Преобразуване на дружества в ЕС – преместване в друга държава чрез вливане или сливане

Време за прочитане : 3 мин.

Дружествата в различните държави на ЕС могат напълно законосъобразно да се премесят от една държава-членка и установят в друга държава-членка от ЕС. Правото на ЕС дава 3 възможности за това – чрез регистрация на клон, чрез регистрация на дъщерно дружество или чрез някоя от формите на преобразуване на търговските дружества (сливане, вливане). Предмет на настоящата статия е именно преобразуването и свързаното с него преместване на седалището и дейността на дадена фирма от една в друга държава в рамките на ЕС.

За разлика от преобразуването на български търговски дружества, преобразуването, в което участват и търговски дружества със седалища в държави – членки на Европейския съюз, има своите специфични особености. Те се регулират от българския Търговски закон, както и от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право, която замени старата директива 2005/56/EО.

На първо място като форми на преобразуване могат да се прилагат само вливането и сливането. На следващо място поне едно от дружествата, които се сливат или вливат, трябва да е със седалище в държава – членка на Европейския съюз или друга държава, която е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а българското дружество, което участва, трябва да е задължително капиталово. По българския Търговски закон съществува и ограничение за преобразуващо се дружество със седалище в България, което ще се влее в или слее с дружество със седалище в друга държава-членка – то не трябва да притежава земя.

Първа стъпка в процедурата по преобразуването е изготвянето и обявяването на т. нар. общ план за преобразуване. Това се извършва най-рано един месец преди приемането на решението за преобразуване от приемащото (или респ. новообразуваното) и преобразуващите се дружества. Задължителна е писмената форма и подписването му от всички представляващи на преобразуващите се дружества. Този план съдържа информация относно начините, по които ще се осъществи преобразуването. Реквизитите относно общия план се съдържат в чл. 265д, ал.3 от Търговския закон. Към общия план за преобразуване задължително следва да се приложат доклад за преобразуването, съставен от управителния орган на всяко от преобразуващите се дружества, проект за дружествен договор или устав на новоучреденото дружество (при сливане) или изменения или допълнения дружествен договор или устава на приемащото дружество (при вливане), както и годишните финансови отчети, счетоводния баланс и подробен списък на дружествата, участващи в преобразуването, съдържащ основната информация за тях и правилата за защита на кредиторите им в държавата им по произход. Докладът за преобразуването съдържа правната и икономическата обосновка на общия план, както и влиянието, което преобразуването ще окаже върху съдружниците на дружествата. Докладът се предоставя за запознаване и на работниците и служителите на преобразуващите се дружества.

Втората стъпка в процедурата по преобразуването е назначаването по решение на управителните органи на преобразуващите се дружества на т.нар. нарочен проверител, който съставя доклад след извършената проверка на преобразуването. Тази стъпка би могла да бъде пропусната, ако е налице писмено съгласие на всички съдружници или акционери в тази насока.

Най-важният момент в цялата процедура е приемането на решението за преобразуване от страна на общото събрание на всяко от преобразуващите се дружества – тоест имаме няколко (две или повече) поотделно взети решения за преобразуване. С тези решения се одобрява и общият план за преобразуването. Интересен етап в процедурата по вписването на преобразуването на дружествата е моментът, в който се иска от Търговския регистър (или аналогичен на този орган в друга държава-членка) удостоверение за законосъобразността на преобразуването по отношение на чуждестранното дружество (или дружества).

Когато българско дружество се влее или слее с чуждестранно, след като съответния чужд регистър впише това обстоятелство и издаде съответното уведомление, се извършва и заличаване на съответното дружество в българския Търговски регистър. Характерно за преобразуванията е, че след реалното вписване на преобразуването в съответния регистър, всички права и задължения на преобразуващите се дружества преминават автоматично върху нововъзникналия правен субект или приемащото дружество.

Вписването на преобразуването може да се оспори от страна на всеки един акционер или съдружник от участващите в преобразуването дружества, ако са допуснати някои съществени и изрично уредени в законодателството нарушения, като например: липсва договор, проект за договор или план за преобразуване, или дори и да са налице те са недействителни към момента на преобразуването, или пък решението за преобразуване противоречи на императивна правна норма или устава на преобразуващите се дружества и т.н. Оспорването може да стане само преди вписване на преобразуването.

След извършено вписване може да се заведе иск за недействителност на новоучреденото дружество по реда на чл.70 от Търговския закон. Друга възможност за акционери или съдружници, които се чувстват ощетени по някакъв начин, е предвиденият в чл. 263р, ТЗ иск за парично уравняване в случай, че приетото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно. Когато не може да се защити и по исков ред, за ощетения от преобразуването съдружник възниква правото на напускане на дружеството и правото да му бъде изплатена паричната равностойност на притежаваните от него акции или дружествени дялове, притежавани преди датата на преобразуването. Това съдружникът може да направи в 3-месечен срок от вписването на преобразуването с писмено уведомление до дружеството.

Обезпечение на бъдещ иск

Време за прочитане : 3 мин.

Обезпечение на бъдещ иск се прилага, когато правата Ви са нарушени. И Вие завеждате иск. Започва предвиденото в ГПК производство. То обаче може да трае няколко години. Следва постановяване на очакваното решение. Обнадеждени сте, че въз основа на него, ще може да инициирате изпълнително дело и да съберете това, което ви се дължи. Но често решението се обжалва от страна на длъжника на следваща инстанция и делото продължава още. След като решението стане изпълняемо или влезе в сила, образувате изпълнително дело. След проучване от съдебен изпълнител обаче разбирате, че по време на развитието на исковото производство Вашият длъжник се е разпоредил с голяма част или всичкото си имущество и Вие няма върху какво да насочите принудителното изпълнение. Вземането Ви остава неудовлетворено, а в такава хипотеза наличните способи за защита на кредиторите от недобросъвестно поведение на длъжник са по-трудни и бавни и изискват нови разходи – за държавни такси, вещи лица, адвокатски хонорар и т.н.

Законодателството в Република България изрично определя, че вземанията могат да бъдат събирани по принудителен ред само въз основа на изпълнителни основания. Такива са влезлите в сила решения, решенията на въззивните съдилища и др. Въз основа на тях се издава предвидения в ГПК изпълнителен лист. Но за да се стигне до снабдяването с изпълнително основание, преди това е необходимо да се премине през определени производства. В по-голямата част от случаите в хода на такова производство длъжникът успява да разбере за Вашите действия. Това му дава възможност да предприеме действия, с които вредоносно да се разпореди с притежаваното от него имущество. Съгласно ЗЗД, длъжникът отговаря с цялото си движимо и недвижимо имущество. От това правило следва, че ако длъжникът се разпореди с цялото си имущество Вие не ще можете да удовлетворите вземането си към него.

Най-важният въпрос в тази връзка е съществуват ли начини да избегнете описания сценарий? Да, законодателят е предвидил различни способи за максимална защита интереса на кредитора. Един от възможните способи е именно обезпечението на бъдещ иск. Какво всъщност представлява обезпечението на бъдещ иск?

Обезпечението на бъдещ иск е вид способ за ефективно налагане на дадена обезпечителна мярка спрямо имущество (движимо или недвижимо) на задължено лице още преди да са предприети каквито и да е съдебни искови действия срещу него. Налице е елементът на изненада, който е може би най-ценното качество на института на обезпечение на бъдещ иск.

Самото обезпечение на бъдещ иск като институт на правото е уредено в Гражданския процесуален кодекс. Изрично е предвидено, че обезпечение може да се иска и преди предявяване на иск – оттам и името обезпечение на бъдещ иск. Искът се предявява до съда по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение. Ако обаче се иска обезпечаване на бъдещ иск чрез мярката спиране на изпълнението, искът трябва да бъде подаден до компетентния съд по мястото на изпълнението.

Обезпечението на бъдещ иск по закон се допуска от съответния съдия, когато без него за ищеца, който предстои да заведе дело за вземанията си, ще бъде или невъзможно, или сериозно ще се затрудни реализирането на законните му права. Освен това е необходимо или искът да е подкрепен с убедителни писмени доказателства (които да доказват основателността на иска, който възнамерявате да предявите), или да се предостави гаранция в определен от съдията размер, която гаранция да послужи за възстановяването на претърпените от ответника евентуални вреди, причинени в резултат на евентуално неоснователното налагане на дадена обезпечителна мярка. Правилата относно убедителните писмени доказателства и гаранцията не се прилагат относно вземанията за издръжка.

Молбата за обезпечаване на бъдещ иск се подава до компетентния съд, като особеното в случая е, че препис от молбата за обезпечение не се връчва на ответната страна. Целта, разбира се, е длъжникът да не може предварително да се подготви и в ущърб на ищеца да се разпореди с имуществото си преди съдът да наложи обезпечителната мярка. Възможно е съдът да допусне налагане на обезпечение само за част от вземането. В това производство съдът се произнася в закрито заседание с определение – т.е. страните не се призовават. Определението на съда може да се обжалва, но обжалването с частна жалба не спира допуснатото от съда обезпечение.

Допустими са различни видове обезпечителни мерки, които обаче не са изчерпателно изброени в закона и от Вас или от представляващият Ви адвокат зависи намирането на най-подходящата за случая мярка, която да гарантира в максимална степен защита на правата Ви. Видът на обезпечението и конкретния размер на претендираното вземане се посочват от самия ищец при подаването на молбата. Обезпечението на практика се извършва в повечето случаи чрез налагане на възбрана (най-общо казано забрана за разпореждане с недвижими имоти) или чрез запор на различни движими вещи или вземания (напр. депозити в банки и т.н.). Не са изключени и други подходящи за конкретната ситуация мерки, в това число, но не само – спиране на изпълнението по изпълнително дело или спиране (временно) на автомобил от движение. Съдът, по искане на ищеца в бъдещото исково производство, може да допусне и повече от една обезпечителна мярка, а също е възможно и да се замени един вид допуснато обезпечение с друго.

С определението си за допускане на обезпечение на бъдещ иск, съдът задължително определя и срока, в който следва да се предяви искът (бъдещият иск). Този срок е особено важен, защото ако искът не бъде заведен в този даден от съда срок (и съответно не се представят необходимите доказателства за това), съдът по закон е длъжен да отмени обезпечението служебно.

Допуснатото обезпечение на бъдещ иск действа от момента на налагането на обезпечителната мярка до момента на влизане в сила на съдебно решение по предявения иск, съответно до постановяване на решение на въззивния съд. Ако решението е във ваша полза, наложеното обезпечение не се вдига, а действието му преминава и в изпълнителното производство.

Най-общо казано обезпечението на бъдещ иск помага за запазване целостта на длъжниковото имущество и улеснява събирането на вземането Ви. Производството е много ефективно и бързо, но и крие редица специфични моменти, поради което е преди да предприемете каквито и да е действия срещу вашите длъжници да се консултирате с компетентен адвокат.