е един от системните тригъри в банковите системи, който обаче много често банките „проспиват“ при хакване и източване на сметка, но след това, разбира се, се опитват да квалифицират поведението на потребителя като груба небрежност, което разбира се е абсурдно и това става пределно ясно, когато спорът влезе в съд.

Видове атаки

SIM Клониране

Въпреки че SMS кодовете се смятат за сигурна опция за защита, в края на 2021 в България беше разкрита първата масова организирана престъпна схема за източване на банкови сметки чрез клониране на SIM карти на мобилни оператори. Клонирането всъщност представлява активиране на нова SIM карта – пълен дубликат на SIM картата на жертвата на хакерите, която хакерът поставя в своя собствен мобилен телефон, на който пък получава всички SMS кодове за авторизация, а оттам нататък е лесната за хакерите част. Тази атака е възможна в 2 случая – когато хакерът има достъп до телефона на жертавата, за да клонира лично SIM картата му, или когато хакерът има помагач – служител на съответния мобилен оператор, с чиято помощ клонирането става много лесно.

Другият най-популарен вид SMS хакерска атака е т.нар. Simjacker атака, както и нейният по-усъвършенстван „наследник“ WIBattack. Първият тип използва слабости във вградения във всяка SIM карта S@T Browser, а втория – в WIB браузъра, чрез които оперират редица функции на съответния мобилен оператор (проверка на сметка, заявяване на услуги и т.н.).

Simjacker / WIBattack

При Simjacker и WIBattack хакерите изпращат вид системни SMS-и (т.нар. OTA SMS), за които потребителят не бива уведомяван по никакъв начин и няма как да разбере, че е станал жертва на подобна атака. Въпросните SMS-и генерират и обратни SMS-и, изходящи от телефона на жертвата на хакерите, които дават ценна информация на хакерите. По такава схема може да бъде установено местоположението на жертвата (т.е. на практика същата да бъде постоянно следена), могат да бъдат изпращани скъпи SMS-и, да бъдат набирани телефонни номера с добавена стойност и т.н.

Man in the middle

Името на този тип атака („Човек по средата“) напълно отговаря на действителното положение. При този сценарий електронното устройство обикновено е заразено с малуер, който дава на хакера пълен контрол над машината. Следи се комуникацията, като автоматизиран зловреден софтуер „слуша“ за конкретни данни. Когато напр. жертвата натисне бутона „Плати“ в напълно автентичен сайт на онлайн търговец, платежния пакет пристига в компютъра му, но малуерът прихваща потока данни, който не продължава пътя си, а в браузъра се зарежда страница, която прилича на тази на оператора и след въвеждане на данните от потребителя, хакерът вече разполага с тях и може да направи каквито разплащания пожелае.

Хакерът може напр. да нареди плащане в чужбина, откъдето „муле“ може да изтегли сумата, а потребителят, дори да бъде известен с SMS, или не може да се ориентира или вече е твърде късно.

При такива атаки се назначава експертиза, от заключението на която обикновено става пределно ясно, че се касае за хакерска атака, която банката е проспала, най-малкото защото се касае за влизане в онлайн банкирането от непознат IP адрес. Последният може да бъде променен с помощта на ползвана от хакерите VPN услуга, но последната също може да бъде установена при проявено внимание от страна на банката.

Phishing

При класическия фишинг хакерите правят абсолютно или поне максимално точно визуално копие на оригиналния сайт за интернет банкиране, но всъщност сайтът не е на съответната банка, а под контрола на хакерите. В масовия случай хакерите изпращат до жертвата имейли, в които се съдържа покана за предприемане на определени действия (напр. потвърждаване на информацията в профила за онлайн банкиране), често придружена със заплаха от неблагоприятни последици (напр. закриване или изтриване на профила, ако бездействате).

Чисто визуално, на имейл съобщението е придаден вид, че изхожда от съответната банка, но ако се вгледате в адреса на подателя, веднага бихте забелязали нещо нередно – напр. вместо някаквоиме@ibank.bg, в полето за изпращач ще прочетете ibank@каквотоидае.bg. Това е най-сигурният белег, че се касае за опит за измама. Освен това сигурно ще може да видите връзка от сорта на https://ibanking.ibank.bg/, но при щракването на връзката ще се отвори съвсем друг адрес. На който разбира се ще се зареди страница, която визуално изглежда точно като оригиналната страница на съответната банка.

Значи вече сте влезли в сайт, под контрола на хакери, но си мислите, заблудени от дизайна, че сте на автентичния сайт на Вашата банка. И въвеждате всички данни, необходими за влизане във Вашия профил. Обаче не влизате в профила на интернет банкирането, а излиза каквото и да е друго съобщение, обикновено за грешка 404 или временна недостъпност на страницата поради системна поддръжка. Видите ли такова съобщение, тогава значи хакерите вероятно вече разполагат с всички данни, необходими за извършването на неоторизирана банкова транзакция онлайн.

Фалшив IBAN

Разновидност на Phishing и Man in the middle е хакерската атака, при която престъпниците, обикновено чрез фишинг прийоми добиват контрол върху електронното устройство на клиента на съответната банка. След това започват да следят неговата кореспонденция, вкл. изпращаните и получавани имейли.

В нормалната си дейност търговските дружества изпращат фактури по имейл, след което същите се заплащат онлайн или офлайн. Когато започне такава напълно реална кореспонденция между търговски партньори, единият (доставчик) изпраща фактура на другия (получател на стока или услуга), която следва да бъде платена. Получателят много добре знае, че такава фактура следва да бъде платена (защото преди това е проведена имейл кореспонденция или телефонни разговори с параметрите на сделката) и по никакъв начин не би се усъмнил, когато получи имейл с приложена фактура от контрагента си.

Измамата се състои в това, че хакерите прихващат автентичния имейл, който никога не достига до получателя. Изтеглят обаче приложената фактура и обикновено единственото, което правят е да променят IBAN номера на сметката на получателя на плащането. Обикновено дори фирмените данни не се променят. След това тази фалшифицирана фактура се прикача и се изпраща до получателя й, като много често дори се използва оригиналното съдържание на оригиналния имейл (който, както беше изяснено по-горе, е бил прихванат и никога не е бил доставен). И след това добросъвестният получател получава имейла и прави плащането по сметката, посочена във фактурата. Но IBAN номерът е на сметката на хакерите, въпреки че са изписани абсолютно истински фирмени данни. И по този начин парите безвъзвратно заминават по сметка на хакерите.

Спешни действия

Блокиране

Когато „белята“ вече е станала, все още не е прекалено късно. Следва обаче веднага да направите едно нещо – незабавно да се обадите на Вашата банка, която незабавно да блокира профилът Ви в онлайн банкирането, за да не могат да се извършват транзакции. Ако не направите това, вероятно съвсем скоро ще разберете, че сте наредил определена сума на определено трето лице, което не познавате.

Жалба

Силно препоръчително е и своевременното подаване на жалба в полиция или прокуратура. В резултат на която вероятно ще бъде образувано полицейско производство, по което ще бъде установено, че някое трето лице, т.нар. бушон или муле, е изтеглило в брой въпросната сума, с която Вие сте „олекнали“ и я е предало на непознати нему трети лица, които са му оставили нищожна част от сумата като вид възнаграждение за извършената от него услуга по получаване на превод от непознато лице и предаването му в брой на друго непознато лице.

Хакерите, разбира се, ще останат неразкрити, а изтеглилото и предало им сумата лице меко казано няма да е в добро финансово състояние и съответно няма да има смисъл въобще да се опитвате да си възстановите сумата от него.

Възстановянане на сумите

Отговорност

В горния случай изниква въпросът – кой носи отговорността и за чия сметка са финансовите загуби в резултат на подобна измама? Със сигурност и банката, и мобилният оператор ще се опитат да измият ръцете си с потребителя. И не е изключен вариант, напр. при груба небрежност, при който наистина потребителят, независимо дали обикновен гражданин или бизнесмен, понася цялата отговорност и всички финансови загуби.

Затова е повече от препоръчително, още в началния етап на осъществяване на престъпната схема, пострадалото лице да се консултира с опитен адвокат, който знае какво следва да бъде направено и запазено като доказателства, за да бъде пострадалото лице впоследствие напълно обезщетено за всички загуби. Компетентен адвокат може да се намеси напълно ефективно и на по-късен етап, но принципът е, че колкото по-рано – толкова по-добре.

Оспорване

Предвид горното, очевидно загубата ще трябва да бъде понесена или от банката, или от клиента. Или с други думи единствената възможност за клиента да възстанови сумата, източена от банковата му сметка, остава оспорването на неоторизираната банкова транзакция.

Банката, разбира се, в масовия случай ще прехвърли вината върху клиента, дори евентуално ще вземе компютъра или електронното му устройство за експертиза, в резултат на която ще достигне до извод, че клиентът не е положил дължимата грижа съгласно договора за ползване на онлайн банкиране или общите условия към него и предвид това… няма да му възстанови източената неправомерно сума. Съдебната практика обаче е категорична за съдържанието на понятието „груба небрежност“ и тълкуванието на банките почти винаги е друго.

В случая е важна намесата на компетентен експерт, напр. адвокат по банково право, който е запознат как функционират онлайн системите на различните банки. Това помага да се отсеят неоснователните защитни твърдения на съответната банка, с която същата отхвърля претенциите на пострадалите клиенти. Ако напр. се касае за много последователни преводи на по-малка стойност, а не на цялата сума с един превод, това само по себе си не е недопустимо. Но много често, ако се проследят под лупа всички тези преводи, може да се установи пропуск в онлайн системата за сигурност на съответната банка, която е следвало да реагира своевременно и да блокира или изходящите преводи, или въобще целия клиентски акаунт.

Обикновено следват жалби до съответния надзорен орган, който обаче нерядко прехвърля топката обратно към банката и нейния клиент и така се стига до една задънена улица.

Дело

А изходът от горната ситуация е надлежното оспорване на неоторизираната банкова транзакция по съдебен ред или казано с други думи – завеждане на дело срещу банката. Обикновено отпорът от страна на банката е твърд – пълен отказ за споразумение или комуникация дори.

Впоследствие, при завеждане на дело, насрочване на съдебни заседания и назначаване на експертизи, съответната банка има опции да започне да „омеква“ и да предлага компромисно споразумение на клиента, чийто адвокат е поставил доста „неудобни“ въпроси на вещото лице по делото, чиито отговори пък са още по-смущаващи за защитната теза на банката.

И така е напълно възможно да се стигне до момента, в който банката сама моли за извънсъдебно споразумение за възстановяване на клиента на цялата източена от сметката му сума плюс целия заплатен адвокатски хонорар и всички направени в съдебното производство разноски, само и само да не се стигне до постановяването на съдебно решение.

Спечелени дела

Съдебната практика познава много различни случаи на успешно осъдени банки, които възстановяват откраднатите суми на клиентите си, независимо дали са търговски дружества (фирми) или физически лица (потребители).

И то не само чрез хакерски атаки и интернет банкиране, но и при „офлайн“ измами, при които напр. счетоводител на фирма бавно и методически е източвал фирмена сметка с неподписани от управител документи.

Има дори случаи, в които първо банката е осъдена да върне откраднатите суми, а след това е осъдена да заплати обезщетение на клиента за неимуществени вреди – изгубено време и нерви при оспорването на транзакциите, необходимост от водене на дела, за да се докаже правотата на клиента и т.н.

Едностранно повишаване на цената при покупка „на зелено“ – допустима ли е такава индексация от строителя-продавач по предварителен договор за покупко-продажба на имот през 2022?

Време за прочитане : 4 мин.

Рисковете

Натиск за изменение

Строителят иска да Ви принуди да сключите анекс към отдавна сключения предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, чиято единствена цел е индексация на цената на имота в посока нагоре? Не сте само Вие, а това е най-новата тенденция при строителството „на зелено“ предвид покачването на цените на строителните материали. Настоящата статия ще разгледа доколко основателни могат да бъдат подобни претенции на инвеститора и какви са опциите за действие на купувачите по предварителни договори.

За купувача

Покупката на недвижим имот „на зелено“ поначало е изгодна от финансова гледна точка инвестиция – купува се имот на предварителен договор докато още се строи, а цената е по-ниска в сравнение с готов за обитаване имот и се плаща на етапи, обикновено обвързани с етапите на строителството. Купувачът по такъв договор поема един огромен риск – строителят да не завърши обекта, да фалира, имотите да бъдат възбранени за други негови задължения и т.н., вследствие на което купувачът, макар заплатил голяма част от цената, никога няма да може да стане пълноправен собственик на „купения“ от него „на зелено“ недвижим имот.

За строителя

Строителят – инвеститор и продавач по предварителен договор също поема рискове, свързани най-общо с възможността да довърши строителния обект. Такъв риск определено може да представлява индексацията и покачването на цените на строителните материали, които са най-голямото перо при разходите на строителя. Ако предварителният договор е бил сключен през 2021г. при цена 1000 евро/кв.м., а през 2022г. цените на строителните материали вече са били на нива с 50% по-високи в сравнение с предходната година, тогава определено маржът на печалба на продавача ще се свие, а при по-драстично поскъпване на строителните материали, дори може да излезе на загуба или просто да не може да дострои обекта.

Какво казва законът?

Така изглеждат нещата от бизнес, а и дори от житейска гледна точка. От правна гледна точка обаче са значително по-различни. Адвокатите по търговско право, които са врели и кипели в материята, са запознати с тънкостите на съдебната практика, която приема, че търговците, към които безспорно се приравняват и строителите и инвеститорите, са професионалисти в своята област и като такива следва да полагат не само грижа на добрия стопанин, но и грижа на добрия търговец – при която изискванията, вкл. към информираността и адекватната реакция на възможни рискове е поне на приемливо ниво, така че да гарантира изпълнението на задълженията на търговеца.

С прости думи казано – вдигането на рамене на строителя с оправданието „Ами аз откъде да знам, че толкова ще се повишат цените?“, придружено с искане или направо извиване на ръце за индексация на заложените в договора цени, просто не минава в съда.

Оправданията

Стопанска непоносимост

Един модерен напоследък термин, използван от строителните предприемачи във връзка с индексацията на цените, е стопанска непоносимост. Строителите напоследък се оплакват на клиентите си как били изпаднали в стопанска непоносимост, което в ушите на неюрист може да звучи правдоподобно, защото става въпрос за настъпването на такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят.

Първо на първо обаче нещо, което не може да бъде предвидено е земетресение или друга природна стихия, война или терористичен акт и др. подобни, докато промяна на цената на строителните материали е нещо напълно предвидимо, особено за професионалисти в тази област. И второ на второ – стопанската непоносимост по чл. 307 от ТЗ се обявява само от съд – т.е. докато строителят не предяви подобен иск, който да бъде уважен от съда, е меко казано несериозно да твърди, че е изпаднал в стопанска непоносимост.

Непреодолима сила

Друго най-популярно и сравнително правдоподобно изглеждащо оправдание на строителите е свързано с т.нар. форсмажор или непреодолима сила по чл. 306 от ТЗ. Съгласно някои правни интерпретации длъжникът (строителят) не отговаря за неизпълнението (спирането на строежа), причинено от непреодолима сила (покачването на цените на строителните материали, правещи невъзможно закупуването на достатъчно такива за завършването на строителството). Тук обаче отново има изискване за непредвидимост. И освен това има едни други изисквания (напр. уведомяване на насрещната страна), които инвеститорите в огромния брой от случаите не спазват и предвид това законът ги лишава въобще от възможността да се позовават на форсмажор, дори такива форсмажорни обстоятелства действително да са налице.

Договор за изработка

Третият най-популярен опит от страна на инвеститорите-строители за „извиване на ръцете“ на купувачите на имоти „на зелено“ е свързан с договора за изработка по ЗЗД. И строителите се хващат като удавници за сламка за чл. 266, ал. 2 от него, която гласи, че цената подлежи на индексация при промяна на цените на строителните материали и на работната ръка. Това, трябва да бъде признато, е стар правен институт, който многократно е бил прилаган във времето и като такъв е приложим и до днес.

Основният проблем пред строителите е, че предварителен договор за покупко-продажба по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е един вид договор, който в никакъв случай не може да бъде приравнен на договор за изработка по ЗЗД. Някои инвеститори, ползващи качествена правна помощ, успешно налагат в практиката напълно законосъобразни „хибридни“ договори между предварителен и договор за изработка, съгласно които цената по договора може законосъобразно да подлежи на индексация в посока нагоре. Дали обаче се касае за подобен договор или просто строителят си търси оправдание за повишаване на цената, това може да бъде казано едва след изследване на даден конкретен договор.

Варианти за действие

И стигаме до най-важният въпрос – какво да направи съвестния купувач по предварителен договор за покупко-продажба, ако строителят го му „извива ръцете“ или го заплашва с неблагоприятни правни последици – едностранна индексация и повишаване на цената, прекратяване на договора, съдебен иск срещу купувача и т.н.?

Пасивно поведение

Най-лесната опция безспорно е да не се предприема нищо от страна на купувача. Ако сме изправени пред незаконосъобразни искания от страна на строителя, то каквото и да предприеме би било в нарушение на действащото право. Това (законът да е на негова страна) поначало и теоретично погледнато е добре за купувача, но на практика обикновено е точно обратното. Теоретично погледнато е възможно заканите на строителя да останат единствено във фазата на опит за манипулация.

Ако строителят прехвърли имота?

Във връзка с горното се замислете – какво ще стане, ако строителят продаде или по друг начин отчужди имота, предмет на предварителния договор за покупко-продажба, по който Вие сте купувач, на трето лице? Това със сигурност ще бъде нарушение на правата на купувача по договора. Но какво го грее купувачът, че законът е на негова страна, но имотът, за който години наред е плащал „на зелено“ вече е придобит с нотариален акт от друг купувач? Реторичен въпрос.

Само за пълнота следва да бъде отбелязано, че ако другият купувач е бил добросъвестен, сделката, по силата на която е купил „Вашият“ имот по предварителен договор, не може да бъде развалена. И така със сигурност първоначално „пиете една студена вода“, а след това задължително следва да предприемете нещо, за да не отидат „на вятъра“ хилядите, които години наред сте плащали на строителя. Като напр. да се насочите към добър адвокат, който знае как може да докаже недобросъвестност и да спаси имота Ви.

Консултация и оценка

След като вече стана ясно, че непредприемането на каквито и да е действия може, а и в повечето случаи действително е много лоша опция, следва да разгледаме и какво може да бъде предприето. Безспорно първата, най-бърза и най-евтина стъпка, която може да предприемете е да се консултирате с опитен адвокат, който може да оцени напълно обективно шансовете Ви и различните възможни варианти за действия, заедно с техните плюсове и минуси. Обикновено се започва с преглед на предварителния (или друг вид) договор, който сте подписали, а ако е необходимо и на други допълнителни документи. Цялата проверка обикновено не отнема повече от няколко дни.

Преговори

Следващата най-нискобюджетна и експедитивна опция се нарича преговори със строителя. При нея могат да бъдат сондирани нагласите на инвеститора, както и да бъде преценена законовата издържаност на претенциите му. Купувачите винаги могат сами да преговарят със строителя, но там могат да бъдат изправени пред някои от гореописаните рискове.

Освен това професионалист в областта на договорите и недвижимите имоти познава не само законите, но и психиката на инвеститорите и може да даде най-рационален съвет за това какво може да бъде променено, така че е най-малко негативни последици за купувача, напр. минимална индексация, а защо не и последният да получи някакви предимства при покупката на имота.

Съдебни действия

Когато преговорите не дадат резултат, купувачът е силно препоръчително спешно да се ориентира към евентуалното предприемане на съдебни действия за защита на правата си, за да се сбъдне най-големият риск за него, а именно правото да е на страната на купувача, но той да си остане „с пръст в уста“.

Различните възможни правни действия варират по видове и интензитет, но целта неизменно е да се защитят в максимална степен правата на купувача. Дори това да е на цената на известни компромиси. Защото един адвокат може да спаси имота Ви като предприеме действия, които Ви направят негов легитимен собственик.

Но в някои случаи преждеописаното е практически невъзможно и спасение може да бъде наречено дори само прехвърлянето на един недостроен имот, който Вие може с известна допълнителна инвестиция да достроите и ползвате дори след като строителят фалира и имуществото му, вкл. което е предмет на предварителни договори за покупко-продажба, бъде възбранено и разпродадено от кредиторите му, вкл. НАП и други държави органи за публични задължения.

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – процедура, цена, документи, оспорване, отмяна, вкл. наследство и давност през 2022

Време за прочитане : 4 мин.

Констативен нотариален акт по документи / наследство / давност

Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост

Издаване, оспорване и отмяна на констативен нотариален акт

Забележка:

  1. Калкулатор на нотариални и др. разноски при сделки с недвижими имоти може да намерите в приложението „Правен помощник“
  2. В отделни статии подробно са разгледани следните теми:
    1. Процедура и всички стъпки при покупка на недвижим имот
    2. Рискове при покупка на недвижим имот „на зелено“
    3. Едностранно повишаване на цената при покупка на зелено
    4. Издаване на нотариален акт за наследствен имот

Същност

Констативен нотариален акт (по документи или по обстоятелствена проверка) за признаване правото на собственост на имот е документ, издаван по съответния законов ред от нотариус. Участниците в гражданския оборот ползват услугите на нотариус за различни видове сделки, най-честите от които са свързани с прехвърляне или учредяване на вещни права, като напр. право на собственост или право на ползване върху недвижими имоти (земеделска земя, къщи, апартаменти и др.) или движимо имущество (МПС). Съгласно българското законодателство, извършването на сделки с недвижими имоти като покупко-продажба, дарение, доброволна делба и др. се извършват задължително по нотариален ред. Нотариусите са ангажирани и с други аспекти на ежедневния документооборот като напр. заверка на преписи от официални документи, изготвяне и съхраняване на завещания и т.н., но тяхната „запазена марка“ си остава изповядването на нотариални актове за собственост върху недвижим имот.

Нот. акт

Нотариалният акт е документ, който надлежно удостоверява законното право на собственост върху недвижим имот. В повечето случаи това е договор за покупко-продажба на недвижим имот или за учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот, за който законът предвижда специална форма. Понякога обаче, поради различни причини и стечение на обстоятелствата, първичен документ, удостоверяващ право на собственост върху определен недвижим имот, липсва – напр. при собственост върху недвижим имот придобит по наследство. Поради това, специално за недвижимите имоти, е предвиден допълнителен начин за признаване правото на собственост – т. нар. констативни нотариални актове.

Видове

Констативните нотариални актове биват следните видове:

  1. Констативен нотариален акт по документи – при липса на друг нотариален акт, но при наличие на различни други писмени доказателства, с които правото на собственост на съответното лице може да се докаже (напр. при наследствен имот, при придобиване на право на собственост върху сграда, построена в собствен на лицето имот и т.н.);
  2. Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – при тотална липса на каквито и да е писмени доказателства – в тези случаи нотариусът е оправомощен и може да извърши т. нар. обстоятелствена проверка, с която да установи и признае правото на собственост върху съответния имот. Това най-често се случва когато е налице изтекла придобивна давност в комбинация с други предвидени в закона предпоставки.

Процедура

Издаването на констативни нотариални актове е процедура, уредена в Гражданския процесуален кодекс. Констативният нотариален акт не създава нови права, а само установява съществуването на такива. Доказателствената сила на констативен нотариален акт се разпростира по отношение на абсолютно всички органи и трети лица и е задължителна за тях, но в същото време може ефективно и напълно законно да се оспорва от всички заинтересовани правни субекти – както по отношение на самото право на собственост (предпоставките, от които то е възникнало), така и по отношение на истинността на документа или свидетелските показания, формирали изводите на нотариуса. Или с други думи констативните нотариални актове имат доказателствена сила до доказване на невалидността им по предвидения в закона ред.

Документи

В българския закон изрично е записана забрана за придобиване по давност на имоти, които представляват публична държавна или общинска собственост. В тази връзка едно от абсолютните изисквания за започване на процедурата по издаване на констативен нотариален акт е да се докаже пред нотариуса, че имотът, предмет на процедурата, не попада под обхвата на тази забрана. Необходими са и редица други документи, но какви точно са те зависи от конкретния случай. Задължително се изисква данъчна оценка на имота, която се издава от съответната общинска данъчна служба. Въз основа на приложените писмени и/или гласни доказателства, нотариусът или признава, или да отказва да признае твърдяното от заявителя право на собственост върху имот. От правна гледна точка е важно да се знае, че дори и нотариусът да признае правото на собственост и да издаде констативен нотариален акт, последният сам по себе си не е основание за придобиване на собствеността. Основанието за придобиване се съдържа в представените преди това пред нотариуса писмени документи, респективно, в настъпването на предвидените в закона обстоятелства (придобивна давност).

Необходим ли е?

Издаване на нотариален акт за наследствен имот е възможно, макар и строго юридически погледнато ненужно. Това е така, защото придобиването на собствеността става по силата на закона с настъпването на определени обстоятелства, в случая приемането на наследството от наследниците, и не е необходим изричен документ, вкл. нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство, за да бъде собствеността валидно придобита. Има случаи обаче, при които приетото наследство и собствеността върху него се оспорва, и точно тогава мнозина наследници решават, за собствено спокойствие и за да се даде гласност на придобиването на имуществото от тяхна страна чрез вписването на нотариален акт в Имотния регистър, да поискат издаване на констативен нотариален акт за собственост върху наследствен недвижим имот.

Давност

При придобиване на имот и респ. издаване на нотариален акт по давност, изтичането на изискуемата по закон придобивна давност (т.е. непрекъснатото давностно владение на имота в определения от закона срок) трябва да се докаже от молителя. За целта пред нотариуса се явяват няколко свидетели, посочени от кмета на кметството, общината или респ. района, които да потвърдят факта на непрекъснато владение върху имота, както и периода, през който е станало това. Периодът на давностно владение е от значение и е различен в зависимост от това дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. В случай че се касае за добросъвестен владелец, придобивната давност е 5 години. Добросъвестен владелец е лице, което владее вещ или имот на основание, което може да го направи собственик, но не го прави – било поради опорочаване на формата, било поради друга причина, като същевременно обаче лицето не знае, че не е станал собственик. Във всички останали случаи говорим за недобросъвестен владелец, за който придобивната давност е 10 години.

Вписване

Констативният нотариален акт, както и всеки друг нотариален акт, подлежи на вписване по местонахождението на имота, за което се заплаща такса от молителя. Таксата се заплаща още при подаване на молбата до нотариуса за издаване на такъв акт и тя не подлежи на връщане, дори нотариусът да откаже издаването му. Таксата се определя като процент от издадената на молителя данъчна оценка на имота. Освен таксата за вписване, в цената на констативния нотариален акт влизат още нотариална такса и местен данък по ЗМДТ.

Отказ

Отказ на нотариуса въобще да пристъпи към и открие производството по издаване на констативен нотариален акт или респ. отказ на нотариуса за издаване на заявения от молителя констативен нотариален акт във всички случаи подлежи на обжалване по предвидения в закона ред в 7-дневен срок пред съответния окръжен съд.

Оспорване

Оспорване на констативен нотариален акт е напълно допустимо от закона, тъй като производството по издаване на констативен нотариален акт е едностранно. Оспорването може да се извърши от всяко лице, което твърди, че е действителен собственик на имота, по исков ред пред съда и в съдебния процес тежестта да докаже, че констатациите на нотариуса са неправилни, лежи върху оспорващата страна. Тя трябва да представи пред съда доказателства, че или е носител на правото на собственост на друго основание, което може да се противопостави на констатирания собственик, или че посоченото право е погасено, а може също така да твърди, че фактите, посочени в констативния нотариален акт са неистински и да ги опровергае. В практиката се случва едно такова оспорване да бъде придружено (или предшествано) от наказателно дело за лъжесвидетелстване – в случай че се твърди неистинност на показанията на разпитаните в хода на нотариалното производство свидетели. В този случай резултатът от съдебния процес за лъжесвидетелстване ще обуслови изцяло (или поне до голяма степен) резултата и от делото за оспорване, въпреки че е възможен и различен резултат – например, наказателният съд да отсъди, че престъпление няма, но въпреки това гражданският съд да отмени констативния нотариален акт. От чисто процесуална гледна точка е важно исковата молба по оспорването да бъде вписана, защото съдебното решение по делото би могло да доведе до променяне или прекратяване на вещни права, а за този риск третите страни, неучастващи в процеса, трябва да бъдат информирани. Те трябва да са наясно, че ако купят такъв имот докато трае делото, а впоследствие оспорващата страна го спечели, те ще трябва да върнат имота на лицето, което съдът е прогласил за собственик. Затова и законът е предвидил чрез вписването на исковата молба да се даде гласност на съществуващия спор, за да се избегнат в максимална степен последващите усложнения.

Електронен документ

Време за прочитане : 4 мин.

Електронен подпис – видове съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014

Валидност и оспорване на електронен документ пред съд по ГПК

КЕП или „квалифициран електронен подпис“ често се използва като синоним на общото понятие „електронен подпис“ в България. Трябва обаче веднага да бъде пояснено, че електронните подписи биват 3 различни вида – „обикновен“, усъвършенстван (УЕП) и квалифициран (КЕП). Материята е уредена в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронната идентификация (ЗЕИ) правилника за приложението му, както и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

  • „Обикновеният“ електронен подпис според Регламента и закона съставлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Т.е. тук няма никакво друго изискване, освен логически свързани данни в електронна форма. Оттам следва изводът, че дори един обикновен имейл подпис или подпис с химикал на хартия, който след това е бил сканиран и записан в електронен вид в JPG или PNG формат и вмъкнат в PDF или DOCX файл, също представлява електронен подпис по смисъла на действащото законодателство. Следва да се има предвид, че при сканираните подписани документи, съдебната практика възприема по-особена позиция.
  • Усъвършенстваният електронен подпис (УЕП) следва да отговаря на повече изисквания, а най-популярният такъв е DocuSign. На първо място трябва да е свързан по уникален начин с титуляря, така че да може да го идентифицира. Освен това трябва да е създаден чрез данни за създаване на електронен подпис, които са под контрола на титуляря, но най-вече следва да има техническа възможност за проследяване на неоторизирани промени в даден подписан документ. Последната възможност отсъства по подразбиране при „обикновения“ електронен подпис, което го прави много по-лесен за подправяне. Обикновения и усъвършенствания електронен подпис имат правно значение на саморъчен по силата на законова фикция, само когато страните са постигнали съгласие за това, т.е. страните се договарят тези два вида електронни подписи да са равносилни на саморъчния подпис с химикал върху хартия.
  • Квалифицираният електронен подпис (КЕП) отговаря на най-високите възможни изисквания и затова по силата на закона в целия ЕС КЕП се ползват с абсолютна доказателствена стойност относно авторството им. С малки изключения, разбира се, като напр. подписването на нотариален акт, което по силата на закона следва да стане не онлайн, а лично, по възможно „най-аналоговия“ възможен начин – чрез саморъчно полагане с мастило и съответното пишещо средство пред нотариуса, който лично се е уверил в самоличността на подписващото лице. Като цяло съдебната практика е категорична, че от приложното поле на ЗЕДЕУУ, уреждащ електронния документ и електронните удостоверителни услуги, са изключени единствено сделките, за които законът изисква квалифицирана писмена форма, а във всички останали случаи, дори да не са изрично предвидени в закона, КЕП е 100% допустим и приложим. Съгласно закона КЕП на практика представлява УЕП + 2 допълнителни изисквания – а/ да бъде създаден от устройство за създаване на КЕП и б/ да се основава на удостоверение за КЕП. Удостоверение за КЕП с прости думи е базата данни, съдържаща записи на всички КЕП, издадени от даден доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги (в България те са едва няколко – „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД [StampIT], „БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ” АД [B-trust], „ИНФОНОТАРИ“ ЕАД [InfoNotary], „СПЕКТЪР” АД, „СЕП БЪЛГАРИЯ” АД). А устройство за създаване на КЕП е хардуерната част, предоставяна от доставчиците, като обикновено се състои от USB устройство (т. нар. флашка), в която се поставя памет (обикн. SIM карта), върху която се съдържат данните за КЕП.

Електронен документ пък е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. ЗЕДЕУУ казва, че „писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление“. Електронните документи се признават за напълно валидни дори и като доказателство в съда, където са приравнени по сила на обикновените писмени документи на хартия. Такъв документ може да бъде представен на съда при евентуален съдебен спор на хартиен носител, заверен от страната, която го прилага по делото. Възможно е насрещната страна или съдът обаче да изиска представянето на документа и на електронен носител.

Успешното оспорване или доказване на фалшификация на електронен документ и електронен подпис е в зависимост най-вече от вида му. На пръв поглед най-лесен за оспорване е електронният документ, подписан с обикновен електронен подпис, като напр. имейл съобщение, което може да съдържа както едностранно волеизявление (напр. покана, заявление, предизвестие и т.н.), така и двустранен договор, с който двете страни (имейл адресати) трябва да се съгласят. Трайната съдебна практика приема, че разменените електронни съобщения между две страни представляват електронни изявления и могат да служат като доказателство за сключване на търговска сделка. „Тънкият“ момент тук се състои в това, че едно електронно съобщение се счита за доставено и получено по смисъла на закона с постъпването му в информационната система на адресата или друга информационна система. Съгласно практиката на съдилищата у нас, успешната комуникация между два сървъра е достатъчна, за да се приеме осъществена връзка и обмен на данни между две информационни системи, и респективно да се приеме, че съобщението е доставено, а фактът, че получателят не си е отворил електронната поща е без правно значение. Или с други думи, ако един търговец напр. има регистриран имейл акаунт в mail.bg и изпрати електронно съобщение до друг търговец с имейл акаунт в abv.bg, то съобщението се счита, че е достигнало до знанието на адресата с постъпването му в IT инфраструктурата на доставчика на електронна поща abv.bg. В следващата милисекунда обаче сървърът на abv.bg може да реши, че напр. изпратеното съобщение представлява зловредно (malware) или непоискано съобщение (spam) и да го прихване и изтрие, без съобщението да достигне до пощенската кутия на адресата. Когато става въпрос за сделки на стойност много хиляди или милиони левове, възможни са и „виртуозни“ изпълнения, целящи заобикалянето на закона, като напр. фалшификация на имейл адрес (e-mail spoofing), в който случай имейлът изглежда като напълно автентичен и изпратен от съответния имейл акаунт, но съдебно-техническа експертиза може да открие компрометирани записи при съответния хостинг акаунт, които, в съвкупност с други доказателства, свидетелстват за умишлено изпратено неавтентично (фалшифицирано) електронно съобщение. Или пък напр. изпращане на напълно валидно волеизявление за прекратяване на договор, съдържащо се в имейл, в който имейл обаче умишлено са добавени сливащи се визуално с фона записи, които обаче се засичат от филтрите на имейл доставчика и увеличават т.нар. spam score на имейл съобщението, което постъпва в системата на адресата (т.е. от законова гледна точка се счита за достигнало до знанието на адресата), но веднага след това бива терминирано като нежелано търговско съобщение и въобще не достига до имейл пощенската кутия на адресата. В подобни ситуации се препоръчва намесата на компетентен адвокат или техническо лице, което може да установи подобни незаконосъобразни действия и защити интереса на представляваното от него лице.

КЕП поначало не подлежи на оспорване. Това важи и когато титулярят на КЕП е предоставил идентификационните си данни на трето лице и третото лице фактически е подписало даден документ, а не титулярят. В този случай законът обаче допуска да бъде направено оспорване от самия титуляр, но то ще има действие само занапред. И все пак, важно е да се има предвид, че не подлежи на оспорване авторството, но подлежат на оспорване редица други атрибути на даден електронен документ, като напр. датата на подписване на документа. Един опитен адвокат по IT право знае, че има различни видове КЕП, като някои от тях включват и дата на подписване (time stamp), а наличието или липсата на такава може да доведе до успешно оспорване на електронен документ.

Валидността и оспорването на електронен подпис има връзка със задълбоченото познаване на различните технически спецификации на КЕП, които се съдържат в Регламент (ЕС) № 910/2014.

  1. Възможни формати на самия КЕП
    1. CAdES – upgrade на популярния CMS/PKCS7 формат, позволява различни нива на подписване на всевъзможни видове файлове. Файловите разширения на този формат са .p7m (при ENVELOPING тип подпис) и .p7s (при DETACHED тип подпис).
    2. PAdES – за подписване само на PDF файлове, допустим е единствено ENVELOPED тип подписване, а разширението след подписването си остава .pdf.
    3. XAdES – за подписване само на XML файлове, единственият, който поддържа и трите типа подписване – ENVELOPED, ENVELOPING и DETACHED, а разширението след подписването си остава .xml.
  2. Възможни формати на файловете след подписване
    1. ENVELOPED – 2 в 1, подписът се интегрира в подписвания файл и разширението на файла си остава същото, приложим при PAdES, XAdES.
    2. ENVELOPING – 2 в 1, целият подписван файл се „вкарва“ във файла на подписа, а разширението на файла се променя, приложим при CAdES и XAdES.
    3. DETACHED – подписът и документът са в 2 отделни файла (1 оригинален файл + 1 файл-подпис), приложим при CAdES и XAdES.
  3. Възможни нива на подписване
    1. BASELINE_B – най-базовото възможно ниво на електронния подпис. Удостоверява единствено авторството на подписания документ.
    2. BASELINE_T – BASELINE_B + добавен атрибут за време на подписване (time stamp).
    3. BASELINE_LT – BASELINE_T + добавени атрибути CRL и OCSP, осигуряващи валидността на подписа чрез проверка единствено на подписания файл, без да се изискват допълнителни проверки като статус на удостоверението за КЕП или търсене на сертификационната верига на удостоверението за КЕП.
    4. BASELINE_LTA – BASELINE_LT + добавени атрибути, позволяващи периодично актуализиране на удостовереното време и валидацията на подписа дълго време след създаването му. Или с прости думи, дори някой ден доставчикът на КЕП да престане да съществува, заедно с базата данни, в която може да се провери валидността на подписан с КЕП документ, последният все още ще може да бъде проверен.

Електронно правосъдие – подаване на документи до съда и получаване на призовки и уведомления по електронен път

Време за прочитане : 3 мин.

Усъвършенстваната електронна среда по света и у нас накараха дори и съдът да въведе възможност за подаване и за получаване на съдебни книжа дистанционно – по електронен път. Макар и все още малко неясно и някак недовършено, електронното правосъдие вече е факт у нас от началото на месец юли 2021г. Промените в ГПК бяха приети още в края на миналата година, след поредната вълна от коронавируса и масовите апелации от страна на властите да не се ходи до различните държавни институции, вкл. съдилищата, ако не е наистина необходимо. Както можем да разберем, все пак е нужно известно технологично време за влизане в действие на новите възможности. И така, какво предвиждат те?

Още преди повече от година Висшият съдебен съвет (ВСС), заедно с Министерството на правосъдието създадоха така наречения „Единен портал за електронно правосъдие“ (ЕПЕП). Този портал дава възможност, след регистрация, страните по конкретните съдебните дела да виждат всички документи в сканиран вид. Т.е. поне в тази насока не се налага за всяко нещо да се ходи до съда и да се преглеждат материалите по делото, за да може страната или неин представител (най-често адвокат) да се запознае с поредната молба на ответната страна, разпореждане или постановление на съда. Тук разбира се, все още не е напълно избегната опасността да не се виждат абсолютно всички документи, тъй като това зависи от човешкия фактор, който трябва да снеме копие от всеки документ по делото и да го „качи“ в портала. Така че на този етап все още не можем да бъдем напълно сигурни, че виждаме всичко без да излизаме от вкъщи или от офиса. От друга страна, през последните месеци вече почти всички съдилища в страната вече са технически свързани с ЕПЕП, с изключение на Административен съд – София област, Административен съд – Смолян и Военно-апелативния съд. Така, във всеки един друг съд може да се направи регистрация на профил в портала. За достъп до конкретно дело обаче страните трябва да подадат заявление до съда, който разглежда делото им. Отделно от достъпа до книжата по делото, страните имат възможност да посочат дали са съгласни да получават призовки също чрез ЕПЕП. Разбира се, ако някой не е съгласен с това, призовката му ще бъде изпращана по старомодния начин – на хартия, чрез помощта на призовкар.

 Нека да разгледаме опциите, които предоставя електронното правосъдие. Според промените в ГПК връчването на съдебни книжа може да се извърши по четири начина: 1) чрез ЕПЕП; 2) чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща; 3) чрез посочена електронна поща или 4) на хартия на настоящия или при липса на такъв, на постоянния адрес на страната. Трябва да имате предвид, че различните опции доказват по различен начин момента на връчването, което в съдебното производство е изключително важно с оглед упражняване правата на страните. Така например, ако съобщението е връчено чрез ЕПЕП (ако страната е дала изричното си съгласие за това) или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съобщението се счита за връчено от момента на изтеглянето му. Ако обаче в 7-дневен срок съобщението не бъде изтеглено от неговия адресат, то се счита за автоматично връчено на следващия, 8-ми ден от изпращането му. Този срок важи и ако съобщението от съда е изпратено на обикновената електронна поща на адресата. В този случай обаче има разлика от кой момент започва да тече – не е от изтеглянето, а от потвърждението на получаването му. Ако потвърждение липсва, връчено се счита на 8-мия ден от изпращането.

По време на въведените сериозни ограничения миналата година, съдилищата масово издаваха заповеди страните по делата, както и техните представители, да подават документите си дистанционно. Тогава те обявяваха на кои именно служебни съдебни имейли можеше да се прави това, като разбира се документите трябваше да са подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП). След влизане в сила на промените в ГПК повечето съдилища продължиха да използват тази практика – да приемат електронни изявления по имейл. Районен съд – Пловдив обаче изрично отказва, като за целта се позовава на вътрешна заповед, според която електронни документи трябва да бъдат изпращани само чрез ЕПЕП (което към момента все още няма такава осигурена физическа възможност) или чрез системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“. Изрично в съобщението на съда се подчертава, че „електронни документи, изпратени от служебни и лични имейли, извън посочените по-горе два начина, няма да бъдат приемани и администрирани“. Това съобщение, което е напълно възможно да е обявено и от други съдилища, смятаме че е в разрез със законодателните норми. В Наредба № 6 на ВСС, макар и по изключение (което не е пояснено в какво се изразява), е предвидена възможност за изпращане на книжа от страна по делото на електронен адрес на съда. Също така, в ГПК е посочено, че съдът не може да откаже да приеме действия в електронна форма, ако изявленията са подписани с КЕП.

Отделно от това, с времето се установи, че в системата ЕПЕП реално има известно забавяне. Така например, е много възможно призовкар да дойде на място и да Ви връчи определение, разпореждане на съда по делото или препис от молба на насрещната страна преди реално тя да е качена в електронното дело. Това, от своя страна, води до извода, че към този момент очевидно ЕПЕП не е толкова надежден източник за своевременна информация.

И не на последно място следва да бъде отбелязан и друг съществен факт – таксите. За образуване на едно дело, за назначаване на някакъв вид съдебна експертиза, се дължи внасяне на държавна такса по сметка на съда. Има обаче и случаи, в които едната страна по делото депозира молба до съда, от която обаче трябва да бъде връчен препис (копие) на насрещната страна. Обикновено, ако тази молба е подадена на място в съда или по пощата, се прилага и копие, което да бъде връчено на другата страна. Когато обаче се използва възможността за изпращане на изявления чрез ЕПЕП например, страната подава конкретния документ, който логично, трябва да бъде разпечатан и да бъде изпратен на страната по делото (става дума за преписа), ако тя не е изявила желание да получава документи чрез същата система. Така е записано и в ГПК: „Към електронните изявления преписи за страните не се представят“. За това действие от страна на съда, страната, която е подала молбата си онлайн, заплаща такса на брой страници, съответно 2 лева за първа и по 1 лев за всяка следваща страница. Реално, по-изгодно излиза на страната да си изпрати молбата, заедно с преписа за другата страна по пощата.

Нотариално / саморъчно завещание – отваряне, оспорване и прехвърляне на имот

Време за прочитане : 2 мин.

Завещанията биват 2 вида – нотариално и саморъчно завещание. Нотариалното се изготвя в рамките на специална процедура, която се развива през нотариус, който изготвя самото завещание в присъствието на 2 свидетели, докато саморъчното се написва лично от наследодателя-завещател на хартия. В първия случай се дължат разноски на нотариуса, но това е по-сигурният вариант, защото има пълна гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено преди или след смъртта на завещателя. При саморъчното завещание няма абсолютно никакви разноски за съставянето и съхранението му, но съществува риск от изчезване, скриване или повреждане му, в които случаи то просто няма да породи целените правни последици след смъртта на завещателя. Затова е препоръчително при голям материален интерес или риск от злоумишлени действия на недоброжелатели да се пристъпи към нотариалната форма на завещание. Съществува и междинен вариант – саморъчно завещание, предадено за пазене от нотариус – в този случай има гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено, но няма гаранция за това дали ще е валидно.

Изискванията към саморъчното завещание на пръв поглед не са много. Съгласно чл.25 от Закона за наследството (ЗН), то трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да има валидна дата на съставяне и подпис на завещателя след завещателните разпореждания. Практиката обаче сочи, че има много подводни камъни, които могат да направят едно завещание невалидно. Ако например имуществото не бъде прецизно от юридическа гледна точка описано в завещанието, то завещателните разпореждания няма да се разпростират върху въпросните недвижими имоти и движими вещи. Затова е препоръчително при съставянето на завещанието да бъдат ползвани консултантските услуги на адвокат, който може да даде съвети за съставянето му или да провери вече съставено завещание, така че ако същото страда от определени пороци, да бъде изготвено наново, за да отговаря на всички изисквания на закона.

Отварянето на завещание се извършва след смъртта на завещателя. Всяко лице, което държи и пази завещание, е длъжен да поиска същото да бъде обявено от нотариус след като разбере за смъртта на наследодателя. Същото задължение има и нотариус, който съхранява нотариално или саморъчно завещание. Съгласно ЗН всяко заинтересувано лице може да иска от районния съд да определи срок за представяне на завещание с оглед неговото обявяване. След обявяването на завещанието се развива производство, при завършването на което съответните наследници стават собственици на посочените в завещанието недвижими имоти и движими вещи.

Прехвърлянето на имот чрез завещание е практическият въпрос, който най-много вълнува заинтересованите наследници. Първо обаче следва да бъде уточнено, че по закон „прехвърляне на имот чрез завещание“ не е възможно, защото чрез завещание единствено се наследява. Първо наследникът трябва да стане законен собственик на завещаното имущество, напр. апартамент, съгласно процедурата, спомената в предходния абзац, а чак след това може да се разпореди със своето собствено имущество, което е втора и напълно отделна и нямаща нищо общо със завещанието процедура.

Оспорването на завещание е друг особено важен въпрос, който има отношение към наследяването. От оспорване на саморъчно завещание полза биха имали напр. законните наследници на завещателя, които, ако не беше завещанието, щяха да наследят цялото имущество. Напр. починалия наследодател е оставил след смъртта си живи деца и съпруг, които по закон са негови наследници и разпределят помежду си в различни дялове цялото имущество, но не е бил в добри отношения с тях и е искал да ги обезнаследи като завещае цялото си имущество на любимия си племенник. Тогава наследниците по закон ще имат право да претендират т. нар. запазена част от наследството – това е част от имуществото, на която законните наследници имат право, дори наследодателят да е завещал 100% от имуществото си на други лица. Делът на запазената част варира според броя на наследниците, но обикновено е около половината от имуществото. Ако сме изправени пред случай, при който законните наследници имат право на 50% запазена част, а наследодателят е завещал 100% от имуществото си, наследниците по закон имат право да предявят съдебен иск и да искат намаляване на това, което получава наследникът по завещание, до 50%.

Има много други възможни хипотези, при които е възможно оспорване на завещание от заинтересовани лица по съдебен ред с искане за прогласяване на неговата нищожност, които включват: оспорване от кредитори на наследник по закон (защото ако завещанието е невалидно, наследникът по закон ще придобие повече имущество, което напр. взискател по изпълнително дело може да използва за покриване на вземанията си), оспорване от наследници по закон (които, ако се елиминират наследниците по завещание, биха придобили по-голяма част от наследството) и т.н. Във всички случаи, в които заинтересовани от дадено нотариално или саморъчно завещание лица се почувстват ощетени, е препоръчителна консултация с адвокат, който може най-добре да прецени как могат да бъдат защитени правата на съответните наследници или кредитори на наследодателя или наследници.

Разваляне на сделка

Време за прочитане : 3 мин.

Извънсъдебно прекратяване или разваляне на договор

Съдебен иск за разваляне на прехвърлителна сделка или договор

Особености при разваляне на предварителен договор за покупко-продажба, нотариален акт, дарение, издръжка и гледане, наем

Прекратяване на договор и разваляне на договор са две на пръв поглед идентични понятия. Но юридическата им същност е много различна.

Прекратяване на договор има когато една облигационна връзка (договорно отношение) от един момент престане да съществува ЗАНАПРЕД. Но престираното (изпълненото) по договора до момента на прекратяването е напълно валидно. С най-прости думи страните са имали определени договорни отношения, които са изпълнявали за определен период от време (напр. договор за периодична доставка на стоки срещу заплащане), но в един момент са решили да прекратят отношенията си занапред (напр. изпълнителят по договор да спре да доставя нови стоки на получателя). Най-често прекратяването на договор не е свързано с някакви проблеми при изпълнението му. Друг типичен пример е прекратяване на договор за наем на недвижим имот от фирма или физическо лице, независимо дали по взаимно съгласие или с предизвестие – наемателят освобождава имота, а наемодателят не му дължи връщане на платените за наема пари.

Развалянето на договор категорично е свързано с неизпълнение – на едната или и на двете страни. При развалянето на договор едната страна (неизправната) е имала задължение, но не го е изпълнила, а другата страна (изправната) е имала очакването да получи нещо по договора (напр. доставка на стока), но то не се е сбъднало. При положение, че няма изпълнение от неизправната (виновната) страна, изправната страна решава, че следва да прекрати договорната връзка между страните. Но за разлика от прекратяването, което е винаги занапред, развалянето е С ОБРАТНА СИЛА – което означава, че всяка от страните трябва да върне това, което е дала по договора – така че да се възстанови фактическото положение от момента преди сключването на договора. Ако напр. е налице договор за доставка на стока, която стока получателят е предплатил, но не е получил от доставчика – тогава доставчика, след като договорът бъде развален, следва да върне получените от получателя суми по договора. В същата хипотеза, ако обаче доставчикът е доставил само част от стоката, а не е получил нищо насреща (защото напр. уговорката е била плащането да стане наведнъж при получаване на 100% от стоката), при развалянето на договора получателят следва да върне получената частично стока, но не дължи нищо на доставчика.

Често срещана е и хипотезата за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или договор за строителство или изработка. Най-общо казано, купувачът не получава имота, за който е платил определена сума на продавача. Това води до описаното неизпълнение и купувачът има право да развали договора и да иска връщане на всичко платено. Обикновено при развалянето на договор обаче има изискване за отправяне на писмено предизвестие, както и възможност за даване на достатъчен срок за доброволно изпълнение на поетото задължение. Разбора се, законът предвижда възможност задължението за даването на срок да отпадне, ако изпълнението е станало ненужно или безполезно. С дадения пример за разваляне на предварителния договор, трябва да се каже, че това е възможно само по съдебен ред.  

Други широкоразпространени примери включват разваляне на договор за издръжка и гледане и разваляне на договор за дарение. При договора за издръжка и гледане едната страна предоставя имот, а другата – нематериална престация под формата на грижи или т.нар. издръжка и гледане. Ако грижите не са полагани или полагането им е спряно след определен период от време, то едната страна се приема, че е неизправна и затова другата има право да иска връщането на имота. Дългогодишната практика на българските съдилища сочи, че шансовете за разваляне на договор за издръжка и гледане са огромни – една огромна част от всички такива предявени искове са били уважени от ВС и ВКС. Договорът за дарение, за разлика от договора за издръжка и гледане, не е двустранен, а едностранен – т.е. едната страна (дарителят) само дава, а другата страна (надареният) само получава. Съгласно чл.227 от Закона за задълженията и договорите може да се търси отмяна на договора за дарение – но само при няколко изрично изброени хипотези – убийство, набеждаване в престъпление или отказ за даване на необходима издръжка. Следва да бъде направено едно разграничение между дължимата издръжка по договор за издръжка и гледане и договор за дарение. В първия случай полагането на грижи е задължително, дори съответното лице може само да се грижи за себе си и е достатъчно финансовото обезпечено. Издръжката при договора за дарение обаче (и то само издръжка, а не и гледане) е само при необходимост, т.е. дарителят трябва да е изпаднал в крайна нужда и да има отчаяна нужда от средства, за да посрещне основни свои нужди.

И при развалянето на договор, и при прекратяването на договор могат да се ангажират клаузи за обезщетение и неустойка. Ако напр. се развали договор с предмет недвижим имот – страната, която е придобила и следва да върне имота, има право да претендира стойността на направени ремонти и подобрения в имота.

Видеоконференция по гражданско дело съгласно ГПК

Време за прочитане : 2 мин.

Видеоконференцията по граждански дела беше въведена като възможност в ГПК в края на 2020г. Най-вече превдив това, че съдът не може да спре работа дори в условията на глобалната пандемия от COVID-19, въпреки че в самото начало – в периода март – май 2020г. дори това се случи. Съдилищата спряха работа, а насрочените съдебни заседания се отлагаха напред във времето. Дори е момента съдилищата значително са забавили своята дейност – в по-дълъг период от време не се нарочват заседания, решенията по делата често се бавят повече от посочения в закона едномесечен срок (имайте предвид, че все пак този срок е само инструктивен). Преди няколко седмици съдилищата имаха идея до края на годината да излязат в съдебна ваканция, което обаче не беше посрещнато с възторг нито от граждани, нито от адвокати.

В тази връзка, още в началото на пандемията съдилищата и други институции започнаха да вършат част от работата си дистанционно – чрез видеоконференция. От скоро това вече е законово регламентирано в процесуалните ни кодекси – АПК, ГПК и НПК.

В ГПК видеоконференцията е определена като „комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участниците в процеса, намиращи се на различни места, позволяващи записване и съхраняване на информация на електронен носител“. В една такава връзка могат да вземат участие страните по едно гражданско дело, вещите лица, свидетелите, преводачите и тълковниците. В това число, разбира се трябва да включим и защитниците на страните в процеса – техните адвокати. Всяко едно от изброените лица може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция. Тя се осъществява в сградата на районния съд по местоживеене на съответния участник. Това означава, че ако Вие живеете в София, а делото се разглежда от съд в Пловдив, няма да е нужно да отидете на място в Пловдив, но ще трябва да се явите пред районния съд в София, където да бъдете идентифицирани от служителите и след това да участвате в съдебното заседание чрез видеоразговор. Това е необходимо с оглед на удостоверяване, че реално лицето, което трябва да вземе участие в заседанието на съда, е това, с което се провежда видео разговора.

Както при всяко съдебно заседание, и в този случай ще бъде изготвен протокол от заседанието, в който ще бъде посочено и името на служителя, който ви е идентифицирал преди започване на видеоконференцията. Възможно е да се направи и звукозапис на самото заседание и по него след това да се изготви протокола. Самият запис от видео разговора, също се прилага към материалите по делото.

Видеоконференцията обаче не е позволена във всички случаи. Кодексът казва, че е допустима, когато страните, свидетелите и вещите лица „не са в състояние да се явят непосредствено пред съда по делото и се намират извън съдебния район“. Интересното е, че не е предвидена изричната възможност да се извършва видеоконференция в ситуацията на извънредна епидемична обстановка, с цел да не се събират много и различни хора на едно и също място.

Дали видеоконферентната връзка ще се наложи в гражданския процес и ще бъде ли реално приложима и в кои случаи, ще разберем с течение на времето. Дотогава единствената опция да не се явявате лично по гражданско дело, по което интересите Ви желаете да бъдат представлявани, е да ангажирате доверен адвокат.

Оспорване на регресен иск на застраховател

Време за прочитане : 2 мин.

Регресен иск на застраховател е една много популярна хипотеза в областта на застрахователното право. Ако е налице напр. застраховка „Гражданска отговорност“ и ПТП с причинени на трето лице вреди, застрахователят изплаща на третото лице застрахователно обезщетение. Има обаче определени случаи (напр. ПТП, причинено в нетрезво състояние), в които отговорността се носи не от застрахователя, а от застрахованото лице. В тези случаи, въпреки че поначало не носи отговорност, застрахователят изплаща обезщетение на третото пострадало лице, но има право да получи от застрахованото лице всички суми, изплатени на третото пострадало лице. В такива случаи се казва, че застрахователят има право на регресен иск срещу застрахованото лице.

При настъпило ПТП с щети, когато застрахователната компания има право да предяви регресен иск срещу застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност”, възниква резонният въпрос – срещу кой следва да бъде предявен регресният иск? Ако виновният водач е същевременно и собственик на автомобила и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” – тогава място за съмнение няма – именно от него следва да бъде търсена регресна отговорност.

Ако обаче собственик на МПС и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” е предоставил управлението на автомобила си на трето лице, което виновно (напр. в пияно състояние) е причинило щети при ПТП – тогава кой ще понесе регресната отговорност по предявения от застрахователя регресен иск? Според новия Кодекс за застраховането от 2016г., регресната отговорност ще падне върху виновния водач. Докато беше в сила отменения Кодекс за застраховането, до 2016г., се считаше, че в  масовата хипотеза отговорът е – виновното лице, а не застрахованото. В съдебната практика се възприемаше принципът, че трето лице, на което законосъобразно е предоставено управлението на МПС, има качеството „застраховано лице” при управлението на чуждо (не негово собствено) МПС – макар в застрахователната полица като застраховано лице е посочен собственикът на съответното МПС. Сега вече този проблем е разрешен още в самия закон и не е нужно повече тълкуване.

Регресна отговорност ще носи виновен водач, който е управлявал МПС с установено наличие на алкохол и наркотици в кръвта при настъпване на ПТП, както и в случаите, когато това лице откаже проверка за наличието на такива вещества. Други основания за регресен иск на застрахователя са неотстраняване на възникнала повреда в МПС, следствие на което настъпва ПТП, напускане на мястото на ПТП, както и когато водачът умишлено е предизвикал ПТП.

В практиката, разбира се, се срещат случаи, в които застрахователни компании, по едни или други причини, предпочитат да насочат претенциите си към собственика на автомобила, а не към лицето, което го е управлявало и виновно причинило вреди. Което разбира се е незаконосъобразно.