Издаване на нотариален акт за наследствен имот – цена, документи и процедура

Време за прочитане : 2 минути
 

Искате да знаете точния адвокатски хонорар за

изготвяне на нотариален акт точно за Вашия имот?
Разберете веднага като се обадите на ☎ 0878358643


Издаването на нотариален акт за наследствен имот е процедура, която може да бъде извършена след смъртта на наследодателя, когато има определен кръг от лица, които законът посочва като „наследници по закон“. Може да има и други, но само когато починалият е оставил завещание. ...прочетете повече

Застрахователно обезщетение при ПТП със смъртен случай, тежка или средна телесна повреда

Време за прочитане : 4 минути
 

ПТП със смърт или средна телесна повреда е един от най-честно разпространените случаи, при които помощта на застрахователен адвокат може да бъде много ценна – от порядъка на много хиляди левове разлика между първоначално предложено и в крайна сметка изплатено застрахователно обезщетение.

Обезщетение при ПТП със смърт е дължимо на наследниците на починалото лице, а при ПТП със средна или тежка телесна повреда застрахователното обезщетение се изплаща лично на пострадалото лице. Адвокат може да встъпи и да представлява интересите на пострадалото или респ. имащото право на застрахователно обезщетение лице веднага след настъпване на вредоносния резултат – тежка / средна телесна повреда или смърт при ПТП. Лицето, на което е причинена средна или тежка телесна повреда, може да упълномощи адвоката лично, а когато се касае за смърт – това могат да направят наследниците, които имат право на обезщетение. Важно е да се отбележи, че всеки от наследниците има самостоятелен иск срещу застрахователя на виновното лице – който иск може да бъде предявен в различно време и да бъде на различна стойност – но практиката сочи, че много по-ефективно е когато всички наследници предявяват заедно исковете си в едно общо дело срещу застрахователна компания.

Един съществен и особено актуален въпрос е кои лица имат право на застрахователно обезщетение. С Тълкувателно решение № 1/2016, постановено на 21.06.2018, Върховния касационен съд (ВКС) разшири кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени при непозволено увреждане и смърт на техен близък. Доскоро това бяха съпрузи (вкл. живеещи на съпружески начала), родители и деца, но към тях вече се добавят и други близки на починалото лице – братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Последния случай обаче е приложим само когато между починалия и съответното лице е имало особена близост. Върховните съдии изрично уточняват, че за получаването на обезщетение в тези случаи няма да е достатъчна само формално родство, но и преживелият родственик следва да е понесъл болки и страдания, които да обосновават получаването на обезщетение. При липса на достатъчно привързаност и близост между лицата, обезщетение не се дължи. А с естеството на близостта, привързаността и други необходими предпоставки за получаването на обезщетение са детайлно запознати опитните адвокати по застрахователно право. Напр. даден добър адвокат по ПТП ще може най-добре да прецени размера на обезщетението, което ще може да се претендира, както и ще знае какво точно да направи – какъв иска да предяви, какви доказателства да ангажира и т.н., така че в полза на клиентите му да бъдат присъдени максимално високи обезщетения.

С промените в Кодекса на застраховането от 2018г. е въведено изискване за създаване на специална наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. За момента обаче тази наредба все още не е изготвена и затова размерите на обезщетенията се определят по следния начин: за близки роднини по справедливост, както е описано по-горе, а за по-далечните роднини, с които починалото лице в било в близки отношения – максималният размер на обезщетението не може да надхвърля 5000 лв.

При настъпило ПТП със смъртен случай или тежка / средна телесна повреда задължително се образува наказателно дело от общ характер. Инициатор и двигател в това производство е прокуратурата, която първо провежда досъдебно производство, а след това (ако са налице основанията за това) – внася обвинителен акт срещу виновното лице в съда. Включването на адвокат-пълномощник в този най-ранен етап на цялото производство не е задължително, но е силно препоръчително, защото на първо място може да доведе до пълно оневиняване на пострадалото лице, но също и съществено да повлияе на размера на бъдещото обезщетение, което може да бъде изплатено на пострадалото лице или неговите наследници. Става въпрос за т. нар. съпричиняване – ако напр. се окаже, че починалото лице с поведението си също е допринесло за резултата (при неправилно пресичане или друго нарушение на закона т.н.), то обезщетението автоматически се редуцира (напр. от 100 на 50 хил. лева) като размера на редуцирането зависи от степента на съпричиняване.

Наказателното съдебно дело срещу виновното лице е следващата фаза в развитието на производството по получаване на застрахователно обезщетение. В тази фаза могат да бъдат предявени граждански искове от всяко пострадало лице или наследник. Но може и да не бъдат предявени на този етап, а по-късно, в отделно гражданско дело. Дали да бъде предявен граждански иск в наказателното производство или не е много специфичен момент. От една страна става въпрос за бързина – ако се предяви граждански иск в наказателното производство, последното приключва не само с наказание за виновния, но и с присъдено обезщетение за пострадалия – и така отделно гражданско дело не се води. Особеният момент обаче се състои в това, че осъдено на обезщетение в наказателното производство може да бъде само виновното лице, но не и неговият застраховател. И при това положение – дори виновното лице да бъде осъдено да плати обезщетение – много често се налага да се води отделно дело срещу застрахователната компания, особено ако виновното лице няма активи, които да покрият задължението му към пострадалите. Най-добрата преценка тук може да бъде направена от опитен адвокат, който да прецени коя от двете възможности да бъде избрана от клиента му. Вторият аспект на същия този въпрос касае изцяло размера на присъжданото обезщетение. Опитните застрахователни адвокати знаят практиката на съдилищата, която по правило е разнородна в различните градове. В някои съдилища наказателните състави присъждат по-големи обезщетения, но в други – гражданските. И затова напр. в последната хипотеза по-изгодно за имащите право на застрахователно обезщетение би било да изчакат наказателното дело да приключи, след което да заведат отделно гражданско дело директно срещу застрахователя.

Гражданските дела срещу застрахователи се характеризират с все по-бързо придвижване. По правило гледането на такова дело на една инстанция отнема около година, но все по-често могат да се видят дела, които приключват и за по-малко от година. Редовните инстанции са 2, а третата инстанция винаги е ВКС, но много често ВКС отказва да допусне до разглеждане на трета инстанция делата и така на практика те приключват само в 2 инстанции.

Гражданското дело приключва с решение, по което се издава изпълнителен лист. А с изпълнителният лист се образува изпълнително дело при ЧСИ. Правилото тук е, че застрахователните компании винаги имат налични суми и след издаването на изпълнителен лист дължимите от застрахователя обезщетения се изплащат в рамките на няколко дни или седмици.

Важно е да се отбележи, че към присъденото от съда застрахователно обезщетение се добавят и направените от имащата право на обезщетение страна лихви (основния лихвен % на БНБ + 10% или около 10-11% на годишна база) и разноски (адвокатски хонорари и др.). Следва да се отбележи, че адвокатските хонорари могат да са или предварително заплащани, или заплащани след приключване на делото и изплащане на обезщетението от застрахователя – като адвокатския хонорар се присъжда от съда само в първия случай (когато адвокатския хонорар е заплатен от клиента към момента на постановяване на съдебния акт – ако е уговорено, че хонорарът е дължим чак след изплащане на обезщетението от застрахователната компания, тогава хонорарът не се присъжда от съда).

Преговорите със застрахователя са един възможен, но съвсем не задължителен етап в гореописаното производство. Те могат да се състоят по абсолютно всяко време и независимо на какъв етап се намира производството. Правилото обаче е, че застрахователните компании предлагат да изплатят доброволно обезщетения в значително занижени размери – в сравнение с това, което би присъдил един съд. Именно затова участието на доверен адвокат в производството е силно препоръчително. А най-новата съдебна практика сочи, че за смъртен случай се присъжда обезщетение от около и над 100 хил. лева на всеки наследник, а за средни телесни повреди – в рамките на няколко десетки хиляди лева.

Кредит, изтеглен от единия съпруг – но отговарят и двамата

Време за прочитане : < 1 минута
 

При кредит, изтеглен от единия съпруг по време на брак, е напълно възможно съгласно закона да отговарят и двамата съпрузи. Дори ако само един от съпрузите изтегли заем (кредит) за задоволяване на семейни нужди – приема се, че двамата съпрузи отговарят солидарно (чл. 32 от СК). ...прочетете повече

Отпадане на поръчителство – възможности, вкл. за отказ или смяна на поръчител

Време за прочитане : 2 минути
 

Отпадане на поръчителство е възможно, ако Вие сте поръчител (солидарен длъжник) по банков кредит (фирмен или на физическо лице), по който банков кредит има подписано от кредитополучателя, но не и от Вас, допълнително споразумение (анекс) – тогава Вашата отговорност (отговорността ...прочетете повече

Наследство по опис – процедура по приемане и избягване на задълженията и отговорността на наследодателя

Време за прочитане : 2 минути
 

Приемане на наследство по опис е една задължителна (в житейския, а не правния смисъл на думата) процедура, когато става дума за наследодател с много и/или неустановени задължения.

Наследството се открива при смъртта на наследодателя. При откриване на наследството наследниците имат 2 възможности – да го приемат или да се откажат от него. Приемане под условие (напр. само активите, но не и пасивите) е недопустимо. Много важно е да се знае, че приемане на наследство има не само когато това е изрично заявено, но и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме на наследството (т.нар. конклудентно действие), или когато укрие наследствено имущество.

При приемане на наследство има един много опасен момент, а именно, че наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Веднага следва да се отбележи, че „съобразно дяловете” изобщо не означава „съобразно размера”. Ако има 4 наследници, всеки от които с дал 25% от наследството, то всеки от тях отговаря за до 25% от ВСИЧКИ задължения на наследодателя. Или ако напр. наследодателят е оставил 100 хил. лева активи и 400 хил. лева пасиви всеки от наследниците ще получи активи за 25 хил. лева, но същевременно ще „наследи” и задължение в размер на 100 хил. лева. За което ще трябва да отговаря с ЛИЧНОТО си имущество, без да има право да прави възражение, че е получил само 25 хил., а трябва да отговаря за 100 хил.

За да се избегне горната ситуация наследниците следва да пристъпят към приемане на наследство по опис. Основният ефект на тази процедура е, че наследниците ще отговарят само да размера на това, което са наследили. В горния пример ще отговарят само до размер на 25 хил. лева. И дори активите да са за 2 лева, а пасивите за 2 млн. лева – отговорността им ще се ограничи до 2 лева.

Важно е да се уточни, че наследниците не могат да правят възражение за скрити задължения – напр. че наследодателят им е изтеглил огромен кредит или поел други задължения без те да знаят или дори без да могат да узнаят. Ако наследството не е прието по опис – всички „скрити” задължения също са в тежест на наследниците и те отговарят с личното си имущество за задълженията на наследодателя си.

Ако наследодателят е оставил повече от един наследник, всеки от тях може да направи избор – да приеме наследството изцяло, да го приеме по опис или да се откаже от него. Приемането по опис е свързано с определен законов срок – три месеца от узнаване за откриването на наследството. Този вид приемане, за разлика от „обикновеното“ приемане на цялото наследство, се прави пред съответния районен съд и се вписва в специална книга. Важно е да се отбележи, че недееспособните (малолетни до 14 години, непълнолетни до 18-годишна възраст, поставените под запрещение) могат да приемат наследство само по опис. За тях обаче, горепосоченият тримесечен срок не се прилага. При този вид приемане, наследникът трябва да посочи пред съда всички известни му имущества на наследодателя, вкл. недвижими имоти, МПС, банкови сметки. Процедурата по приемане на наследство по опис се инициира от заинтересовано лице – наследник или него представител (адвокат или родител, ако се касае за приемане на наследство по опис от малолетен и т.н.) – и се развива пред компетентния съд. Стандартна бланка за приемане на наследството по опис няма, като вместо това следва да бъде изготвена молба до съда.

Приемането на наследството по опис е и основание да се търси запазена част от наследството от страна на наследник с накърнени наследствени права. Кредиторите на наследодателя не могат да оспорят приемането на наследството по опис от наследниците дори това да се отразява негативно на техните интереси и по този начин да не успеят да реализират цялото си вземане. Същото се отнася и за всички трети лица – те не могат да възразят срещу приемането по опис.

Бракоразводен адвокат в София и Пловдив за развод по взаимно съгласие (цена, документи и добър съвет)

Време за прочитане : 3 минути
 

Бракоразводни адвокати в София, Пловдив или който да е друг град могат да Ви представляват в процедурата по развод по взаимно съгласие (лично или с пълномощно, вкл без Ваше участие), уредена в чл. 50 и сл. от Семейния кодекс (СК), както и от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). ...прочетете повече

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – процедура, цена, документи, оспорване, отмяна, вкл. наследство и давност

Време за прочитане : 4 минути
 

Констативен нотариален акт по документи / наследство / давност

Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост

Издаване, оспорване и отмяна на констативен нотариален акт

(Забележка: Калкулатор на такси и нотариални разноски се съдържа в приложението „Правен помощник“)

Констативен нотариален акт (по документи или по обстоятелствена проверка) за признаване правото на собственост на имот е документ, издаван по съответния законов ред от нотариус. Участниците в гражданския оборот ползват услугите на нотариус за различни видове сделки, най-честите от които са свързани с прехвърляне или учредяване на вещни права, като напр. право на собственост или право на ползване върху недвижими имоти (земеделска земя, къщи, апартаменти и др.) или движимо имущество (МПС). Съгласно българското законодателство, извършването на сделки с недвижими имоти като покупко-продажба, дарение, доброволна делба и др. се извършват задължително по нотариален ред. Нотариусите са ангажирани и с други аспекти на ежедневния документооборот като напр. заверка на преписи от официални документи, изготвяне и съхраняване на завещания и т.н., но тяхната „запазена марка“ си остава изповядването на нотариални актове за собственост върху недвижим имот.

Нотариалният акт е документ, който надлежно удостоверява законното право на собственост върху недвижим имот. В повечето случаи това е договор за покупко-продажба на недвижим имот или за учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот, за който законът предвижда специална форма. Понякога обаче, поради различни причини и стечение на обстоятелствата, първичен документ, удостоверяващ право на собственост върху определен недвижим имот, липсва – напр. при собственост върху недвижим имот придобит по наследство. Поради това, специално за недвижимите имоти, е предвиден допълнителен начин за признаване правото на собственост – т. нар. констативни нотариални актове.

Констативните нотариални актове биват следните видове:

  1. Констативен нотариален акт по документи – при липса

...прочетете повече

Кражба на самоличност и лични данни

Време за прочитане : 2 минути
 

Кражбата на лични данни стои в основата на много сериозни престъпления – „кражби“ на фирми, недвижими имоти и т.н. За съжаление мнозина подценяват опасностите, които крие едно невинно на пръв поглед предоставяне на личните данни на лице, което може да злоупотреби с тях.

Измами в тази насока са възможни чрез използването на фалшиви лични карти или дубликати на лични документи – при които всички данни съвпадат, но снимката е подменена и на нейно място е поставена снимка на измамника, който се представя за друго лице и например източва банковите сметки на това друго лице. За съжаление твърде разпространена е практиката всевъзможни институции и търговски дружества, вкл. големи такива като банки и телекоми, масово да изискват от клиентите си копия на личните им документи. А клиентите им в масовия случай се съгласяват и дори изрично се подписват, че са съгласни документите им да бъдат преснимани. Има и случаи, в които търговци напълно незаконосъобразно отказват обслужване, ако клиентът им не предостави копие от документите си. Проблемът е особено наболял и следва да се помисли за законодателни промени, които да забранят поголовното копиране на документи, дори ако дадено лице даде съгласието си за това, както и улеснен административно-наказателен ред за констатирането и санкционирането на такива нарушения, с оглед преустановяването на тази порочна практика.

Друг широко разпространен способ е използването на фалшиво пълномощно. Много голяма рядкост вече е нотариус да допусне да завери чужд подпис (т.е. на лице, което се представя за друго лице) и при това положение единствената опция за фалшификация в тази насока е изготвянето на фалшиво пълномощно от измамници, без съдействие на нотариуси. За съжаление с развитието на технологиите фалшивите документи стават все по лесни за изготвяне и съответно по-трудни за разпознаване. Но практическо решение на този проблем е при всяко възникнало съмнение да бъде правено телефонно или онлайн запитване до съответния нотариус за това дали пълномощното е истинско или не. Това е особено препоръчително, защото дори пълномощното да е напълно истинско – то може междувременно да е било оттеглено, което няма как да се установи, освен ако упълномощителят не направи изрично уведомление (което е на практика много трудно предвид многобройността на различните лица и институции) или ако нотариуса не предостави тази информация.

За предотвратяване кражбата на фирми, търговците могат на първо място да следят редовно фирменото си досие в ТР или да възложат тази задача на други лица, които се грижат за фирмените им дела. А всички лица – независимо дали са търговци или не – не трябва да предоставят, без да е налице такава необходимост, за прекопиране личните си документи, които на тази база може впоследствие да бъдат фалшифицирани и използвани на кражба на самоличност и собственост. За използващите електронен подпис е особено актуален въпросът за използването на антивирусни програми и други подобни продукти, които гарантират неприкосновеността на личните данни в интернет и препятстват кражбата на данни, които впоследствие могат да бъдат използвани за кражба на собственост.

Брачен договор след брака / предбрачен договор – режим, разлики, цена

Време за прочитане : 2 минути
 

Брачен договор, популярен още и като предбрачен договор, е един от най-новите институти на българското семейно право – въведен е и се прилага след приемането на новия Семеен кодекс от 2009 година.

Брачният договор съвсем не е задължителен и съпрузите са свободни никога да не сключат такъв. Ако обаче не решат да сключат такъв договор, то сключилите или сключващи брак съпрузи имат възможността да избират измежду две възможни опции – първата от които е старият и добре известен режим на съпружеска имуществена общност (СИО), а втората е новата законова възможност за избор на предвидения в новия кодекс режим на имуществена разделност. Тук е валидно правилото, че ако съпрузите не са избрали и посочили някой от тези 2 режима, до евентуален развод се прилага първият режим – този на съпружеска имуществена общност (СИО).

Изборът на режим може да бъде направен много лесно от съпрузите, докато за оформянето му не е особено препоръчително ползването на примерен брачен договор (образец), а по-скоро намесата на добър бракоразводен адвокат или друг опитен юрист, който е запознат със сложните проблеми, които възникват в един бракоразводен процес и които проблеми могат да бъдат лесно предотвратени още преди да са възникнали.

Независимо от това който точно режим са избрали съпрузите и дали въобще са избрали, има една категория лични вещи, които по закон във всички случаи принадлежат само на единия от съпрузите и съответно продължават да са негова еднолична собственост по закон дори след един евентуален развод. На първо място това са вещите, придобити преди брака или придобити по време на действието на брака с изцяло лични средства; вещите, с които единият съпруг упражнява професията си; вещите, придобити по наследство и дарение по време на действието на брака; вещите, собственост на съпруг едноличен търговец (ЕТ). При сключване на брачен (предбрачен) договор някои от тези правила могат да бъдат модифицирани – например може имущество, придобито от единия от съпрузите преди сключването на брака, да стане собственост на другия съпруг по силата на сключения между тях брачен договор.

По закон (а и според мнението на мнозина юристи, специализиращи в тази материя) брачният договор не може да урежда нищо друго, освен имуществени отношения, въпреки че практиката познава и различни случаи – напр. брачен договор за гарантиране изпълнението на семейните задължения и т.н. Основните въпроси, които третира брачният договор са титулярството върху правата, придобити преди брака, както и по време на съществуването на сключения брак, както и след евентуален развод. Особен интерес предизвиква възможността да се уредят предварително начинът на управление и разпореждане с наличното имущество по време на действието на брака (необходимо ли е съгласие на всеки от двамата съпрузи или съгласието само на единия е достатъчно, при какви конкретни ситуации и т.н.), както и участието в текущите разходи и задължения по времето на брака.

Предбрачен договор може да се сключи и подпише при встъпването в брак, но брачен договор може да бъде сключен или по-късно, след като бракът е вече сключен и преди евентуален развод. За законното сключване на валиден брачен договор по българското право се изисква да е спазена писмена форма и то с нотариална заверка на подписите на съпрузите. След като веднъж е бил сключен, всеки брачен договор няма пречка да бъде изменен или окончателно прекратен. Допустимо е и разваляне на напълно валидно сключен брачен договор по предвидения в законодателството съдебен ред, при наличието на точно определени законови предпоставки.

Брачен договор при вече сключен брак (т.е. след момента на встъпването в граждански брак) е една интересна законова възможност, която предлага Семейният кодекс. В една такава хипотеза, дори до един етап от брака да е бил приложим режимът на съпружеска имуществена общност (СИО), то може буквално за един ден този режим да бъде променен със сключването на договор и уреждането на режим на разделност. Това е често срещано решение при усложнения, касаещи само единия от съпрузите – например непогасени банкови кредити, изпълнителни дела и т.н. Намесата на опитен адвокат в такива ситуации е силно препоръчителна, тъй като юридическият казус следва да бъде изследван от много страни, за да се прецени дали желаният ефект може да бъде постигнат и как е най-добре да бъде постигнат.

Колко струва брачен договор е въпрос, който никак не е маловажен, но за щастие на желаещите да сключат такъв, цената за изготвяне и вписване на брачен договор обикновено е в рамките на няколкостотин лева.

Наследяване на дружествен дял в ООД / ЕООД

Време за прочитане : < 1 минута
 

Наследяването на дружествен дял в ЕООД или ООД (капиталово търговско дружество) е една съвсем нелека задача и причината за това се корени в българският законодател, който е посветил на темата една единствена разпоредба в българския Търговски закон, която е пределно обща и не формулира никакви процедурни правила. Последните се съдържат в съдебната практика на българските съдилища, която практика, отново за съжаление, съвсем не е еднородна. И в крайна сметка всичко пада на плещите на наследниците, чийто наследодател е починал или на адвокат, който те са ангажирали, за да изчисти всички проблеми по наследяването на дружествените дялове.

Единственият безспорен факт, който се приема еднозначно от всички съдилища в България, е, че се наследяването на дружествен дял включва 2 момента:

1. Наследяване на имущественото право на дял от капитала на дружеството, което възниква автоматично, едновременно с приемането на наследството от наследниците и

2. Наследяване на членственото право в дружеството, което не настъпва по право, а е свързано с доста усложнени процедури, които трябва да се проведат преди наследниците да могат да бъдат вписани в Търговския регистър като съдружници. Всъщност членственото право не се наследява, а се придобива от наследниците.

Или казано с прости думи – всеки наследник по закон има право да претендира да му бъде изплатено парично обезщетение, равняващо се на наследявания дял. А какъв е размерът на обезщетението е въпрос, който може да бъде интерпретиран по много начини, вкл. с недобросъвестни практики от счетоводно естество с оглед намаляне на полагащото се на наследниците справедливо обезщетение. Особено ако става дума за немалко предприятие, намесата на опитен адвокат може значително да увеличи размера на полагащото се на наследниците обезщетение или да пресече всички опити за изкуствено занижаване.

Както вече стана ясно, встъпване като съдружник в самото дружество е доста по-трудна задача, а понякога и на практика непостижима – в зависимост от уговорките, които съдружниците са постигнали помежду си.