Време за прочитане : 3 мин.

Недействителни сделки

Съдебната практика е богата на спорове за имоти – между съседи; между съсобственици; между съпрузи; между наследници. В повечето случаи спорът е породен от факта, че една от страните е решила да засегне правата на другата като се е разпореди с общия имот. Попаднал в една такава ситуация, ощетеният се опитва да защити интересите си като се домогне до недействителност на извършената сделка с недвижимия имот. Каква е практичната страна на този въпрос и как това ще доведе до по-справедлив резултат за ощетената страна?

Дарение при съсобственост

Често срещан в практиката е договорът за дарение на идеални части от съсобствен имот на трето за съсобствеността лице, който е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик. Опитите на съсобствениците да заобиколят задължението си при покупко-продажба на идеални части от съсобствен имот, а именно първо да предложат на другите съсобственици да купят частта им при същите условия, при които ще я предложат и на трето за съсобствеността лице, са довели до богата съдебна практика, която е получила завършек в тълкувателно решение на ВКС.

В мотивите му върховните съдии обсъждат, че заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението.

Делба на имот – СИО

Друга често срещана в живота ситуация е, когато се извършва доброволна подялба на съсобствен имот и идеална част от него се притежава в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). При влошени отношения между съпрузите, един от тях може да се опита да увреди другия като не го информира за доброволната делба и съответно той/тя не вземе участие в нея. Делбеният имот ако бъде поставен в дял на някой от другите съсобственици,  а не в дял на участвалия съпруг/а, неучаствалият съпруг/а има право на конститутивен иск, след чието уважаване от съда, делбата ще трябва да се извърши отново.

Наследствен имот

По отношение на наследствените спорове съдебната практика е богата на примери за недействителност на договори за дарение, договори за издръжка и гледане, завещания, упълномощителни сделки с цел разпореждане с недвижимо имущество и т.н. Когато се отнася до недвижимо имущество, всяко разпореждане с него се вписва в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Имотният регистър е публичен и всеки може да направи справка, за да провери дали наследодателят му не се е разпоредил с имуществото си приживе.

Запазена част

В хипотезата на извършени дарения или завещания, Законът за наследството защитава децата (вкл. внуци и правнуци), родителите и съпругата на наследодателя чрез института на запазената част и възможността тя да бъде възстановена. Примерно възниква спор между децата на наследодателя и негов внук, който е получил завещание и дарение от наследодателя. Наследниците по закон (в случая децата) в такава ситуация трябва да приемат наследството по опис, за да бъде уважен искът им за възстановяване на запазените им части. Реален казус, в който приживе наследодателят прави завещания в полза на внука за всичкото си движимо и недвижимо имущество, както и му дарява ½ идеална част от имот. Но наследниците по закон не са приели по опис наследството и съдът е отхвърлил исковете им.

Издръжка и гледане

Възможно е едно лице в края на своя живот да реши да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на съсед, приятел или друго трето лице в знак на благодарност. Съответно, в една такава хипотеза наследниците му може ли да търсят обявяване на недействителност на отчуждителната сделка? Краткият отговор е: зависи.

Например, ако прехвърлителят по договора е починал скоро, след сключване на сделката, всички негови наследници имат право да искат обявяването му за нищожен. Едно от основанията е, че не е налице еквивалентност между двете престации – реално издръжка и грижи не са полагани за кой знае какъв период, а гледачът получава цял имот. Друга възможна хипотеза е, ако към момента на сключване на договора за издръжка гледане, прехвърлителят е бил в много тежко здравословно или психическото състояние, тогава наследниците му могат успешно да заведат иск за разваляне на договора за издръжка и гледане като твърдят, че за известен период от време приобретателите по договора не са давали нужните грижи и не са гледали наследодателя им.

Недействително пълномощно

А кога едно пълномощно е недействително и наследниците на пълномощника могат ли да търсят правата си? В случая, защитата е по съдебен ред с иск за установяване недействителността на извършената сделка, сключена от пълномощника. Най-често това са хипотезите, в които упълномощеното лице е действало без представителна власт, тъй като например е допусната грешка и при съставяне на пълномощното не фигурира изричен текст, че представителят може да договаря сам съм себе си.

Примерно вашият наследодател е дал пълномощно на друго лице да се разпореди с негов имот, но никъде не е посочено в текста на пълномощното, че представителят може да се договоря сам със себе си. Това лице, дни преди смъртта на наследодателя ви, решава да прехвърли имота на себе си. След смъртта на наследодателя ви, вие научавате за тази сделка и ще може да търсите правата си, като искате от съда обявяване недействителност на сделката, сключена от пълномощника, тъй като в пълномощното липсва съгласие за договаряне сам със себе си.

Време за прочитане : 3 мин.

Разлики

Ревандикационният иск по чл.108 от Закона за собствеността е едно от правните средства за защита на правото на собственост. Собственикът има право да иска връщането на своята вещ, вкл. недвижим имот, от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В съдебната практика искът за собственост по чл. 108 ЗС (ревандикационният иск) се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

От друга страна негаторният иск по чл.109 от ЗС също предоставя защита на правото на собственост. Тази защита може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта (недвижимия имот) според неговото предназначение. Разликата между двата иска е, че в първия случай някой владее или държи Вашата собственост без да има основание за това, а във втория случай само Ви пречат спокойно да си упражнявате правото на собственост без да държат или владеят собствеността Ви.

Необходимостта от търсене на защита на правото на собственост може да е породена от факта, че някой незаконно е отнел/завзел собствеността Ви. Примерно дали сте на приятел за една седмица да ползва автомобила Ви, а след това отказва да го върне или сте съсобственик на недвижим имот, в който другите съсобственици ви ограничават достъпа или бивш наемател не желае да напусне имота и т.н.

Ревандикационен иск

Редът за защита е да заведете иск срещу нарушителя. В зависимост от вида нарушение, законът предоставя различни начини за защита на правото Ви на собственост. В случай, че нямате достъп (или е ограничен) до собствеността си, следва да използвате защитата на ревандикационния иск. При уважаването на иска по чл.108 ЗС съдът ще установи, че Вие сте собственик и нарушителят ще бъде осъден да ви върне собствеността.

Доказване

За успешното провеждане на защитата ви е необходимо да докажете едновременно наличието на следните предпоставки:

• Вие сте собственик на спорния предмет – това се доказва с документи за собственост и/или свидетели
• Вашата собственост се намира във владение или държане на друго лице – това се доказва със свидетели
• Това друго лице владее или държи имота без да има законно основание – тук нарушителят е този, който трябва да докаже, че има правно основание да владее/държи спорния предмет

Давност

Законът дава право на собственика да търси защита по реда на чл.108 от ЗС безсрочно т.е. искът не се погасява по давност. Включително към защита от установяване на нарушението и осъждане на нарушителя да върне вещта, е допустимо да се заведе иск и за обезщетение от причинените вреди, плащане на равностойността, ако вещта е погинала и т.н.

Право на ползване

Интересен казус от по-новата съдебна практика е предоставеното право на иск по чл.108 от ЗС за защита дори на собственика, който е преотстъпил правото на ползване на собствеността на друго лице. Баба и дядо са  продали на внука си апартамент, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същия. Съдът е постановил, че собственикът е длъжен да търпи в имота си само носителя на вещното право на ползване и лицата, които той е допуснал в имота, но не и други трети лица, които нямат правно основание да се намират в този имот. В случая било налице бездействие от страна на бабата и дядото, които били допуснали трето лице неправомерно да владее имота. Съответно лицето, притежаващо „голата“ собственост –  внукът може да се защити с иск по чл.108 от ЗС.

Негаторен иск

Когато с нарушението само се пречи на собственика да упражнява своето право, примерно използване на чуждия имот за складиране на вещи; постройка на границата на имотите, която ви пречи; невъзможност да използвате общите части и др., редът за защита е чрез негаторния иск по чл.109 ЗС.

Доказване

За успешното провеждане на защитата на правото Ви на собственост е необходимо да докажете едновременно наличието на следните предпоставки:

• Вие сте собственик на спорния предмет – това се доказва с документи за собственост и/или свидетели
• По какъв начин Вашето право на собственост е нарушено пряко или косвено от действията/бездействията на трето лице – това се доказва със свидетели и експертиза

Законна дейност

Според съдебната практика тази защита на правото на собственост може да се търси и в случаите, когато се извършва законно регламентирана дейност, но по начин, чрез който се създават пречки на собственик на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост.  При уважаването на иск по чл.109 от ЗС съдът ще установи наличието на нарушението и ще осъди нарушителя да преустанови нарушението. Отново е безсрочна защитата и имате право да търсите допълнително и обезщетение за причинените вреди.

Ремонт/преустройство

В най-новата практика на ВКС е бил поставен за разглеждане казус между съсобственици, при който вследствие на ремонт/преустройство на гараж е било нарушено правото на собственост. Съсобствениците притежават по един етаж от къща и общи приземни части. Нарушението се е състояло в разрушаване на топлоизолация и мазилка, създаване на предпоставки за лесно проникване в имота, увеличаване на влагата в имота и ограничаване възможността за проветряване на избата. Ремонтът на гаража бил наложителен, тъй като бил опасен за ползване. Съответно при ремонта били спазени всички архитектурни и строителни изисквания на закона.

Съдът постановява, че собственикът, респ. лицето, на което едно помещение в съсобствена сграда е разпределено за ползване, има правото да ползва това помещение във вида му към момента на построяването на сградата, имайки при това и правомощието да го подобрява според личните си нужди, доколкото подобно преустройство не би противоречало на действащото обективно материално право. Въз основа на свидетелските показания съдът приема, че като последица от зазиждането на прозореца на избата същата не може да бъде използвана пълноценно по начина, по който е била използвана преди извършването на ремонта на гаража, като зазиждането е създало за собственика й неудобства във връзка с това ползване.

Определяне на граница

По отношение на междусъседските спорове за завладяване на част от чуждия имот чрез изместване на оградата; грешки в кадастралните карти при изменение и др., редът за защита на правата на  собственика е по реда на чл.109а ЗС – искът за определяне на граници между имотите или с иск за непълноти и грешки в кадастралния план по ЗКИР.

Време за прочитане : 2 мин.

Симулативният съдебен процес на пръв поглед изглежда като напълно обикновено съдебно дело, но на практика преследва скрита цел, а именно да бъде постегнат такъв краен резултат, облечен в напълно законно съдебно решение, което обаче да уврежда интереса на кредитор на някоя от страните по съдебния процес.

В практиката на ВКС се приема, че чрез иска по чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск) е допустимо да се атакува съдебно решение постановено между длъжника и трети лица, което уврежда интересите на кредитора и като такова се явява решение по симулативен граждански процес, който да осуети вземането на кредитора.  Едни от най-честите подобни казуси касаят симулативен процес за разваляне на дарение, с който процес се уврежда кредиторът на длъжника.

Съдебната практика познава решение, в което макар да се отхвърля претенцията на ищеца, поради липса на пряко засягане на правната сфера на ищцовото дружество от постановеното съдебно решение по симулативен процес, в мотивите си съдът цитира относима практика на ВКС по въпроса за симулативно водения процес. „Съгласно разясненията, дадени с определение № 5/02.01.2019 г. по ч. т. д. № 2893/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, правен интерес установяване на симулативен съдебен процес има само трето за страните по този процес лице, което се стреми да ревизира правните последици на постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими. Симулативност на съделбния може да се атакува само в отделно, спрямо симулативния процес, производство, тъй като тя предпоставя целена от всяка от насрещните страни в същия симулативност, с цел възползване всяка от тях от постановимия в симулативния процес съдебен акт. Интересът на третото лице е предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт, не и от висящия симулативен процес.“.

Друго решение пък съдържа в мотивите си подробно изложение за симулативно водения процес и как може да се увреди кредиторът с поредица от сделки и действия. Решението е по иск за делба, в който се навеждат възражения за водени симулативни процеси на по-ранен етап от съдружниците (или най-малкото собственика и предходните му съдружници), които са направили опит със симулативен процес да върнат в собствения си патримониум имуществото на задлъжнялото дружество.

Предстои на следващо място върховните съдии да постановят едно ново решение във връзка с допуснатите до касация следни правни въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно; трябва ли насрещните страни в съдебен процес, за който се твърди, че е симулативен, да са се възползвали от постигнатия симулиран резултат. По него се разглежда симулативен процес по обявяване на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот за окончателен. „Накратко, като анализират цялостното поведение на ответниците по делото и се позовава на несъществуването на заемно правоотношение и отсъствието на валидно задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот от З. в полза на К., ищците се домогват да докажат, че тримата, в качеството си на страни по гражданското дело са изтъкнали съзнателно привидна фактическа обстановка, която е довела съда до изводи, които не съответстват на действителното правно положение. Така се е стигнало до уважаване иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и до прехвърляне на собствеността върху имота в патримониума на ответника К.. По този начин се увреждат интересите на ищците Д. -кредитори на Т. З., които от своя страна не могат насочат изпълнението върху същия този имот и да получат удовлетворение на вземанията си, въпреки че вече са провели успешно иска по чл. 135 ЗЗД за относителната недействителност на дарствена сделка в полза на трети лица. От там произтича и правния им интерес да установят симулативността на процеса и да поискат обявяване нищожност на постановеното в него решение.“

В сферата на необходимото другарство е постановено друго решение, в което съдът приема, че „Признанието на един от необходимите другари, че актът е симулативен, прави вероятно твърдението на противната страна, че съгласието е привидно, поради което са допустими свидетелски показания за установяване привидността спрямо останалите другари.“.

И най-сетне едно определение на ВКС съдържа ценните съждения на съда в мотивите във връзка с евикцията, която е свързана с поставените до тук теми. „Без значение е евентуалната недопустимост, вкл. симулативност, на процеса по отрицателния установителен иск за собственост, щом решението е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо за страните по него, една от които е третото лице с установени права върху процесния имот и то спрямо настоящия ищец – евинциран купувач. Евикцията, дори да е реализирана по недопустим процес, е новонастъпил юридически факт след влизане в сила на решението по гражданското дело, и като заявено основание на настоящите искове обуславя различни основание и петитум на исковете, изключвайки основателността на отвод за пресъдено нещо.“.

Време за прочитане : 3 мин.

Покупка с кредит

Покупка на недвижим имот с ипотечен кредит, т.е. със средства от банка, е една популярна през последните години опция. Най-често срещаната хипотеза е купувачът да осъществи контакт с брокер на недвижими имоти, който да му предложи стоп-капаро или бланкетен предварителен договор за покупко-продажба и с този договор купувачът да се опита да осигури средства от избрана от него банка.

Подготовка

Добра идея е още на етап преддоговорни отношения с брокера (т.е. още докато си набелязвате кой имот ще купите), да потърсите услугите и на адвокат, който напълно да защити Вашия интерес и в частност да се заеме с множеството времеемки формалности. Все пак целта на брокера е да получи своя комисион и той съвсем не е длъжен да следи за Вашия интерес. Банката, която ще отпуска кредита, пък има интерес да проучи имота подробно, но нямате гаранцията, че ще го направи. Не е изключено банката да поиска от Вас и допълнително обезпечение (солидарен длъжник/поръчител), за да е по-защитена, че ще си възстанови сумата по бъдещия ипотечен кредит.

Адв. съдействие

И така разумен ход от страна на купувача на ипотекиран имот е да ангажира адвокат, който:

• Да води преговорите с брокера, продавача и банката;
• Да проучи обстойно продавача – единствен собственик на имота ли е, както и има ли обстоятелства, които биха засегнали правата на купувача;
• Да проучи обстойно имота – има ли вещни или облигационни тежести върху имота или други актове, които биха засегнали правата на купувача;
• Да проучи задълбочено и ревизира всички документи, представени от брокера, продавача и банката;
• Да ви информира за евентуални скрити рискове и как те могат да бъдат преодолени, вкл. а съдейства за тяхното минимизиране;
• Да води комуникацията с нотариуса;
• Да гарантира вашия интерес.

Писмо-ангажимент

И тъй като „Времето е пари“, удачно е на етап разглеждане на офертите за недвижим имот, паралелно да разгледате и офертите за ипотечен кредит, защото бъдещото финансиране зависи не само от параметрите на имота, но и от състоянието на кредитоискателя. Поискайте писмено одобрение от банката, евентуално и писмо-ангажимент от банката, за да сте спокойни, че ще получите кредит.

Оценка и предв. договор

Следваща стъпка е да се изготви пазарна оценка на набелязания за купуване имот, която е необходима на банката при определяне на размера на отпускания ипотечен кредит. Ако до този момент, не е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ипотека, вече е време да бъде сключен и такъв. Макар да не е задължителна стъпка, той е гаранция за всяка една от страните, че ще се сключи окончателен договор при условията, описани в предварителния договор.

Договор и нот. акт

Финалният етап е сключването на договора за кредит и прехвърляне на ипотекирания имот по нотариален ред. Ако сте решили, че имате нужда само от средства за закупуване на имота, а допълнителните разходи по ремонта му ще поемете с лични средства, ипотеката е законна. В случай, че част от отпускания кредит е и за ремонт/обзавеждане или пък отпусканият кредит като размер надхвърля продажната цена в нотариалния акт, ипотеката е договорна. Между законната и договорната ипотека има и разлика в таксите за учредяването им.

Рискове

При покупката на имот с парични средства от ипотечен кредит, възможните рискове за купувача са:

• Да не получи желания размер на кредита и да изпадне в ситуация, в която не му достигат средства за покупка на избрания имот;
• Банката да се забави с отпускането на кредита и купувачът да се окаже в ролята на неизправна страна спрямо продавача по предварителния договор;
• Купувачът да изгуби платеното стоп-капаро и възможността да закупи желания имот, поради забава/отказ на банката да отпусне желания размер на кредита.

Покупка на ипотекиран имот

Сравнително популярна е и покупката на ипотекиран имот, т.е. недвижим имот, върху който вече има учредена ипотека. В този случай трябва да проучите в детайли договорените параметри на кредита за ипотека и да решите как ще извършите покупката – чрез погасяване на кредита и заличаване на ипотеката, или чрез поемане на задължението по изплащане на кредита.

Плюсове

Плюсовете на такава покупка са:

1. Гаранция, че от документална гледна точка всичко е изрядно, тъй като в подготовката по изповядване на сделката участва и банката, която има интерес да й се погаси кредитът;
2. Обичайно цената на такъв вид имоти е по-изгодна, защото продавачът е с влошени финансови възможности и бърза да покрие задължението си към банката.

Минуси

Съществен минус при такава покупка е възможността имотът да бъде изнесен на публична продан и купувачът да бъде отстранен, защото покупко-продажбата на ипотекиран имот е действителна, но ипотеката следва имота.  С други думи казано, Вие ще станете собственик на имота, но и ипотеката ще си остане, като банката ще може да насочи публична продан върху имота, в случай на неплащане на задълженията по ипотечния кредит от страна на продавача на имота (стария собственик).

Подготовка

Както при всяка сделка и покупката на ипотекиран имот крие своите рискове, които могат да бъдат избегнати при внимателна подготовка. На първо място, за да сте сигурни какъв е реалният размер на задължението по ипотечния кредит (заедно с включени лихви и просрочия) е най-добре да се обърнете към банката за информация, чрез съдействието на продавача. Ако сте решили да закупите ипотекирания имот със собствени средства, трябва да се уверите, че сумите ще постъпят по сметката на кредита и ще бъдат използвани за погасяването му. Съответно договорете писмено с банката, че тя се задължава да извърши всички необходими действия по сваляне на ипотеката в най-кратки срокове след погасяване на кредита. Ако сте сключили предварителен договор за покупката на ипотекирания имот, е най-добре в него да уговорите подробно всички параметри по плащането и вдигането на ипотеката.

Адв. съдействие

И тук е разумно от страна на купувача да ангажира адвокат, който:

• Да води преговорите с брокера, продавача и ипотекарния кредитор (най-често това е банка);
• Да проучи обстойно продавача – единствен собственик на имота ли е, както и има ли обстоятелства, които биха засегнали правата на купувача;
• Да проучи обстойно имота – има ли други вещни или облигационни тежести върху имота или други актове, които биха засегнали правата на купувача;
• Да проучи задълбочено и ревизира всички документи;
• Да ви информира за евентуални скрити рискове и как те могат да бъдат преодолени, вкл. да съдейства за тяхното минимизиране;
• Да води кореспонденция с всички страни по сделката;
• Да гарантира вашия интерес.

Време за прочитане : 3 мин.

Лихвеният процент на практика представлява „таксата“ на дадена банка за отпускането на кредит. Обичайно лихвата е съставена от два компонента – плаващ и фиксиран, и именно плаващият в последните месеци расте нагоре. При някои банки това е пазарният индекс EURIBOR (средното лихвено ниво, при което банките в еврозоната си разменят срочни депозити в евро). При други базата е средната лихва по депозитите в българските банки, която се обявява от БНБ всеки месец, при трети – ОЛП (основния лихвен процент), четвърти са избрали комбинация от различни параметри. Причината за бързото покачване на лихвите по действащи кредити е именно начинът, по който те се формират.

Съгласно Закона за кредитите за недвижими имоти (ЗКНИ) при сключването на договор за кредит банката е длъжна да изготви договор, който включва и лихвения процент по кредита, с изрично посочване дали е фиксиран, или променлив, или комбинация от двата, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, а при договор за кредит с променлив лихвен процент, при който се използва бенчмарк за лихвен процент – наименованието на бенчмарка и на неговия администратор, включително информация за свързаните с бенчмарка последици за потребителя, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти.

В преходните и заключителни разпоредби на ЗКНИ е дадено легално определение на понятието „Лихвен процент по кредита“. Това е лихвеният процент, изразен като фиксиран или като променлив процент, който се прилага на годишна основа от общия размер на кредита. От тук следва, че при сключване на договор за кредит, в него страните могат да уговорят фиксиран или променлив лихвен процент. Когато уговарят, че лихвеният процент ще бъде фиксиран отново идва на помощ ЗКНИ, който дава легално определение и на понятието  „Фиксиран лихвен процент по кредита“. Това е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят договарят един постоянен лихвен процент за целия срок на договора за кредит или договарят няколко лихвени процента за отделни периоди от продължителността на договора за кредит, през които се прилага само определеният фиксиран лихвен процент. Когато не всички лихвени проценти по кредита за отделните периоди са определени в договора за кредит, приема се, че лихвеният процент по кредита е фиксиран само за отделните периоди, през които лихвеният процент е определен изключително с помощта на определен фиксиран процент, договорен при сключването на договора за кредит. Възможно е да бъде договорен и „Променлив лихвен процент“. Това е лихвеният процент, предвиден в клауза на договора за кредит, по силата на която кредиторът и потребителят договарят, че приложимият към договора за кредит лихвен процент се формира на база на променлива компонента и фиксирана надбавка. Фиксираната надбавка не може да бъде променяна едностранно за целия срок на договора за кредит.

Когато банката Ви уведоми, че покачва лихвените си проценти, най-добре е да проверите какво точно сте се договорили като си прочетете договора за отпускане на кредита и се информирате до колко Ви засяга и Вас това покачване. Разбира се, от значение е и действащото законодателство към момента на сключване на договора, както и последващи изменения до колко биха били приложими и във Вашия случай.

В случай, че сте договорили кредит с променлив лихвен процент, банката прилага референтен лихвен процент по определена от нея методика. Съгласно ЗКНИ тази методика се включва в договора за кредит и не може да бъде променяна едностранно от банката след сключването му. Променливият процент на лихвата сам по себе си не изключва добросъвестността в договарянето, стига промяната на фиксираната погасителна вноска (договорена в размер поносим за клиента, според обявените очаквани трайни негови доходи) да се отчита по предвидим и за двете страни начин. Такава клауза принципно би била изключена от потребителска закрила, ако е ясно и разбираемо уговорена и ако клиентът запазва възможност да ограничи неблагоприятни за себе си последици. Отново следва да бъде проучен от адвокат или друг специалист конкретният договор за кредит, за да се провери има ли основания за претенции срещу банката. Определянето на конкретния размер на текуща лихва, макар и формулирано като право на банката, може да е обвързано ясно и категорично само с прилагане на аритметични операции със стойности, които са променят независимо от волята на коя да е от страните и следва да се отчитат както при движение нагоре, така и надолу. В тези случаи намесата на банката при това действие при спазване на „наложената“ с общите условия методика ще се изчерпи само с администрирането на задълженията, тъй като за да реализира „правото“ си да увеличи лихва, съответно и вноска, банката е задължена да отчете на всяко тримесечие ново обявен статистически пазарен индекс (бенчмарк), да го съпостави с текуща стойност и да преизчисли по фиксирана формула на годишна лихва текущата стойност на анюитетна вноска само ако колебанието е съществено, независимо дали това увеличава или намалява задължението на кредитополучателя. Затова при така определен лихвен процент не съществува никаква опасност за дисбаланс при прилагане на автоматизъм при констатирана промяна над 0.25% пункта. Това становище е застъпено и в съдебната практика. Съгласно разпоредбите на ЗКНИ, изискващи от банките, предоставили ипотечни кредити с променлива лихва, обвързана с пазарен индекс (бенчмарк) да приложат в тази хипотеза специален план за замяна на формулата за определяне на лихвата, след обявяването му на клиента по подходящ начин и предоставяне на възможност за предсрочно погасяване. Към момента на прилагането на този план, новият лихвен процент по договора за кредит не може да е по-висок от размера на лихвения процент по договора преди този момент.

Всичко написано до тук се отнася и се прилага и за договорите за кредит за недвижими имоти на потребители, сключени до 1 юли 2018 г., по които за референтен лихвен процент се ползва пазарен индекс като LIBOR, EURIBOR или SOFIBOR. В случай, че договорът за кредит с банката е сключен назад във времето, когато все още не са били в сила ЗКНИ и ЗПК, то заинтересованата страна може да се опита да предяви претенции и на основание ЗЗП, сочейки наличие на неравноправна клауза в договора. Законът за защита на потребителите посочва изрично в чл.143 какво е и коя клауза се счита за неравноправна, а в чл.144 има ограничения, при които неравноправните клаузи не се прилагат. Акцентът при преценката дали една клауза е неравноправна, съответно нищожна, е дали същата е била уговорена индивидуално или не. Важно е също така клаузите на договора да бъда съставени по ясен и недвусмислен начин, понятия многократно обсъждани в съдебната практика.  

Време за прочитане : 4 мин.

Констативен нотариален акт по документи / наследство / давност

Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост

Издаване, оспорване и отмяна на констативен нотариален акт

Същност

Констативен нотариален акт (по документи или по обстоятелствена проверка) за признаване правото на собственост на имот е документ, издаван по съответния законов ред от нотариус. Участниците в гражданския оборот ползват услугите на нотариус за различни видове сделки, най-честите от които са свързани с прехвърляне или учредяване на вещни права, като напр. право на собственост или право на ползване върху недвижими имоти (земеделска земя, къщи, апартаменти и др.) или движимо имущество (МПС). Съгласно българското законодателство, извършването на сделки с недвижими имоти като покупко-продажба, дарение, доброволна делба и др. се извършват задължително по нотариален ред. Нотариусите са ангажирани и с други аспекти на ежедневния документооборот като напр. заверка на преписи от официални документи, изготвяне и съхраняване на завещания и т.н., но тяхната „запазена марка“ си остава изповядването на нотариални актове за собственост върху недвижим имот.

Нот. акт

Нотариалният акт е документ, който надлежно удостоверява законното право на собственост върху недвижим имот. В повечето случаи това е договор за покупко-продажба на недвижим имот или за учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот, за който законът предвижда специална форма. Понякога обаче, поради различни причини и стечение на обстоятелствата, първичен документ, удостоверяващ право на собственост върху определен недвижим имот, липсва – напр. при собственост върху недвижим имот придобит по наследство. Поради това, специално за недвижимите имоти, е предвиден допълнителен начин за признаване правото на собственост – т. нар. констативни нотариални актове.

Видове

Констативните нотариални актове биват следните видове:

1. Констативен нотариален акт по документи – при липса на друг нотариален акт, но при наличие на различни други писмени доказателства, с които правото на собственост на съответното лице може да се докаже (напр. при наследствен имот, при придобиване на право на собственост върху сграда, построена в собствен на лицето имот и т.н.);
2. Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – при тотална липса на каквито и да е писмени доказателства – в тези случаи нотариусът е оправомощен и може да извърши т. нар. обстоятелствена проверка, с която да установи и признае правото на собственост върху съответния имот. Това най-често се случва когато е налице изтекла придобивна давност в комбинация с други предвидени в закона предпоставки.

Процедура

Издаването на констативни нотариални актове е процедура, уредена в Гражданския процесуален кодекс. Констативният нотариален акт не създава нови права, а само установява съществуването на такива. Доказателствената сила на констативен нотариален акт се разпростира по отношение на абсолютно всички органи и трети лица и е задължителна за тях, но в същото време може ефективно и напълно законно да се оспорва от всички заинтересовани правни субекти – както по отношение на самото право на собственост (предпоставките, от които то е възникнало), така и по отношение на истинността на документа или свидетелските показания, формирали изводите на нотариуса. Или с други думи констативните нотариални актове имат доказателствена сила до доказване на невалидността им по предвидения в закона ред.

Документи

В българския закон изрично е записана забрана за придобиване по давност на имоти, които представляват публична държавна или общинска собственост. В тази връзка едно от абсолютните изисквания за започване на процедурата по издаване на констативен нотариален акт е да се докаже пред нотариуса, че имотът, предмет на процедурата, не попада под обхвата на тази забрана. Необходими са и редица други документи, но какви точно са те зависи от конкретния случай. Задължително се изисква данъчна оценка на имота, която се издава от съответната общинска данъчна служба. Въз основа на приложените писмени и/или гласни доказателства, нотариусът или признава, или да отказва да признае твърдяното от заявителя право на собственост върху имот. От правна гледна точка е важно да се знае, че дори и нотариусът да признае правото на собственост и да издаде констативен нотариален акт, последният сам по себе си не е основание за придобиване на собствеността. Основанието за придобиване се съдържа в представените преди това пред нотариуса писмени документи, респективно, в настъпването на предвидените в закона обстоятелства (придобивна давност).

Необходим ли е?

Издаване на нотариален акт за наследствен имот е възможно, макар и строго юридически погледнато ненужно. Това е така, защото придобиването на собствеността става по силата на закона с настъпването на определени обстоятелства, в случая приемането на наследството от наследниците, и не е необходим изричен документ, вкл. нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство, за да бъде собствеността валидно придобита. Има случаи обаче, при които приетото наследство и собствеността върху него се оспорва, и точно тогава мнозина наследници решават, за собствено спокойствие и за да се даде гласност на придобиването на имуществото от тяхна страна чрез вписването на нотариален акт в Имотния регистър, да поискат издаване на констативен нотариален акт за собственост върху наследствен недвижим имот.

Давност

При придобиване на имот и респ. издаване на нотариален акт по давност, изтичането на изискуемата по закон придобивна давност (т.е. непрекъснатото давностно владение на имота в определения от закона срок) трябва да се докаже от молителя. За целта пред нотариуса се явяват няколко свидетели, посочени от кмета на кметството, общината или респ. района, които да потвърдят факта на непрекъснато владение върху имота, както и периода, през който е станало това. Периодът на давностно владение е от значение и е различен в зависимост от това дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. В случай че се касае за добросъвестен владелец, придобивната давност е 5 години. Добросъвестен владелец е лице, което владее вещ или имот на основание, което може да го направи собственик, но не го прави – било поради опорочаване на формата, било поради друга причина, като същевременно обаче лицето не знае, че не е станал собственик. Във всички останали случаи говорим за недобросъвестен владелец, за който придобивната давност е 10 години.

Вписване

Констативният нотариален акт, както и всеки друг нотариален акт, подлежи на вписване по местонахождението на имота, за което се заплаща такса от молителя. Таксата се заплаща още при подаване на молбата до нотариуса за издаване на такъв акт и тя не подлежи на връщане, дори нотариусът да откаже издаването му. Таксата се определя като процент от издадената на молителя данъчна оценка на имота. Освен таксата за вписване, в цената на констативния нотариален акт влизат още нотариална такса и местен данък по ЗМДТ.

Отказ

Отказ на нотариуса въобще да пристъпи към и открие производството по издаване на констативен нотариален акт или респ. отказ на нотариуса за издаване на заявения от молителя констативен нотариален акт във всички случаи подлежи на обжалване по предвидения в закона ред в 7-дневен срок пред съответния окръжен съд.

Оспорване

Оспорване на констативен нотариален акт е напълно допустимо от закона, тъй като производството по издаване на констативен нотариален акт е едностранно. Оспорването може да се извърши от всяко лице, което твърди, че е действителен собственик на имота, по исков ред пред съда и в съдебния процес тежестта да докаже, че констатациите на нотариуса са неправилни, лежи върху оспорващата страна. Тя трябва да представи пред съда доказателства, че или е носител на правото на собственост на друго основание, което може да се противопостави на констатирания собственик, или че посоченото право е погасено, а може също така да твърди, че фактите, посочени в констативния нотариален акт са неистински и да ги опровергае. В практиката се случва едно такова оспорване да бъде придружено (или предшествано) от наказателно дело за лъжесвидетелстване – в случай че се твърди неистинност на показанията на разпитаните в хода на нотариалното производство свидетели. В този случай резултатът от съдебния процес за лъжесвидетелстване ще обуслови изцяло (или поне до голяма степен) резултата и от делото за оспорване, въпреки че е възможен и различен резултат – например, наказателният съд да отсъди, че престъпление няма, но въпреки това гражданският съд да отмени констативния нотариален акт. От чисто процесуална гледна точка е важно исковата молба по оспорването да бъде вписана, защото съдебното решение по делото би могло да доведе до променяне или прекратяване на вещни права, а за този риск третите страни, неучастващи в процеса, трябва да бъдат информирани. Те трябва да са наясно, че ако купят такъв имот докато трае делото, а впоследствие оспорващата страна го спечели, те ще трябва да върнат имота на лицето, което съдът е прогласил за собственик. Затова и законът е предвидил чрез вписването на исковата молба да се даде гласност на съществуващия спор, за да се избегнат в максимална степен последващите усложнения.