Недействителност, нищожност и разваляне на сделка с недвижим имот

Време за прочитане : 3 мин.

Недействителни сделки

Съдебната практика е богата на спорове за имоти – между съседи; между съсобственици; между съпрузи; между наследници. В повечето случаи спорът е породен от факта, че една от страните е решила да засегне правата на другата като се е разпореди с общия имот. Попаднал в една такава ситуация, ощетеният се опитва да защити интересите си като се домогне до недействителност на извършената сделка с недвижимия имот. Каква е практичната страна на този въпрос и как това ще доведе до по-справедлив резултат за ощетената страна?

Дарение при съсобственост

Често срещан в практиката е договорът за дарение на идеални части от съсобствен имот на трето за съсобствеността лице, който е сключен с цел да се осуети правото на изкупуване от съсобственик. Опитите на съсобствениците да заобиколят задължението си при покупко-продажба на идеални части от съсобствен имот, а именно първо да предложат на другите съсобственици да купят частта им при същите условия, при които ще я предложат и на трето за съсобствеността лице, са довели до богата съдебна практика, която е получила завършек в тълкувателно решение на ВКС.

В мотивите му върховните съдии обсъждат, че заинтересованите лица могат да сочат различни основания за нищожност на договора за дарение. Може да се твърди, че дарението е извършено при липса на основание, или че то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави. Заинтересованият съсобственик може да твърди, че дарението прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото за съсобствеността лице. При установяване на сочените пороци на договора за дарение, останалите съсобственици ще могат да упражнят изкупуването по отношение на продажбата, последвала дарението.

Делба на имот – СИО

Друга често срещана в живота ситуация е, когато се извършва доброволна подялба на съсобствен имот и идеална част от него се притежава в режим на съпружеска имуществена общност (СИО). При влошени отношения между съпрузите, един от тях може да се опита да увреди другия като не го информира за доброволната делба и съответно той/тя не вземе участие в нея. Делбеният имот ако бъде поставен в дял на някой от другите съсобственици,  а не в дял на участвалия съпруг/а, неучаствалият съпруг/а има право на конститутивен иск, след чието уважаване от съда, делбата ще трябва да се извърши отново.

Наследствен имот

По отношение на наследствените спорове съдебната практика е богата на примери за недействителност на договори за дарение, договори за издръжка и гледане, завещания, упълномощителни сделки с цел разпореждане с недвижимо имущество и т.н. Когато се отнася до недвижимо имущество, всяко разпореждане с него се вписва в Имотния регистър към Агенция по вписванията. Имотният регистър е публичен и всеки може да направи справка, за да провери дали наследодателят му не се е разпоредил с имуществото си приживе.

Запазена част

В хипотезата на извършени дарения или завещания, Законът за наследството защитава децата (вкл. внуци и правнуци), родителите и съпругата на наследодателя чрез института на запазената част и възможността тя да бъде възстановена. Примерно възниква спор между децата на наследодателя и негов внук, който е получил завещание и дарение от наследодателя. Наследниците по закон (в случая децата) в такава ситуация трябва да приемат наследството по опис, за да бъде уважен искът им за възстановяване на запазените им части. Реален казус, в който приживе наследодателят прави завещания в полза на внука за всичкото си движимо и недвижимо имущество, както и му дарява ½ идеална част от имот. Но наследниците по закон не са приели по опис наследството и съдът е отхвърлил исковете им.

Издръжка и гледане

Възможно е едно лице в края на своя живот да реши да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на съсед, приятел или друго трето лице в знак на благодарност. Съответно, в една такава хипотеза наследниците му може ли да търсят обявяване на недействителност на отчуждителната сделка? Краткият отговор е: зависи.

Например, ако прехвърлителят по договора е починал скоро, след сключване на сделката, всички негови наследници имат право да искат обявяването му за нищожен. Едно от основанията е, че не е налице еквивалентност между двете престации – реално издръжка и грижи не са полагани за кой знае какъв период, а гледачът получава цял имот. Друга възможна хипотеза е, ако към момента на сключване на договора за издръжка гледане, прехвърлителят е бил в много тежко здравословно или психическото състояние, тогава наследниците му могат успешно да заведат иск за разваляне на договора за издръжка и гледане като твърдят, че за известен период от време приобретателите по договора не са давали нужните грижи и не са гледали наследодателя им.

Недействително пълномощно

А кога едно пълномощно е недействително и наследниците на пълномощника могат ли да търсят правата си? В случая, защитата е по съдебен ред с иск за установяване недействителността на извършената сделка, сключена от пълномощника. Най-често това са хипотезите, в които упълномощеното лице е действало без представителна власт, тъй като например е допусната грешка и при съставяне на пълномощното не фигурира изричен текст, че представителят може да договаря сам съм себе си.

Примерно вашият наследодател е дал пълномощно на друго лице да се разпореди с негов имот, но никъде не е посочено в текста на пълномощното, че представителят може да се договоря сам със себе си. Това лице, дни преди смъртта на наследодателя ви, решава да прехвърли имота на себе си. След смъртта на наследодателя ви, вие научавате за тази сделка и ще може да търсите правата си, като искате от съда обявяване недействителност на сделката, сключена от пълномощника, тъй като в пълномощното липсва съгласие за договаряне сам със себе си.

Делба на наследство – доброволна или съдебна

Време за прочитане : 3 мин.

Практически проблеми

Делба на наследство започва да вълнува много хора, които някой ден придобиват качеството наследник. В един момент на всеки наследник му се налага да си зададе поредица от въпроси – какво се случва сега, след като почина мой роднина? Как мога да се защитя и предпазя от другите наследници, за да не бъда ощетен? Отговорите на тези и подобни въпроси са разгледани в статията по-долу.

Възможни спорове

Българското законодателство предвижда възможността един имот да бъде съсобствен между много лица, а по пътя на наследяването броя на притежателите на идеални част в имота расте. Колкото повече са притежателите на права, толкова повече са и възможностите за спорове между тях. Възниква въпросът как всеки от наследниците да защити своите права и интереси, без някой от тях да получи повече. В практиката са често срещани следните хипотези:

  • Преди смъртта на наследодателя само едни от наследниците се е грижил за него и за собствеността му, затова приживе наследодателят прехвърля всичко на него;
  • Преди смъртта на наследодателя само едни от наследниците се е грижил за него и за собствеността му, съответно остава да живее в имота му и след неговата смърт;
  • Преди смъртта на наследодателя никой от наследниците не се интересува от имуществото, но след смъртта на наследодателя само част от наследниците започват да използват наследственото имуществото като изцяло свое;

Всяка от посочените по-горе хипотези има своите особености и при всяка от тях законът е предоставил на наследниците средства за защита на своите интереси.

Запазена част

Така ако приживе наследодателят реши със завещателни разпореждания или чрез дарение да се разпореди с цялото си имущество, важи правилото на наследственото ни законодателство за т.нар. запазена част. Запазената част е дробно число от цялото наследство, с което наследодателят не може да се разпорежда. В случай, че го направи, наследникът може по съдебен ред да търси възстановяване на своята запазена част.

Възможността да се оспори по съдебен ред накърнената запазена част и да се иска нейното възстановяване се погасява с изтичане на 5 годишен давностен срок. С право на запазена част разполагат само най-близките наследници – деца (внуци), включително осиновените, родители и съпруг/а на наследодателя. Има едно изключение, когато наследодателят е дарил/завещал на лице, което не е наследник по закон (примерно на съседа). В този случай наследникът с накърнената запазена част, трябва да е приел наследството по опис.

Частта, която се намира извън запазената част, се нарича разполагаема част от имуществото. С нея наследодателят има право да се разпорежда както намери за добре, вкл. по безвъзмезден начин.

Наследствена маса

Когато се разглеждат въпросите за размерите на разполагаемата част, запазената част, нейното накърняване и възстановяване, се образува една маса от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството с помощта на наследниците приживе на наследодателя. След това към тази маса се прибавят даренията. Изключени са обичайните дарения според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите. Едва от така получилата се наследствена маса се определят дробните части от съда съобразно Закона за наследството.

Привидна сделка

Ако наследодателят се е разпоредил чрез друг вид сделка – продажба, замяна и т.н., няма как да е накърнена запазената част на наследниците. Това е така, защото това са възмездни сделки бъдещата наследствена маса реално не е нарушена. На мястото на имота се е повил друг имот или пари. Възможно е обаче сделката само привидно да е сключена като такава, а всъщност да е било направено дарение или сумата да е далече от реалната стойност на имота. В тази ситуация наследниците ще трябва по съдебен ред да докажат наличието на симулация т.е. че реално по сделката е било целено друго.

Придобиване по давност

Какво се случва, ако един от наследниците е живял заедно с наследодателя и продължи и след смъртта му да живее в единствения наследствен имот? Владеещият имота може да се опита да докаже, че го е придобил по давност. Най-бързо и лесно може да си извади констативен нотариален акт. Останалите наследници могат да оспорят този нотариален акт по съдебен ред и да искат неговата отмяна или изменение. Тогава владеещият наследник ще трябва по съдебен ред да докаже, че притежава целия имот на основание давност, продължила повече от 10г.

Съдебната практика е категорична, че при придобиване по давност правото на собственост върху чуждите идеални части съсобственикът-сънаследник следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Действията трябва да са явни и недвусмислени и да показват отричане владението на останалите съсобственици. Съответно вписването на констативен нотариален акт, с който е признато право на собственост, в полза на един от сънаследниците за целия сънаследствен имот няма такова действие. Много трудно и много рядко се доказва успешно, че един от наследниците е придобил по давност целия имот за себе си. В случая се касае за хипотези, в които наследникът явно (т.е. със знанието на другите) е ограничил достъпа на другите наследници до имота, като е поставил масивна ограда и го е заключил или е извършил явно и против тяхната воля основни промени в имота, с които го е изменил изцяло.

Издръжка и гледане

При тази втора хипотеза е възможно и наследодателят в края на своя живот да реши да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на гледащия го наследник в знак на благодарност. Този договор не е сред предвидените в закона разпореждания, с които  могат да се накърни запазена част от наследството. Все пак останалите наследници имат възможност по съдебен ред да се опитат да развалят договора, поради неизпълнение или да искат обявяването му за нищожен, било поради заобикаляне на закона, било поради симулативност на сделката, с която всъщност се прикрива извършено дарение. Търсещият запазената си част наследник ще трябва да докаже, че гледането и издържането реално не са се осъществили.

Опции за защита

Третата хипотеза е сходна на предходната, с тази разлика, че някой от наследниците проявява интерес към наследственото имущество след смъртта на наследодателя. До този момент никой не се е опитвал да си осигури едно бъдещо завладяване на имота. Пред наследника с накърнени права и интереси стоят следните възможности:

  • да се опита доброволно да се подели с наследниците;
  • да иска по съдебен ред делба на имота;
  • да търси парично обезщетение, затова, че не е могъл да използва своята част от сънаследствения имот за определен период от време, без да се дели имотът.

Лишаване от наследство

Не е изключена и хипотезата, в която наследодателят е дълбоко разочарован от своите наследници и иска да ги лиши от наследството като се разпореди изцяло с него приживе. Ако той разпродаде всичкото си имущество и хипотетично изпие, проиграе парите или пък отиде на луксозна екскурзия, тогава наследниците няма как да търсят връщане на имуществото в наследствената маса и възстановяване на запазена част.

Публична продан

Възможно усложнение при делбата на наследство между множество наследници е когато имотът е само един и не може да бъде реално поделен между тях или да бъде поставен в един от дяловете. Тогава се налага имотът да бъде изнесен на публична продан. Това е продължителна процедура и крайният резултат никога не е по-добър за наследниците.

Оспорване на дарение от наследници или дарител, вкл. разваляне на продажба на дарен имот към 2023

Време за прочитане : 5 мин.

Задължения

Дарението е вид едностранен договор, при който задължения възникват само за дарителя. Все пак не са изключени и хипотези, в които дарението е направено под условие (напр. бабата и дядото надаряват внука си, при условие, че завърши право в Софийски университет), както и да бъде скрепено с тежест (напр. родителите да надарят детето си с двуетажна къща, но те да живеят на първия етаж, докато са живи, със запазено право на ползване). В двата случая, дарението няма да се случи, ако условието не се сбъдне или тежестта не се изпълни.

Форма, разноски, СИО

Когато се касае до дарение на недвижим имот, то винаги трябва да бъде извършено в писмена форма – под формата на нотариален акт. Понякога чрез дарението се спестяват и разходи към общината за придобиване на имота, тъй като при дарение между братя и сестри и техните деца (първи братовчеди) се начислява близо два пъти по-нисък данък, а при роднини по права линия ставката е нулева. Друга причина за предпочитане на дарението, като форма за прехвърляне на имущество е, че при сключен брак надареният съпруг придобива имота изцяло за себе си като индивидуална собственост, а не влиза в обхвата на съпружеската имуществена общност (СИО).

Оспорване от дарител

Като всяка сделка с недвижим имот, възможно е и оспорване на дарение. Тук веднага възниква въпросът – кой може да развали дарение на имот? Възможно е както оспорване на дарението приживе от дарителя, така и оспорване на дарение след смъртта от наследници, при спазване на предвидените в закона срокове и условия.

Първата възможност за оспорване/отмяна на дарението е в случай, че в 1-годишен срок дарителят (или неговите наследници, ако той почине през това време) е узнал и е предявил иск по съдебен ред, тъй като:

  • Надареният умишлено убие или се опита да убие дарителя, неговия съпруг или негово дете, или е съучастник в такова престъпление, освен ако деянието е извършено при обстоятелства, които изключват наказуемостта;
  • Надареният  набеди дарителя в престъпление, наказуемо с лишаване от свобода не по-малко от три години, освен ако набедяването се преследва по тъжба на пострадалия и такава не е подадена;
  • Надареният отказва да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае.

Първите две хипотези не създават проблем в практиката и бъде ли доказано по съдебен ред, с влизане в сила на окончателния акт на наказателния съд, че надареният е извършил някое от престъпните действия, дарителят остава само да си подаде исковата молба за отмяна на дарението в едногодишния срок от узнаването, а не от доказването по съдебен ред на извършеното престъпление.

Недаване на издръжка

Условия

В практика по-голям интерес представлява третата хипотеза, когато надареният е отказал да даде на дарителя издръжка, от която той се нуждае. За да бъде успешно проведен иск за отмяна на дарението на това основание, трябва да са налице едновременно следните обстоятелства:

  1. Необходимо е дарителят обективно да се нуждае от издръжка
  2. Необходимо е дарителят да не може да си осигури издръжка чрез собствените доходи и имоти
  3. Надареният трябва да отказва издръжка при липса на обективни причини за това

Едва когато дарителят изпадне в нужда и покани надареният да дава издръжка, а той съответно откаже да дава такава, за дарителят възниква правото да иска отмяна на  дарението.

Размер

Кога дарителят се нуждае обективно от издръжка? Когато личните му средства не му достигат, за да продължи да живее при нормален стандарт на живот. Например, ако доходите, които получава дарителят изведнъж спрат да му достигат, за да задоволява минималните си месечни нужди за храна, отопление и лекарства, то той обективно ще се нуждае от издръжка. Но ако иска единствено да подобри начина си на живот и да повиши стандарта му и затова се търси издръжката, ако същата не се дава, това не е основание да се иска отмяна на дарението.

Други доходи

Кога доходите и имотите на дарителят се оказват недостатъчни, за да си осигури собствената издръжка? Често срещана хипотеза е на дарителя да започнат да не му достигат доходите (възнаграждение за труд/пенсия), но същевременно да разполага с друг източник на средства (имот, който може да продаде/отдаде под наем). В такъв случай няма да е налице недостатъчност на доходите, защото безспорно дарителят разполага с материални възможности да покрива битовите си нужди и потребности.

По различно стоят нещата, ако дарителят не разполага с друг източник на средства. Тогава при условие, че собствените му доходи не му достигат за продължителен период от време, за да покрие месечните си разходи за оцеляване, ще е налице невъзможност за дарителя да си осигури издръжката. При условие, че са налице и другите предпоставки, съдът ще уважи иска за отмяна на дарението.

Временни затруднения

Пример от съдебната практика за отказ да се отмени дарението е следният: по време на брака си родители даряват на детето си апартамент. Последва развод и бащата е отстранен принудително от семейното жилище, което остава за майката, и търси издръжка от надарената си дъщеря.

Съдът съпоставя доходите на бащата-дарител и надарената дъщеря и отсъжда, че временното затруднение на дарителя да посрещне разходите си поради допълнително поети задължения с договора за потребителски заем и договора за кредит (за закупуване на ново жилище), не e основание за отмяна на дарението поради изпадането му в трайна нужда и неоснователен отказ на надарената да предостави исканата издръжка.

Дъщерята е посочила, че сравнително ниските й месечни доходи не са достатъчни тя да покрива своите и на детето, което издържа по закон, лични нужди и потребности, тъй като с плащането на издръжка би се поставила в по-неблагоприятно положение от това на баща си – дарител.

Липса на възможност

Какво означава обективни причини за не даване на издръжка от дарения на дарителя? Според даденото задължително тълкуване от ВКС, обективна невъзможност за даване на издръжка има тогава, когато надареният няма достатъчно средства, с които да осигури издръжката на своите деца и ако предпочете интересите на дарителя си, би поставил в по-лошо положение своите деца.

От друга страна, когато дареният е в състояние да задоволи собствените си нужди и тези на лицата, към които е задължен по закон с останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността, но въпреки това откаже да даде издръжка на дарителя си, ще е допустим и основателен съдебен иск за отмяна на дарение.

Години по-късно

Във връзка с казаното до тук, пример от съдебната практика е как лице подарява имота си и след 20 години с нотариална покана отправя искане до надарения за месечна издръжка в размер на 500 лева. След поканата надареният започва да превежда издръжка в размер на 110 лева, уведомявайки, че това е сумата, която е в състояние да предоставя. Прието е от съда, че дарителят се нуждае от 303 лева месечно, включващи и разходи за медикаменти, от които разполага с 246 лева от получаваната пенсия и предоставяната от надарения издръжка. От друга страна, надареният след изплащане на издръжката остава с месечен доход от 241 лева.

При така установените факти, съдът е формирал извод, че дарителят е изпаднал в нужда от издръжка, тъй като страда от хронични заболявания, изискващи средства за лечение над дохода от пенсията; че след узнаване на тази нужда надареният е започнал незабавно да предоставя издръжка съобразно възможностите си; че след предоставяне на издръжката дарителят разполага с месечен доход, близък до необходимия за задоволяване на нуждите си, както и че отказът на надарения да предоставя издръжка в искания размер не е проява на непризнателност, тъй като самият той би изпаднал в по-тежко затруднение от дарителят, поради което предявения иск за отмяна на дарението е отхвърлен като неоснователен.

Оспорване от наследници

Срок

Оспорване на дарение от наследници е втората възможност за оспорване на дарението и е дадена само на част от наследниците на дарителя. Това е хипотезата, в която се претендира разваляне на дарение при починал дарител, а наследниците могат да търся възстановяване на  своята запазена част, която е била накърнена с дарения от наследодателя им. Оспорването на дарение се извършва отново по съдебен ред, а по отношение на „давността“ – това е възможно да бъде направено в срок до пет години от смъртта на наследодателя.

Кои наследници

Съгласно Закон за наследството (ЗН) лицата, които имат право на запазена част от наследството и съответно могат оспорват дарение на техния наследодател са: децата/внуците/правнуците, преживелите родители и съпруг/а, като всеки от тях разполага с изрично определен размер на запазената част. Трябва да бъде отбелязано, че това са наследниците с право на запазена част, които могат да претендират разваляне на договора за дарение, докато по-далечните наследници, напр. брат или сестра, които нямат запазена част от наследството, нямат такова право.

Конкуренция

Друга особеност е, че има поредност на отмяна на направените дарения – започва се от завещанията, които се намаляват съразмерно. Единствено след като се отменят всички направени завещания, започват да се отменят даренията, като се върви от последното към предшестващите го. Важен аспект на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството е, че когато това право се упражнява спрямо лица, които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/, необходимо е наследникът, който търси възстановяване на запазената си част да е приел наследството по опис.

Продажба на дарен имот

Не е изключено след като бъде поканен да дава издръжка, надареният да прехвърли недвижимия имот на трето лице, за да увреди дарителя. Тук следва изрично да бъде вметнато, че поначало продажба или респ. покупка на дарен имот е напълно законно и нормална практика. Ако обаче има увреждане, продажбата на дарен имот може да бъде развалена.

Преди/след искова молба

В тази ситуация обаче зависи каква е поредността на вписване на исковата молба за отмяна на дарението и на нотариалния акт за продажба на имот придобит чрез дарение. Когато исковата молба за разваляне на дарение е вписана преди прехвърлянето на имота, проблеми не се пораждат, защото първият по време е първи по право и след уважаване на иска, дори и имотът да е бил прехвърлен, същият ще се върне на дарителя.

В случай обаче, че прехвърлянето на имота е вписано преди исковата молба за отмяна на дарение и искът бъде уважен, дарителят няма да може да си върне фактически имота, но ще може да търси обезщетение за онова, с което се е обогатил надареният при прехвърляне на подареното имущество.

Дарение на дарен имот

Възниква въпросът какво се случва, ако надареният от своя страна е подарил имота? В този случай той не се е обогатил с нищо, как тогава ще търси обезщетение първоначалният дарител? Съдебната практика е на мнение, че в този случай първоначалният дарител ще получи като обезщетение размера на данъчната оценка на имота, евентуално пазарната стойност на имота.

Прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане – договор, задължения, неизпълнение, оспорване и разваляне

Време за прочитане : 4 мин.

Същност

Прехвърлянето на имот с договор срещу задължение за издръжка и гледане е един често използван способ за придобиване и прехвърляне на собственост. Макар и да не е уреден изрично от закона, спрямо него се прилагат общите правила за договорите и безкрайната съдебна практика. Този договор е приложим в ситуацията, когато имате имот, но нямате възможност сами да се издържате и гледате и търсите начин как да си осигурите спокойни старини.

Сключване

Договорът може да се сключи както между две, така и между повече лица, срещу задължението да Ви издържат и гледат до края на живота Ви, а е възможно и двама съпрузи заедно да прехвърлят своя имот, придобит в режим на СИО на другиго. Договорът за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка е формален и писмен, т.е. сключва се задължително пред нотариус и се вписва в ИР при АВ.

Задължения

Задължително се дължат едновременно издръжка и гледане, т.е. не може лицето, на което сте прехвърлили имота си само да Ви дава някаква сума месечно и да се счита, че изпълнява задълженията си по договора. Същият трябва и да ви обгрижва (гледа) и да Ви осигурява условия на живот, за каквито сте се договорили. По този договор всяка от страните има права и задължения, съответно всяка от страните може да търси от другата обезщетение при неизпълнение или разваляне на договора за издръжка и гледане.

Важно е да се отбележи, че доскорошният собственик на имота си запазва правото да го ползва до края на дните си (пожизнено), ако изрично е посочено в договора. Съответно лицето, придобило Вашия имот, не може да Ви принуди да го напуснете и да Ви гледа в друг имот. Така сте защитени и от евентуална продажба, замяна, дарение и т.н. на доскорошната Ви собственост и последващо гледане и издържане с парите, получени от бившия Ваш имота, в друг имот.

С цел избягване на бъдещи разногласия между страните по договора е добре да бъдат максимално конкретизирани дължимите грижи и издръжка – къде и колко често да се полагат, как да се осъществяват тези грижи – лично или чрез трети лица, в какво да се изразяват грижите, така че да се запази стандартът на живот на гледаното и издържано лице и т.н. Самата издръжка може да се уговори да бъде парична, в натура или и двете.

Неизпълнение

Все пак, ако не получавате уговорените грижи и издръжка, какво  може да направите? Да търсите правата си по съдебен ред чрез разваляне на договора и да си върнете обратно имота. Всеки казус е индивидуален и подлежи на конкретна преценка и тълкуване от съда по въпросите какво точно са се договорили страните, има ли неизпълнение от страна на някоя от тях и до каква степен влияе на действието на договора.

Разваляне

За разлика от дарението на имот, при прехвърлянето му срещу задължение за издръжка и гледане, последващо оспорване от наследниците е по-трудно. Така придобиващият имота е защитен повече, но не е изключено и успешното разваляне на договора за издръжка и гледане. Например, ако прехвърлителят по договора почине скоро, след сключване на сделката, всички негови наследници имат право да искат обявяването му за нищожен.

Ако да речем през месец март се сключи договор за издръжка гледане с лице, което е в много тежко здравословно състояние, и през месец април същата година то почине, наследниците му могат успешно да заведат иск за разваляне на договора за издръжка и гледане като твърдят, че за известен период от време приобретателите по договора не са давали нужните грижи и не са гледали наследодателя им или същият е бил в терминална фаза на заболяване или пък е бил недееспособен предвид психическото си състояние.

В горната хипотеза съдът може да уважи иска и да развали договора за издръжка и гледане, ако приеме, че напр. времето, през което не са полагани грижи, макар и да е било кратко, е значително дълго с оглед необходимостта от постоянни медицински грижи за прехвърлителя.

Това, което се дължи ден по ден, е поначало неотлагаемо в смисъл, че това, което трябва да се даде днес е жизнено необходимо и не може да се отложи за утре. Изводът е, че ако задължението за гледане и издръжка не се изпълнява известно време, изпълнението в натура за пропуснатото време е вече невъзможно. Пропуснатото по каквато и да е причина изпълнение не може да бъде дадено допълнително по-късно.

Препродажба

Ако междувременно имотът е прехвърлен на трето лице, може да търсите права си по реда на чл.135 ЗЗД (Павлов иск). Даден собственик например може да прехвърли имота си срещу задължение за издръжка и гледане на други лица, които първоначално полагат грижи, но впоследствие отношенията им да се влошат. И така приобретателите могат да престанат да гледат и издържат лицето и да решават с цел да запазят имота за себе си, да го прехвърлят на друг, като така увредят първоначалния собственик на имота.

Дотук няма спор, че първоначалният собственик на имота е увреден и съдът би уважил Павловия иск. В този случай обаче, сделката със замяната ще се счита, че не се е случила и прехвърлителят ще може да получи парично вземане, но не и да си върне имота. В най-лошия случай, след образувано изпълнително дело ще се насочи публична продан на бившия Ви имот и Вие ще получите паричното си вземане от там. Но ако сте си запазили правото на пожизнено ползване на имота, независимо от видовете и брой прехвърляния и последвала публична продан, ще може да живеете в бившия си имот.

Смърт

Една интересна хипотеза е какво се случва, ако прехвърлителят на имота надживее своя гледач. Гледането и издържането по договора може да бъде продължено и от наследниците на приобретателя на имота (т.е. гледача). Съответно, ако наследниците не продължат да издържат и гледат прехвърлителя, той може да поиска по съдебен ред да бъде развален договорът. Но прехвърлителят на имота няма право да откаже да бъде гледан и издържан от наследниците, т.е. ако те продължат да изпълняват договора, така както го е правил и техният наследодател, няма основание за разваляне на договора.

Във връзка с горното, съдебната практика познава случай, в който през 1984г. родителите прехвърлят срещу задължение за издръжка и гледане своя имот на сина си, като си запазват правото на ползване. През 1995г. синът им (приобретателят по договора) почива, а през 2002г. и един от прехврълителите. Наследниците на починалия приобретател живеят в чужбина, рядко се връщат в България, не я посещават, не полагат грижи за нея и не й дават средства за издръжка.

Съдът е преценил, че следва да уважи искането на прехвърлителя на имота да бъде развален договорът. Съображенията за това са, че наследниците  отговорят за изпълнение на поетите задължения от техният наследодател-приобретател и същите не изпълняват тези задължения през един продължителен период от време- не заплащат издръжка, нито полагат грижи за лицето.

СИО

Съществува и възможност съпрузите да сключат помежду си договор за издръжка и гледане с предмет имот, който е придобит от съпруга, желаещ да бъде гледан и издържан, преди сключване на брака или по време на брака на основание лично имущество, а не влизащо в съпружеската имуществена общност (СИО). В такава хипотеза съпругът-преобретател (гледачът) придобива лична индивидуална собственост (която не влиза в СИО), която другият съпруг му е прехвърлил по време на брака срещу гледане и издръжка.

Друга често срещана хипотеза е страна по договора за прехвърляне срещу издръжка и гледане да е само един от съпрузите. В тази връзка се поставят въпросите:

  • Когато се прехвърля имот, който е в режим на СИО, трябва ли и двамата съпрузи да участват по сделката или придобиващият получава само идеалните части на гледаното лице?

В случай, че един от съпрузите желае да прехвърли своите идеални части от общото семейно жилище на другиго срещу задължение за издръжка и гледане, неучаствалият по сделката съпруг може да я оспори по исков ред в 6-месечен срок от узнаването й, но не по-късно от три години от сключване на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане. Резултатът ще бъде обявяване на недействителност на сделката и гледачът ще има основание да търси обезщетение за положените грижи и даваната издръжка.

  • А какво се случва, когато се прехвърля имот на лице, което е в брак, но страна по сделката е само един от съпрузите? Придобитият имот става ли СИО или остава лична собственост на лицето-гледач?

Съпружеската имуществена общност, която се предполага до доказване на противното, включва само вещните права и то тези, които са придобити през време на брака в резултат на съвместен принос. Следователно, ако е безспорно, че през време на брака единият съпруг е придобил вещно право /каквото е правото на собственост върху недвижим имот по договор за издръжка и гледане/, без това да е станало на абсолютно лично основание /каквито са даренията и наследяването/, единственият начин, по който е възможно да се установи, че този имот не е съпружеска имуществена общност, е да се обори предположението за съвместен принос. Ако гледачът докаже по съдебен ред, че другият съпруг няма принос в гледането и издържането, ще запази придобития имот лично за себе си.

Издаване на нотариален акт за наследствен имот – цена, документи и процедура

Време за прочитане : 3 мин.

Искате да знаете точния размер на всички разноски за оформяне на наследствения имот на Ваше име? Разберете веднага като се обадите на 0888458635


Забележки:

  1. Калкулатор на нотариални и др. разноски при сделки с недвижими имоти може да намерите в приложението „Правен помощник“
  2. В отделни статии подробно са разгледани следните теми:
    1. Процедура и всички стъпки при покупка на недвижим имот
    2. Рискове при покупка на недвижим имот „на зелено“
    3. Едностранно повишаване на цената при покупка на зелено
    4. Издаване на нотариален акт за наследствен имот

Цена

Издаването на нотариален акт за наследствен имот е процедура, която обикновено струва няколкостотин до няколко хиляди лева и може да бъде извършена от или с помощта на адвокат след смъртта на наследодателя, когато има определен кръг от лица, които законът посочва като „наследници по закон“. Може да има и други, но само когато починалият е оставил завещание.

Опции

Наследството се открива след смъртта на наследодателя и от този момент наследниците имат 3 възможности: да приемат наследството, да се откажат изцяло от него или да го приемат по опис. За последната възможност обаче има 3-месечен срок, в който трябва да се извърши.

Нот. акт

Настоящата статия ще разгледа въпроса как може да се установи собствеността върху придобит по наследство недвижим имот и да се издаде нотариален акт в тази връзка, защото това е изключително често срещан проблем. Това може да стане със специален нотариален акт. Нарича се констативен нотариален акт. Още в началото е важно да се уточни, че такава възможност съществува, но наследниците по никакъв начин не са задължени да го направят.

Обикновено това се прави като превантивна мярка срещу измама от страна на друга наследник или трети лица, както и при оспорване на собствеността върху дадения имот. Наследството преминава върху наследниците по силата на закона, а не по силата на договор или нотариален акт. Трябва да се има предвид обаче, че съществува възможност дори след снабдяване с констативен нотариален акт, при разпореждане с имота отново да бъдат поискани от купувача всички документи за него, върху които се е основало издаването на акта, а ако същите са недостатъчни – и допълнителни такива.

Процедура

Всеки наследник може да подаде молба до нотариус в района, в който се намира недвижимия имот, с която да иска да му бъде издаден констативен нотариален акт за собствеността му върху наследения имот. За да може да бъде издаден нотариален акт за наследствения имот, наследникът задължително трябва да представи удостоверение за наследници. Все пак това е основанието за придобиване на имота.

Въз основа на него нотариусът ще направи проверка и ще може да изготви констативен нотариален акт, който се основава на писмени доказателства. За да може да се изготви този нотариален акт също така трябва наследникът да се снабди с данъчна оценка за имота. Това става от съответната данъчна служба. Въз основа на данните в данъчната оценка ще се определят нотариалните разноски, вкл. местният данък.

Доп. разноски

Също така, трябва да имате предвид, че ако нотариусът изготви самия констативен нотариален акт, то за тази услуга ще бъдете таксувани допълнително, като таксата за това може да е равна на нотариалните такси, които ще платите (т.е. „цената“ на цялата процедура да е двойна). Обикновено адвокатите извършват тази услуга на по-ниска цена. Като цяло цената за издаване на нотариален акт за наследствен имот зависи от оценката на имота и варира между няколкостотин в масовия случай до няколко хиляди лева за имоти на изключително висока стойност.

Документи

Наред със споменатите документи, в зависимост от имота ще се наложи събиране на допълнителни документи, които доказват правото на собственост на наследодателя, следователно и на наследниците му. Много често, ако имотът е по-стар, например строен в през 70-80-те години на миналия век е възможно да липсват актуални или въобще документи за строеж и съответно за собственост. Затова е много по-лесно да се доверите на юрист или адвокат, който има опит в тази област и може да се снабди и респ. оформи всички необходими документи, като по този начин да си спестите време и нерви в обикаляне по различни институции.

Вписване

Ако всички документи са изрядни и нотариусът признае за установено правото на собственост на наследника, следва самото подписване на констативния нотариален акт. След това и след плащането на всички разноски по производството, следва вписване на този акт в Имотния регистър към Агенцията по вписванията. Това е задължително условие, което ще даде гласност на установеното право на собственост на наследника. Обикновено това става в рамките на няколко работни дни, но в София може да е малко по-бавно.

Оспорване

Тъй като производство по издаване на нотариален акт за наследствен имот е едностранно, нотариалният акт може да бъде оспорен от всяко трето лице, което твърди, че е действителен собственик на имота. Това оспорване става само по съдебен ред с изрична искова молба, която също подлежи на вписване в Имотния регистър. По този начин става ясно, че за въпросния имот се води някакъв спор.

Отговорността за доказване в е тежест на оспорващата страна, т.е. наследникът не е длъжен да доказва, че е собственик на имота, такова задължение има лицето, което оспорва неговите права. По същия начин може да бъде установена собствеността върху недвижим имот и от лице, което го е придобило по силата на завещание. Единствената разлика е в документите, които следва да се представят за установяване на собствеността.

Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – процедура, цена, документи, оспорване, отмяна, вкл. наследство и давност през 2023

Време за прочитане : 4 мин.

Констативен нотариален акт по документи / наследство / давност

Обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост

Издаване, оспорване и отмяна на констативен нотариален акт

Забележка:

  1. Калкулатор на нотариални и др. разноски при сделки с недвижими имоти може да намерите в приложението „Правен помощник“
  2. В отделни статии подробно са разгледани следните теми:
    1. Процедура и всички стъпки при покупка на недвижим имот
    2. Рискове при покупка на недвижим имот „на зелено“
    3. Едностранно повишаване на цената при покупка на зелено
    4. Издаване на нотариален акт за наследствен имот

Същност

Констативен нотариален акт (по документи или по обстоятелствена проверка) за признаване правото на собственост на имот е документ, издаван по съответния законов ред от нотариус. Участниците в гражданския оборот ползват услугите на нотариус за различни видове сделки, най-честите от които са свързани с прехвърляне или учредяване на вещни права, като напр. право на собственост или право на ползване върху недвижими имоти (земеделска земя, къщи, апартаменти и др.) или движимо имущество (МПС). Съгласно българското законодателство, извършването на сделки с недвижими имоти като покупко-продажба, дарение, доброволна делба и др. се извършват задължително по нотариален ред. Нотариусите са ангажирани и с други аспекти на ежедневния документооборот като напр. заверка на преписи от официални документи, изготвяне и съхраняване на завещания и т.н., но тяхната „запазена марка“ си остава изповядването на нотариални актове за собственост върху недвижим имот.

Нот. акт

Нотариалният акт е документ, който надлежно удостоверява законното право на собственост върху недвижим имот. В повечето случаи това е договор за покупко-продажба на недвижим имот или за учредяване на ограничено вещно право върху недвижим имот, за който законът предвижда специална форма. Понякога обаче, поради различни причини и стечение на обстоятелствата, първичен документ, удостоверяващ право на собственост върху определен недвижим имот, липсва – напр. при собственост върху недвижим имот придобит по наследство. Поради това, специално за недвижимите имоти, е предвиден допълнителен начин за признаване правото на собственост – т. нар. констативни нотариални актове.

Видове

Констативните нотариални актове биват следните видове:

  1. Констативен нотариален акт по документи – при липса на друг нотариален акт, но при наличие на различни други писмени доказателства, с които правото на собственост на съответното лице може да се докаже (напр. при наследствен имот, при придобиване на право на собственост върху сграда, построена в собствен на лицето имот и т.н.);
  2. Констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка – при тотална липса на каквито и да е писмени доказателства – в тези случаи нотариусът е оправомощен и може да извърши т. нар. обстоятелствена проверка, с която да установи и признае правото на собственост върху съответния имот. Това най-често се случва когато е налице изтекла придобивна давност в комбинация с други предвидени в закона предпоставки.

Процедура

Издаването на констативни нотариални актове е процедура, уредена в Гражданския процесуален кодекс. Констативният нотариален акт не създава нови права, а само установява съществуването на такива. Доказателствената сила на констативен нотариален акт се разпростира по отношение на абсолютно всички органи и трети лица и е задължителна за тях, но в същото време може ефективно и напълно законно да се оспорва от всички заинтересовани правни субекти – както по отношение на самото право на собственост (предпоставките, от които то е възникнало), така и по отношение на истинността на документа или свидетелските показания, формирали изводите на нотариуса. Или с други думи констативните нотариални актове имат доказателствена сила до доказване на невалидността им по предвидения в закона ред.

Документи

В българския закон изрично е записана забрана за придобиване по давност на имоти, които представляват публична държавна или общинска собственост. В тази връзка едно от абсолютните изисквания за започване на процедурата по издаване на констативен нотариален акт е да се докаже пред нотариуса, че имотът, предмет на процедурата, не попада под обхвата на тази забрана. Необходими са и редица други документи, но какви точно са те зависи от конкретния случай. Задължително се изисква данъчна оценка на имота, която се издава от съответната общинска данъчна служба. Въз основа на приложените писмени и/или гласни доказателства, нотариусът или признава, или да отказва да признае твърдяното от заявителя право на собственост върху имот. От правна гледна точка е важно да се знае, че дори и нотариусът да признае правото на собственост и да издаде констативен нотариален акт, последният сам по себе си не е основание за придобиване на собствеността. Основанието за придобиване се съдържа в представените преди това пред нотариуса писмени документи, респективно, в настъпването на предвидените в закона обстоятелства (придобивна давност).

Необходим ли е?

Издаване на нотариален акт за наследствен имот е възможно, макар и строго юридически погледнато ненужно. Това е така, защото придобиването на собствеността става по силата на закона с настъпването на определени обстоятелства, в случая приемането на наследството от наследниците, и не е необходим изричен документ, вкл. нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит по наследство, за да бъде собствеността валидно придобита. Има случаи обаче, при които приетото наследство и собствеността върху него се оспорва, и точно тогава мнозина наследници решават, за собствено спокойствие и за да се даде гласност на придобиването на имуществото от тяхна страна чрез вписването на нотариален акт в Имотния регистър, да поискат издаване на констативен нотариален акт за собственост върху наследствен недвижим имот.

Давност

При придобиване на имот и респ. издаване на нотариален акт по давност, изтичането на изискуемата по закон придобивна давност (т.е. непрекъснатото давностно владение на имота в определения от закона срок) трябва да се докаже от молителя. За целта пред нотариуса се явяват няколко свидетели, посочени от кмета на кметството, общината или респ. района, които да потвърдят факта на непрекъснато владение върху имота, както и периода, през който е станало това. Периодът на давностно владение е от значение и е различен в зависимост от това дали владелецът е добросъвестен или недобросъвестен. В случай че се касае за добросъвестен владелец, придобивната давност е 5 години. Добросъвестен владелец е лице, което владее вещ или имот на основание, което може да го направи собственик, но не го прави – било поради опорочаване на формата, било поради друга причина, като същевременно обаче лицето не знае, че не е станал собственик. Във всички останали случаи говорим за недобросъвестен владелец, за който придобивната давност е 10 години.

Вписване

Констативният нотариален акт, както и всеки друг нотариален акт, подлежи на вписване по местонахождението на имота, за което се заплаща такса от молителя. Таксата се заплаща още при подаване на молбата до нотариуса за издаване на такъв акт и тя не подлежи на връщане, дори нотариусът да откаже издаването му. Таксата се определя като процент от издадената на молителя данъчна оценка на имота. Освен таксата за вписване, в цената на констативния нотариален акт влизат още нотариална такса и местен данък по ЗМДТ.

Отказ

Отказ на нотариуса въобще да пристъпи към и открие производството по издаване на констативен нотариален акт или респ. отказ на нотариуса за издаване на заявения от молителя констативен нотариален акт във всички случаи подлежи на обжалване по предвидения в закона ред в 7-дневен срок пред съответния окръжен съд.

Оспорване

Оспорване на констативен нотариален акт е напълно допустимо от закона, тъй като производството по издаване на констативен нотариален акт е едностранно. Оспорването може да се извърши от всяко лице, което твърди, че е действителен собственик на имота, по исков ред пред съда и в съдебния процес тежестта да докаже, че констатациите на нотариуса са неправилни, лежи върху оспорващата страна. Тя трябва да представи пред съда доказателства, че или е носител на правото на собственост на друго основание, което може да се противопостави на констатирания собственик, или че посоченото право е погасено, а може също така да твърди, че фактите, посочени в констативния нотариален акт са неистински и да ги опровергае. В практиката се случва едно такова оспорване да бъде придружено (или предшествано) от наказателно дело за лъжесвидетелстване – в случай че се твърди неистинност на показанията на разпитаните в хода на нотариалното производство свидетели. В този случай резултатът от съдебния процес за лъжесвидетелстване ще обуслови изцяло (или поне до голяма степен) резултата и от делото за оспорване, въпреки че е възможен и различен резултат – например, наказателният съд да отсъди, че престъпление няма, но въпреки това гражданският съд да отмени констативния нотариален акт. От чисто процесуална гледна точка е важно исковата молба по оспорването да бъде вписана, защото съдебното решение по делото би могло да доведе до променяне или прекратяване на вещни права, а за този риск третите страни, неучастващи в процеса, трябва да бъдат информирани. Те трябва да са наясно, че ако купят такъв имот докато трае делото, а впоследствие оспорващата страна го спечели, те ще трябва да върнат имота на лицето, което съдът е прогласил за собственик. Затова и законът е предвидил чрез вписването на исковата молба да се даде гласност на съществуващия спор, за да се избегнат в максимална степен последващите усложнения.

Нотариално / саморъчно завещание – отваряне, оспорване и прехвърляне на имот

Време за прочитане : 2 мин.

Завещанията биват 2 вида – нотариално и саморъчно завещание. Нотариалното се изготвя в рамките на специална процедура, която се развива през нотариус, който изготвя самото завещание в присъствието на 2 свидетели, докато саморъчното се написва лично от наследодателя-завещател на хартия. В първия случай се дължат разноски на нотариуса, но това е по-сигурният вариант, защото има пълна гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено преди или след смъртта на завещателя. При саморъчното завещание няма абсолютно никакви разноски за съставянето и съхранението му, но съществува риск от изчезване, скриване или повреждане му, в които случаи то просто няма да породи целените правни последици след смъртта на завещателя. Затова е препоръчително при голям материален интерес или риск от злоумишлени действия на недоброжелатели да се пристъпи към нотариалната форма на завещание. Съществува и междинен вариант – саморъчно завещание, предадено за пазене от нотариус – в този случай има гаранция, че завещанието няма да бъде изгубено или унищожено, но няма гаранция за това дали ще е валидно.

Изискванията към саморъчното завещание на пръв поглед не са много. Съгласно чл.25 от Закона за наследството (ЗН), то трябва да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да има валидна дата на съставяне и подпис на завещателя след завещателните разпореждания. Практиката обаче сочи, че има много подводни камъни, които могат да направят едно завещание невалидно. Ако например имуществото не бъде прецизно от юридическа гледна точка описано в завещанието, то завещателните разпореждания няма да се разпростират върху въпросните недвижими имоти и движими вещи. Затова е препоръчително при съставянето на завещанието да бъдат ползвани консултантските услуги на адвокат, който може да даде съвети за съставянето му или да провери вече съставено завещание, така че ако същото страда от определени пороци, да бъде изготвено наново, за да отговаря на всички изисквания на закона.

Отварянето на завещание се извършва след смъртта на завещателя. Всяко лице, което държи и пази завещание, е длъжен да поиска същото да бъде обявено от нотариус след като разбере за смъртта на наследодателя. Същото задължение има и нотариус, който съхранява нотариално или саморъчно завещание. Съгласно ЗН всяко заинтересувано лице може да иска от районния съд да определи срок за представяне на завещание с оглед неговото обявяване. След обявяването на завещанието се развива производство, при завършването на което съответните наследници стават собственици на посочените в завещанието недвижими имоти и движими вещи.

Прехвърлянето на имот чрез завещание е практическият въпрос, който най-много вълнува заинтересованите наследници. Първо обаче следва да бъде уточнено, че по закон „прехвърляне на имот чрез завещание“ не е възможно, защото чрез завещание единствено се наследява. Първо наследникът трябва да стане законен собственик на завещаното имущество, напр. апартамент, съгласно процедурата, спомената в предходния абзац, а чак след това може да се разпореди със своето собствено имущество, което е втора и напълно отделна и нямаща нищо общо със завещанието процедура.

Оспорването на завещание е друг особено важен въпрос, който има отношение към наследяването. От оспорване на саморъчно завещание полза биха имали напр. законните наследници на завещателя, които, ако не беше завещанието, щяха да наследят цялото имущество. Напр. починалия наследодател е оставил след смъртта си живи деца и съпруг, които по закон са негови наследници и разпределят помежду си в различни дялове цялото имущество, но не е бил в добри отношения с тях и е искал да ги обезнаследи като завещае цялото си имущество на любимия си племенник. Тогава наследниците по закон ще имат право да претендират т. нар. запазена част от наследството – това е част от имуществото, на която законните наследници имат право, дори наследодателят да е завещал 100% от имуществото си на други лица. Делът на запазената част варира според броя на наследниците, но обикновено е около половината от имуществото. Ако сме изправени пред случай, при който законните наследници имат право на 50% запазена част, а наследодателят е завещал 100% от имуществото си, наследниците по закон имат право да предявят съдебен иск и да искат намаляване на това, което получава наследникът по завещание, до 50%.

Има много други възможни хипотези, при които е възможно оспорване на завещание от заинтересовани лица по съдебен ред с искане за прогласяване на неговата нищожност, които включват: оспорване от кредитори на наследник по закон (защото ако завещанието е невалидно, наследникът по закон ще придобие повече имущество, което напр. взискател по изпълнително дело може да използва за покриване на вземанията си), оспорване от наследници по закон (които, ако се елиминират наследниците по завещание, биха придобили по-голяма част от наследството) и т.н. Във всички случаи, в които заинтересовани от дадено нотариално или саморъчно завещание лица се почувстват ощетени, е препоръчителна консултация с адвокат, който може най-добре да прецени как могат да бъдат защитени правата на съответните наследници или кредитори на наследодателя или наследници.

Застрахователно обезщетение при ПТП със смъртен случай, тежка или средна телесна повреда

Време за прочитане : 4 мин.

ПТП със смърт или средна телесна повреда е един от най-честно разпространените случаи, при които помощта на застрахователен адвокат може да бъде много ценна – от порядъка на много хиляди левове разлика между първоначално предложено и в крайна сметка изплатено застрахователно обезщетение.

Обезщетение при ПТП със смърт е дължимо на наследниците на починалото лице, а при ПТП със средна или тежка телесна повреда застрахователното обезщетение се изплаща лично на пострадалото лице. Адвокат може да встъпи и да представлява интересите на пострадалото или респ. имащото право на застрахователно обезщетение лице веднага след настъпване на вредоносния резултат – тежка / средна телесна повреда или смърт при ПТП. Лицето, на което е причинена средна или тежка телесна повреда, може да упълномощи адвоката лично, а когато се касае за смърт – това могат да направят наследниците, които имат право на обезщетение. Важно е да се отбележи, че всеки от наследниците има самостоятелен иск срещу застрахователя на виновното лице – който иск може да бъде предявен в различно време и да бъде на различна стойност – но практиката сочи, че много по-ефективно е когато всички наследници предявяват заедно исковете си в едно общо дело срещу застрахователна компания.

Един съществен и особено актуален въпрос е кои лица имат право на застрахователно обезщетение. С Тълкувателно решение № 1/2016, постановено на 21.06.2018, Върховния касационен съд (ВКС) разшири кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди, причинени при непозволено увреждане и смърт на техен близък. Доскоро това бяха съпрузи (вкл. живеещи на съпружески начала), родители и деца, но към тях вече се добавят и други близки на починалото лице – братя и сестри, баби, дядовци и внуци. Последния случай обаче е приложим само когато между починалия и съответното лице е имало особена близост. Върховните съдии изрично уточняват, че за получаването на обезщетение в тези случаи няма да е достатъчна само формално родство, но и преживелият родственик следва да е понесъл болки и страдания, които да обосновават получаването на обезщетение. При липса на достатъчно привързаност и близост между лицата, обезщетение не се дължи. А с естеството на близостта, привързаността и други необходими предпоставки за получаването на обезщетение са детайлно запознати опитните адвокати по застрахователно право. Напр. даден добър адвокат по ПТП ще може най-добре да прецени размера на обезщетението, което ще може да се претендира, както и ще знае какво точно да направи – какъв иска да предяви, какви доказателства да ангажира и т.н., така че в полза на клиентите му да бъдат присъдени максимално високи обезщетения.

С промените в Кодекса на застраховането от 2018г. е въведено изискване за създаване на специална наредба за утвърждаване на методика за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане на пострадало лице и за определяне размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди на увредено лице вследствие смъртта на пострадало лице. За момента обаче тази наредба все още не е изготвена и затова размерите на обезщетенията се определят по следния начин: за близки роднини по справедливост, както е описано по-горе, а за по-далечните роднини, с които починалото лице в било в близки отношения – максималният размер на обезщетението не може да надхвърля 5000 лв.

При настъпило ПТП със смъртен случай или тежка / средна телесна повреда задължително се образува наказателно дело от общ характер. Инициатор и двигател в това производство е прокуратурата, която първо провежда досъдебно производство, а след това (ако са налице основанията за това) – внася обвинителен акт срещу виновното лице в съда. Включването на адвокат-пълномощник в този най-ранен етап на цялото производство не е задължително, но е силно препоръчително, защото на първо място може да доведе до пълно оневиняване на пострадалото лице, но също и съществено да повлияе на размера на бъдещото обезщетение, което може да бъде изплатено на пострадалото лице или неговите наследници. Става въпрос за т. нар. съпричиняване – ако напр. се окаже, че починалото лице с поведението си също е допринесло за резултата (при неправилно пресичане или друго нарушение на закона т.н.), то обезщетението автоматически се редуцира (напр. от 100 на 50 хил. лева) като размера на редуцирането зависи от степента на съпричиняване.

Наказателното съдебно дело срещу виновното лице е следващата фаза в развитието на производството по получаване на застрахователно обезщетение. В тази фаза могат да бъдат предявени граждански искове от всяко пострадало лице или наследник. Но може и да не бъдат предявени на този етап, а по-късно, в отделно гражданско дело. Дали да бъде предявен граждански иск в наказателното производство или не е много специфичен момент. От една страна става въпрос за бързина – ако се предяви граждански иск в наказателното производство, последното приключва не само с наказание за виновния, но и с присъдено обезщетение за пострадалия – и така отделно гражданско дело не се води. Особеният момент обаче се състои в това, че осъдено на обезщетение в наказателното производство може да бъде само виновното лице, но не и неговият застраховател. И при това положение – дори виновното лице да бъде осъдено да плати обезщетение – много често се налага да се води отделно дело срещу застрахователната компания, особено ако виновното лице няма активи, които да покрият задължението му към пострадалите. Най-добрата преценка тук може да бъде направена от опитен адвокат, който да прецени коя от двете възможности да бъде избрана от клиента му. Вторият аспект на същия този въпрос касае изцяло размера на присъжданото обезщетение. Опитните застрахователни адвокати знаят практиката на съдилищата, която по правило е разнородна в различните градове. В някои съдилища наказателните състави присъждат по-големи обезщетения, но в други – гражданските. И затова напр. в последната хипотеза по-изгодно за имащите право на застрахователно обезщетение би било да изчакат наказателното дело да приключи, след което да заведат отделно гражданско дело директно срещу застрахователя.

Гражданските дела срещу застрахователи се характеризират с все по-бързо придвижване. По правило гледането на такова дело на една инстанция отнема около година, но все по-често могат да се видят дела, които приключват и за по-малко от година. Редовните инстанции са 2, а третата инстанция винаги е ВКС, но много често ВКС отказва да допусне до разглеждане на трета инстанция делата и така на практика те приключват само в 2 инстанции.

Гражданското дело приключва с решение, по което се издава изпълнителен лист. А с изпълнителният лист се образува изпълнително дело при ЧСИ. Правилото тук е, че застрахователните компании винаги имат налични суми и след издаването на изпълнителен лист дължимите от застрахователя обезщетения се изплащат в рамките на няколко дни или седмици.

Важно е да се отбележи, че към присъденото от съда застрахователно обезщетение се добавят и направените от имащата право на обезщетение страна лихви (основния лихвен % на БНБ + 10% или около 10-11% на годишна база) и разноски (адвокатски хонорари и др.). Следва да се отбележи, че адвокатските хонорари могат да са или предварително заплащани, или заплащани след приключване на делото и изплащане на обезщетението от застрахователя – като адвокатския хонорар се присъжда от съда само в първия случай (когато адвокатския хонорар е заплатен от клиента към момента на постановяване на съдебния акт – ако е уговорено, че хонорарът е дължим чак след изплащане на обезщетението от застрахователната компания, тогава хонорарът не се присъжда от съда).

Преговорите със застрахователя са един възможен, но съвсем не задължителен етап в гореописаното производство. Те могат да се състоят по абсолютно всяко време и независимо на какъв етап се намира производството. Правилото обаче е, че застрахователните компании предлагат да изплатят доброволно обезщетения в значително занижени размери – в сравнение с това, което би присъдил един съд. Именно затова участието на доверен адвокат в производството е силно препоръчително. А най-новата съдебна практика сочи, че за смъртен случай се присъжда обезщетение от около и над 100 хил. лева на всеки наследник, а за средни телесни повреди – в рамките на няколко десетки хиляди лева.

Кредит, изтеглен от единия съпруг – но отговарят и двамата

Време за прочитане : < 1 минута

При кредит, изтеглен от единия съпруг по време на брак, е напълно възможно съгласно закона да отговарят и двамата съпрузи. Дори ако само един от съпрузите изтегли заем (кредит) за задоволяване на семейни нужди – приема се, че двамата съпрузи отговарят солидарно (чл. 32 от СК). Това включва и вариантът, при който единият съпруг е бил в пълно неведение – не е знаел какви задължения поема другият съпруг, не е подписвал нищо и т.н.

Заемодателят или кредитната институция имат пълното право да претендират пълния размер на поетото задължение от всеки един от двамата съпрузи поотделно – напр. могат да изискат съпругът, който изобщо не е бил запознат с поетото задължение и не е подписвал каквито и да е документи във връзка с това, да заплати пълния размер на задължението, за което се е подписал другият съпруг.

Но тази презумпция може да се обори, когато кредитът не е изтеглен за задоволяване на семейни нужда, а за подпомагане на бизнеса на един от двамата съпрузи. Например, ЕООД, притежавано от съпруга, сключва договор за банков кредит с цел закупуване на машини за обработка на метали, каквато е и дейността на въпросната фирма. В този случай, дори при невъзможност за погасяване на кредита от страна на фирмата, дори и да се стигне до намесата на съдебен изпълнител, съпругата няма да бъде засегната от това.

Съвместна отговорност на двамата съпрузи няма и когато още преди сключването на брака някой от тях е изтеглил ипотечен кредит, с който е било закупено семейното жилище. Счита се, че преди сключването на граждански брак не възниква семейната имуществена общност. Счита се, че съпругът, който е купил имотът е негов собственик. Ако обаче имаме хипотеза, в която преди или след сключването на граждански брак и другия съпруг започне да помага с изплащането на кредита, то при евентуален последващ спор за имота, вторият съпруг може да претендира паричната сума, с която е подпомогнал другия съпруг при изплащането на кредита.

Възможно е също така между съпрузите да има сключен брачен договор. Тъй като един такъв договор може да обхваща и урежда само имуществени отношения между съпрузите, няма еднозначен отговор на въпроса относно кредитите, защото това се урежда по усмотрение на съпрузите. Уредените въпроси могат да обхващат както минали, така и настоящи и бъдещи взаимоотношения. Затова, преди да се предприемат каквито и да било стъпки, е силно препоръчително да потърсите съвет от специалисти в областта на семейното право.   

Отпадане на поръчителство – възможности, вкл. за отказ или смяна на поръчител

Време за прочитане : 2 мин.

Отпадане на поръчителство е възможно, ако Вие сте поръчител (солидарен длъжник) по банков кредит (фирмен или на физическо лице), по който банков кредит има подписано от кредитополучателя, но не и от Вас, допълнително споразумение (анекс) – тогава Вашата отговорност (отговорността на недописалите допълнителното споразумение поръчители) отпада. Напълно и изцяло. И се „отървавате“ завинаги – поне до подписването на нов анекс от Ваша страна. Дори да има подписани един, два или сто допълнителни анекса от поръчителите, ако последният анекс не носи подписите на поръчителите – да, отговорността отново отпада и се носи само от кредитополучателя (и евентуално от някой от поръчителите, които са подписали допълнителни споразумения).

Друга възможност за отпадане на поръчителство е възможна при настъпване на предсрочна изискуемост на банков кредит, когато длъжникът задължително трябва да бъде уведомен писмено за това, дори и това да произтича пряко от договора. Ако по този кредит обаче има поръчител, той също трябва да бъде уведомен за изискуемостта. В противен случай банката няма да може например, да си извади изпълнителен лист срещу поръчителя за задължението на длъжника. Самото подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение и на изпълнителен лист не се счита за уведомяване, защото то е адресирано до съда, а не до длъжника и/или до поръчителя.

Мнозина добросъвестни поръчители си задават въпроса „Как да се отърва от поръчителство?“ след като са били подведени да поръчителстват от недобросъвестен кредитополучател, който не погасява задълженията си. Следва обаче да се има предвид, че по закон поръчителството и респ. задълженията на поръчителя могат да отпаднат само в 4 случая:

1 – Длъжникът погаси задълженията си. Ако преди окончателното погасяване на дълга поръчителят е платил нещо вместо длъжника (частично плащане), той има право на иск по следващата точка.

2 – Поръчителят плати задълженията на длъжника, за чийто дълг се е задължил. Независимо дали задълженията са платени изцяло или частично от поръчителя, последният има право на съдебен иск срещу длъжника за връщане на всичко платено, предвид това, че поръчителят е платил не собствен, а чужд дълг. Шансовете за спечелване на такова дело са огромни, а често това може да бъде сторено в изключително бързи срокове (няколко седмици или месеца) по реда на заповедното производство.

3 – Кредиторът (напр. банка) сам освободи поръчителя от отговорност – напр. при анекс за прекратяване на договор за поръчителство, смяна на поръчител по кредит и т.н. Мнението и действията на длъжника (освен при пълно погасяване на дълга, когато поръчителството отпада) нямат абсолютно никакво значение. Практиката сочи, че никой кредитор не иска доброволно да се лиши от една допълнителна гаранция за плащането на дълга и затова тази възможност е чисто теоретична. Едностранен отказ от поръчителство от страна на поръчителя е недопустим.

4 – При „погрешни“ от правна гледна точка действия от страна на кредитора, напр. описаните в първия абзац по-горе, несъблюдаване на давностни срокове и изтекло поръчителство и т.н. За да бъдат установени такива следва да бъде внимателно изследван целият казус, в който е замесен поръчител – какви договори и допълнителни споразумения са били сключвани (вкл. само от длъжника, без участието на поръчителя), какви плащания са били извършвани, какви покани и съдебни действия са били предприемани и т.н. Съществува възможност поръчителят да бъде освободен от отговорност по съглашение между длъжника и кредитодателя. Може да е било уговорено дори някакво условие, при настъпването на което отговорността на поръчителя да отпадне. В тези случаи съгласието и подписа на поръчителя не се изискват.