Време за прочитане : < 1 минута

Консорциумът е обединение на търговски дружества във формата на избран от тях вид търговско дружество или неперсонифицирано гражданско дружество.

Регистрацията на консорциум води до краен резултат – обединение, което възниква въз основа на договор, сключен между търговците, по силата на който се учредява гражданско дружество или някое от видовете търговски дружества. Като форма за регистрация на консорциум са допустими само изброените в закона дружества. Консорциумът може да се създаде като персонално дружество – СД или КД или като капиталово дружество – АД, ООД, КДА. Спрямо консорциума се прилагат правилата, уреждащо договора за дружество по ЗЗД или на съответното търговско дружество, под което е регистрирано обединението. При консорциум, който е персонифициран, се създава ново търговско дружество, в което съдружници са учредилите го търговски дружества, които запазват своята правна самостоятелност и продължават да съществуват в гражданския оборот и отделно от обединението, в което участват.

Консорциумът има за цел да координира дейността на повече търговци, което поради липса на изрична забрана в закона, не изключва възможността той да извършва собствена търговска дейност.

Време за прочитане : < 1 минута

Холдингът е вертикално обединение на търговски дружества, за чието възникване не е необходим договор между участниците и не е нужно тяхното специално съгласие. Холдинговото дружество е акционерно дружество, командитно дружество с акции или дружество с ограничена отговорност, което има за цел под каквато и да е форма да участва в други дружества или в тяхното управление със или без да извършва собствена производствена дейност.

Изисквания, на които трябва да отговаря холдинговото дружество:

1. Може да бъде само капиталово дружество: АД, КДА или ООД. То трябва да е регистрирано с нарочната цел да участва в други дружества чрез придобиване и притежание на акции и дялове в тях или пък може да участва само в тяхното управление. Холдинговото дружество притежава реално право на дял от капитала или право да участва в органите на управление на други дружества. Най-малко 25 на сто от капитала на холдинговото дружество трябва да е внесен пряко в тези други дружества, които законът нарича „дъщерни”
2. Задължително наличие на дъщерни дружества
3. Отношение на господство и подчинение между холдинговото и дъщерното дружество

Холдингът не е персонифицирано правно образувание. Той не е юридическо лице, не е вид търговско дружество, не е търговец. Освен това не би могъл да се определи и като неперсонифицирано гражданско дружество, защото, за разлика от консорциума, не се създава с договор за извършване на съвместна дейност. Холдингът е организационна структура, а не правно обособена организационна форма.

Какво е практическото значение на разграничението между холдинг и холдингово дружество? Холдингът не може да бъде регистриран като АД, ООД, КДА, както неправилно се означават холдингите у нас. АД, ООД и КДА е холдинговото дружество. Затова на регистрация и вписване не подлежи самият холдинг като структура, включваща холдингово и дъщерни дружества, а само търговските дружества, които влизат в него. Холдингът не може да бъде носител на парава и задължения. Субекти на правоотношения са само холдинговото и дъщерните дружества. Затова когато се сключват договори или се предявяват искове, третите лица трябва да са наясно с кое конкретно дружество влизат в контакт – с холдинговото или дъщерното. Търговски сделки с холдинговото дружество могат да се сключват, само ако изрично в предмета му на дейност е посочено, че осъществява приозводствена или търговска дейност.

Време за прочитане : 2 мин.

Европейското дружество е уредено в Регламент 2157/2001 на Съвета за статута на Европейското дружество (Societas Europea), а в глава 19 от част втора на Търговския закон са предвидени правила, които държавата ни е задължена за въведе, за да може да се прилага регламентът. Европейското дружество не се подчинява на отделно национално право, а на правната уредба на общността.

Европейското дружество е капиталово акционерно дружество. Акционерната форма не означава, че само големи предприятия могат да създават европейски дружества, защото ниските изисквания за минимален капитал предполагат в европейското дружество да участват и малки и средни предприятия.

Начините за създаване на европейско дружество са:

1. Чрез сливане на акционерни дружества от държави-членки, които имат седалището си в ЕС, като поне две от тях имат седалище в различни държави-членки;
2. Чрез преобразуване на акционерно дружество, създадено от правото на държава-членка и със седалище в общността, в европейско дружество, ако има поне едно дъщерно дружество, чието седалище минимум две години се е намирало в друга държава-членка;
3. Чрез обединение на акционерни дружества и дружества с ограничена отговорност в холдинг, ако поне две от акционерните дружества или дружествата с ограничена отговорност имат седалище в различни държави-членки и се подчиняват на правата на различни държави-членки или имат най- малко две години дъщерно дружество или клон в друга държава- членка;

Някои характерни белези на Европейското дружество:

1. Капиталът е разделен на акции, минималният му размер е 120 000 евро
2. Общото събрание на акционерите на Европейското дружество е основния негов орган на управление
3. В управлението на дружеството участват работниците и служителите
4.  Търговската фирма трябва да съдържа задължително добавката SE преди или след наименованието
5. Европейското дружество възниква от момента на вписване в търговския регистър на държавата, в която се намира седалището му

Когато в учредяването на европейското дружество участва дружество със седалище в България или когато дружество със седалище в България се преобразува в европейско дружество, се назначава проверител от длъжностното лице по вписванията съгласно чл. 282, ал.1 и ал. 2 ТЗ.

Седалището на европейското дружество се намира в държавата, в която се намира управлението му. Европейското дружество може да променя седалището си, без да се прекратява, като промяната води до смяна на приложимото право. Промяна на седалището не е допустима, ако срещу европейското дружество е образувано производство по прекратяване, ликвидация или несъстоятелност. При вписване на промяната на седалището европейското дружество трябва да докаже пред компетентния орган по вписването, че са гарантирани интересите на акционерите и на работниците, както и на данъчните и другите органи. Службата по вписване на новата държава бива уведомена служебно от старата служба по вписване.

Време за прочитане : 3 мин.

Със сключването на договор за франчайзинг определено лице, наричано франчайзодател отстъпва на друго физическо или юридическо лице, наричано фрайнчайзополучател, индивидуализираното право да използва срещу определено между страните възнаграждение притежавани от франчайзодателя обекти на индустриалната собственост и също така поема задължението да му оказва необходимото съдействие за предвидената в договора експлоатация. Това е един вид търговска концесия – разновидност на отношения между търговско-правни субекти, при които бизнес отношения едната фирма, предоставя при договорени условия и срещу задължение за заплащане на определено възнаграждение на друго търговско дружество, желаещо да развива същия бизнес, правото да изпълзва разработен и доказан във времето бизнес. Тази схема обикновено се предлага от известни международни компании с утвърден имидж и с престижна и призната в световен мащаб търговска марка.

Договорът за франчайзинг според българското право се отнася към към категорията на ненаименованите договори и като такъв въобще не е уреден пряко в Търговския закон, Закона за задълженията и договорите или който и да е друг български закон.  Единственото изключение е в Закона за корпоративното подоходно облагане, където е упоменато, че „Франчайз“ е съвкупност от права на индустриална или интелектуална собственост, отнасящи се до търговски марки, търговски имена, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторско право, ноу-хау или патенти, предоставени срещу възнаграждение, за да се използват за продажба на стоки и/или за предоставяне на услуги.

Тъй като не е уреден в никой закон по императивен начин, това означава, че клаузите на този договор биха могли да се съгласуват изцяло по вътрешното воля на страните и в случая единственото категорично ограничение е да не се погазват задължителни правни норми от действащото българско законодателство. Това означава също така, че договорът за франчайзинг може да бъде законно обвързан според правилата на международното частно право от приложимото търговско право в държавата на франчайзодателя.

Най-просто обяснено определено дружество, извършващо търговска дейност, ако напр. желае да произвежда храни, може да унифицира своя оригинална готварска рецепта, да регистрира в тази връзка търговска марка, а след това и да я популяризира, в резултат на което да се развива и завзема по-голям дял на пазара и т.н. Другият основен вариант е именно франчайзингът – същото това търговско дружество може да получи правата да произвежда наложена вече на пазара търговска марка храни по утвърдена рецепта, което на практика е едно значително облекчение в сравнение с гореизложената първа възможност. А цената на това улеснение по правило коства на франчайзополучателя даден % от оборота или печалбата, която се дължи на франчайзодателя.

Франчайзингът на следващо място може да се класифицира като франчайзинг от първа, втора и трета генерация.

Характерна за първият вид франчайзинг е наличието на субординация в стопанската дейност на бизнес партньорите. Подвидовете на франчайзинга от първото поколение са: производствен, дистрибуционен и франчайзинг на услуги. При първата опция най-често франчайзополучателят придобива правото сам да произвежда стоки, използвайки наготово производствения опит на франчайзодателя, ноу–хау и т.н. Във втория случай франчайзополучателят придобива правото единствено да разпространява договорените услуги или стоки, произвеждани от франчайзодателя. А в третия случай франчайзополучателят има правото да извърши услугите на франчайзодателя.

Франчайзингът от второто поколение се заражда след края на 60те години, а въпреки това е основна форма  за осъществяване на интернационални франчайзингови операции и има и немалък потенциал за бъдещо развитие. При него за, разлика от предния вид франчайзинг, субординацията остава на заден план за сметка на координацията на стопанската дейност на франчайзинг партньорите. Франчайзополучателят вече не се занимава единствено с производство или пласиране на услуга или стока, носеща чужда търговска марка, а репродуцира бизнес модела на франчайзодателя. Запазва се юридическата самостоятелност и тя се съчетава успешно с двустранна икономическа зависимост.

Най-модерната форма на франчайзинг е т. нар. франчайзинг от трето поколение. Типично за него е по-голямата степен на задълбочаване на бизнес сътрудничеството между парньорите и изравняване на чисто икономическите позиции на договарящите страни. На първо място тук се поставя е кооперирането. Идеята е не само да се репродуцира бизнес модела на франчайзодателя, но също така и да се приложи изцяло неговата бизнес стратегия и концепция, известна още като бизнес формат. Всеки участник в процеса предоставя на останалите свои конкурентни предимства и добива достъп до тези на останалите. Така се построява една франчайзингова схема, при която франчайзополучателите да придобили повече права, съвразани с активно участие в управлението на бизнеса.

Друг популярен критерий за определяне на франчайзинга има пряка връзка с изграждането на споменатата франчайзингова система. По тази класификациясе различават два основни вида франчайзинг:
•    Първичен – при него е налице нова система за пласиране;
•    Производен – тук вече се преструктурират утвърдени системи за пласиране.

Предимствата на франчайза са и за двете страни по съглашението. За франчайзодателя това са: бързото навлизане на нов пазар, възможността за лесно справяне с митническите и други ограничения, както и възможността за ползване на определени данъчни преференции, възможността за достъп до пазара на работна ръка при по-изгодни условия. От сруга страна франчайзополучателят печели от следното: възможността за възпроизвеждане на вече утвърден бизнес, техническо-финансова, пазарна и всякаква останала необходима подкрепа при започване и развиване на бизнеса, преотстъпена от франчайзодателя и останалите участници в системата.

Разбира се, както всеки договор и този има своите недостатъци, но те са в пъти по – малко в сравнение с предимствата. А и този вид договор и тази вид дейност се развива все повече и повече и с развитието на тази дейност и съществуващите недостатъци биха могли да се преодолеят.

Време за прочитане : < 1 минута

Граждански договор е вид ненаименован договор по българското право, т.е. не е изрично уреден под това име в Закона за задълженията и договорите. Предвид това гражданският договор по българското право може да бъде много разнообразен и да почива на правни норми от много и различни клонове на правото. Единственото ограничение е да не противоречи на императивни (задължителни; които не могат да се договорят от страните по друг начин) законови норми. А това го прави перфектна опция за знанията на даден опитен адвокат по гражданско право, който може да прояви творчество и да сътвори уникален по природата си договор. А понякога такива са много необходими.

Граждански договор обикновено се използва като сходно понятие на трудов договор (т.е. работна ръка може да бъде наета както по граждански, така и по трудов договор). Заместването на трудов с граждански договор има редица предимства, но държавните органи знаят това и следят строго и налагат жестоки санкции ако установят, че има прикрито под граждански договор трудово правоотношение. В тази връзка много внимателно във всеки отделен случай следва да се ползва образец на граждански договор (бланка).

Време за прочитане : < 1 минута

Прокурист съгласно чл. 21 от ТЗ е физическо лице, натоварено и упълномощено от търговец да управлява предприятието му срещу възнаграждение. Прокуристът е търговски управител и има сходни права с правата на управител на търговско дружество. Възможно е назначаването на двама или повече прокуристи едновременно.

Прокуристът няма право да преупълномощава със своите права по закон (може да преупълномощава само досежно конкретни действия). Няма право и да извършва отчуждителни или обременителни сделки с недвижими имоти, собственост на дружеството. Това обаче може да бъде променено по изричната воля на страните.

При назначаване на прокурист се сключва договор за търговско управление. Договорът, както и други необходими документи, се заверяват пред нотариус и се вписват в Търговския регистър. С прокурист е възможно сключването като на граждански договор, така и на трудов договор. Препоръчително е поне преглеждането и одобряването му от опитен адвокат по търговско право предвид тежките последици за търговското дружество, които могат да настъпят, в случай че отношенията между търговец и прокурист се развият различно от първоначалните намерения.

Време за прочитане : < 1 минута

Акредитивът е уреден в българския Търговски закон (ТЗ) и представлява споразумение между банка и неин клиент, по силата на което клиентът нарежда, а банката се задължава (срещу съответното възнаграждение) да извърши плащане в полза на трето лице, ако са спазени предварително уговорени условия.

Има различни видове акредитиви, основните от които са – отменяем и неотменяем, срочен и безсрочен, делим и неделим, стендбай, със зелена или червена клауза и др.

След споразумението с клиента си, банката прави едностранно волеизявление, по силата на което се задължава да плати на посоченото в акредитива лице посочената в акредитива сума при посочените в акредитива условия. В зависимост от конкретния вид акредитив, наредителят на съответния акредитив може да получи до 100% гаранция, че плащане ще бъде извършено само ако поставените от него условия бъдат спазени (напр. едва след като получи договорената стока и тя отговаря на определено качество).

Акредитивът е изключително популярен международната търговия, тъй като гарантира в максимална степен интересите на страните по даден сделка. Именно тази му характеристика го прави все по-популярен и в България. Препоръчително е при оформянето на акредитив да се ползват услугите на адвокат по търговско право с оглед недопускане на отклонения от целения резултат.

Време за прочитане : < 1 минута

Форсмажорът (непреодолима сила) е едно от любимите оправдания на неизрядните контрагенти в търговския оборот. Някои търговци – когато не са изпълнили договорните си задължения по тяхна вина – се оправдават и респективно се опитват да се освободят от отговорност като се позовават на определени факти, които те интерпретират като форсмажор. Някои оправдания са толкова комични, че граничат с абсурдността – напр. архитектът излязъл в отпуск и затова не било получено строително разрешение. За да има въобще форсмажор са необходими няколко първоначални предпоставки:
1. Непредвидено събитие (напр. земетресение – докато валежите, колкото и неочаквани, са напълно предвидими)
2. Непредотвратимо събитие (напр. торнадо – докато повреден автомобил може да бъде заменен с друг)
3. Събитие от извънреден характер (нещо, което не се случва нормално и често като ядрена авария или химическо замърсяване – за разлика от авария на автомобил)
4. Събитието е възникнало след сключването на договора (ако по време на сключването на договора е било в сила ембарго – не може впоследствие този факт да бъде използван като форсмажор).
Освен тези абсолютно задължителни предпоставки, има и други законови изисквания, които следва да бъдат спазени, за да може неизпълнението на договор да бъде оправдано от законова гледна точка.