Съдебна делба или договор за доброволна делба на имот – цена, разноски и хонорар

Време за прочитане : 3 минути
 

Договор за доброволна делба или съдебна делба (в случай на непостигане на съгласие между всички съделители, напр. наследници) са правни способи, с помощта на които се прекратява съсобствеността върху вещи. Такъв може да бъде напр. случай, в който трима братя са придобили една ...прочетете повече

Протокол от общо събрание на ООД е необходим за продажба на имот

Време за прочитане : 3 минути
 

Протокол от общо събрание на ООД (обикновен или нотариално заверен) е необходим за покупко-продажба или друг вид разпореждане (дарение, замяна и др.) с недвижим имот, въпреки че допреди няколко години не беше.

На 15 ноември 2013 Върховният касационен съд, прие Тълкувателно решение ...прочетете повече

Издаване на нотариален акт за наследствен имот – цена, документи и процедура

Време за прочитане : 2 минути
 

Искате да знаете точния адвокатски хонорар за

изготвяне на нотариален акт точно за Вашия имот?
Разберете веднага като се обадите на ☎ 0887358644


Издаването на нотариален акт за наследствен имот е процедура, която може да бъде извършена след смъртта на наследодателя, когато има определен кръг от лица, които законът посочва като „наследници по закон“. Може да има и други, но само когато починалият е оставил завещание. ...прочетете повече

Прекратяване или разваляне на договор? Продажба, наем, дарение, издръжка и гледане и др.

Време за прочитане : 2 минути
 

Прекратяване на договор и разваляне на договор са две на пръв поглед идентични понятия. Но юридическата им същност е много различна.

Прекратяване на договор има когато една облигационна връзка (договорно отношение) от един момент престане да съществува ЗАНАПРЕД. Но престираното ...прочетете повече

Кредит, изтеглен от единия съпруг – но отговарят и двамата

Време за прочитане : < 1 минута
 

При кредит, изтеглен от единия съпруг по време на брак, е напълно възможно съгласно закона да отговарят и двамата съпрузи. Дори ако само един от съпрузите изтегли заем (кредит) за задоволяване на семейни нужди – приема се, че двамата съпрузи отговарят солидарно (чл. 32 от СК). ...прочетете повече

Акт 14, 15 и 16 – изисквания, рискове и за какво да внимаваме при Разрешение за ползване и Удостоверение за въвеждане в експлоатация

Време за прочитане : 4 минути
 

Забележки:

  1. Калкулатор на нотариални и др. разноски при сделки с недвижими имоти може да намерите в приложението „Правен помощник“
  2. В отделни статии подробно са разгледани следните теми:
    1. Процедура и всички стъпки при покупка на недвижим имот
    2. Рискове при покупка на недвижим имот „на зелено“
    3. Издаване на нотариален акт за наследствен имот

    Акт 14, Акт 15, Акт 16, Разрешение за ползване или Удостоверение за въвеждане в експлоатация са едни от най-важните понятия, когато става въпрос за покупка на ново жилище в сграда, еднофамилна къща, търговски обект и т.н. С всеки от тези актове завършва определен етап ...прочетете повече

Рискове при покупка на недвижим имот „на зелено“ от строител

Време за прочитане : 4 минути
 

Рисковете при покупка на имот „на зелено“ от строител (юридическо лице) са една особено актуална тема предвид това, че пред напоследък рязко нарасна броя на желаещите да закупят недвижим имот само на база издадено разрешение за строеж (или евентуално на някакъв етап от строителството, ...прочетете повече

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – процедура, цена, документи, оспорване, отмяна, вкл. наследство и давност

Време за прочитане : 4 минути
 

Констативен нотариален акт по документи / наследство / давност

Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост

Издаване, оспорване и отмяна на констативен нотариален акт

(Забележка: Калкулатор на такси и нотариални разноски се съдържа в приложението „Правен помощник“)

Констативен нотариален акт (по документи или по обстоятелствена проверка) за признаване правото на собственост на имот е документ, издаван по съответния законов ред от нотариус. Участниците в гражданския оборот ползват услугите на нотариус за различни видове сделки, най-честите от които са свързани с прехвърляне или учредяване на вещни права, като напр. право на собственост или право на ползване върху недвижими имоти (земеделска земя, къщи, апартаменти и др.) или движимо имущество (МПС). Съгласно българското законодателство, извършването на сделки с недвижими имоти като покупко-продажба, дарение, доброволна делба и др. се извършват задължително по нотариален ред. Нотариусите са ангажирани и с други аспекти на ежедневния документооборот като напр. заверка на преписи от официални документи, изготвяне и съхраняване на завещания и т.н., но тяхната „запазена марка“ си остава изповядването на нотариални актове за собственост върху недвижим имот.

Нотариалният акт е документ, който надлежно удостоверява законното право на собственост върху недвижим имот. В повечето случаи това е договор за покупко-продажба на недвижим имот или за учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот, за който законът предвижда специална форма. Понякога обаче, поради различни причини и стечение на обстоятелствата, първичен документ, удостоверяващ право на собственост върху определен недвижим имот, липсва – напр. при собственост върху недвижим имот придобит по наследство. Поради това, специално за недвижимите имоти, е предвиден допълнителен начин за признаване правото на собственост – т. нар. констативни нотариални актове.

Констативните нотариални актове биват следните видове:

  1. Констативен нотариален акт по документи – при липса

...прочетете повече

Договор за аренда или наем на земеделска земя – сключване, плащане, изменение и прекратяване

Време за прочитане : 2 минути
 

Арендата на земеделска земя представлява особен вид наем за дългосрочно ползване, който съществува още от времето на Римската империя, когато гражданският оборот в правото налага създаването на обвързваща връзка между земевладелеца и земеползвателя, каквато връзка е именно договорът ...прочетете повече

Запис на заповед – падеж, протест, реквизити, валидност и възражение

Време за прочитане : 3 минути
 

Записът на заповед е едностранна сделка, уредена подробно в българския Търговски закон, облечена в законоустановената форма, с означението „Запис на заповед”, по която дадено лице, наречено издател на записа на заповед, обещава да заплати на друго лице, т. нар. поемател, дадена сума пари. Правилното название е „Запис на заповед” (мъжки род), а не „Записна заповед” (женски род).

На първо място следва да бъде направено уточнението, че записът на заповед от правна гледна точка не може да бъде издаван „под условие“. От друга страна пък съвсем не е задължително същият да съдържа стандартни и утвърдени в практиката изрази като „безусловно се задължавам“, защото това категорично не е изискване за действителност на записа на заповед, което положение се потвърждава и от най-новата тълкувателната практика на ВКС.

Поначало тази ценна книга бива използвана в гражданския търговския оборот с обезпечителна цел и най-вече като търговско обезпечение, ако преди това са били сключени дадени сделки, от които произтича някакво задължение за издателя. За тази цел в търговската практика силно се препоръчва в самия запис на заповед изрично да бъде посочвано основанието, на което се издава, независимо от това, че законът не го изисква изрично. Основанието съвсем не трябва да се пренебрегва, защото би могло в определени хипотези да послужи за някои възражения на длъжника по записа на заповед срещу плащането. Ако не бъде посочено основанието, напр. има опасност задължението по главния договор, във връзка с чието обезпечение конкретно е издаден записът на заповед, да бъде погасено, но кредиторът в правното си качество на ремитент по записа на заповед да предяви второ искане за същото плащане, но този път на основание записа на заповед, а не на главния договор.

Формата, която следва да бъде съблюдавана с оглед валидността на записа на заповед е от първостепенно значение поради простата причина, че ако формата не е спазена – трайната българска съдебна практика приема, че документът не съставлява запис на заповед и изпълнение категорично не може да бъде търсено по предвидения в закона ред. Записът на заповед от законова гледна точка представлява ценна книга с точно определено в българското законодателство съдържание. Задължително в записа трябва да бъде включвано наименованието „Запис на заповед”, безусловен ангажимент да се заплати дадена сума, също и падеж и местоизвършване на дължимото плащане, както и лицето, в полза на което трябва да бъде заплатено, мястото и на коя дата е издаден, и разбира се подпис на издателя на записа на заповед. Тази строгост във формата обаче има и своите изключения. Ако в даден запис на заповед изобщо не е указан падеж, записът се смята от законова гледна точка за платим на предявяване. Ако пък не е указано друго, за мястото на издаване се счита за място на плащане и за местоживеене на издателя. Ако е пропуснато да бъде записано място на издаване, то съответният запис на заповед се приема, че е издаден в мястото, изписано до името на издателя. За самия запис не са необходими дубликати и затова той се изготвя само в един екземпляр.

За да бъде прието от правна гледна точка, че е налице едно конкретно и подлежащо на изпълнение вземане не е абсолютно необходимо предявяването за изпълнение на записа на заповед. Това действие е предпоставка само и единствено за поставянето на съответния длъжник в законова забава и представлява правно необходимото съдействие, дължимо от кредитора с оглед надлежно изпълнение на съответното задължение. Следва да се има предвид обаче, че непредявяването на даден запис на заповед за плащане в предвидения срок категорично води до загубване на правата по него по отношение на предвидените в закона регресно отговорни лица, а именно джирантите и техните авалисти.

Отказът на издателя на записа писмено да удостовери предявяването може да бъде установено с т . нар. протест, при който следва обезателно да се посочи точната дата на протеста, която се смята за начало на законовия срок след предявяването. Протестът пък се извършва по изрична молба на конкретния приносител на съответния запис на заповед от нотариус, който има район на действие – мястото на плащане. Нотариусът е длъжен и вписва в регистъра си съдържанието на извършения протест и снабдява с преписи всички заинтересовани лица, а на приносителя на записа дава оригинала на протеста. Срокът за предявяването на записа на заповед е едногодишен, считано от датата издаването му, като издателят има опцията да удължи или съкрати допълнително този срок.

Имайки качеството на конститутивна ценна книга, съгласно българското право записът на заповед има опция да се прехвърля, да се залага и върху него също така може да се упражнява и право на задържане.

Записът на заповед, освен всичко друго е и извънсъдебно изпълнително основание по силата на действащото българско законодателство и въз основа на него може по предвидения правен ред да бъде издаден съгласно ГПК изпълнителен лист, без за това да е необходимо да се осъжда преди това длъжника (без да се води гражданско или търговско дело по „нормалния” общ исков ред). Новият ГПК уреди едно непознато преди това правно положение, а именно, че когато длъжникът направи възражение, че не дължи сумата (особено ако е добре мотивирано и юридически издържано) – тогава изпълнението по издаден преди това изпълнителен лист се спира – временно или окончателно. При което кредиторът може да няма друг избор, освен да предяви иск по общия ред. А това навежда на необходимостта, особено когато се касае за големи суми, от консултация с опитен адвокат, която еднократна консултация може да предотврати съдебни дела, влачещи се с години, вследствие на неперфектно изготвяне на запис на заповед, в т.ч. и по образец (бланка) на запис на заповед.

Непредявеният за плащане запис на заповед е предвидено в българския закон правно основание за издаване на изпълнителен лист на кредитора. Съществуваха известни спорове относно това, дали би могло да се претендира издаването на изпълнителен лист и за лихвите по записа на заповед. Последното тълкувателно решение на ВКС обаче отхвърли тази възможност. Според него в закона ясно е посочено съдържанието на записа на заповед. Едно от изискванията е посочване на точния размер на сумата, която следва да се плати, а законът мълчи относно плащането на закъснелите лихви. Те са извън изпълнителното основание.