Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – процедура, цена, документи, оспорване, отмяна, вкл. наследство и давност през 2023

Време за прочитане : 4 мин.

Констативен нотариален акт по документи / наследство / давност

Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост

Издаване, оспорване и отмяна на констативен нотариален акт

Забележка:

  1. Калкулатор на нотариални и др. разноски при сделки с недвижими имоти може да намерите в приложението „Правен помощник“
  2. В отделни статии подробно са разгледани следните теми:
    1. Процедура и всички стъпки при покупка на недвижим имот
    2. Рискове при покупка на недвижим имот „на зелено“
    3. Едностранно повишаване на цената при покупка на зелено
    4. Издаване на нотариален акт за наследствен имот

Същност

Констативен нотариален акт (по документи или по обстоятелствена проверка) за признаване правото на собственост на имот е документ, издаван по съответния законов ред от нотариус. Участниците в гражданския оборот ползват услугите на нотариус за различни видове сделки, най-честите от които са свързани с прехвърляне или учредяване на вещни права, като напр. право на собственост или право на ползване върху недвижими имоти (земеделска земя, къщи, апартаменти и др.) или движимо имущество (МПС). Съгласно българското законодателство, извършването на сделки с недвижими имоти като покупко-продажба, дарение, доброволна делба и др. се извършват задължително по нотариален ред. Нотариусите са ангажирани и с други аспекти на ежедневния документооборот като напр. заверка на преписи от официални документи, изготвяне и съхраняване на завещания и т.н., но тяхната „запазена марка“ си остава изповядването на нотариални актове за собственост върху недвижим имот.

Нот. акт

Нотариалният акт е документ, който надлежно удостоверява законното право на собственост върху недвижим имот. В повечето случаи това е договор за покупко-продажба на недвижим имот или за учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот, за който законът предвижда специална форма. Понякога обаче, поради различни причини и стечение на обстоятелствата, първичен документ, удостоверяващ право на собственост върху определен недвижим имот, липсва – напр. при собственост върху недвижим имот придобит по наследство. Поради това, специално за недвижимите имоти, е предвиден допълнителен начин за признаване правото на собственост – т. нар. констативни нотариални актове.

Видове

Констативните нотариални актове биват следните видове:

  1. Констативен нотариален акт по документи – при липса на друг нотариален акт, но при наличие на различни други писмени доказателства, с които правото на собственост на съответното лице може да се докаже (напр. при наследствен имот, при придобиване на право на собственост върху сграда, построена в собствен на лицето имот и т.н.);
  2. Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – при тотална липса на каквито и да е писмени доказателства – в тези случаи нотариусът е оправомощен и може да извърши т. нар. обстоятелствена проверка, с която да установи и признае правото на собственост върху съответния имот. Това най-често се случва когато е налице изтекла придобивна давност в комбинация с други предвидени в закона предпоставки.

Процедура

Издаването на констативни нотариални актове е процедура, уредена в Гражданския процесуален кодекс. Констативният нотариален акт не създава нови права, а само установява съществуването на такива. Доказателствената сила на констативен нотариален акт се разпростира по отношение на абсолютно всички органи и трети лица и е задължителна за тях, но в същото време може ефективно и напълно законно да се оспорва от всички заинтересовани правни субекти – както по отношение на самото право на собственост (предпоставките, от които то е възникнало), така и по отношение на истинността на документа или свидетелските показания, формирали изводите на нотариуса. Или с други думи констативните нотариални актове имат доказателствена сила до доказване на невалидността им по предвидения в закона ред.

Документи

В българския закон изрично е записана забрана за придобиване по давност на имоти, които представляват публична държавна или общинска собственост. В тази връзка едно от абсолютните изисквания за започване на процедурата по издаване на констативен нотариален акт е да се докаже пред нотариуса, че имотът, предмет на процедурата, не попада под обхвата на тази забрана. Необходими са и редица други документи, но какви точно са те зависи от конкретния случай. Задължително се изисква данъчна оценка на имота, която се издава от съответната общинска данъчна служба. Въз основа на приложените писмени и/или гласни доказателства, нотариусът или признава, или да отказва да признае твърдяното от заявителя право на собственост върху имот. От правна гледна точка е важно да се знае, че дори и нотариусът да признае правото на собственост и да издаде констативен нотариален акт, последният сам по себе си не е основание за придобиване на собствеността. Основанието за придобиване се съдържа в представените преди това пред нотариуса писмени документи, респективно, в настъпването на предвидените в закона обстоятелства (придобивна давност).

Необходим ли е?

Издаване на нотариален акт за наследствен имот е възможно, макар и строго юридически погледнато ненужно. Това е така, защото придобиването на собствеността става по силата на закона с настъпването на определени обстоятелства, в случая приемането на наследството от наследниците, и не е необходим изричен документ, вкл. нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство, за да бъде собствеността валидно придобита. Има случаи обаче, при които приетото наследство и собствеността върху него се оспорва, и точно тогава мнозина наследници решават, за собствено спокойствие и за да се даде гласност на придобиването на имуществото от тяхна страна чрез вписването на нотариален акт в Имотния регистър, да поискат издаване на констативен нотариален акт за собственост върху наследствен недвижим имот.

Давност

При придобиване на имот и респ. издаване на нотариален акт по давност, изтичането на изискуемата по закон придобивна давност (т.е. непрекъснатото давностно владение на имота в определения от закона срок) трябва да се докаже от молителя. За целта пред нотариуса се явяват няколко свидетели, посочени от кмета на кметството, общината или респ. района, които да потвърдят факта на непрекъснато владение върху имота, както и периода, през който е станало това. Периодът на давностно владение е от значение и е различен в зависимост от това дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. В случай че се касае за добросъвестен владелец, придобивната давност е 5 години. Добросъвестен владелец е лице, което владее вещ или имот на основание, което може да го направи собственик, но не го прави – било поради опорочаване на формата, било поради друга причина, като същевременно обаче лицето не знае, че не е станал собственик. Във всички останали случаи говорим за недобросъвестен владелец, за който придобивната давност е 10 години.

Вписване

Констативният нотариален акт, както и всеки друг нотариален акт, подлежи на вписване по местонахождението на имота, за което се заплаща такса от молителя. Таксата се заплаща още при подаване на молбата до нотариуса за издаване на такъв акт и тя не подлежи на връщане, дори нотариусът да откаже издаването му. Таксата се определя като процент от издадената на молителя данъчна оценка на имота. Освен таксата за вписване, в цената на констативния нотариален акт влизат още нотариална такса и местен данък по ЗМДТ.

Отказ

Отказ на нотариуса въобще да пристъпи към и открие производството по издаване на констативен нотариален акт или респ. отказ на нотариуса за издаване на заявения от молителя констативен нотариален акт във всички случаи подлежи на обжалване по предвидения в закона ред в 7-дневен срок пред съответния окръжен съд.

Оспорване

Оспорване на констативен нотариален акт е напълно допустимо от закона, тъй като производството по издаване на констативен нотариален акт е едностранно. Оспорването може да се извърши от всяко лице, което твърди, че е действителен собственик на имота, по исков ред пред съда и в съдебния процес тежестта да докаже, че констатациите на нотариуса са неправилни, лежи върху оспорващата страна. Тя трябва да представи пред съда доказателства, че или е носител на правото на собственост на друго основание, което може да се противопостави на констатирания собственик, или че посоченото право е погасено, а може също така да твърди, че фактите, посочени в констативния нотариален акт са неистински и да ги опровергае. В практиката се случва едно такова оспорване да бъде придружено (или предшествано) от наказателно дело за лъжесвидетелстване – в случай че се твърди неистинност на показанията на разпитаните в хода на нотариалното производство свидетели. В този случай резултатът от съдебния процес за лъжесвидетелстване ще обуслови изцяло (или поне до голяма степен) резултата и от делото за оспорване, въпреки че е възможен и различен резултат – например, наказателният съд да отсъди, че престъпление няма, но въпреки това гражданският съд да отмени констативния нотариален акт. От чисто процесуална гледна точка е важно исковата молба по оспорването да бъде вписана, защото съдебното решение по делото би могло да доведе до променяне или прекратяване на вещни права, а за този риск третите страни, неучастващи в процеса, трябва да бъдат информирани. Те трябва да са наясно, че ако купят такъв имот докато трае делото, а впоследствие оспорващата страна го спечели, те ще трябва да върнат имота на лицето, което съдът е прогласил за собственик. Затова и законът е предвидил чрез вписването на исковата молба да се даде гласност на съществуващия спор, за да се избегнат в максимална степен последващите усложнения.

Електронен документ

Време за прочитане : 4 мин.

Електронен подпис – видове съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014

Валидност и оспорване на електронен документ пред съд по ГПК

КЕП или „квалифициран електронен подпис“ често се използва като синоним на общото понятие „електронен подпис“ в България. Трябва обаче веднага да бъде пояснено, че електронните подписи биват 3 различни вида – „обикновен“, усъвършенстван (УЕП) и квалифициран (КЕП). Материята е уредена в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронната идентификация (ЗЕИ) правилника за приложението му, както и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

  • „Обикновеният“ електронен подпис според Регламента и закона съставлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Т.е. тук няма никакво друго изискване, освен логически свързани данни в електронна форма. Оттам следва изводът, че дори един обикновен имейл подпис или подпис с химикал на хартия, който след това е бил сканиран и записан в електронен вид в JPG или PNG формат и вмъкнат в PDF или DOCX файл, също представлява електронен подпис по смисъла на действащото законодателство. Следва да се има предвид, че при сканираните подписани документи, съдебната практика възприема по-особена позиция.
  • Усъвършенстваният електронен подпис (УЕП) следва да отговаря на повече изисквания, а най-популярният такъв е DocuSign. На първо място трябва да е свързан по уникален начин с титуляря, така че да може да го идентифицира. Освен това трябва да е създаден чрез данни за създаване на електронен подпис, които са под контрола на титуляря, но най-вече следва да има техническа възможност за проследяване на неоторизирани промени в даден подписан документ. Последната възможност отсъства по подразбиране при „обикновения“ електронен подпис, което го прави много по-лесен за подправяне. Обикновения и усъвършенствания електронен подпис имат правно значение на саморъчен по силата на законова фикция, само когато страните са постигнали съгласие за това, т.е. страните се договарят тези два вида електронни подписи да са равносилни на саморъчния подпис с химикал върху хартия.
  • Квалифицираният електронен подпис (КЕП) отговаря на най-високите възможни изисквания и затова по силата на закона в целия ЕС КЕП се ползват с абсолютна доказателствена стойност относно авторството им. С малки изключения, разбира се, като напр. подписването на нотариален акт, което по силата на закона следва да стане не онлайн, а лично, по възможно „най-аналоговия“ възможен начин – чрез саморъчно полагане с мастило и съответното пишещо средство пред нотариуса, който лично се е уверил в самоличността на подписващото лице. Като цяло съдебната практика е категорична, че от приложното поле на ЗЕДЕУУ, уреждащ електронния документ и електронните удостоверителни услуги, са изключени единствено сделките, за които законът изисква квалифицирана писмена форма, а във всички останали случаи, дори да не са изрично предвидени в закона, КЕП е 100% допустим и приложим. Съгласно закона КЕП на практика представлява УЕП + 2 допълнителни изисквания – а/ да бъде създаден от устройство за създаване на КЕП и б/ да се основава на удостоверение за КЕП. Удостоверение за КЕП с прости думи е базата данни, съдържаща записи на всички КЕП, издадени от даден доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги (в България те са едва няколко – „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД [StampIT], „БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ” АД [B-trust], „ИНФОНОТАРИ“ ЕАД [InfoNotary], „СПЕКТЪР” АД, „СЕП БЪЛГАРИЯ” АД). А устройство за създаване на КЕП е хардуерната част, предоставяна от доставчиците, като обикновено се състои от USB устройство (т. нар. флашка), в която се поставя памет (обикн. SIM карта), върху която се съдържат данните за КЕП.

Електронен документ пък е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. ЗЕДЕУУ казва, че „писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление“. Електронните документи се признават за напълно валидни дори и като доказателство в съда, където са приравнени по сила на обикновените писмени документи на хартия. Такъв документ може да бъде представен на съда при евентуален съдебен спор на хартиен носител, заверен от страната, която го прилага по делото. Възможно е насрещната страна или съдът обаче да изиска представянето на документа и на електронен носител.

Успешното оспорване или доказване на фалшификация на електронен документ и електронен подпис е в зависимост най-вече от вида му. На пръв поглед най-лесен за оспорване е електронният документ, подписан с обикновен електронен подпис, като напр. имейл съобщение, което може да съдържа както едностранно волеизявление (напр. покана, заявление, предизвестие и т.н.), така и двустранен договор, с който двете страни (имейл адресати) трябва да се съгласят. Трайната съдебна практика приема, че разменените електронни съобщения между две страни представляват електронни изявления и могат да служат като доказателство за сключване на търговска сделка. „Тънкият“ момент тук се състои в това, че едно електронно съобщение се счита за доставено и получено по смисъла на закона с постъпването му в информационната система на адресата или друга информационна система. Съгласно практиката на съдилищата у нас, успешната комуникация между два сървъра е достатъчна, за да се приеме осъществена връзка и обмен на данни между две информационни системи, и респективно да се приеме, че съобщението е доставено, а фактът, че получателят не си е отворил електронната поща е без правно значение. Или с други думи, ако един търговец напр. има регистриран имейл акаунт в mail.bg и изпрати електронно съобщение до друг търговец с имейл акаунт в abv.bg, то съобщението се счита, че е достигнало до знанието на адресата с постъпването му в IT инфраструктурата на доставчика на електронна поща abv.bg. В следващата милисекунда обаче сървърът на abv.bg може да реши, че напр. изпратеното съобщение представлява зловредно (malware) или непоискано съобщение (spam) и да го прихване и изтрие, без съобщението да достигне до пощенската кутия на адресата. Когато става въпрос за сделки на стойност много хиляди или милиони левове, възможни са и „виртуозни“ изпълнения, целящи заобикалянето на закона, като напр. фалшификация на имейл адрес (e-mail spoofing), в който случай имейлът изглежда като напълно автентичен и изпратен от съответния имейл акаунт, но съдебно-техническа експертиза може да открие компрометирани записи при съответния хостинг акаунт, които, в съвкупност с други доказателства, свидетелстват за умишлено изпратено неавтентично (фалшифицирано) електронно съобщение. Или пък напр. изпращане на напълно валидно волеизявление за прекратяване на договор, съдържащо се в имейл, в който имейл обаче умишлено са добавени сливащи се визуално с фона записи, които обаче се засичат от филтрите на имейл доставчика и увеличават т.нар. spam score на имейл съобщението, което постъпва в системата на адресата (т.е. от законова гледна точка се счита за достигнало до знанието на адресата), но веднага след това бива терминирано като нежелано търговско съобщение и въобще не достига до имейл пощенската кутия на адресата. В подобни ситуации се препоръчва намесата на компетентен адвокат или техническо лице, което може да установи подобни незаконосъобразни действия и защити интереса на представляваното от него лице.

КЕП поначало не подлежи на оспорване. Това важи и когато титулярят на КЕП е предоставил идентификационните си данни на трето лице и третото лице фактически е подписало даден документ, а не титулярят. В този случай законът обаче допуска да бъде направено оспорване от самия титуляр, но то ще има действие само занапред. И все пак, важно е да се има предвид, че не подлежи на оспорване авторството, но подлежат на оспорване редица други атрибути на даден електронен документ, като напр. датата на подписване на документа. Един опитен адвокат по IT право знае, че има различни видове КЕП, като някои от тях включват и дата на подписване (time stamp), а наличието или липсата на такава може да доведе до успешно оспорване на електронен документ.

Валидността и оспорването на електронен подпис има връзка със задълбоченото познаване на различните технически спецификации на КЕП, които се съдържат в Регламент (ЕС) № 910/2014.

  1. Възможни формати на самия КЕП
    1. CAdES – upgrade на популярния CMS/PKCS7 формат, позволява различни нива на подписване на всевъзможни видове файлове. Файловите разширения на този формат са .p7m (при ENVELOPING тип подпис) и .p7s (при DETACHED тип подпис).
    2. PAdES – за подписване само на PDF файлове, допустим е единствено ENVELOPED тип подписване, а разширението след подписването си остава .pdf.
    3. XAdES – за подписване само на XML файлове, единственият, който поддържа и трите типа подписване – ENVELOPED, ENVELOPING и DETACHED, а разширението след подписването си остава .xml.
  2. Възможни формати на файловете след подписване
    1. ENVELOPED – 2 в 1, подписът се интегрира в подписвания файл и разширението на файла си остава същото, приложим при PAdES, XAdES.
    2. ENVELOPING – 2 в 1, целият подписван файл се „вкарва“ във файла на подписа, а разширението на файла се променя, приложим при CAdES и XAdES.
    3. DETACHED – подписът и документът са в 2 отделни файла (1 оригинален файл + 1 файл-подпис), приложим при CAdES и XAdES.
  3. Възможни нива на подписване
    1. BASELINE_B – най-базовото възможно ниво на електронния подпис. Удостоверява единствено авторството на подписания документ.
    2. BASELINE_T – BASELINE_B + добавен атрибут за време на подписване (time stamp).
    3. BASELINE_LT – BASELINE_T + добавени атрибути CRL и OCSP, осигуряващи валидността на подписа чрез проверка единствено на подписания файл, без да се изискват допълнителни проверки като статус на удостоверението за КЕП или търсене на сертификационната верига на удостоверението за КЕП.
    4. BASELINE_LTA – BASELINE_LT + добавени атрибути, позволяващи периодично актуализиране на удостовереното време и валидацията на подписа дълго време след създаването му. Или с прости думи, дори някой ден доставчикът на КЕП да престане да съществува, заедно с базата данни, в която може да се провери валидността на подписан с КЕП документ, последният все още ще може да бъде проверен.

Електронно правосъдие – подаване на документи до съда и получаване на призовки и уведомления по електронен път

Време за прочитане : 3 мин.

Усъвършенстваната електронна среда по света и у нас накараха дори и съдът да въведе възможност за подаване и за получаване на съдебни книжа дистанционно – по електронен път. Макар и все още малко неясно и някак недовършено, електронното правосъдие вече е факт у нас от началото на месец юли 2021г. Промените в ГПК бяха приети още в края на миналата година, след поредната вълна от коронавируса и масовите апелации от страна на властите да не се ходи до различните държавни институции, вкл. съдилищата, ако не е наистина необходимо. Както можем да разберем, все пак е нужно известно технологично време за влизане в действие на новите възможности. И така, какво предвиждат те?

Още преди повече от година Висшият съдебен съвет (ВСС), заедно с Министерството на правосъдието създадоха така наречения „Единен портал за електронно правосъдие“ (ЕПЕП). Този портал дава възможност, след регистрация, страните по конкретните съдебните дела да виждат всички документи в сканиран вид. Т.е. поне в тази насока не се налага за всяко нещо да се ходи до съда и да се преглеждат материалите по делото, за да може страната или неин представител (най-често адвокат) да се запознае с поредната молба на ответната страна, разпореждане или постановление на съда. Тук разбира се, все още не е напълно избегната опасността да не се виждат абсолютно всички документи, тъй като това зависи от човешкия фактор, който трябва да снеме копие от всеки документ по делото и да го „качи“ в портала. Така че на този етап все още не можем да бъдем напълно сигурни, че виждаме всичко без да излизаме от вкъщи или от офиса. От друга страна, през последните месеци вече почти всички съдилища в страната вече са технически свързани с ЕПЕП, с изключение на Административен съд – София област, Административен съд – Смолян и Военно-апелативния съд. Така, във всеки един друг съд може да се направи регистрация на профил в портала. За достъп до конкретно дело обаче страните трябва да подадат заявление до съда, който разглежда делото им. Отделно от достъпа до книжата по делото, страните имат възможност да посочат дали са съгласни да получават призовки също чрез ЕПЕП. Разбира се, ако някой не е съгласен с това, призовката му ще бъде изпращана по старомодния начин – на хартия, чрез помощта на призовкар.

 Нека да разгледаме опциите, които предоставя електронното правосъдие. Според промените в ГПК връчването на съдебни книжа може да се извърши по четири начина: 1) чрез ЕПЕП; 2) чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща; 3) чрез посочена електронна поща или 4) на хартия на настоящия или при липса на такъв, на постоянния адрес на страната. Трябва да имате предвид, че различните опции доказват по различен начин момента на връчването, което в съдебното производство е изключително важно с оглед упражняване правата на страните. Така например, ако съобщението е връчено чрез ЕПЕП (ако страната е дала изричното си съгласие за това) или чрез квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща, съобщението се счита за връчено от момента на изтеглянето му. Ако обаче в 7-дневен срок съобщението не бъде изтеглено от неговия адресат, то се счита за автоматично връчено на следващия, 8-ми ден от изпращането му. Този срок важи и ако съобщението от съда е изпратено на обикновената електронна поща на адресата. В този случай обаче има разлика от кой момент започва да тече – не е от изтеглянето, а от потвърждението на получаването му. Ако потвърждение липсва, връчено се счита на 8-мия ден от изпращането.

По време на въведените сериозни ограничения миналата година, съдилищата масово издаваха заповеди страните по делата, както и техните представители, да подават документите си дистанционно. Тогава те обявяваха на кои именно служебни съдебни имейли можеше да се прави това, като разбира се документите трябваше да са подписани с квалифициран електронен подпис (КЕП). След влизане в сила на промените в ГПК повечето съдилища продължиха да използват тази практика – да приемат електронни изявления по имейл. Районен съд – Пловдив обаче изрично отказва, като за целта се позовава на вътрешна заповед, според която електронни документи трябва да бъдат изпращани само чрез ЕПЕП (което към момента все още няма такава осигурена физическа възможност) или чрез системата за сигурно електронно връчване на Държавна агенция „Електронно управление“. Изрично в съобщението на съда се подчертава, че „електронни документи, изпратени от служебни и лични имейли, извън посочените по-горе два начина, няма да бъдат приемани и администрирани“. Това съобщение, което е напълно възможно да е обявено и от други съдилища, смятаме че е в разрез със законодателните норми. В Наредба № 6 на ВСС, макар и по изключение (което не е пояснено в какво се изразява), е предвидена възможност за изпращане на книжа от страна по делото на електронен адрес на съда. Също така, в ГПК е посочено, че съдът не може да откаже да приеме действия в електронна форма, ако изявленията са подписани с КЕП.

Отделно от това, с времето се установи, че в системата ЕПЕП реално има известно забавяне. Така например, е много възможно призовкар да дойде на място и да Ви връчи определение, разпореждане на съда по делото или препис от молба на насрещната страна преди реално тя да е качена в електронното дело. Това, от своя страна, води до извода, че към този момент очевидно ЕПЕП не е толкова надежден източник за своевременна информация.

И не на последно място следва да бъде отбелязан и друг съществен факт – таксите. За образуване на едно дело, за назначаване на някакъв вид съдебна експертиза, се дължи внасяне на държавна такса по сметка на съда. Има обаче и случаи, в които едната страна по делото депозира молба до съда, от която обаче трябва да бъде връчен препис (копие) на насрещната страна. Обикновено, ако тази молба е подадена на място в съда или по пощата, се прилага и копие, което да бъде връчено на другата страна. Когато обаче се използва възможността за изпращане на изявления чрез ЕПЕП например, страната подава конкретния документ, който логично, трябва да бъде разпечатан и да бъде изпратен на страната по делото (става дума за преписа), ако тя не е изявила желание да получава документи чрез същата система. Така е записано и в ГПК: „Към електронните изявления преписи за страните не се представят“. За това действие от страна на съда, страната, която е подала молбата си онлайн, заплаща такса на брой страници, съответно 2 лева за първа и по 1 лев за всяка следваща страница. Реално, по-изгодно излиза на страната да си изпрати молбата, заедно с преписа за другата страна по пощата.

Нотариално / саморъчно завещание – отваряне, оспорване и прехвърляне на имот

Време за прочитане : 2 мин.

Завещанията биват 2 вида – нотариално и саморъчно завещание. Нотариалното се изготвя в рамките на специална процедура, която се развива през нотариус, който изготвя самото завещание в присъствието на 2 свидетели, докато саморъчното се написва лично от наследодателя-завещател на хартия. В първия случай се дължат разноски на нотариуса, но това е по-сигурният вариант, защото има пълна гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено преди или след смъртта на завещателя. При саморъчното завещание няма абсолютно никакви разноски за съставянето и съхранението му, но съществува риск от изчезване, скриване или повреждане му, в които случаи то просто няма да породи целените правни последици след смъртта на завещателя. Затова е препоръчително при голям материален интерес или риск от злоумишлени действия на недоброжелатели да се пристъпи към нотариалната форма на завещание. Съществува и междинен вариант – саморъчно завещание, предадено за пазене от нотариус – в този случай има гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено, но няма гаранция за това дали ще е валидно.

Изискванията към саморъчното завещание на пръв поглед не са много. Съгласно чл.25 от Закона за наследството (ЗН), то трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да има валидна дата на съставяне и подпис на завещателя след завещателните разпореждания. Практиката обаче сочи, че има много подводни камъни, които могат да направят едно завещание невалидно. Ако например имуществото не бъде прецизно от юридическа гледна точка описано в завещанието, то завещателните разпореждания няма да се разпростират върху въпросните недвижими имоти и движими вещи. Затова е препоръчително при съставянето на завещанието да бъдат ползвани консултантските услуги на адвокат, който може да даде съвети за съставянето му или да провери вече съставено завещание, така че ако същото страда от определени пороци, да бъде изготвено наново, за да отговаря на всички изисквания на закона.

Отварянето на завещание се извършва след смъртта на завещателя. Всяко лице, което държи и пази завещание, е длъжен да поиска същото да бъде обявено от нотариус след като разбере за смъртта на наследодателя. Същото задължение има и нотариус, който съхранява нотариално или саморъчно завещание. Съгласно ЗН всяко заинтересувано лице може да иска от районния съд да определи срок за представяне на завещание с оглед неговото обявяване. След обявяването на завещанието се развива производство, при завършването на което съответните наследници стават собственици на посочените в завещанието недвижими имоти и движими вещи.

Прехвърлянето на имот чрез завещание е практическият въпрос, който най-много вълнува заинтересованите наследници. Първо обаче следва да бъде уточнено, че по закон „прехвърляне на имот чрез завещание“ не е възможно, защото чрез завещание единствено се наследява. Първо наследникът трябва да стане законен собственик на завещаното имущество, напр. апартамент, съгласно процедурата, спомената в предходния абзац, а чак след това може да се разпореди със своето собствено имущество, което е втора и напълно отделна и нямаща нищо общо със завещанието процедура.

Оспорването на завещание е друг особено важен въпрос, който има отношение към наследяването. От оспорване на саморъчно завещание полза биха имали напр. законните наследници на завещателя, които, ако не беше завещанието, щяха да наследят цялото имущество. Напр. починалия наследодател е оставил след смъртта си живи деца и съпруг, които по закон са негови наследници и разпределят помежду си в различни дялове цялото имущество, но не е бил в добри отношения с тях и е искал да ги обезнаследи като завещае цялото си имущество на любимия си племенник. Тогава наследниците по закон ще имат право да претендират т. нар. запазена част от наследството – това е част от имуществото, на която законните наследници имат право, дори наследодателят да е завещал 100% от имуществото си на други лица. Делът на запазената част варира според броя на наследниците, но обикновено е около половината от имуществото. Ако сме изправени пред случай, при който законните наследници имат право на 50% запазена част, а наследодателят е завещал 100% от имуществото си, наследниците по закон имат право да предявят съдебен иск и да искат намаляване на това, което получава наследникът по завещание, до 50%.

Има много други възможни хипотези, при които е възможно оспорване на завещание от заинтересовани лица по съдебен ред с искане за прогласяване на неговата нищожност, които включват: оспорване от кредитори на наследник по закон (защото ако завещанието е невалидно, наследникът по закон ще придобие повече имущество, което напр. взискател по изпълнително дело може да използва за покриване на вземанията си), оспорване от наследници по закон (които, ако се елиминират наследниците по завещание, биха придобили по-голяма част от наследството) и т.н. Във всички случаи, в които заинтересовани от дадено нотариално или саморъчно завещание лица се почувстват ощетени, е препоръчителна консултация с адвокат, който може най-добре да прецени как могат да бъдат защитени правата на съответните наследници или кредитори на наследодателя или наследници.

Разваляне на сделка

Време за прочитане : 3 мин.

Извънсъдебно прекратяване или разваляне на договор

Съдебен иск за разваляне на прехвърлителна сделка или договор

Особености при разваляне на предварителен договор за покупко-продажба, нотариален акт, дарение, издръжка и гледане, наем

Прекратяване на договор и разваляне на договор са две на пръв поглед идентични понятия. Но юридическата им същност е много различна.

Прекратяване на договор има когато една облигационна връзка (договорно отношение) от един момент престане да съществува ЗАНАПРЕД. Но престираното (изпълненото) по договора до момента на прекратяването е напълно валидно. С най-прости думи страните са имали определени договорни отношения, които са изпълнявали за определен период от време (напр. договор за периодична доставка на стоки срещу заплащане), но в един момент са решили да прекратят отношенията си занапред (напр. изпълнителят по договор да спре да доставя нови стоки на получателя). Най-често прекратяването на договор не е свързано с някакви проблеми при изпълнението му. Друг типичен пример е прекратяване на договор за наем на недвижим имот от фирма или физическо лице, независимо дали по взаимно съгласие или с предизвестие – наемателят освобождава имота, а наемодателят не му дължи връщане на платените за наема пари.

Развалянето на договор категорично е свързано с неизпълнение – на едната или и на двете страни. При развалянето на договор едната страна (неизправната) е имала задължение, но не го е изпълнила, а другата страна (изправната) е имала очакването да получи нещо по договора (напр. доставка на стока), но то не се е сбъднало. При положение, че няма изпълнение от неизправната (виновната) страна, изправната страна решава, че следва да прекрати договорната връзка между страните. Но за разлика от прекратяването, което е винаги занапред, развалянето е С ОБРАТНА СИЛА – което означава, че всяка от страните трябва да върне това, което е дала по договора – така че да се възстанови фактическото положение от момента преди сключването на договора. Ако напр. е налице договор за доставка на стока, която стока получателят е предплатил, но не е получил от доставчика – тогава доставчика, след като договорът бъде развален, следва да върне получените от получателя суми по договора. В същата хипотеза, ако обаче доставчикът е доставил само част от стоката, а не е получил нищо насреща (защото напр. уговорката е била плащането да стане наведнъж при получаване на 100% от стоката), при развалянето на договора получателят следва да върне получената частично стока, но не дължи нищо на доставчика.

Често срещана е и хипотезата за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или договор за строителство или изработка. Най-общо казано, купувачът не получава имота, за който е платил определена сума на продавача. Това води до описаното неизпълнение и купувачът има право да развали договора и да иска връщане на всичко платено. Обикновено при развалянето на договор обаче има изискване за отправяне на писмено предизвестие, както и възможност за даване на достатъчен срок за доброволно изпълнение на поетото задължение. Разбора се, законът предвижда възможност задължението за даването на срок да отпадне, ако изпълнението е станало ненужно или безполезно. С дадения пример за разваляне на предварителния договор, трябва да се каже, че това е възможно само по съдебен ред.  

Други широкоразпространени примери включват разваляне на договор за издръжка и гледане и разваляне на договор за дарение. При договора за издръжка и гледане едната страна предоставя имот, а другата – нематериална престация под формата на грижи или т.нар. издръжка и гледане. Ако грижите не са полагани или полагането им е спряно след определен период от време, то едната страна се приема, че е неизправна и затова другата има право да иска връщането на имота. Дългогодишната практика на българските съдилища сочи, че шансовете за разваляне на договор за издръжка и гледане са огромни – една огромна част от всички такива предявени искове са били уважени от ВС и ВКС. Договорът за дарение, за разлика от договора за издръжка и гледане, не е двустранен, а едностранен – т.е. едната страна (дарителят) само дава, а другата страна (надареният) само получава. Съгласно чл.227 от Закона за задълженията и договорите може да се търси отмяна на договора за дарение – но само при няколко изрично изброени хипотези – убийство, набеждаване в престъпление или отказ за даване на необходима издръжка. Следва да бъде направено едно разграничение между дължимата издръжка по договор за издръжка и гледане и договор за дарение. В първия случай полагането на грижи е задължително, дори съответното лице може само да се грижи за себе си и е достатъчно финансовото обезпечено. Издръжката при договора за дарение обаче (и то само издръжка, а не и гледане) е само при необходимост, т.е. дарителят трябва да е изпаднал в крайна нужда и да има отчаяна нужда от средства, за да посрещне основни свои нужди.

И при развалянето на договор, и при прекратяването на договор могат да се ангажират клаузи за обезщетение и неустойка. Ако напр. се развали договор с предмет недвижим имот – страната, която е придобила и следва да върне имота, има право да претендира стойността на направени ремонти и подобрения в имота.

Видеоконференция по гражданско дело съгласно ГПК

Време за прочитане : 2 мин.

Видеоконференцията по граждански дела беше въведена като възможност в ГПК в края на 2020г. Най-вече превдив това, че съдът не може да спре работа дори в условията на глобалната пандемия от COVID-19, въпреки че в самото начало – в периода март – май 2020г. дори това се случи. Съдилищата спряха работа, а насрочените съдебни заседания се отлагаха напред във времето. Дори е момента съдилищата значително са забавили своята дейност – в по-дълъг период от време не се нарочват заседания, решенията по делата често се бавят повече от посочения в закона едномесечен срок (имайте предвид, че все пак този срок е само инструктивен). Преди няколко седмици съдилищата имаха идея до края на годината да излязат в съдебна ваканция, което обаче не беше посрещнато с възторг нито от граждани, нито от адвокати.

В тази връзка, още в началото на пандемията съдилищата и други институции започнаха да вършат част от работата си дистанционно – чрез видеоконференция. От скоро това вече е законово регламентирано в процесуалните ни кодекси – АПК, ГПК и НПК.

В ГПК видеоконференцията е определена като „комуникационна връзка чрез техническо средство за едновременно предаване и приемане на образ и звук между участниците в процеса, намиращи се на различни места, позволяващи записване и съхраняване на информация на електронен носител“. В една такава връзка могат да вземат участие страните по едно гражданско дело, вещите лица, свидетелите, преводачите и тълковниците. В това число, разбира се трябва да включим и защитниците на страните в процеса – техните адвокати. Всяко едно от изброените лица може да поиска да участва в съдебно заседание чрез видеоконференция. Тя се осъществява в сградата на районния съд по местоживеене на съответния участник. Това означава, че ако Вие живеете в София, а делото се разглежда от съд в Пловдив, няма да е нужно да отидете на място в Пловдив, но ще трябва да се явите пред районния съд в София, където да бъдете идентифицирани от служителите и след това да участвате в съдебното заседание чрез видеоразговор. Това е необходимо с оглед на удостоверяване, че реално лицето, което трябва да вземе участие в заседанието на съда, е това, с което се провежда видео разговора.

Както при всяко съдебно заседание, и в този случай ще бъде изготвен протокол от заседанието, в който ще бъде посочено и името на служителя, който ви е идентифицирал преди започване на видеоконференцията. Възможно е да се направи и звукозапис на самото заседание и по него след това да се изготви протокола. Самият запис от видео разговора, също се прилага към материалите по делото.

Видеоконференцията обаче не е позволена във всички случаи. Кодексът казва, че е допустима, когато страните, свидетелите и вещите лица „не са в състояние да се явят непосредствено пред съда по делото и се намират извън съдебния район“. Интересното е, че не е предвидена изричната възможност да се извършва видеоконференция в ситуацията на извънредна епидемична обстановка, с цел да не се събират много и различни хора на едно и също място.

Дали видеоконферентната връзка ще се наложи в гражданския процес и ще бъде ли реално приложима и в кои случаи, ще разберем с течение на времето. Дотогава единствената опция да не се явявате лично по гражданско дело, по което интересите Ви желаете да бъдат представлявани, е да ангажирате доверен адвокат.

Оспорване на регресен иск на застраховател

Време за прочитане : 2 мин.

Регресен иск на застраховател е една много популярна хипотеза в областта на застрахователното право. Ако е налице напр. застраховка „Гражданска отговорност“ и ПТП с причинени на трето лице вреди, застрахователят изплаща на третото лице застрахователно обезщетение. Има обаче определени случаи (напр. ПТП, причинено в нетрезво състояние), в които отговорността се носи не от застрахователя, а от застрахованото лице. В тези случаи, въпреки че поначало не носи отговорност, застрахователят изплаща обезщетение на третото пострадало лице, но има право да получи от застрахованото лице всички суми, изплатени на третото пострадало лице. В такива случаи се казва, че застрахователят има право на регресен иск срещу застрахованото лице.

При настъпило ПТП с щети, когато застрахователната компания има право да предяви регресен иск срещу застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност”, възниква резонният въпрос – срещу кой следва да бъде предявен регресният иск? Ако виновният водач е същевременно и собственик на автомобила и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” – тогава място за съмнение няма – именно от него следва да бъде търсена регресна отговорност.

Ако обаче собственик на МПС и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” е предоставил управлението на автомобила си на трето лице, което виновно (напр. в пияно състояние) е причинило щети при ПТП – тогава кой ще понесе регресната отговорност по предявения от застрахователя регресен иск? Според новия Кодекс за застраховането от 2016г., регресната отговорност ще падне върху виновния водач. Докато беше в сила отменения Кодекс за застраховането, до 2016г., се считаше, че в  масовата хипотеза отговорът е – виновното лице, а не застрахованото. В съдебната практика се възприемаше принципът, че трето лице, на което законосъобразно е предоставено управлението на МПС, има качеството „застраховано лице” при управлението на чуждо (не негово собствено) МПС – макар в застрахователната полица като застраховано лице е посочен собственикът на съответното МПС. Сега вече този проблем е разрешен още в самия закон и не е нужно повече тълкуване.

Регресна отговорност ще носи виновен водач, който е управлявал МПС с установено наличие на алкохол и наркотици в кръвта при настъпване на ПТП, както и в случаите, когато това лице откаже проверка за наличието на такива вещества. Други основания за регресен иск на застрахователя са неотстраняване на възникнала повреда в МПС, следствие на което настъпва ПТП, напускане на мястото на ПТП, както и когато водачът умишлено е предизвикал ПТП.

В практиката, разбира се, се срещат случаи, в които застрахователни компании, по едни или други причини, предпочитат да насочат претенциите си към собственика на автомобила, а не към лицето, което го е управлявало и виновно причинило вреди. Което разбира се е незаконосъобразно.

Застрахователно обезщетение при ПТП със смъртен случай, тежка или средна телесна повреда

Време за прочитане : 4 мин.

ПТП със смърт или средна телесна повреда е един от най-честно разпространените случаи, при които помощта на застрахователен адвокат може да бъде много ценна – от порядъка на много хиляди левове разлика между първоначално предложено и в крайна сметка изплатено застрахователно обезщетение.

Обезщетение при ПТП със смърт е дължимо на наследниците на починалото лице, а при ПТП със средна или тежка телесна повреда застрахователното обезщетение се изплаща лично на пострадалото лице. Адвокат може да встъпи и да представлява интересите на пострадалото или респ. имащото право на застрахователно обезщетение лице веднага след настъпване на вредоносния резултат – тежка / средна телесна повреда или смърт при ПТП. Лицето, на което е причинена средна или тежка телесна повреда, може да упълномощи адвоката лично, а когато се касае за смърт – това могат да направят наследниците, които имат право на обезщетение. Важно е да се отбележи, че всеки от наследниците има самостоятелен иск срещу застрахователя на виновното лице – който иск може да бъде предявен в различно време и да бъде на различна стойност – но практиката сочи, че много по-ефективно е когато всички наследници предявяват заедно исковете си в едно общо дело срещу застрахователна компания.

Един съществен и особено актуален въпрос е кои лица имат право на застрахователно обезщетение. С Тълкувателно решение № 1/2016, постановено на 21.06.2018, Върховния касационен съд (ВКС) разшири кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени при непозволено увреждане и смърт на техен близък. Доскоро това бяха съпрузи (вкл. живеещи на съпружески начала), родители и деца, но към тях вече се добавят и други близки на починалото лице – братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Последния случай обаче е приложим само когато между починалия и съответното лице е имало особена близост. Върховните съдии изрично уточняват, че за получаването на обезщетение в тези случаи няма да е достатъчна само формално родство, но и преживелият родственик следва да е понесъл болки и страдания, които да обосновават получаването на обезщетение. При липса на достатъчно привързаност и близост между лицата, обезщетение не се дължи. А с естеството на близостта, привързаността и други необходими предпоставки за получаването на обезщетение са детайлно запознати опитните адвокати по застрахователно право. Напр. даден добър адвокат по ПТП ще може най-добре да прецени размера на обезщетението, което ще може да се претендира, както и ще знае какво точно да направи – какъв иска да предяви, какви доказателства да ангажира и т.н., така че в полза на клиентите му да бъдат присъдени максимално високи обезщетения.

С промените в Кодекса на застраховането от 2018г. е въведено изискване за създаване на специална наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. За момента обаче тази наредба все още не е изготвена и затова размерите на обезщетенията се определят по следния начин: за близки роднини по справедливост, както е описано по-горе, а за по-далечните роднини, с които починалото лице в било в близки отношения – максималният размер на обезщетението не може да надхвърля 5000 лв.

При настъпило ПТП със смъртен случай или тежка / средна телесна повреда задължително се образува наказателно дело от общ характер. Инициатор и двигател в това производство е прокуратурата, която първо провежда досъдебно производство, а след това (ако са налице основанията за това) – внася обвинителен акт срещу виновното лице в съда. Включването на адвокат-пълномощник в този най-ранен етап на цялото производство не е задължително, но е силно препоръчително, защото на първо място може да доведе до пълно оневиняване на пострадалото лице, но също и съществено да повлияе на размера на бъдещото обезщетение, което може да бъде изплатено на пострадалото лице или неговите наследници. Става въпрос за т. нар. съпричиняване – ако напр. се окаже, че починалото лице с поведението си също е допринесло за резултата (при неправилно пресичане или друго нарушение на закона т.н.), то обезщетението автоматически се редуцира (напр. от 100 на 50 хил. лева) като размера на редуцирането зависи от степента на съпричиняване.

Наказателното съдебно дело срещу виновното лице е следващата фаза в развитието на производството по получаване на застрахователно обезщетение. В тази фаза могат да бъдат предявени граждански искове от всяко пострадало лице или наследник. Но може и да не бъдат предявени на този етап, а по-късно, в отделно гражданско дело. Дали да бъде предявен граждански иск в наказателното производство или не е много специфичен момент. От една страна става въпрос за бързина – ако се предяви граждански иск в наказателното производство, последното приключва не само с наказание за виновния, но и с присъдено обезщетение за пострадалия – и така отделно гражданско дело не се води. Особеният момент обаче се състои в това, че осъдено на обезщетение в наказателното производство може да бъде само виновното лице, но не и неговият застраховател. И при това положение – дори виновното лице да бъде осъдено да плати обезщетение – много често се налага да се води отделно дело срещу застрахователната компания, особено ако виновното лице няма активи, които да покрият задължението му към пострадалите. Най-добрата преценка тук може да бъде направена от опитен адвокат, който да прецени коя от двете възможности да бъде избрана от клиента му. Вторият аспект на същия този въпрос касае изцяло размера на присъжданото обезщетение. Опитните застрахователни адвокати знаят практиката на съдилищата, която по правило е разнородна в различните градове. В някои съдилища наказателните състави присъждат по-големи обезщетения, но в други – гражданските. И затова напр. в последната хипотеза по-изгодно за имащите право на застрахователно обезщетение би било да изчакат наказателното дело да приключи, след което да заведат отделно гражданско дело директно срещу застрахователя.

Гражданските дела срещу застрахователи се характеризират с все по-бързо придвижване. По правило гледането на такова дело на една инстанция отнема около година, но все по-често могат да се видят дела, които приключват и за по-малко от година. Редовните инстанции са 2, а третата инстанция винаги е ВКС, но много често ВКС отказва да допусне до разглеждане на трета инстанция делата и така на практика те приключват само в 2 инстанции.

Гражданското дело приключва с решение, по което се издава изпълнителен лист. А с изпълнителният лист се образува изпълнително дело при ЧСИ. Правилото тук е, че застрахователните компании винаги имат налични суми и след издаването на изпълнителен лист дължимите от застрахователя обезщетения се изплащат в рамките на няколко дни или седмици.

Важно е да се отбележи, че към присъденото от съда застрахователно обезщетение се добавят и направените от имащата право на обезщетение страна лихви (основния лихвен % на БНБ + 10% или около 10-11% на годишна база) и разноски (адвокатски хонорари и др.). Следва да се отбележи, че адвокатските хонорари могат да са или предварително заплащани, или заплащани след приключване на делото и изплащане на обезщетението от застрахователя – като адвокатския хонорар се присъжда от съда само в първия случай (когато адвокатския хонорар е заплатен от клиента към момента на постановяване на съдебния акт – ако е уговорено, че хонорарът е дължим чак след изплащане на обезщетението от застрахователната компания, тогава хонорарът не се присъжда от съда).

Преговорите със застрахователя са един възможен, но съвсем не задължителен етап в гореописаното производство. Те могат да се състоят по абсолютно всяко време и независимо на какъв етап се намира производството. Правилото обаче е, че застрахователните компании предлагат да изплатят доброволно обезщетения в значително занижени размери – в сравнение с това, което би присъдил един съд. Именно затова участието на доверен адвокат в производството е силно препоръчително. А най-новата съдебна практика сочи, че за смъртен случай се присъжда обезщетение от около и над 100 хил. лева на всеки наследник, а за средни телесни повреди – в рамките на няколко десетки хиляди лева.

Наследство по опис – процедура по приемане и избягване на задълженията и отговорността на наследодателя

Време за прочитане : 2 мин.

Приемане на наследство по опис е една задължителна (в житейския, а не правния смисъл на думата) процедура, когато става дума за наследодател с много и/или неустановени задължения.

Наследството се открива при смъртта на наследодателя. При откриване на наследството наследниците имат 2 възможности – да го приемат или да се откажат от него. Приемане под условие (напр. само активите, но не и пасивите) е недопустимо. Много важно е да се знае, че приемане на наследство има не само когато това е изрично заявено, но и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме на наследството (т.нар. конклудентно действие), или когато укрие наследствено имущество.

При приемане на наследство има един много опасен момент, а именно, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Веднага следва да се отбележи, че „съобразно дяловете” изобщо не означава „съобразно размера”. Ако има 4 наследници, всеки от които с дал 25% от наследството, то всеки от тях отговаря за до 25% от ВСИЧКИ задължения на наследодателя. Или ако напр. наследодателят е оставил 100 хил. лева активи и 400 хил. лева пасиви всеки от наследниците ще получи активи за 25 хил. лева, но същевременно ще „наследи” и задължение в размер на 100 хил. лева. За което ще трябва да отговаря с ЛИЧНОТО си имущество, без да има право да прави възражение, че е получил само 25 хил., а трябва да отговаря за 100 хил.

За да се избегне горната ситуация наследниците следва да пристъпят към приемане на наследство по опис. Основният ефект на тази процедура е, че наследниците ще отговарят само да размера на това, което са наследили. В горния пример ще отговарят само до размер на 25 хил. лева. И дори активите да са за 2 лева, а пасивите за 2 млн. лева – отговорността им ще се ограничи до 2 лева.

Важно е да се уточни, че наследниците не могат да правят възражение за скрити задължения – напр. че наследодателят им е изтеглил огромен кредит или поел други задължения без те да знаят или дори без да могат да узнаят. Ако наследството не е прието по опис – всички „скрити” задължения също са в тежест на наследниците и те отговарят с личното си имущество за задълженията на наследодателя си.

Ако наследодателят е оставил повече от един наследник, всеки от тях може да направи избор – да приеме наследството изцяло, да го приеме по опис или да се откаже от него. Приемането по опис е свързано с определен законов срок – три месеца от узнаване за откриването на наследството. Този вид приемане, за разлика от „обикновеното“ приемане на цялото наследство, се прави пред съответния районен съд и се вписва в специална книга. Важно е да се отбележи, че недееспособните (малолетни до 14 години, непълнолетни до 18-годишна възраст, поставените под запрещение) могат да приемат наследство само по опис. За тях обаче, горепосоченият тримесечен срок не се прилага. При този вид приемане, наследникът трябва да посочи пред съда всички известни му имущества на наследодателя, вкл. недвижими имоти, МПС, банкови сметки. Процедурата по приемане на наследство по опис се инициира от заинтересовано лице – наследник или него представител (адвокат или родител, ако се касае за приемане на наследство по опис от малолетен и т.н.) – и се развива пред компетентния съд. Стандартна бланка за приемане на наследството по опис няма, като вместо това следва да бъде изготвена молба до съда.

Приемането на наследството по опис е и основание да се търси запазена част от наследството от страна на наследник с накърнени наследствени права. Кредиторите на наследодателя не могат да оспорят приемането на наследството по опис от наследниците дори това да се отразява негативно на техните интереси и по този начин да не успеят да реализират цялото си вземане. Същото се отнася и за всички трети лица – те не могат да възразят срещу приемането по опис.

Обжалване на акт за административно нарушение, вкл. по време на извънредно положение

Време за прочитане : 2 мин.

Обжалването на акт за административно нарушение е стандартна процедура, която се прилага вкл. при обявено извънредно положение. Обикновено се обжалват актове на КАТ (напр. за липса на „Гражданска отговорност“, алкохол, колан, говорене по телефон и т.н.), НАП и др. органи, но напоследък придобиха публичност случаи за 5000 лева глоба за разходка в парка или изпушена цигара. Звучи прекалено, но това стана факт с приемането на Закона за извънредното положение през март 2020г., както и предвид Закона за здравето и заповедите на министъра на здравеопазването, с които бяха въведени високи по размер глоби за неспазване на въведените противоепидемични мерки, сред които са дори разходките в парка. След по-малко от две седмици от приемането на Закона за извънредното положение обаче, той вече е изменен и допълнен. Така, след измененията, глобите вече са значително редуцирани – вместо 5000 лв. вече се налагат санкции от 300 до 1000 лв. за първо нарушение, а при повторно – от 1000 до 2000 лв. Имуществени санкции има и за юридическите лица. Те са в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.  

Органите, които установяват тези нарушения, са определени в закона лица, като такива могат да бъдат например здравни инспектори, органи на МВР, както и длъжностни лица, определени от кмета. При констатиране на нарушение се съставя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или накратко, акт.

Тези актове не са с нищо по-различни от всички останали актове, които могат да бъдат наложени по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Затова, те също подлежат на обжалване по общия ред. Тук следва да бъде направено едно важно уточнение – има 2 различни вида „актове“:

  1. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) – с него единствено се установява нарушението, но не се налага глоба. Този акт не подлежи на самостоятелно обжалване (защото санкция не се налага), но срещу него може да бъде подадено възражение (с идеята да се оспори извършването на нарушение и изобщо да не се стигне до налагане на наказание). Пример за АУАН е акт, който полицай Ви е съставил за разходка в парка.
  2. Наказателно постановление (НП) – това е актът, с който се налага конкретното наказание, напр. глоба в размер на 5 хил. лева. Това е актът, който подлежи на обжалване, защото с него се налага санкция, която засяга правата на санкционираното лице.

Какво означава всичко това? На първо място, още при съставянето на акта (АУАН), нарушителят има право на възражение. Ако не стори това веднага, законът му дава 3-дневен срок да го стори. Това не е задължително, но силно препоръчително. Неупражняването на това право не спира възможността за обжалване на акта (НП), който бъде издаден след това. Но има други изисквания, които трябва да бъдат изпълнени преди момента на обжалването, защото самият акт за установяване на нарушението (АУАН) не подлежи на обжалване.

В 6-месечен срок от съставянето на акта (АУАН), административнонаказващият орган трябва да издаде наказателно постановление (НП). Издаването му след посочения срок е едно от многото основания за отмяната му от съдебните органи при евентуално обжалване. Важна е обаче датата на съставянето му, а не тази на връчването, защото за последното няма законоустановен срок. Срокът за подаване на жалба е 7 дни, считано от връчване на наказателното постановление. Делото се разглежда от районния съд по място на извършване на нарушението. В подаването на тази жалба има някои законови тънкости, за които е препоръчително да се осведомите предварително или да се доверите на адвокат, който има опит в тази сфера.

Държавна такса за такова производство не се дължи, независимо от размера на наложената с наказателното постановление санкция. Районният съд може да потвърди, да измени или да отмени наказателното постановление. Това зависи в голяма част от формулирането на искането още в жалбата. Ако не сте доволни от решението на първоинстанционния съд, същото може да се обжалва пред по-горна инстанция – Административен съд. Неговото решение обаче е окончателно.

Както в първоначалния, така и в изменения текст на Закона за извънредното положение е прието, че по-голяма част от процесуалните срокове се спират за времето на извънредното положение. В изменения обаче вече е конкретно посочено, че не спират да текат сроковете по „делата по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение“. Изпускането на посочените по-горе в статията срокове ще доведе до преклудиране на правото за обжалване на наложените санкции. Това, от своя страна, означава, че наказателното постановление ще влезе в сила и задължението вече става изискуемо, т.е. следва да се плати.