Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и може да бъде обект на прехвърлителна сделка или на особен залог, съгласно Закона за особените залози. Освен това то е организационна единица, която включва лични и материални средства и преследва стопански цели. Към предприятието принадлежат имуществени предмети – право на собственост, ограничени вещни права върху недвижими и движими вещи, вземания, задължения, неимуществени ценности – фирмена тайна, постоянна клиентела, дейност на работниците и предприемачески постижения на собственика на предприятието.

Търговското предприятие е самостоятелен правен субект, различен от търговеца, който е негов собственик. Търговското предприятие е организационно и имуществено цяло, общност от имуществени ценности, от обекти и то самото е обект на правото на собственост на търговеца. То е обект на правоотношения и на сделки – покупко-продажба, дарение, замяна, особен залог и т.н. Един търговец може да има неограничен брой предприятия. Съществува изискване в търговския закон едно физическо лице да регистрира само една фирма като едноличен търговец, тоест той може да има няколко предприятия, които да бъдат обособени под други фирми като други правно-организационни форми.

Търговското предприятие да може да бъде предмет на правна защита, със специални средства предвидени в закона. Например ако е нарушено правото на собственоствърху определена вещ, защитата е ревандикационният иск. Но от друга страна е възможна правна защита на търговското предприятие като цяло /защита от непозволено увреждане/ – предмет на правната защита може да бъде стопанската дейност на предприятието, неговият добър имидж, тоест доброто му име, клиентелата, пазарните възможности и т.н. При посегателство върху предприятието, собственикът му има право на обезщетение за настъпилите вреди, право да иска преустановяване на посегателството, да иска отстраняване на неблагоприятните последици от него, доколкото те съществуват и не са премахнати.

Видове сделки с търговското предприятие:

1. Покупко-продажба – извършва се във формата на прехвърлителна сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредиторите и длъжниците на предприятието за извършеното прехвърляне. При липса на друго споразумение с кредиторите отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Личните отношения между страните /права и задължения, срокове, гаранции, последици от неизпълнение и др./ се уреждат в конкретния договор между тях. Ако в предприятието има и недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти, договорът се вписва и в службата по вписванията. С прехвърляне на предприятието, върху приобретателя преминават и всички висащи права и задължения на търговеца.
2. Други прехвърлителни сделки с търговското прдприятие – дарение, замяна.
3. Освен прехвърлителни сделки с търговското предприятие са допустими и непрехвърлителни сделки – наем, аренда, както и обезпечителни – особен залог. Възможни са сделки както приживе на собственика, така и по случай смърт – завещание или завет на предприятие.

Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 прехвърляне на търговско предприятие вече ще се извършва не само с нотариално удостоверени подписи, но и нотариално заверено съдържание на договора, извършени едновременно.

Капиталът на ООД се образува от вноските на съдружниците като срещу вноската съдружникът придобива част от капитала, с която той участва в дружеството. Промяната на дружествения му дял, който не може да бъде по-малък от 1 лев, води и до промяната в капитала, ако не е уговорено друго. Всеки съдружник е длъжен да внесе или изплати дяловата си вноска, с което се дава гаранция на кредиторите на дружеството, че същото има средства да обезпечи евентуалните си задължения. Когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който го дължи, и няма възможност той да бъде продаден на друго лице, останалите съдружници са длъжни да изплатят недостига съразмерно дяловете си или да намалят с него дружествения капитал по съответния ред.

Предпоставки за увеличаване на капитала на ООД могат да бъдат необходимостта от постъпване в дружеството на допълнителни средства за разрастване на стопанската му дейност или нуждата от допълнителни средства за преодоляване на финансови затруднения. Възможно е да настъпят нови завишени законови изисквания за минимален размер на капитала, което да породи необходимостта от неговата промяна.

Капиталът се увеличава чрез парични или непарични (апортни) вноски. Предметът на непаричната вноската може да бъде вещ, право върху вещ или услуга на съдружник. Апортни вноски са например недвижими имоти, стоки, материали, право на строеж, интелектуален труд и др. като капиталът, който се формира за сметка на непаричните вноски, също се изразява в левове. Капиталът на ООД не може да бъде по-малък от 2 лева. За увеличаване на капитала на ООД се изисква най-напред решение на Общото събрание на съдружниците. Увеличението на капитала се вписва в Търговския регистър като е необходимо да е внесен най-малко 70 на 100 от записания основен капитал.

Начините за увеличаване капитала на дружеството с ограничена отговорност са – увеличаване на дяловете, записване на нови дялове или приемане на нови съдружници. При увеличаване на дяловете се променя тяхната стойност, тоест съдружниците увеличават дяловете си съразмерно с вече притежаваните такива. Например 100 дяла по 50 лева стават 100 дяла по 100 лева, като увеличението е пропорционално на дяловете. При записване на нови дялове имаме две възможности – или настоящите съдружници да запишат нови дялове – например 50 дяла по 100 лева, записват се още 50 дяла и стават 100 дяла по 100 лева , или в дружеството да влязат нови съдружници, които също записват нови дялове. Решението за увеличаване на капитала чрез приемане на нови съдружници отнема правото на съдружниците на съразмерно участие при увеличението на капитала.

Капиталът на дружеството може да се увеличава и със собствени средства. На първо място неразпределената между съдружниците печалба от дейността на дружеството може да послужи за увеличаване на капитала. Важно е да се отбележи, че фонд „Резервен“ е задължителен за АД, но не е и за ООД – но в случая може да бъде учреден специално с цел увеличение на капитала на ООД. Но не е пречка, ако съществуването на този фонд не е уредено в дружествения договор на дружеството, да се извърши увеличение на капитала от неразпределената печалба.

Частен случай, особено популярен сред печелившите и проспериращи дружества, е капиталът да бъде увеличен чрез външно финансиране от нови съдружници, които биват приемани. То е един популярен способ за привличане на свеж капитал за развитие на дружеството. Особеното в случая е, че в мнозинството от случаите се касае за дружества, учредени с минимален капитал (напр. 2 или 5000 лева), но същите дружества са развили достатъчно дейността си така, че бъдат достатъчно печеливши. Няма пречка например едно дружество с капитал от 2 лева да генерира чиста годишна печалба от 200 хил. лева. Именно с оглед на атрактивността на дружеството външни инвеститори са готови да придобият дялове от дружеството на много по-висока от номиналната им стойност. В горния пример дружество с капитал 2 лева, който е разделен на 2 дяла, може да привлече инвеститор, който да стане съдружник в дружеството като придобие новоемитирани 2 дяла, но не по номинала им от 1 лева, а напр. за 100 хил. лева всеки. По този начин в дружеството се вливат „свежи“ 200 хил. лева, които се използват за разширяване или по друг начин развитие дейността на дружеството.

Начините за увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност са уредени в Търговския закон като размерът на капитала може да бъде променян през време на съществуването на търговското дружество. Размерът на капитала е отразен в дружествения договор и е част от неговото съдържание, което води до необоримото твърдение, че с увеличението на капитала се внася изменение в дружествения договор.

Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 намаляване и увеличаване на капитала вече ще се извършва не само с нотариално удостоверени подписи, но и нотариално заверено съдържание на подписаните документи, извършени едновременно.

Участието на съдружници в едно търговско дружество е обвързано както с права, така и със задължения. Едно от основните права на участниците в ТД е правото на участие при разпределяне на печалбата, т. нар. „дивидент“. Това е предвидено в Търговския закон за АД, респ. ООД.

По принцип „чистата печалба“ се разпределя между акционерите или съдружниците съразмерно на тяхното участие с дела им в капитала на дружеството. Това означава, че ако има двама съдружници с участие 50 на 50, то и делът им от печалбата следва да се разпредели в същата пропорция. Но това не е задължително и може да бъде променено при съгласие на участниците в дружеството.

Търговският закон дава голяма свобода при уреждане на отношенията между съдружниците и в дружествения договор те могат да уговорят и друг начин, по който да се разпределят дивидентите, непропорционален на дела им в капитала. В едно свое решение ВКС също признава това право. Според него правото на дивидент не произтича само от закона, но и от самия дружествен договор. За да възникне това право обаче е необходимо да са спазени някои изисквания, като напр. да е изтекла съответната финансова година и да се приеме годишен отчет. Най-важното, разбира се, е дружеството да има реализирана печалба, на което основание да възникне възможността част от тази печалба да бъде раздадена като дивиденти. Решението за това се взима от Общото събрание на съдружниците или акционерите.

Друг съществен момент е именно правото на глас в Общото събрание. Такова имат всички съдружници, както и работниците и служителите, ако са повече от 50, но само със съвещателен глас. Тук отново положението е сходно с това при разпределяне на дивидент. Всеки съдружник има право на глас, съразмерно на дела му в капитала, освен ако в дружествения договор не е уговорено нещо, по-различно от това. Това е положението по отношение на дружествата с ограничена отговорност (ООД).

Малко по-различно стоят нещата при акционерните дружества (АД). При тях се издават акции. Всяка от тях има своя номинална стойност в цели левове. Тази номинална стойност дава съответно: право на глас, право на дивидент и право на ликвидационен дял, съобразено със стойността на акцията. Но може да има и други уговорки в устава на дружеството. Има възможност за издаване на т.нар. привилегировани акции. Те дават право на притежателя им на допълнителен дивидент, но в същото време могат да го лишат от право на глас. Това обаче задължително се отбелязва върху самата акция. Когато обаче дивидентът не бъде изплатен на съответния съдружник за 1 година и закъснялото плащане не бъде изплатено през следващата година, акцията придобива право на глас, но само докато не бъдат изплатени дивидентите.

Съгласно ПЗР на ЗТР дейността на търговските дружества, за които не е поискана пререгистрация, се прекратява на 01.01.2012. Всички тези дружества с прекратена търговска дейност имаха срок до 31.01.2015 да подадат заявление за ликвидация. С оглед на това, че дружеството, макар и да няма право да извършва търговска дейност занапред, може да притежава различни активи (недвижими имоти, движими вещи), които да бъдат разпределени между съдружниците в търговското дружество. В този даден от закона срок Агенцията по вписванията служебно изискваше от съда по регистрация УАС и препис от учредителния акт, а съответното дружество се пререгистрираше, след което в Търговския регистър се вписваха обстоятелствата по ликвидацията.

Съгласно чл. 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР, търговските дружества с прекратена през 2012 дейност, които към 31.01.2017 не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Фирмените дела на тези дружества се унищожават, не по-рано от 01.02.2022. Т.е. макар и без право да извършват търговска дейност, тези дружества няма да бъдат заличени до 2017. Което дава възможност на все още непререгистрираните търговски дружества да преминат през тази процедура до 2017.

И точно по повод горното възниква един огромен проблем. Непререгистрираните дружества в периода 31.01.2015 – 31.01.2017, макар и да се считат за дружества с прекратена дейност, не са заличени – но за тях не е предвидена възможност да бъдат служебно пререгистрирани – арг. от противното – чл. 5а, ал. 1 от ПЗР на ЗТР. Налице е една празнота в правото, тъй като в периода 2015 – 2017 непререгистрираните дружества нито могат да бъдат заличени, нито могат да бъдат пререгистрирани (след което ликвидирани) – и през този двугодишен период те имат статут на „правно нищо“ – хем съществуват по някаква форма в правния мир, хем определената им от закона форма не им позволява каквито и да е правни действия.

В този случай биха могли да бъдат приложени разпоредбите на ЗНА – чл. 46, ал. 2 – „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.” А в случая целта на разпоредбите на ПЗР (4-5) на ЗТР е да уреди пререгистрацията на ликвидацията на непререгистрираните търговски дружества – удовлетворение на кредиторите и разпределение на имуществото на дружеството между съдружниците. Следователно, щом като чл. 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР изрично предвижда, че търговските дружества ще се считат за заличени след 31.01.2017 само ако до този момент не са пререгистрирани, то законодателят допуска тяхната пререгистрация и в периода 2015 – 2017 – период, предхождащ 2017. Липсва предвиден ред, по който да се уредят така възникналите обществени отношения, следователно трябва да се приложат разпоредите, които се отнасят до подобни случаи. Такива подобни случаи са досегашните случаи на служебна пререгистрация от АВ (доколкото законодателят никога не е предвиждал пререгистрацията след 2012 да бъде извършвана от търговеца).

Нещо повече, чл. 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТР предвижда, че в случай на открито имущество на името на търговец, който се счита заличен, ликвидация може да бъде извършена по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ. Очевидна е волята на законодателя да направи всичко възможно, за да уреди отношенията, свързани със собствеността на търговското дружество. Това е така, защото в закона не е предвидено какво се случва с имуществото останало след като юридическото лице бъде заличено. Правило в правото е, че няма право без титуляр. Щом като законодателят изрично предвижда възможност за уреждане на имуществото на търговското дружество дори и след 2017, то по аргумент от по силното основание, несъмнено следва да се допусне това и в периода 2015 – 2017, преди дружеството да бъде заличено.

Всичко от гореизложеното, разбира се, е една теоретична постановка, която по всяка вероятност ще се сблъска с поне част от възгледите на служителите в Търговския регистър, които следва да предприемат действия, свързани с горната процедура. И в резултат на това вероятно опитните адвокати от София, Пловдив и др. големи градове ще са тези, които ще сезират компетентните съдилища, които да утвърдят единна практика по прилагането на гореспоменатата празнина в правото. Което обаче трябва да стане много бързо, тъй като вече остават по-малко от 2 години до окончателния срок за заличаване на непререгистрираните търговски дружества.

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) и акционерното дружество (АД) – или респективно техните еднолични варианти ЕООД и ЕАД – са двете търговски дружества, които са използвани най-често за участие в търговския оборот в Република България. Законодателят изрично признава качеството „търговец” на този вид образувания (чл. 1, ал. 2, във връзка с Част Втора – „Видове търговци”, глави тринадесета и четиринадесета от Търговския закон). „Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства” (чл. 63, ал. 1 от ТЗ). Търговските дружества са юридически лица (чл. 63, ал. 3 от ТЗ). Съгласно чл. 131 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) „юридическите лица са носители на права и задължения”. „Те придобиват права и задължения чрез своите органи”. Юридическата правоспособност и дееспособност за юридическите лица възниква от момента на тяхното възникване – вписването в Търговския регистър при Агенцията по вписванията (чл. 69 от ТЗ).

Общото за двете търговски дружества е, че позволяват на учредителите си да участват в търговския оборот, като се обединяват в избрани от тях юридически лица. Това, което ги отличава от другите търговци и ги прави предпочитани е ограничената отговорност на обединилите се лица – съдружници в ООД, респ. акционери в АД. В отношенията с кредитори акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност отговарят за неизпълнението на своите задължения с дружественото си имущество (активите на дружеството). Имуществото на двете търговски дружества се съставя посредством първоначални и допълнителни вноски (които образуват записания капитал), както и посредством участие в търговския оборот чрез придобиването на активи и пасиви – лично на името на търговското дружество.

Като изключим посочените основни прилики, между ООД и АД има съществени различия. Пред бъдещите учредители е предоставена възможност за избор, който зависи от целения резултат, финансовите възможности, предмета на дейност, необходимостта на дружеството да набира външен капитал, способността му да обезпечава своите вземания и т.н.

Първото и едно от най-съществени различия между двете търговски дружества е минималният капитал, необходим за учредяване. При ООД, след промяната на ТЗ от 2009 г., законодателят определи, че капиталът не може да бъде по-малък от 2 лева. Промяна относно АД не бе извършена и минималният капитал на дружеството се запази на 50 000 лева. Това обуславя разбирането акционерното дружество да бъде наричано дружество на едрия капитал. В отделни закони и нормативни актове, има специални изисквания относно дейността на някои видове търговци, които могат да извършват избраната от тях търговска дейност единствено под формата на акционерни дружества (напр. застрахователно и банково дело и т.н.). Въпреки високата сума, необходима за учредяването на АД, законодателят предвижда известно облекчение. В този смисъл има разлика между записан капитал и внесен капитал – записаният капитал е размерът на капитала, който акционерите са определили в устава на дружеството, а внесеният е този, който акционерите действително са наредили по набирателната сметка на дружеството. За да бъде учредено и за да започне да участва в търговския оборот е достатъчно да е внесен 25 % от номиналната стойност на всяка акция. Въпреки значително по-ниския изискуем минимален капитал на ООД (2 лв.), максимален праг няма. За ООД също е предвидена облекчена форма при внасянето на заявения капитал. Достатъчно е да се внесе 70 % от установения в дружествения договор, респ. учредителен акт, капитал. След като дружеството бъде учредено или промяната на капитала бъде вписана в Търговския регистър, паричната сума може да бъде изтеглена и да бъде използвана за оборотни средства на дружеството.

Различни са правата и задълженията на съдружниците, респ. акционерите в двата вида търговски дружества. Тези различия определят ООД като дружество симбиоза между персоналните дружества и капиталовите дружества. От своя страна АД е типичното капиталово дружество. При него личността на акционера не е от съществено значение. Тази разлика е най-силно проявена при разпоредбите, касаещи прехвърлянето на дружествените дялове, респективно разпореждането с акции. При дружеството с ограничена отговорност, законодателят е предвидил ограничения относно възможността дялове в дружеството да бъдат придобивани от външни лица. „Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.” Прехвърлянето на дружествения дял се извършва посредством договор с нотариална заверка на подписа. „Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба”. Обратното, при акционерното дружество прехвърлянето и залагането на акции поначало се извършва свободно. Необходимо е да се спази формата за прехвърляне на съответния вид акция. Не се изисква решение на общото събрание на акционерите. Това различие между двете търговски дружества прави ООД по-сигурно относно възможността участие в дружеството да вземат трети лица. Гъвкавостта на акционерното дружество пък предоставя възможност акциите да се използват като финансови инструменти, както и възможност за акционерите бързо и лесно да осребрят своите активи.

Подчертаният персонален характер на ООД се изразява и във възможността съдружник да бъде изключен след предупреждение, когато не оказва съдействие на дружеството, не изпълнява решения на общото събрание, действа против интересите на дружеството и не внася допълнителна парична вноска. Тези задължения не са предвидени за акционерите. Техният основен ангажимент към дружеството е финансов.

Различия се наблюдават и във възможността за прекратяване на участие в дружеството. Законодателят определя участието на съдружник в ООД да се прекратява при смърт, изключване, ликвидация за ЮЛ съдружник, несъстоятелност, по молба на съдружника. При АД в случай на смърт, ликвидация, несъстоятелност, участието в дружеството не се прекратява. Налице ще бъде правоприемство. Акцията се придобива от нов правоприемник, който замества предходния акционер. Нещо повече, невъзможно се явява прекратяването на участие посредством писмено предизвестие.

Друга съществена разлика между двете търговски дружества може да бъде открита във възможностите за увеличаване и намаляване на капитала. Различия се наблюдават в законоустановените кворум, мнозинство и пр. Също така, законодателят предвижда специални правила относно възможността за финансиране на дейността на акционерното дружество – посредством облигации. Тази възможност не е предоставена на дружеството с ограничена отговорност.

Различни са органите на двете търговски дружества. Органите на ООД са общото събрание на съдружниците и управителя. Преобладаващо е мнението, че управителят трябва да е физическо лице. Може да бъде едно лице или да бъдат няколко, които да действат заедно или поотделно. В АД основаният орган също е общо събрание. Различна е възможността за управление. Дружеството може да се управлява посредством два начина – чрез Управителен съвет или чрез Съвет на директорите и Контролен съвет. Управителният съвет и Съветът на директорите са колективни органи, които изпълняват решенията на общото събрание, управляват и представляват дружеството. Контролният съвет е самостоятелен и независим орган, който съблюдава работата на Съвета на директорите и се отчита пряко пред общото събрание на акционерите. Очевидна е усложнеността на управлението при АД за разлика от ООД. Това произтича от значително по-малкото права и задължения на акционерите за лично участие в дружеството.

Съществуват още много други прилики и разлики между двете най-използвани търговски дружества у нас. Както вече бе изтъкнато, изборът между двете зависи от конкретните цели на учредителите, финансовите им възможности и доверието помежду им.

За пореден път през 2014 изменена бе Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции.

Първото от измененията третира дейността по чл. 2, ал. 2, т. 12 от Закона за кредитните институции, а именно придобиване на вземания по кредити и друга форма на финансиране (факторинг, форфетинг и други). След последните изменения за тези дейности се изисква регистрация като финансова институция.

Следващото съществено изменение касае капитала на финансовите институции. По-рано през 2014 беше въведено изискването минималния капитал да е с произход от собствени средства, а сега наредбата дава разяснение именно относно понятието „собствени средства“. Приема се, че вноските са направени със собствени средства, когато към датата на извършване на вноската:

• за физическите лица – разликата между техните разполагаеми парични средства по банкови сметки и размера на задълженията им е по-голяма от размера на вноската;
• за юридическите лица – размерът на вноската е по-малък както от нетната стойност на капитала, определена като разлика между активите и задълженията по счетоводен баланс, така и от техните разполагаеми парични средства по банкови сметки.

Дружество, което не е новоучредено, трябва да разполага както с внесен, така и със собствен капитал, а всяка финансова институция е длъжна по всяко време да поддържа собствен капитал, който е сумата на регистрирания и внесен капитал, резервите на дружеството, формирани съгласно чл. 246 от Търговския закон, неразпределената печалба за минали години и текущата печалба към съответния отчетен период, като сумата се намалява със загубата от предходни години и с текущата загуба към съответния отчетен период. При наличие на обратно изкупени акции/дялове собственият капитал на дружеството се намалява с размера на изкупените акции/дялове.

По отношения на собствените средства са направени редица допълнения в наредбата, които целят осветляването на произхода на средствата, които се влагат в съответната финансова институция – напр. декларации, служебни бележки, извлечения от банкови сметки и т.н.

Време за прочитане : < 1 минута

На 27.5.2014 БНБ прие Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 26 от 2009 г. за финансовите институции, с която затегна режима на компаниите за бързи кредити. Всъщност изискванията се отнасят за всички финансови институции, но акцентът, след продължителен обществен дебат, падна именно върху фирмите за бързи кредити.

Първото и може би най-съществено изменение е това за повишаване на минималния изискуем капитал на дружествата за бързи кредити. До скоро той беше 250 хил. лева, а с последните изменения прагът беше повишен на 1 млн. лева. Коментираната в общественото пространство причина за тази мярка е, че по този начин се отсяват най-големите и сериозни, а оттам и най-стриктно съобразяващи се с българското законодателство, търговски дружества за бързи кредити.

Другото съществено изменение също се отнася до капитала на дружествата за бързи кредити, но не касае неговия размер, а произхода му. Подобно на по-строгите изисквания при лицензирането на платежни институции, сега и при финансовите институции се въведе изискване на прозрачност на капитала. Първата мярка в тази насока е изискването вноските при набирането на капитала да са парични и освен това – да са със собствени, а не със заемни средства. Споменатия минимален капитал трябва да бъде поддържан през цялото време, през което дружество за бързи кредити съществува и оперира.

Последното съществено изменение касае собствениците и управляващите лица на фирмите за бързи кредити. Отново подобно на платежните институции и при финансовите институции беше въведено подобно изискване, съгласно което не следва да са налице обстоятелства, поставящи под съмнение квалификацията, професионалния опит или репутацията на тези лица. По отношение на физическите лица, които пряко или косвено притежават квалифицирано дялово участие в капитала на финансова институция, както и по отношение на действителните собственици, трябва да не са налице обстоятелства, поставящи под съмнение тяхната надеждност, финансова стабилност и репутация, а за юридическите лица – тяхната финансова стабилност и репутация.