Време за прочитане : 2 мин.

Регресен иск на застраховател е една много популярна хипотеза в областта на застрахователното право. Ако е налице напр. застраховка „Гражданска отговорност“ и ПТП с причинени на трето лице вреди, застрахователят изплаща на третото лице застрахователно обезщетение. Има обаче определени случаи (напр. ПТП, причинено в нетрезво състояние), в които отговорността се носи не от застрахователя, а от застрахованото лице. В тези случаи, въпреки че поначало не носи отговорност, застрахователят изплаща обезщетение на третото пострадало лице, но има право да получи от застрахованото лице всички суми, изплатени на третото пострадало лице. В такива случаи се казва, че застрахователят има право на регресен иск срещу застрахованото лице.

При настъпило ПТП с щети, когато застрахователната компания има право да предяви регресен иск срещу застрахованото лице по застраховка „Гражданска отговорност”, възниква резонният въпрос – срещу кой следва да бъде предявен регресният иск? Ако виновният водач е същевременно и собственик на автомобила и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” – тогава място за съмнение няма – именно от него следва да бъде търсена регресна отговорност.

Ако обаче собственик на МПС и титуляр по застраховката „Гражданска отговорност” е предоставил управлението на автомобила си на трето лице, което виновно (напр. в пияно състояние) е причинило щети при ПТП – тогава кой ще понесе регресната отговорност по предявения от застрахователя регресен иск? Според новия Кодекс за застраховането от 2016г., регресната отговорност ще падне върху виновния водач. Докато беше в сила отменения Кодекс за застраховането, до 2016г., се считаше, че в  масовата хипотеза отговорът е – виновното лице, а не застрахованото. В съдебната практика се възприемаше принципът, че трето лице, на което законосъобразно е предоставено управлението на МПС, има качеството „застраховано лице” при управлението на чуждо (не негово собствено) МПС – макар в застрахователната полица като застраховано лице е посочен собственикът на съответното МПС. Сега вече този проблем е разрешен още в самия закон и не е нужно повече тълкуване.

Регресна отговорност ще носи виновен водач, който е управлявал МПС с установено наличие на алкохол и наркотици в кръвта при настъпване на ПТП, както и в случаите, когато това лице откаже проверка за наличието на такива вещества. Други основания за регресен иск на застрахователя са неотстраняване на възникнала повреда в МПС, следствие на което настъпва ПТП, напускане на мястото на ПТП, както и когато водачът умишлено е предизвикал ПТП.

В практиката, разбира се, се срещат случаи, в които застрахователни компании, по едни или други причини, предпочитат да насочат претенциите си към собственика на автомобила, а не към лицето, което го е управлявало и виновно причинило вреди. Което разбира се е незаконосъобразно.

Време за прочитане : 3 мин.

Разсрочването на кредити е уредено в Закона за извънредното положение, приет на 24 март 2020г., който в по-голямата си част влезе в сила със задна дата (от 13 март, когато беше обявено извънредното положение в България) и беше изменен и допълнен на 9 април.

Една част от привилегиите, които които дава мораториума върху кредитите, ще имат само физическите лица – за времето на извънредното положение (което на този етап е обявено до 13 май 2020г.) съдебните изпълнители няма да могат да налагат запори върху банкови сметки, трудови възнаграждения и пенсии. Това не означава, че на лицата, които преди това са били наложени такива мерки ще бъдат вдигнати. Няма такова нещо, посочено в закона. Законодателят счита, че щом преди настъпването на събитията с извънреден характер длъжникът не е изпълнявал задълженията си, няма основание той да бъде освободен или да му бъде дадена отсрочка, както на изрядните до този момент.

Какво е положението с банковите кредити и отсрочването на задълженията по тях? След последните изменения на Закона за извънредното положение бяха направени промени в регулацията на тези отношения. Считано от 9 април 2020г. (тогава влиза в сила Закона за изменение и допълнение на Закона за извънредното положение) лихви и неустойки не се начисляват дори и да има забавяне на плащанията по кредитите. Това важи както за физическите, така и за юридическите лица. Прилага се както от банките, така и от финансовите институции (т.нар. „бързи кредити“). Наред с това, кредитът не може да бъде обявен за предсрочно изискуем, а договорът не подлежи на разваляне поради неизпълнение.

Така посочено в закона, всичко това звучи много добре. Но има един тънък момент, който масово хората не осъзнават, а законодателят не е уредил. В закона е записано, че тези мерки важат „до отмяна на извънредното положение“. Така погледнато означава, че до 13 май банките няма да имат право да обявят кредита Ви за предсрочно изискуем понеже не са били платени няколко вноски по него. Но дали това няма да бъде възможно още на следващия ден – след отмяна на извънредното положение? Дали на 14 май можете да получите съобщение от банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и след известно време да разберете, че вече сте осъдени и банката е получила изпълнителен лист за вземането си, образувала е изпълнително дело и върху банковите ви сметки са наложени запори от съдебен изпълнител, върху имотите ви има възбрани и т.н.? За момента все още няма категоричен отговор на този въпрос.

Европейският банков орган пък прие Насоки относно законодателните и частните мораториуми върху плащания по кредити във връзка с COVID-19, които Българската народна банка (БНБ) също обяви , че ще спазва.  Тези насоки целят да се смекчат временно финансовото въздействие на пандемията от коронавирус както за потребителите, така и за фирмите чрез налагане на мораториум.  На 10 април 2020г. БНБ оповести на интернет страницата си редът за отсрочване и уреждане на задължения. Тези възможности могат да се ползват както от физически, така и от юридически лица – кредитополучатели. Най-общо казано, на клиентите могат да се предлагат 3 механизма за разсрочване.

1. Отсрочване на главницата и лихвата за срок до 6 месеца – след края на отсрочката, ще бъде изготвен нов погасителен план, който ще бъде удължен според броя на отсрочените вноски, но за не повече от 6 месеца. Към вноските ще бъдат добавени равни части от лихвата, която не е била погасявана през времето на гратисния период.

2. Отсрочване само на главница за срок до 6 месеца – в този случай, след отпадане на гратисния период, отново ще бъде изготвен нов погасителен план, който ще включва цялото задължение по кредита, вкл. непогасените вноски за главницата. Лихвата обаче не е включена в този механизъм и тя трябва да се плаща през гратисния период съгласно договора за кредит.

3. Последният механизъм се прилага за револвиращите продукти. Тук влизат едни от най-разпространените банкови услуги – кредитни карти и овърдрафти. Специално за кредитните карти е посочено, че няма да се формира минимална сума за револвиране за 6-месечен срок, който не може да бъде преди 1 февруари и след 31 декември 2020г. За овърдрафтите пък, отново за 6 месеца, лихвата ще може да бъде погасявана от неусвоения лимит, а ако такъв няма, ще може за същия период да се прилага отсрочване.

Много е важно кредитополучателите да са наясно с изискванията на които трябва да отговарят преди да поискат от банката си някоя от посочените възможности за отсрочване на плащанията си. Първо, кредитите, за които е приложим този ред, трябва да са били сключени преди 31 март 2020г., а към 1 март 2020г. съответните клиенти трябва да са обслужвали редовно кредитите си. В най-лошия случай се допуска да са имали до 3 просрочени вноски (до 90 дни). За да могат да се ползват от механизмите, кредитополучателите трябва да имат или да очакват да имат затруднения при погасяване на задълженията си, които да произтичат от пандемията COVID-19. Прилагането на определен механизъм става по взаимното съгласие на страните – банката и клиента, след изрично заявено желание от страна на кредитополучателя.

Както беше посочено по-горе, това са само общи възможности за отсрочване на кредитни задължения. Могат да се прилагат само от банки и техни дъщерни дружества – финансови институции. Но преди това, всяка отделна банка, която желае да прилага редът за отсрочване, трябва да получи одобрение от БНБ. След получаването му, банката е длъжна публично да оповести това на сайта си и по други начини, които сметне за уместни (изпращане на имейл, SMS, обаждане по телефона). Посочва се конкретния ред, по който конкретната банка ще прилага възможностите за отсрочване на задължения, както и началния момент на прилагането.

И не на последно място – всеки клиенти на банка или финансова институция, която е дъщерно дружество на банка, може да поиска отсрочване, ако отговаря на необходимите условия в срок до 22 юни 2020г.  

За момента все още има някои неясни моменти за отсрочването на плащанията по кредити и затова е добре, в случай на необходимост, първо да бъде обсъдено положението с конкретната банка или финансова институция, а по възможност – плащането по кредитите да не спира. Отделно от това, някои видове кредити имат и застраховка към тях. Обикновено такива са ипотечните кредити. Според условията на кредита и застраховката, бихте могли да се възползвате от нея, ако имате финансови затруднения, свързани с пандемията от COVID-19.

Време за прочитане : 2 мин.

Обжалването на акт за административно нарушение е стандартна процедура, която се прилага вкл. при обявено извънредно положение. Обикновено се обжалват актове на КАТ (напр. за липса на „Гражданска отговорност“, алкохол, колан, говорене по телефон и т.н.), НАП и др. органи, но напоследък придобиха публичност случаи за 5000 лева глоба за разходка в парка или изпушена цигара. Звучи прекалено, но това стана факт с приемането на Закона за извънредното положение през март 2020г., както и предвид Закона за здравето и заповедите на министъра на здравеопазването, с които бяха въведени високи по размер глоби за неспазване на въведените противоепидемични мерки, сред които са дори разходките в парка. След по-малко от две седмици от приемането на Закона за извънредното положение обаче, той вече е изменен и допълнен. Така, след измененията, глобите вече са значително редуцирани – вместо 5000 лв. вече се налагат санкции от 300 до 1000 лв. за първо нарушение, а при повторно – от 1000 до 2000 лв. Имуществени санкции има и за юридическите лица. Те са в размер от 1000 до 2000 лв., а при повторно нарушение – от 2000 до 5000 лв.  

Органите, които установяват тези нарушения, са определени в закона лица, като такива могат да бъдат например здравни инспектори, органи на МВР, както и длъжностни лица, определени от кмета. При констатиране на нарушение се съставя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) или накратко, акт.

Тези актове не са с нищо по-различни от всички останали актове, които могат да бъдат наложени по реда на Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Затова, те също подлежат на обжалване по общия ред. Тук следва да бъде направено едно важно уточнение – има 2 различни вида „актове“:

1. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) – с него единствено се установява нарушението, но не се налага глоба. Този акт не подлежи на самостоятелно обжалване (защото санкция не се налага), но срещу него може да бъде подадено възражение (с идеята да се оспори извършването на нарушение и изобщо да не се стигне до налагане на наказание). Пример за АУАН е акт, който полицай Ви е съставил за разходка в парка.
2. Наказателно постановление (НП) – това е актът, с който се налага конкретното наказание, напр. глоба в размер на 5 хил. лева. Това е актът, който подлежи на обжалване, защото с него се налага санкция, която засяга правата на санкционираното лице.

Какво означава всичко това? На първо място, още при съставянето на акта (АУАН), нарушителят има право на възражение. Ако не стори това веднага, законът му дава 3-дневен срок да го стори. Това не е задължително, но силно препоръчително. Неупражняването на това право не спира възможността за обжалване на акта (НП), който бъде издаден след това. Но има други изисквания, които трябва да бъдат изпълнени преди момента на обжалването, защото самият акт за установяване на нарушението (АУАН) не подлежи на обжалване.

В 6-месечен срок от съставянето на акта (АУАН), административнонаказващият орган трябва да издаде наказателно постановление (НП). Издаването му след посочения срок е едно от многото основания за отмяната му от съдебните органи при евентуално обжалване. Важна е обаче датата на съставянето му, а не тази на връчването, защото за последното няма законоустановен срок. Срокът за подаване на жалба е 7 дни, считано от връчване на наказателното постановление. Делото се разглежда от районния съд по място на извършване на нарушението. В подаването на тази жалба има някои законови тънкости, за които е препоръчително да се осведомите предварително или да се доверите на адвокат, който има опит в тази сфера.

Държавна такса за такова производство не се дължи, независимо от размера на наложената с наказателното постановление санкция. Районният съд може да потвърди, да измени или да отмени наказателното постановление. Това зависи в голяма част от формулирането на искането още в жалбата. Ако не сте доволни от решението на първоинстанционния съд, същото може да се обжалва пред по-горна инстанция – Административен съд. Неговото решение обаче е окончателно.

Както в първоначалния, така и в изменения текст на Закона за извънредното положение е прието, че по-голяма част от процесуалните срокове се спират за времето на извънредното положение. В изменения обаче вече е конкретно посочено, че не спират да текат сроковете по „делата по обжалване или протестиране на административни актове, издадени при или по повод извънредното положение“. Изпускането на посочените по-горе в статията срокове ще доведе до преклудиране на правото за обжалване на наложените санкции. Това, от своя страна, означава, че наказателното постановление ще влезе в сила и задължението вече става изискуемо, т.е. следва да се плати.

Време за прочитане : 3 мин.

Стопанската непоносимост е уредена в чл. 307 от Търговския закон: „Съдът може по искане на една от страните да измени или прекрати договора изцяло или отчасти“. Наред с непреодолимата сила, това е следващата хипотеза, която се очаква да бъде често срещана с оглед прогнозираната и очаквана икономическа, финансова и стопанска криза вследствие на пандемията от коронавирус. Разликата между двете се състои главно в това, че непреодолимата сила се установява с писмено уведомление, а стопанската непоносимост – със съдебно решение (т.е. трябва да се заведе дело за стопанска непоносимост).

Какво е „стопанка непоносимост“? Това е специален институт на Търговския закон, който беше последно по-масово използван в периода 2008-2010г., когато страната ни беше застигната от предишната финансова криза, която вероятно много търговци и потребители още си спомнят добре. Той дава възможност на която и да заинтересована страна по даден договор да се обърне към съда с искане да го измени или прекрати. До тук обикновено се стига, когато страните не могат да постигнат съгласие помежду си. За да бъде уважен един такъв иск обаче, задължително условие е този договор да е бил сключен преди да настъпят непредвидими обстоятелства, които да водят до накърняване на справедливостта и добрите нрави. Продължаването на досегашното положение, уредено от договора, би довело до възникване на изключителна несправедливост в отношенията между страните. Ако бъде уважен искът от съда, той изменя, респ. прекратява съществуващия договор между страните занапред. Това, от своя страна, означава, че този иск не може да се заведе след като е изтекъл срокът за изпълнение и някоя от страните вече е изпаднала в забава.

Кой може да се позове на стопанска непоносимост? Въпреки, че тази възможност е уредена в Търговския закон, това не означава, че може да се прилага само в отношенията между търговци. Напротив, може да бъде полезен и когато е налице договор, сключен между потребител и търговец, например договор за банков кредит или дори предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или неговото строителство. Важното е, че от съдебна гледна точка, искът би бил основателен, ако е заведен от заинтересована страна. Такава страна е тази, която не може да изпълни поетите с договора задължения или изпитва силни затруднения да направи това или иначе казано – неизправната страна по договора.

В какви случаи може да се прилага стопанската непоносимост? В тази част на статията ще се спрем на най-често разглежданите от съда облигационни отношения. На първо място можем да кажем за наемателите на търговски помещения. От 13 март 2020 насам България е в извънредно положение. Това доведе до затваряне на много търговски обекти, съкращаване на работна ръка, пускане на работници или служители в платен или неплатен отпуск за времето, през което търговецът не може да осъществява дейност и др. Голяма част от наемателите в момента не генерират никакви приходи, а само разходи поради това, че не осъществява основната си дейност. Ако положението се задържи още няколко месеца така, плащането на наемната цена би било непосилно за търговеца. В този случай той би могъл да постъпи по два начина – да постигне споразумение с наемодателя, което да бъде изгодно и за двете страни или да се обърне с молба към съда, с искане за изменение или за прекратяване на договора за наем. Съдът от своя страна може да прецени, че запазването на договора в досегашния му вид, при намалял или дори никакъв обем на продажби в следствие на пандемията от COVID-19 и икономическата криза, е предпоставка за уважаване на иска. Обратно, запазването на договора би било неоправдано от гледна точка на справедливостта. 

Друг типичен пример е предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот и неговото строителство. Такъв договор обикновено се сключва, когато покупко-продажбата ще бъде осъществена преди цялостното завършване на сградата. Видно от положението в страната обаче, много строители в момента са замразили обектите си и почти не се извършват строителни работи. Никой все още не може да прогнозира какви ще са последиците след пандемията в отношение на пазара на недвижими имоти. Може да се стигне до ситуация, в която пазарните условия след преодоляване на кризата да са тотално различни. Съдебната практика също е доста противоречива относно допускането на подобни искове, главно с оглед на това как е бил формулиран искът. Не на последно място ще се спрем и на договорите за банкови кредити. Именно такива съдебни дела имаше много преди десетина години. Те бяха свързани именно с настъпилата тогава неочаквана икономическа криза, загубата на работа от страна на много хора и невъзможността да се справят с поетите финансови задължения. Тук основно може да се говори за фирмени кредити, но и за кредити, отпуснати на физически лица. В тази част е важно да се отбележи фактът, че ако в договора за банков кредит има клауза, която позволява на банката едностранно увеличаване на лихвения процент, например, това не може да се счита за стопанска непоносимост. Това не е обстоятелство, което да е настъпило неочаквано, страните да не са могли да го предвидят. Напротив, това положение е уговорено предварително от тях още при сключването на договора.

Време за прочитане : 2 мин.

Пандемията от COVID-19 коронавируса изглежда засегна почти всяка сфера на бизнеса и икономиката в страната ни, като няма да подмине и застрахователните компании. Именно във връзка с разпространението на вируса и страха у хората, застрахователите прибягнаха до интересни решения, свързани с него.

Масово почти всички застрахователи изрично изключиха коронавируса като застрахователно събитие, което се покрива от тях при застраховки, свързани с пътуване в чужбина. Някои застрахователи например, дори временно са преустановили сключването на туристически застраховки за Китай още от края на февруари 2020. Всичко това, свързано с пътуванията, е логично на фона на масово анулирани резервации и полети, както и сложната световна обстановка – реално почти няма държава, която да не е засегната от заразата в момента. И тъй като риск има навсякъде, застрахователите прецениха, че ако COVID-19 влиза в обхвата на застрахователните събития при пътуване в чужбина, ще им дойде твърде скъпо на фона на задаващата се нова икономическа криза.

Покрит риск от заразяване с коронавирус остава при застраховките „Живот“, както и други пакети, свързани изобщо със здравните застраховки, но не при всички застрахователи. Застрахователна компания изрично е посочила, че застраховката „Живот“ включва само първичните прегледи и изследвания на застрахования, при които се устави, че лицето е диагностицирано с коронавирус. Тоест, ако застрахованото лице реши по своя воля да се изследва за заболяването, без да има каквито и да било симптоми, и следователно резултатите са отрицателни, направените разходи няма да се покриват от застрахователя. А изплащането на обезщетенията ще се случва по указанията на Общите условия към дадената застраховка, които са били в сила при сключването на полицата. Съгласно Общите условия на някои компании обаче, пандемията е изрично изключен риск, т.е. не се покрива от застрахователя. Също така, повечето застрахователи не сключват застраховка „Живот“ с лица над 65 години.

През последните седмици застрахователите отчитат завишен брой на сключени медицински застраховки. Но дали това е свързано с COVID-19 все още не е ясно. Може би това е така поради обхвата на тези застраховки, защото те покриват както болнично, така и извънболнично лечение, закупуване на лекарства, а някои дори и хирургични операции. Някои застрахователни компании предлагат на своите клиенти нов вид застраховка „Живот“ с допълнително покритие на случаи, свързани с коронавируса.

Интересен обаче остава моментът с отказите от страна на застрахователите за изплащане на обезщетение при застраховката „Живот“ във връзка със застрахователно събитие, което е пряк резултат от коронавируса. Много често отказът е постановен, когато починалият е имал заболявания, които са били налице още преди сключването на застраховката. Дали това ще бъде основание за отказ и ако застрахованото лице почине в следствие на коронавирус, все още не е ясно, защото на този етап все още няма съдебна практика в тази насока. А както вече е ясно, най-честите смъртни случаи, свързани с вируса, са именно на по-възрастни хора, които страдат от някакво предходно заболяване.

Като цяло е препоръчително преди предявяване на застрахователна претенция да бъдат обследвани наличните документи и да бъде внимателно прецизирано как точно да бъде предявена застрахователната претенция.