Време за прочитане : 2 мин.

Преглед

„Кражба“ на фирма е все още е често срещано престъпление в България, въпреки предприетите законодателни мерки. Българските власти многократно до настоящия момент са предотвратявали опити за кражби на фирми чрез документна измама, но за съжаление множество са и случаите, при които, за да се направи каквото и да било, е на практика прекалено късно. Множество са и делата в Съда в Страсбург, по които държавата е осъдена да заплати обезщетение на пострадалите собственици, защото със своите действия и бездействия държавните органи са „помогнали“ да бъде открадната фирмата.

Същност

Кражба на фирма най-често се осъществява по организиран начин от различни лица, действащи съвместно. Целта на измамата е лицата, чрез фалшифициране на документи и подписи или чрез електронно подаване на фалшиви документи с електронен подпис, да осъществят промяна в обстоятелствата, която да бъде отразена в ТРРЮЛНЦ (Търговския регистър) и да бъде сменен управителят на фирмата, с лице, което е част от или подставено на организираната престъпна група. След като бъде вписан нов управител в ТРРЮЛНЦ, това предоставя възможност на престъпниците да се разпореждат с активите на фирмата – най-често банкови сметки и недвижима собственост.

Защита след кражба

При разкриване на кражба на фирма и при положение, че все още нищо не е отчуждено (откраднато) от активите на фирмата, пострадалите лица следва незабавно да предприемат съдебни обезпечителни мерки, целящи спиране увреждането на интересите на законните собственици на търговското дружество.

Обезпечителни мерки

В случай, че собственикът на фирмата е узнал за кражбата, след като промяната в обстоятелствата е била заявена или вписвана по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, отново има редица уредени от закона средства за последваща защита. Сред най-често срещаните и ефективни съдебни обезпечителни мерки са:

• Запор върху дяловете на дружеството – когато се запорират дяловете в дружеството, вписаният в ТРРЮЛНЦ собственик на запорираните дялове не може да се разпорежда с тях и така не може да прехвърли фирмата на поставено лице
• Забрана на новите му управители да вземат управленски решения – тази мярка цели да ограничи бъдещото разпореждане с активите на дружеството, защото вписаният управител е лицето, което представлява дружеството и с действията си, независимо от това дали има решение на ОС на съдружниците, той отново може да доведе до значими загуби за действителните собственици на фирмата
• Спиране на всички бъдещи вписвания в ТРРЮЛНЦ – чрез тази мярка се „замразява“ състоянието на фирмата към момента на налагането й т.е. не може да се променя каквото и да е било по партидата на дружеството – управител, съдружници и т.н., докато не бъде вдигната тази обезпечителна мярка
• Запор върху банкови сметки, собственост на фирмата – чрез тази обезпечителна мярка се ограничава последващото присвояване на авоарите на дружеството
• Възбрана върху недвижими имоти, собственост на фирмата – веднъж наложена тази обезпечителна мярка препятства прехвърлянето на недвижими имоти на други лица, като по този начин извършителят няма да успее да придобие и след това веднага разпродаде имотите на дружеството
• Спиране на притежаваните фирмени МПС-та от движение – тази мярка има по-скоро ограничена приложимост, тъй като с нея ще се съхранят единствено моторните превозни средства, които в редки случаи са крайната цел на престъпниците

Производство

Крайната цел на тези и други подобни обезпечителни мерки е да се ограничи последващото разпиляване на притежаваните от фирмата активи, докато са висящи другите съдебни дела срещу извършителите и се чака постановяване на краен съдебен акт, с който действителният собственик на фирмата успешно да си я върне. Образува се специално охранително производство пред компетентния съд, като в самото начало съдът налага обезпечителната мярка, за да се попречи на извършителя да отчужди недвижимите имоти на фирмата.

Превенция

Препоръчителният начин за борба с гореописаните измамни схеми е превенцията – като се осъществява редовен мониторинг на ТРРЮЛНЦ, чрез предоставената възможност за известяване чрез SMS. Търговците, които ползват услугите на адвокати по търговско право или абонаментно правно обслужване, имат възможност да следят и да бъдат уведомявани незабавно, при осъществена каквато и да е промяна в обстоятелствата, касаещи дадена фирма, за която са заявили, че  желаят да получат информация.

Време за прочитане : 2 мин.

Търся добър адвокат

е популярна реплика сред имащите нужда от юридически услуги. Както при избора на всяка услуга, така и тук, за да намерите добър адвокат, първо трябва да си отговорите на няколко въпроса, за да търсите правилния адвокат:

1. В каква сфера на правото Ви е необходим адвокат – граждански, наказателен, административен или друг?
2. Къде търсите адвокат – в София, Пловдив или в друг район?
3. Има ли други допълнителни критерии, които са от значение за Вас, напр. владеене на чужд език, успешно преминати специализирани курсове и т.н.

Търся адвокат с препоръки

Знаете ли за какво точно търсите адвокат, вече ще е малко по-лесно да се ориентирате при избора му. Винаги е добре да потърсите препоръка от близки и приятели, използвали услугите на адвокат за подобен на Вашия казус. Но не бива да забравяте, че колкото и да са сходни двата казуса, за тяхното разрешаване може да са необходими различни умения, напр. едни адвокати специализират в явяването по съдебни дела, а други работят предимно с оформяне на документи и т.н.

Отзиви за адвокат

Преди да се свържете или срещнете с адвокат, към който сте се ориентирали, може да прочетете отзиви за него в интернет и социалните мрежи, за да прецените дали този адвокат има практика със случаи, близки до Вашия. На следващо място може да проверите образованието и професионалния му опит, за което може да Ви е от помощ и публичният регистър на всички адвокати в страната. В случай, че има онлайн страница съответният адвокат или адвокатската кантора, където работи, разгледайте внимателно съдържанието й. Проучете сферите на специализация на дадения адвокат, с какви проекти и казуси се е занимавал т.е. натрупаната от него практика дали е по случаи като Вашия. Понякога е от значение и местоположението на кантората, в която работи адвокатът, дали е с добра репутация и удобна локация за вас.

Контакт с адвокат

Следващата стъпка е личният контакт – разговор по телефона или най-добре лична среща в кантората. Някои адвокати практикуват първоначалната консултация да е безплатна, а други определят минимален хонорар. Обикновено не особено ангажираните адвокати предлагат безплатни срещи и консултации, но съображенията за хонорара за първоначална консултация може да са различни.

Среща с адвокат

Подгответе се за срещата, като набележите предварително въпросите си, защото така е по-вероятно да получите пълноценна първоначална информация. Споделете всичко, което Ви интересува, защото маловажните за Вас неща, може да се окажат препъникамък за успешно разрешаване на случая Ви. Задайте контролни въпроси, с които да прецените дали адвокатът срещу Вас е висококвалифициран професионалист. Компетентният адвокат ще отговаря точно и ясно на всеки въпрос.

Критерии за добър адвокат

Друг важен белег, че сте попаднали на добър адвокат е, че той ще предложи първо да изследва задълбочено Вашия казус и едва след това ще определи вероятността за благоприятен изход и ще даде конкретен отговор на Вашите въпроси, свързани със сроковете, рисковете, разходите и други по разрешаване на казуса било по съдебен или извънсъдебен ред.

Накратко водещи критерии за намиране на търсения добър адвокат за вашия случай са: предишен опит, добро впечатление при личен и непосредствен контакт, препоръки, ясни и разбираеми съвети. А преди да вземете окончателното решение, че сте намерили търсения адвокат, си задайте въпроса дали сте готов да му доверите, защото липсва ли доверие между адвокат и клиент, това неминуемо ще се отрази при разрешаване на случая.

Време за прочитане : 7 мин.

Несъстоятелност на фирма – процедура по обяваване на фалит

Откриване на производство по несъстоятелност и ефективно предявяване на вземания

Изисквания, срокове, (не)приети вземания, възръжения и искове

Искате да знаете точния хонорар за предявяване на вземанията Ви срещу длъжник в несъстоятелност? Разберете веднага като се обадите на ☎ 0888458635

Калкулатори

Същност

Несъстоятелност на фирма – процедурата по несъстоятелност (производство по обявяване в несъстоятелност на фирма – ООД, ЕООД, АД и др.) – е предмет на обширна уредба в част четвърта на българския Търговски закон (ТЗ). Процедурата по обявяване в несъстоятелност е известна още като банкрут или фалит.

Целите на производството по несъстоятелност на фирма най-общо са две – на първо място ако може дадено предприятие да бъде оздравено и да продължи работата и търговската си дейност и за в бъдеще, а ако това е невъзможно – да бъде разпределено имуществото му по един справедлив начин, така че да се удовлетворят във възможно най-пълна степен кредиторите на изпадналата в несъстоятелност фирма.

Полезни ходове

След избухналата през 2020 пандемия и влошаващата се в България и по целия свят икономическа обстановка, логично бизнесът понесе щети. Сред най-засегнатите са авио- и транспортните компании и превозвачи, хотели, ресторанти и увеселителни заведения, както и всички компании, свързани с туризъм, като туроператори и туристически агенции. В подобна неблагоприятна за бизнеса обстановка, добър адвокат по търговско право може да е от полза на своите клиенти в няколко основни насоки:

Събиране на вземания

Да съдейства на свои клиенти търговци, които имат просрочени вземания, като следи поведението на задлъжнелите им контрагенти, така че своевременно да бъдат предприемани всички необходими мерки с оглед:

1. Събиране на вземания – обезпечаване на ефективното събиране на просрочените вземания, вкл. чрез съдебни искове и изпълнително произвоство при ЧСИ
2. Предявяване на вземания – в открито производство по несъстоятелност

Спасяване на бизнес

Да съдейства за спасяването на бизнеса на своите затруднени клиенти чрез различни юридически похвати, вкл. чрез иницииране на процедури по:

1. Обявяване на форсмажор – при обективни пречки за изпълнение на задълженията, вкл. при извънредни мерки и разпореждания на държавни органи
2. Стопанска непоносимост – при крайно несправедливи договорни клаузи, които биха разорили търговеца, ако се изпълняват стриктно
3. Стабилизация на търговец  – при временни затруднения на дружество

Основания

Процедура по несъстоятелност се открива при неплатежоспособност или свръхзадълженост на търговец. Инициатор за откриване на процедурата по несъстоятелност на ЕТ, ООД, ЕООД или друг търговец може да бъде както кредитор, така и самият търговец или техен доверен адвокат по несъстоятелност, а също и Националната агенция за приходите (НАП) или ликвидатор при започнало производство по ликвидация на фирма. Не на последно място, инициатор на производство по несъстоятелност може да бъде изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, когато търговецът в продължение на поне 2 месеца не е изпълнявал задълженията си за изплащане на трудовите възнаграждения на една трета от работниците или служителите си.

Неплатежоспособност

Един търговец се счита, че е неплатежоспособен, в следните случаи:

1. Търговецът не може да плати свое изискуемо парично вземане по търговска сделка или с други думи казано, когато не може да си плати фактурата към свой клиент;
2. Търговецът не може да изпълни свои публични задължения към държавата или общината, които са свързани с търговската му дейност т.е. когато не си плаща данъците и осигуровките;
3. Търговецът не заплаща задължения по частно държавно вземане- същите са изрично изброени в ЗНАП и сред тях са финансови средства от ЕС;
4. Търговецът не е заплащал трудовите възнаграждения на 1/3 от служителите си в продължение на два месеца
   
   В допълнение към тези случаи, законодателят е уредил и няколко хипотези, при които се предполага (презюмира), че търговецът е неплатежоспособен:
5. При спиране на плащанията към кредиторите, било то напълно или частично;
6. При образувано изпълнително дело, по което в рамките на 6 месеца от поканата или съобщението за доброволно плащане търговецът не е извършил плащане към кредитора, а същият е подал молба за образуване на производство по несъстоятелност.

Законодателят е въвел и още една презумпция, според която, ако търговецът не е заявил за обявяване в търговския регистър ГФО за последните три години, то се предполага, че този търговец не е в състояние да изпълни някое от своите задължение по т.1-4.

След последните изменение в ТЗ от 2023г. неплатежоспособен може да бъде и предприемач, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до сделка, свързана с упражняваната от него стопанска дейност, занаят или свободна професия.

Свръхзадълженост

От своя страна свръхзадължеността е състояние, при което ООД, АД или КДА не може да покрива с имуществото си задълженията си спрямо всички кредитори. Докато при неплатежоспособността, като основание, е достатъчно тя да е валидна към един от кредиторите, които са подали молба за откриване на производство по несъстоятелност.

Важно е да се обърне внимание, че съгласно съдебната практика напълно е възможно един търговец да е неплатежоспособен, без да е свръхзадължен и обратното. Следователно, става въпрос за две самостоятелни основания, които могат да съществуват отделно едно от друго и не се намират непременно във връзка на обусловеност.

Откриване

От кого?

Като при всяко съдебно производство и тук е необходимо да се подаде молба до съда, като законът е изброил кои лица могат да я подадат. Това са:

• Длъжникът;
• Ликвидатор на длъжника;
• Кредитор на длъжника по търговска сделка;
• Националната агенция за приходите;
• Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда“.

Решение

В решението, с което съдът открива производството по несъстоятелност, задължително се:

1. Обявява неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, и се определя началната й дата;
2. Открива производството по несъстоятелност;
3. Назначава временен синдик;
4. Допуска обезпечение чрез налагане на запор, възбрана или други обезпечителни мерки;
5. Указва сроковете за предявяване на вземанията.

Производство по несъстоятелност – неговото откриване и провеждане – само по себе си не означава, че задължително трябва да се стигне до обявяване в несъстоятелност на фирма и заличаването й в Търговския регистър. Не само, че може предприятието да бъде оздравено, но може още в най-ранните етапи на производството по несъстоятелност съдът да не уважи молбата за провеждането му, защото намери, че не са налице предпоставките за това – или най-просто казано, защото съответната фирма има ресурс да продължава да работи и да покрива задълженията си.

Вписване

Молбата за откриване на производството за несъстоятелност, както и всички важни актове на съда и синдика в цялото производство, задължително се обявяват и вписват в ТРРЮЛНЦ по партидата на търговеца, за когото се инициира производството по несъстоятелност. Така се гарантира публичност до всички трети заинтересовани лица, каквито са всички кредитори на длъжника, които може да не знаят какво се случва.

Обезпечителни мерки

Възможно е още преди да съдът да реши дали допуска или не откриване на производство по несъстоятелност да наложи предварителни обезпечителни мерки срещу длъжника, с цел да се запази имуществото му или каквото е останало от него. Такива предварителни обезпечителни мерки са:

• Назначаване на временен синдик, който да дава предварително съгласието за сключване на нови сделки от длъжника
• Налагане на запор, възбрана или друга обезпечителна мярка;
• Спиране на изпълнителните дела срещу имуществото на длъжника, с изключение на изпълнителните дела, образувани по ДОПК;
• Обезпечаване на наличното имущество на длъжника;
• Запечатване на помещения, оборудване, превозни средства и други, в които се съхраняват вещи на длъжника.

Новото с измененията от 2023г. е, че налагането на предварителни обезпечителни мерки може да се поиска и от длъжника.

Предявяване на вземания

Срок

Важна е датата, на която е вписано в ТРРЮЛНЦ решението за откриване на производството по несъстоятелност, тъй като от този момент тече срокът за всички кредитори да предявят своите вземания. Този срок е един месец, като в случай че бъде пропуснат законодателят допуска да бъдат предявени вземания най-късно до два месеца след изтичането на първоначалния едномесечен срок. Изпуснат ли се тези три месеца, кредиторът не може да участва в производството по несъстоятелност и реално изпуска възможността някога да получи обратно вземането си.

Списъци с вземания

След предявяване на вземанията се изготвят от синдика списъците с приетите, вкл. служебно приетите и неприетите вземания, които задължително се обявяват в ТРРЮЛНЦ. Синдикът вписва служебно в списъка на предявените вземания вземанията на работник или служител, произтичащи от трудово или прекратено трудово правоотношение с длъжника (възнаграждения, обезщетения и др.), както и установените с влязъл в сила акт публични вземания (за осигуровки, данъци и др.).

Възражения

В случай, че някой кредитор е останал недоволен от списъците на синдика, той има възможност в 7-дневен срок от обявяване на списъците, да направи писмено възражение пред съда с копие до синдика срещу прието или неприето от синдика вземане. Предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията на вземането.

Съответно съдът одобрява списъците, ако няма възражения срещу тях или в случай на възражение, го разглежда в открито заседание. Съдът може да намери възражението за основателно и да направи съответната промяна в списъците с вземанията или да остави без уважение възражението, като и в двата случая актът на съда не подлежи на обжалване.

Искове

Както длъжникът, така и кредиторът имат възможност да търсят защита срещу този краен акт на съда, чрез предявяване на установителни искове. Характерните за производството по несъстоятелност кратки срокове се срещат и тук, като страната има 14-дневен срок за предявяване на иска си, който срок тече от  датата на обявяване в ТРРЮЛНЦ на определението на съда.

В това производство, което се гледа от друг съдебен състав, предмет на иска може да бъде и само обезпечението или привилегията на вземането и решението подлежи на въззивно и касационно обжалване. По правило производствата по тези установителни искове приключват след производството по несъстоятелност. Затова в плана за оздравяване, съответно при разпределяне на осребреното имущество на длъжника, задължително се заделят резерви.

Събрание на кредиторите

След отпадането на първото събрание на кредиторите с измененията на ТЗ от 2023, остана възможността събрание на кредиторите да се свика при постъпило искане от: длъжника; синдика; комитета на кредиторите; кредитори, притежаващи 1/5 от размера на приетите вземания; незабавно след одобряване на списъка на приетите вземания от съда.

Когато се свиква събрание на кредиторите, след одобряване на списъците с приетите вземания от съда, дневният ред е строго определен до:

1. Определяне начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.

По отношение на следващите общи събрания на кредиторите, които ще се проведат, законодателят е отредил и други правомощия:

1. Да изслуша доклада на синдика за дейността му, съответно, ако е бил назначен комитет на кредиторите, да изслуша и неговия доклад;
2. Да избира синдик;
3. Да взема решение за освобождаването на синдика и замяната му;
4. Да определя размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и размера на окончателното възнаграждение;
5. Да избира комитет на кредиторите, ако такъв не е избран, или извършва промяна в състава му;
6. Да предлага на съда размера на издръжката на длъжника и на неговото семейство;
7. Да определя начина на осребряване на имуществото на длъжника – като цяло, на обособени части или на отделни имуществени права, метода и условията на оценка на имуществото, избора на оценители и определянето на възнаграждението им.

Възможни злоупотреби

Неоснователно откриване

В тази връзка се случва да се правят опити за умишлено откриване на процедура по несъстоятелност от самия търговец, въпреки че не са налице основания за това – като най-често това се прави, за да „поеме глътка въздух“ предвид факта, че действията (вкл. на съдебен изпълнител – ЧСИ или ДСИ) на всички индивидуални кредитори (вкл. и по изпълнителни дела) се спират с откриването на производството по несъстоятелност и не могат да продължат, дори да са в напреднал стадий. Упълномощен да събира дълговете на търговеца вече е само синдикът.

Кратки срокове

На другия полюс са търговци, които „тихомълком“ се опитват да открият, проведат и приключат процедура по несъстоятелност по възможно най-бързия начин. Причината за това се корени в изключително кратките срокове, в които кредитори могат да предявят вземанията си срещу изпадналия в несъстоятелност търговец – обикновено до 1 месец.

Тези срокове са фатални, защото при пропускането им кредиторът, дори да има издаден изпълнителен лист, окончателно губи възможността да участва при осребряването и разпределението на имуществото на търговското дружество и единствената му надежда остава оздравяването на предприятието на търговеца (т.е. да не се стигне до обявяване на несъстоятелност и респективно заличаване на търговеца).

Поради това е много важно всеки добросъвестен търговец да следи внимателно поведението и действията на бизнес контрагентите си и най-вече на тези от тях, които имат финансови затруднения, за да предотврати навреме тежки и нежелани последици, независимо, че за тях няма никаква вина.

Ред на кредиторите

Възможна злоупотреба в рамките на производството по несъстоятелност е да се правят опити за промяна на реда на кредиторите – най-общо казано йерархична структура, при която всеки ред кредитори се удовлетворява съразмерно, а всеки следващ ред – само при пълното удовлетворяване на предния ред. При това законово положение много често кредиторите от първите редове се удовлетворяват – пълно или частично – докато тези от последните редове не получават нищо или почти нищо.

Напълно възможно при това положение е да бъдат правени опити напр. необезпечен кредитор да бъде със сложни похвати превърнат в обезпечен кредитор с единствената цел да бъде издигнат по-нагоре в йерархията на чакащите за разпределение на осребрено имущество кредитори. Ако не бъдат предотвратени тези опити още в зародиш, другата най-честа опция е ангажиране на опитни адвокати по несъстоятелност и водене на специфични съдебни дела и предявяване на искове с цел разкриване на евентуални злоупотреби и предотвратяването на нежелани последици.

Приключване

Обявяване в несъстоятелност следва ако не бъде оздравено предприятието на търговеца – и в такава хипотеза в повечето случаи имуществото на търговеца (ако има такова, което подлежи на осребряване) се разпределя окончателно между кредиторите и дружеството се заличава в Търговския регистър.

Това заличаване обаче не е напълно окончателно – защото ако след него бъдат открити активи, които не са били известни на съда по несъстоятелността (например активи в София, които са останали незабелязани за кредиторите и съда в Пловдив) – то производството по несъстоятелност може да бъде възобновено.

Последни промени

Последните съществени промени в ТЗ от 2023 въведоха някои основни изменения в производството по несъстоятелност:

1. Отпадна провеждането на първо събрание на кредиторите;
2. Въведена е фигурата на предприемача – всяко физическо лице, упражняващо стопанска дейност, занаят или свободна професия, доколкото неговото предприятие по предмет и обем не изисква воденето на делата по търговски начин.
3. С изтичане на 5-годишен срок от прекратяване на дружеството поради несъстоятелност, отпадна ограничението, предвидено за управителите, членовете на управителен или контролен орган на дружество, прекратено поради несъстоятелност през последните две години, предхождащи датата на решението за обявяване на несъстоятелността, ако са останали неудовлетворени кредитори. Отпадането на ограниченията се декларира изрично, с посочване на конкретните обстоятелства.

Адвокат?

Всички вземания на кредитор, който има непогасени вземания от търговец в открито производство по несъстоятелност, могат да бъдат предявени или лично от търговеца, или от упълномощено от него лице, напр. адвокат.

Последното е препоръчителна опция, защото, ако е налице предявяване на вземания, което не е правилно формулирано юридически издържано, те просто няма да бъдат приети от синдика, което означава, че дължимите суми няма да могат да бъдат повече претендирани и ще бъдат безвъзвратно загубени, дори да са били дължими и дори това да е било установено със съдебно решение.

Време за прочитане : 3 мин.

Недействителни сделки

Съдебната практика е богата на спорове за имоти – между съседи; между съсобственици; между съпрузи; между наследници. В повечето случаи спорът е породен от факта, че една от страните е решила да засегне правата на другата като се е разпореди с общия имот. Попаднал в една такава ситуация, ощетеният се опитва да защити интересите си като се домогне до недействителност на извършената сделка с недвижимия имот. Каква е практичната страна на този въпрос и как това ще доведе до по-справедлив резултат за ощетената страна?

Дарение при съсобственост

Често срещан в практиката е договорът за дарение на идеални части от съсобствен имот на трето за съсобствеността лице, който е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик. Опитите на съсобствениците да заобиколят задължението си при покупко-продажба на идеални части от съсобствен имот, а именно първо да предложат на другите съсобственици да купят частта им при същите условия, при които ще я предложат и на трето за съсобствеността лице, са довели до богата съдебна практика, която е получила завършек в тълкувателно решение на ВКС.

В мотивите му върховните съдии обсъждат, че заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението.

Делба на имот – СИО

Друга често срещана в живота ситуация е, когато се извършва доброволна подялба на съсобствен имот и идеална част от него се притежава в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). При влошени отношения между съпрузите, един от тях може да се опита да увреди другия като не го информира за доброволната делба и съответно той/тя не вземе участие в нея. Делбеният имот ако бъде поставен в дял на някой от другите съсобственици,  а не в дял на участвалия съпруг/а, неучаствалият съпруг/а има право на конститутивен иск, след чието уважаване от съда, делбата ще трябва да се извърши отново.

Наследствен имот

По отношение на наследствените спорове съдебната практика е богата на примери за недействителност на договори за дарение, договори за издръжка и гледане, завещания, упълномощителни сделки с цел разпореждане с недвижимо имущество и т.н. Когато се отнася до недвижимо имущество, всяко разпореждане с него се вписва в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Имотният регистър е публичен и всеки може да направи справка, за да провери дали наследодателят му не се е разпоредил с имуществото си приживе.

Запазена част

В хипотезата на извършени дарения или завещания, Законът за наследството защитава децата (вкл. внуци и правнуци), родителите и съпругата на наследодателя чрез института на запазената част и възможността тя да бъде възстановена. Примерно възниква спор между децата на наследодателя и негов внук, който е получил завещание и дарение от наследодателя. Наследниците по закон (в случая децата) в такава ситуация трябва да приемат наследството по опис, за да бъде уважен искът им за възстановяване на запазените им части. Реален казус, в който приживе наследодателят прави завещания в полза на внука за всичкото си движимо и недвижимо имущество, както и му дарява ½ идеална част от имот. Но наследниците по закон не са приели по опис наследството и съдът е отхвърлил исковете им.

Издръжка и гледане

Възможно е едно лице в края на своя живот да реши да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на съсед, приятел или друго трето лице в знак на благодарност. Съответно, в една такава хипотеза наследниците му може ли да търсят обявяване на недействителност на отчуждителната сделка? Краткият отговор е: зависи.

Например, ако прехвърлителят по договора е починал скоро, след сключване на сделката, всички негови наследници имат право да искат обявяването му за нищожен. Едно от основанията е, че не е налице еквивалентност между двете престации – реално издръжка и грижи не са полагани за кой знае какъв период, а гледачът получава цял имот. Друга възможна хипотеза е, ако към момента на сключване на договора за издръжка гледане, прехвърлителят е бил в много тежко здравословно или психическото състояние, тогава наследниците му могат успешно да заведат иск за разваляне на договора за издръжка и гледане като твърдят, че за известен период от време приобретателите по договора не са давали нужните грижи и не са гледали наследодателя им.

Недействително пълномощно

А кога едно пълномощно е недействително и наследниците на пълномощника могат ли да търсят правата си? В случая, защитата е по съдебен ред с иск за установяване недействителността на извършената сделка, сключена от пълномощника. Най-често това са хипотезите, в които упълномощеното лице е действало без представителна власт, тъй като например е допусната грешка и при съставяне на пълномощното не фигурира изричен текст, че представителят може да договаря сам съм себе си.

Примерно вашият наследодател е дал пълномощно на друго лице да се разпореди с негов имот, но никъде не е посочено в текста на пълномощното, че представителят може да се договоря сам със себе си. Това лице, дни преди смъртта на наследодателя ви, решава да прехвърли имота на себе си. След смъртта на наследодателя ви, вие научавате за тази сделка и ще може да търсите правата си, като искате от съда обявяване недействителност на сделката, сключена от пълномощника, тъй като в пълномощното липсва съгласие за договаряне сам със себе си.

Време за прочитане : 3 мин.

Разлики

Ревандикационният иск по чл.108 от Закона за собствеността е едно от правните средства за защита на правото на собственост. Собственикът има право да иска връщането на своята вещ, вкл. недвижим имот, от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. В съдебната практика искът за собственост по чл. 108 ЗС (ревандикационният иск) се определя като иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик.

От друга страна негаторният иск по чл.109 от ЗС също предоставя защита на правото на собственост. Тази защита може да бъде упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва от създадено противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване на вещта (недвижимия имот) според неговото предназначение. Разликата между двата иска е, че в първия случай някой владее или държи Вашата собственост без да има основание за това, а във втория случай само Ви пречат спокойно да си упражнявате правото на собственост без да държат или владеят собствеността Ви.

Необходимостта от търсене на защита на правото на собственост може да е породена от факта, че някой незаконно е отнел/завзел собствеността Ви. Примерно дали сте на приятел за една седмица да ползва автомобила Ви, а след това отказва да го върне или сте съсобственик на недвижим имот, в който другите съсобственици ви ограничават достъпа или бивш наемател не желае да напусне имота и т.н.

Ревандикационен иск

Редът за защита е да заведете иск срещу нарушителя. В зависимост от вида нарушение, законът предоставя различни начини за защита на правото Ви на собственост. В случай, че нямате достъп (или е ограничен) до собствеността си, следва да използвате защитата на ревандикационния иск. При уважаването на иска по чл.108 ЗС съдът ще установи, че Вие сте собственик и нарушителят ще бъде осъден да ви върне собствеността.

Доказване

За успешното провеждане на защитата ви е необходимо да докажете едновременно наличието на следните предпоставки:

• Вие сте собственик на спорния предмет – това се доказва с документи за собственост и/или свидетели
• Вашата собственост се намира във владение или държане на друго лице – това се доказва със свидетели
• Това друго лице владее или държи имота без да има законно основание – тук нарушителят е този, който трябва да докаже, че има правно основание да владее/държи спорния предмет

Давност

Законът дава право на собственика да търси защита по реда на чл.108 от ЗС безсрочно т.е. искът не се погасява по давност. Включително към защита от установяване на нарушението и осъждане на нарушителя да върне вещта, е допустимо да се заведе иск и за обезщетение от причинените вреди, плащане на равностойността, ако вещта е погинала и т.н.

Право на ползване

Интересен казус от по-новата съдебна практика е предоставеното право на иск по чл.108 от ЗС за защита дори на собственика, който е преотстъпил правото на ползване на собствеността на друго лице. Баба и дядо са  продали на внука си апартамент, като са си запазили пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху същия. Съдът е постановил, че собственикът е длъжен да търпи в имота си само носителя на вещното право на ползване и лицата, които той е допуснал в имота, но не и други трети лица, които нямат правно основание да се намират в този имот. В случая било налице бездействие от страна на бабата и дядото, които били допуснали трето лице неправомерно да владее имота. Съответно лицето, притежаващо „голата“ собственост –  внукът може да се защити с иск по чл.108 от ЗС.

Негаторен иск

Когато с нарушението само се пречи на собственика да упражнява своето право, примерно използване на чуждия имот за складиране на вещи; постройка на границата на имотите, която ви пречи; невъзможност да използвате общите части и др., редът за защита е чрез негаторния иск по чл.109 ЗС.

Доказване

За успешното провеждане на защитата на правото Ви на собственост е необходимо да докажете едновременно наличието на следните предпоставки:

• Вие сте собственик на спорния предмет – това се доказва с документи за собственост и/или свидетели
• По какъв начин Вашето право на собственост е нарушено пряко или косвено от действията/бездействията на трето лице – това се доказва със свидетели и експертиза

Законна дейност

Според съдебната практика тази защита на правото на собственост може да се търси и в случаите, когато се извършва законно регламентирана дейност, но по начин, чрез който се създават пречки на собственик на съседен имот да упражнява спокойно правото си на собственост.  При уважаването на иск по чл.109 от ЗС съдът ще установи наличието на нарушението и ще осъди нарушителя да преустанови нарушението. Отново е безсрочна защитата и имате право да търсите допълнително и обезщетение за причинените вреди.

Ремонт/преустройство

В най-новата практика на ВКС е бил поставен за разглеждане казус между съсобственици, при който вследствие на ремонт/преустройство на гараж е било нарушено правото на собственост. Съсобствениците притежават по един етаж от къща и общи приземни части. Нарушението се е състояло в разрушаване на топлоизолация и мазилка, създаване на предпоставки за лесно проникване в имота, увеличаване на влагата в имота и ограничаване възможността за проветряване на избата. Ремонтът на гаража бил наложителен, тъй като бил опасен за ползване. Съответно при ремонта били спазени всички архитектурни и строителни изисквания на закона.

Съдът постановява, че собственикът, респ. лицето, на което едно помещение в съсобствена сграда е разпределено за ползване, има правото да ползва това помещение във вида му към момента на построяването на сградата, имайки при това и правомощието да го подобрява според личните си нужди, доколкото подобно преустройство не би противоречало на действащото обективно материално право. Въз основа на свидетелските показания съдът приема, че като последица от зазиждането на прозореца на избата същата не може да бъде използвана пълноценно по начина, по който е била използвана преди извършването на ремонта на гаража, като зазиждането е създало за собственика й неудобства във връзка с това ползване.

Определяне на граница

По отношение на междусъседските спорове за завладяване на част от чуждия имот чрез изместване на оградата; грешки в кадастралните карти при изменение и др., редът за защита на правата на  собственика е по реда на чл.109а ЗС – искът за определяне на граници между имотите или с иск за непълноти и грешки в кадастралния план по ЗКИР.

Време за прочитане : 3 мин.

Практически проблеми

Делба на наследство започва да вълнува много хора, които някой ден придобиват качеството наследник. В един момент на всеки наследник му се налага да си зададе поредица от въпроси – какво се случва сега, след като почина мой роднина? Как мога да се защитя и предпазя от другите наследници, за да не бъда ощетен? Отговорите на тези и подобни въпроси са разгледани в статията по-долу.

Възможни спорове

Българското законодателство предвижда възможността един имот да бъде съсобствен между много лица, а по пътя на наследяването броя на притежателите на идеални част в имота расте. Колкото повече са притежателите на права, толкова повече са и възможностите за спорове между тях. Възниква въпросът как всеки от наследниците да защити своите права и интереси, без някой от тях да получи повече. В практиката са често срещани следните хипотези:

• Преди смъртта на наследодателя само едни от наследниците се е грижил за него и за собствеността му, затова приживе наследодателят прехвърля всичко на него;
• Преди смъртта на наследодателя само едни от наследниците се е грижил за него и за собствеността му, съответно остава да живее в имота му и след неговата смърт;
• Преди смъртта на наследодателя никой от наследниците не се интересува от имуществото, но след смъртта на наследодателя само част от наследниците започват да използват наследственото имуществото като изцяло свое;

Всяка от посочените по-горе хипотези има своите особености и при всяка от тях законът е предоставил на наследниците средства за защита на своите интереси.

Запазена част

Така ако приживе наследодателят реши със завещателни разпореждания или чрез дарение да се разпореди с цялото си имущество, важи правилото на наследственото ни законодателство за т.нар. запазена част. Запазената част е дробно число от цялото наследство, с което наследодателят не може да се разпорежда. В случай, че го направи, наследникът може по съдебен ред да търси възстановяване на своята запазена част.

Възможността да се оспори по съдебен ред накърнената запазена част и да се иска нейното възстановяване се погасява с изтичане на 5 годишен давностен срок. С право на запазена част разполагат само най-близките наследници – деца (внуци), включително осиновените, родители и съпруг/а на наследодателя. Има едно изключение, когато наследодателят е дарил/завещал на лице, което не е наследник по закон (примерно на съседа). В този случай наследникът с накърнената запазена част, трябва да е приел наследството по опис.

Частта, която се намира извън запазената част, се нарича разполагаема част от имуществото. С нея наследодателят има право да се разпорежда както намери за добре, вкл. по безвъзмезден начин.

Наследствена маса

Когато се разглеждат въпросите за размерите на разполагаемата част, запазената част, нейното накърняване и възстановяване, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството с помощта на наследниците приживе на наследодателя. След това към тази маса се прибавят даренията. Изключени са обичайните дарения според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите. Едва от така получилата се наследствена маса се определят дробните части от съда съобразно Закона за наследството.

Привидна сделка

Ако наследодателят се е разпоредил чрез друг вид сделка – продажба, замяна и т.н., няма как да е накърнена запазената част на наследниците. Това е така, защото това са възмездни сделки бъдещата наследствена маса реално не е нарушена. На мястото на имота се е повил друг имот или пари. Възможно е обаче сделката само привидно да е сключена като такава, а всъщност да е било направено дарение или сумата да е далече от реалната стойност на имота. В тази ситуация наследниците ще трябва по съдебен ред да докажат наличието на симулация т.е. че реално по сделката е било целено друго.

Придобиване по давност

Какво се случва, ако един от наследниците е живял заедно с наследодателя и продължи и след смъртта му да живее в единствения наследствен имот? Владеещият имота може да се опита да докаже, че го е придобил по давност. Най-бързо и лесно може да си извади констативен нотариален акт. Останалите наследници могат да оспорят този нотариален акт по съдебен ред и да искат неговата отмяна или изменение. Тогава владеещият наследник ще трябва по съдебен ред да докаже, че притежава целия имот на основание давност, продължила повече от 10г.

Съдебната практика е категорична, че при придобиване по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Съответно вписването на констативен нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот няма такова действие. Много трудно и много рядко се доказва успешно, че един от наследниците е придобил по давност целия имот за себе си. В случая се касае за хипотези, в които наследникът явно (т.е. със знанието на другите) е ограничил достъпа на другите наследници до имота, като е поставил масивна ограда и го е заключил или е извършил явно и против тяхната воля основни промени в имота, с които го е изменил изцяло.

Издръжка и гледане

При тази втора хипотеза е възможно и наследодателят в края на своя живот да реши да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на гледащия го наследник в знак на благодарност. Този договор не е сред предвидените в закона разпореждания, с които  могат да се накърни запазена част от наследството. Все пак останалите наследници имат възможност по съдебен ред да се опитат да развалят договора, поради неизпълнение или да искат обявяването му за нищожен, било поради заобикаляне на закона, било поради симулативност на сделката, с която всъщност се прикрива извършено дарение. Търсещият запазената си част наследник ще трябва да докаже, че гледането и издържането реално не са се осъществили.

Опции за защита

Третата хипотеза е сходна на предходната, с тази разлика, че някой от наследниците проявява интерес към наследственото имущество след смъртта на наследодателя. До този момент никой не се е опитвал да си осигури едно бъдещо завладяване на имота. Пред наследника с накърнени права и интереси стоят следните възможности:

• да се опита доброволно да се подели с наследниците;
• да иска по съдебен ред делба на имота;
• да търси парично обезщетение, затова, че не е могъл да използва своята част от сънаследствения имот за определен период от време, без да се дели имотът.

Лишаване от наследство

Не е изключена и хипотезата, в която наследодателят е дълбоко разочарован от своите наследници и иска да ги лиши от наследството като се разпореди изцяло с него приживе. Ако той разпродаде всичкото си имущество и хипотетично изпие, проиграе парите или пък отиде на луксозна екскурзия, тогава наследниците няма как да търсят връщане на имуществото в наследствената маса и възстановяване на запазена част.

Публична продан

Възможно усложнение при делбата на наследство между множество наследници е когато имотът е само един и не може да бъде реално поделен между тях или да бъде поставен в един от дяловете. Тогава се налага имотът да бъде изнесен на публична продан. Това е продължителна процедура и крайният резултат никога не е по-добър за наследниците.

Време за прочитане : 2 мин.

Симулативният съдебен процес на пръв поглед изглежда като напълно обикновено съдебно дело, но на практика преследва скрита цел, а именно да бъде постегнат такъв краен резултат, облечен в напълно законно съдебно решение, което обаче да уврежда интереса на кредитор на някоя от страните по съдебния процес.

В практиката на ВКС се приема, че чрез иска по чл. 135 от ЗЗД (Павлов иск) е допустимо да се атакува съдебно решение постановено между длъжника и трети лица, което уврежда интересите на кредитора и като такова се явява решение по симулативен граждански процес, който да осуети вземането на кредитора.  Едни от най-честите подобни казуси касаят симулативен процес за разваляне на дарение, с който процес се уврежда кредиторът на длъжника.

Съдебната практика познава решение, в което макар да се отхвърля претенцията на ищеца, поради липса на пряко засягане на правната сфера на ищцовото дружество от постановеното съдебно решение по симулативен процес, в мотивите си съдът цитира относима практика на ВКС по въпроса за симулативно водения процес. „Съгласно разясненията, дадени с определение № 5/02.01.2019 г. по ч. т. д. № 2893/2018 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, правен интерес установяване на симулативен съдебен процес има само трето за страните по този процес лице, което се стреми да ревизира правните последици на постановения по такъв симулативен процес съдебен акт, доколкото същите са му противопоставими. Симулативност на съделбния може да се атакува само в отделно, спрямо симулативния процес, производство, тъй като тя предпоставя целена от всяка от насрещните страни в същия симулативност, с цел възползване всяка от тях от постановимия в симулативния процес съдебен акт. Интересът на третото лице е предпоставен от съществуването на крайния съдебен акт, не и от висящия симулативен процес.“.

Друго решение пък съдържа в мотивите си подробно изложение за симулативно водения процес и как може да се увреди кредиторът с поредица от сделки и действия. Решението е по иск за делба, в който се навеждат възражения за водени симулативни процеси на по-ранен етап от съдружниците (или най-малкото собственика и предходните му съдружници), които са направили опит със симулативен процес да върнат в собствения си патримониум имуществото на задлъжнялото дружество.

Предстои на следващо място върховните съдии да постановят едно ново решение във връзка с допуснатите до касация следни правни въпроси: длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства по делото, относими към правния спор, и то съвкупно; трябва ли насрещните страни в съдебен процес, за който се твърди, че е симулативен, да са се възползвали от постигнатия симулиран резултат. По него се разглежда симулативен процес по обявяване на предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот за окончателен. „Накратко, като анализират цялостното поведение на ответниците по делото и се позовава на несъществуването на заемно правоотношение и отсъствието на валидно задължение за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот от З. в полза на К., ищците се домогват да докажат, че тримата, в качеството си на страни по гражданското дело са изтъкнали съзнателно привидна фактическа обстановка, която е довела съда до изводи, които не съответстват на действителното правно положение. Така се е стигнало до уважаване иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД и до прехвърляне на собствеността върху имота в патримониума на ответника К.. По този начин се увреждат интересите на ищците Д. -кредитори на Т. З., които от своя страна не могат насочат изпълнението върху същия този имот и да получат удовлетворение на вземанията си, въпреки че вече са провели успешно иска по чл. 135 ЗЗД за относителната недействителност на дарствена сделка в полза на трети лица. От там произтича и правния им интерес да установят симулативността на процеса и да поискат обявяване нищожност на постановеното в него решение.“

В сферата на необходимото другарство е постановено друго решение, в което съдът приема, че „Признанието на един от необходимите другари, че актът е симулативен, прави вероятно твърдението на противната страна, че съгласието е привидно, поради което са допустими свидетелски показания за установяване привидността спрямо останалите другари.“.

И най-сетне едно определение на ВКС съдържа ценните съждения на съда в мотивите във връзка с евикцията, която е свързана с поставените до тук теми. „Без значение е евентуалната недопустимост, вкл. симулативност, на процеса по отрицателния установителен иск за собственост, щом решението е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо за страните по него, една от които е третото лице с установени права върху процесния имот и то спрямо настоящия ищец – евинциран купувач. Евикцията, дори да е реализирана по недопустим процес, е новонастъпил юридически факт след влизане в сила на решението по гражданското дело, и като заявено основание на настоящите искове обуславя различни основание и петитум на исковете, изключвайки основателността на отвод за пресъдено нещо.“.

Време за прочитане : 3 мин.

Покупка с кредит

Покупка на недвижим имот с ипотечен кредит, т.е. със средства от банка, е една популярна през последните години опция. Най-често срещаната хипотеза е купувачът да осъществи контакт с брокер на недвижими имоти, който да му предложи стоп-капаро или бланкетен предварителен договор за покупко-продажба и с този договор купувачът да се опита да осигури средства от избрана от него банка.

Подготовка

Добра идея е още на етап преддоговорни отношения с брокера (т.е. още докато си набелязвате кой имот ще купите), да потърсите услугите и на адвокат, който напълно да защити Вашия интерес и в частност да се заеме с множеството времеемки формалности. Все пак целта на брокера е да получи своя комисион и той съвсем не е длъжен да следи за Вашия интерес. Банката, която ще отпуска кредита, пък има интерес да проучи имота подробно, но нямате гаранцията, че ще го направи. Не е изключено банката да поиска от Вас и допълнително обезпечение (солидарен длъжник/поръчител), за да е по-защитена, че ще си възстанови сумата по бъдещия ипотечен кредит.

Адв. съдействие

И така разумен ход от страна на купувача на ипотекиран имот е да ангажира адвокат, който:

• Да води преговорите с брокера, продавача и банката;
• Да проучи обстойно продавача – единствен собственик на имота ли е, както и има ли обстоятелства, които биха засегнали правата на купувача;
• Да проучи обстойно имота – има ли вещни или облигационни тежести върху имота или други актове, които биха засегнали правата на купувача;
• Да проучи задълбочено и ревизира всички документи, представени от брокера, продавача и банката;
• Да ви информира за евентуални скрити рискове и как те могат да бъдат преодолени, вкл. а съдейства за тяхното минимизиране;
• Да води комуникацията с нотариуса;
• Да гарантира вашия интерес.

Писмо-ангажимент

И тъй като „Времето е пари“, удачно е на етап разглеждане на офертите за недвижим имот, паралелно да разгледате и офертите за ипотечен кредит, защото бъдещото финансиране зависи не само от параметрите на имота, но и от състоянието на кредитоискателя. Поискайте писмено одобрение от банката, евентуално и писмо-ангажимент от банката, за да сте спокойни, че ще получите кредит.

Оценка и предв. договор

Следваща стъпка е да се изготви пазарна оценка на набелязания за купуване имот, която е необходима на банката при определяне на размера на отпускания ипотечен кредит. Ако до този момент, не е сключен предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот с ипотека, вече е време да бъде сключен и такъв. Макар да не е задължителна стъпка, той е гаранция за всяка една от страните, че ще се сключи окончателен договор при условията, описани в предварителния договор.

Договор и нот. акт

Финалният етап е сключването на договора за кредит и прехвърляне на ипотекирания имот по нотариален ред. Ако сте решили, че имате нужда само от средства за закупуване на имота, а допълнителните разходи по ремонта му ще поемете с лични средства, ипотеката е законна. В случай, че част от отпускания кредит е и за ремонт/обзавеждане или пък отпусканият кредит като размер надхвърля продажната цена в нотариалния акт, ипотеката е договорна. Между законната и договорната ипотека има и разлика в таксите за учредяването им.

Рискове

При покупката на имот с парични средства от ипотечен кредит, възможните рискове за купувача са:

• Да не получи желания размер на кредита и да изпадне в ситуация, в която не му достигат средства за покупка на избрания имот;
• Банката да се забави с отпускането на кредита и купувачът да се окаже в ролята на неизправна страна спрямо продавача по предварителния договор;
• Купувачът да изгуби платеното стоп-капаро и възможността да закупи желания имот, поради забава/отказ на банката да отпусне желания размер на кредита.

Покупка на ипотекиран имот

Сравнително популярна е и покупката на ипотекиран имот, т.е. недвижим имот, върху който вече има учредена ипотека. В този случай трябва да проучите в детайли договорените параметри на кредита за ипотека и да решите как ще извършите покупката – чрез погасяване на кредита и заличаване на ипотеката, или чрез поемане на задължението по изплащане на кредита.

Плюсове

Плюсовете на такава покупка са:

1. Гаранция, че от документална гледна точка всичко е изрядно, тъй като в подготовката по изповядване на сделката участва и банката, която има интерес да й се погаси кредитът;
2. Обичайно цената на такъв вид имоти е по-изгодна, защото продавачът е с влошени финансови възможности и бърза да покрие задължението си към банката.

Минуси

Съществен минус при такава покупка е възможността имотът да бъде изнесен на публична продан и купувачът да бъде отстранен, защото покупко-продажбата на ипотекиран имот е действителна, но ипотеката следва имота.  С други думи казано, Вие ще станете собственик на имота, но и ипотеката ще си остане, като банката ще може да насочи публична продан върху имота, в случай на неплащане на задълженията по ипотечния кредит от страна на продавача на имота (стария собственик).

Подготовка

Както при всяка сделка и покупката на ипотекиран имот крие своите рискове, които могат да бъдат избегнати при внимателна подготовка. На първо място, за да сте сигурни какъв е реалният размер на задължението по ипотечния кредит (заедно с включени лихви и просрочия) е най-добре да се обърнете към банката за информация, чрез съдействието на продавача. Ако сте решили да закупите ипотекирания имот със собствени средства, трябва да се уверите, че сумите ще постъпят по сметката на кредита и ще бъдат използвани за погасяването му. Съответно договорете писмено с банката, че тя се задължава да извърши всички необходими действия по сваляне на ипотеката в най-кратки срокове след погасяване на кредита. Ако сте сключили предварителен договор за покупката на ипотекирания имот, е най-добре в него да уговорите подробно всички параметри по плащането и вдигането на ипотеката.

Адв. съдействие

И тук е разумно от страна на купувача да ангажира адвокат, който:

• Да води преговорите с брокера, продавача и ипотекарния кредитор (най-често това е банка);
• Да проучи обстойно продавача – единствен собственик на имота ли е, както и има ли обстоятелства, които биха засегнали правата на купувача;
• Да проучи обстойно имота – има ли други вещни или облигационни тежести върху имота или други актове, които биха засегнали правата на купувача;
• Да проучи задълбочено и ревизира всички документи;
• Да ви информира за евентуални скрити рискове и как те могат да бъдат преодолени, вкл. да съдейства за тяхното минимизиране;
• Да води кореспонденция с всички страни по сделката;
• Да гарантира вашия интерес.