Архив на категория: Бизнес / Фирмено

Бизнес, фирмено, корпоративно и търговско право

Регистрация на зъболекари като амбулатория за индивидуална или групова практика за първична медицинска помощ по дентална медицина

Posted on by
4
Време за прочитане : 2 мин.

Дентален лекар (зъболекар, стоматолог) или група от дентални лекари (двама или повече), които желаят да осъществяват първична медицинска помощ по дентална медицина, могат да създадат амбулатории тип „индивидуална” или тип „групова” практика за първична медицинска помощ по дентална медицина. Амбулаториите за индивидуална или групова практика за първична помощ по дентална медицина се създават чрез регистрационен режим. Регистрацията от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ въз основа на заявление, в което се посочва единният идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър. Самата регистрация се извършва чрез подаване на заявление по чл. 40, ал.1 от Закона за лечебните заведения, към което се прилагат и редица документи.

Нов момент е, че в 10-дневен срок от постъпването на заявлението за регистрация регионалната здравна инспекция извършва проверка както за спазване на здравните изисквания и утвърдените медицински стандарти от лечебното заведение, така проверява и за наличието на лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели, когато лечебното заведение ще използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение, и издава удостоверение. До 2020г. това разрешение за използване на източници на йонизиращи лъчения също се е прилагало към документите, а сега не.

Ако сте лекар по дентална медицина и искате да създадете амбулатория за първична медицинска помощ трябва да знаете, че преди регистрацията в съответната Регионална здравна инспекция, следва да осъществите първо своята търговска регистрация като юридическо лице. Своята дейност можете да осъществявате под формата на едноличен търговец, но през последните години по-предпочитаната форма, под която може да се развива такава дейност, е едноличното дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ или дружеството с ограничена отговорност /ООД/. Едно от предимствата на тези форми на дейност е, че техните собственици или съдружници в тях, имат ограничена отговорност, тоест отговарят само до размера на внесените от тях дялови вноски в капитала на дружеството, а не както е при едноличните търговци с цялото си имущество. Минималният капитал, изискуем по закон, за регистриране на ограничено отговорно дружество е само 2 лева. Понякога регистрацията с минималния или близо до минималния капитал не е удачна, но това варира при всеки отделен случай.

Законът за лечебните заведения регламентира някои специфични изисквания, които задължително трябва да се вземат под внимание, когато се регистрира търговската фирма. На първо място – предметът на дейност и търговското наименование на фирмата не могат да се изписват свободно по усмотрение на учредителите на дружеството. Те трябва задължително да се изпишат в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения, в противен случай практиката няма да бъде регистрирана от съответната Регионална здравна инспекция. Другото изискване при регистрацията на търговско дружество, което ще осъществява тази специфична дейност е, лицето, което ще бъде вписано като управител на дружеството, както и едноличния собственик на капитала, респ. съдружниците, да са лица с висше образование и диплома по дентална медицина.  За да се удостовери това, към заявлението до Търговския регистър се прилага и диплома за завършено висше образование по дентална медицина.

Едва след регистрацията на дружеството в търговския регистър може да се премине към същинската регистрация в Регионалната здравна инспекция, където наред с дружествения договор / учредителния акт на новосъздаденото дружеството, се представя набор от документи. Един документ, който много често се подценява е правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Този документ всъщност е изключително важен, тъй като именно в него се съдържат нормите, които да уреждат вътрешните взаимоотношения в лечебното заведение, правата и задълженията на наетите лица в лечебното заведение – лекари – стоматолози, специалисти или друг персонал, структурата на лечебното заведение, работното време дисциплинарната отговорност на персонала, правата на пациентите и т.н.

След регистрацията на търговското дружество и регистрацията в съответната Регионална здравна инспекция, следва и сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса, по който договор страна е съответното търговско дружество.

Защита на кредитора чрез отменителен Павлов иск при поредица от разпоредителни сделки и възможна защита на длъжника към 2024

Posted on by
Отговор
Време за прочитане : 4 мин.

Павлов иск по чл. 135 от ЗЗД може да предяви, за да защити правата си, кредитор, на който някой дължи дадена сума пари и започне да прехвърля (отчуждава) движими вещи или недвижими имоти, опитвайки се така да попречи на кредитора да събере ефективно вземанията си от длъжника. Често срещан житейски казус е дадено физическо или юридическо лице (напр. длъжник по приятелски заем, банков кредит и т.н.) да задлъжнее много и в опит да „спаси“ нещо за себе си, да започне да търси начин как да прехвърли всичкото си или голяма част от движимото и недвижимото си имущество на трети лица (чрез покупко-продажба, дарение, отказ от наследство и т.н.). В подобни ситуации на помощ на увредения кредитор (този, който е имал нещастието да даде, а да не му се върне) идва правният институт на т. нар. Павлов иск. В настоящата статия се разглеждат възможните действия по защита на кредитора (ищец) и защита на длъжника (ответник) при предявен такъв отменителен иск по  чл. 135 от ЗЗД, вкл. свързаната с него съдебна практика.

При „обикновен“ Павлов иск е налице само една увреждаща сделка (напр. фиктивно продаден на роднина или на непознато добросъвестно трето лице имот), която съдът може да обяви за недействителна спрямо кредитора и последният ще може да събере вземанията си от имота, който ЧСИ продаде на публична продан, независимо че имотът е бил продаден на трето лице, дори то да е било напълно добросъвестно и изобщо не е подозирало какво може да се случи. В това накратко се състои ефектът на уважения Павлов иск.

Много повече затруднения обаче възникват при „каскада“ от последователни увреждащи сделки, в който случай се поставя въпросът как кредиторът може ефективно да се защити, ако е увреден не чрез една, а чрез поредица от сделки, извършени от неговия длъжник и трети лица (напр. недвижим имот е препродаден няколко пъти преди да бъде предявен Павловия иск).

Ключов момент са характерът на сделката и знанието на третото лице, като следва да бъдат отчетени и съществуващите връзки между отделните сделки. Както посочват върховните съдии, правилото на чл.135 ал.1 изр.3 ЗЗД урежда конкуренцията между интереса на кредитора, който е увреден от извършените сделки, и сигурността на гражданския оборот, изхождайки от два критерия – възмездността или безвъзмездността на разпореждането в полза на третото за облигационното отношение кредитор-длъжник лице и добросъвестността на това лице. Когато става въпрос за поредица от сключени сделки, целеният от кредитора резултат би се постигнал с уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД по отношение на последния приобретател на имуществото. Застъпеното от върховните съдии становище е, че когато имаме възмездно придобиване от последния по веригата от приобретатели, кредиторът ще постигне успех с иска по чл.135 ЗЗД, ако този последен приобретател е знаел за увреждането. В тази ситуация няма значение междинните приобретатели дали са били добросъвестни или не т.е. дали са знаели или не за увреждането на кредитора, тъй като предходните сделки са били само средство за постигане на увреждането.

По-различно начин стои въпросът със защитата на увредения кредитор, ако последният по веригата е придобил имуществото безвъзмездно. Тук върховните съдии са разграничили две хипотези. Първата е когато всички по веригата са придобили имуществото безвъзмездно, тогава положението на всички е идентично (няма значение дали някой от тях е бил добросъвестен, а друг не) и съдът може да уважи иска на кредитора по чл.135 от ЗЗД, ако спрямо праводател са налице необходимите предпоставки. Втората хипотеза, представляваща и по-голям интерес в практиката, е когато при няколко последователни прехвърляния на имуществото, част от които безвъзмездни, а друга част – възмездни, последното е било безвъзмездно. В тази ситуация върховните съдии приемат, че уважаването на иска по отношение на последния приобретател на безвъзмездно основание се обуславя от добросъвестността на този праводател, който последен е придобил имота възмездно от своя съконтрахент, независимо от добросъвестността на останалите междинни приобретатели /на безвъзмездно или възмездно основание/. Когато този междинен праводател е знаел, че придобивайки възмездно имущество, уврежда кредитора, съдът ще уважи иска на кредитора по чл.135 от ЗЗД, независимо от знанието на последния праводател. Възможно е същият този междинен праводател да не е знаел за увреждането на кредитора, тогава искът по чл.135 от ЗЗД не може да бъде уважен спрямо него. В мотивите си върховните съдии уточняват, че в тази последна хипотеза извършеното от него (междинния праводател) безвъзмездно разпореждане в полза на добросъвестен приобретател е противопоставимо на кредитора, а в полза на недобросъвестен приобретател е относително недействително спрямо кредитора. Изводът, до който достигат върховните съдии в своето решение е, че защитата на кредитора по чл.135 ЗЗД при последваща разпоредителна сделка, извършена от лицето, в чиято полза длъжникът се е разпоредил с имуществото си, е чрез предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителност по отношение на него не само на първоначалната сделка с имуществото на длъжника, но и на последващите сделки, които го увреждат. Исковете могат да бъдат предявени и самостоятелно, но при наличие на предпоставките на чл.213 ГПК следва да бъдат разгледани в едно производство. Тази втора възможност да бъдат предявени и самостоятелно исковете по чл.135 от ЗЗД, е допустима в случаите, в които кредиторът узнае и за друго увреждащо спрямо него действие (но извършено преди вписване на исковата молба), което не е посочил при предявяване на първоначалния си иск по чл.135 от ЗЗД.

Павловият иск може да е и неоснователен, затова следва да бъде разгледан и въпросът за защита на длъжника срещу Павлов иск.

Водейки се от мотивите на върховните съдии, отново трябва да се погледне през призмата на възмездността / безвъзмездността на сделката и съответно знанието и незнанието на приобретателите. Ако разгледаме първата хипотеза – последният приобретател придобива имуществото възмездно и той не знае за увреждането на кредитора и цялата поредица от сделки назад, с които се цели увреждането на кредитора. Тогава този последен приобретател е защитен, а длъжникът на кредитора е успял да постигне увреждащия резултат.

По-различна обаче е ситуацията при безвъзмездност на последната сделка във веригата, дори и да е налице добросъвестност на последния приобретател (тежестта на доказване лежи върху него). В този случай, ако длъжникът е прехвърлил безвъзмездно своето имущество и всички следващи праводатели също са прехвърлили безвъзмездно процесното имущество, дори и последният приобретател да не е знаел, че уврежда кредитора, кредиторът ще успее да се защити при следната предпоставка – ако може искът по чл.135 от ЗЗД да бъде уважен по отношение на праводателя на приобретателя. Всички сделки по веригата ще се считат за относително недействителни по отношение на кредитора т.е. все едно не са настъпили и той ще може да се удовлетвори от имуществото на длъжника си, макар и последното вече да е в чужд патримониум. С други думи казано, длъжникът няма да е успял да увреди кредитора си.

Но е възможно в цялата верига от сделки да има както безвъзмездни, така и възмездни, а в този случай има вероятност длъжникът отново да не успее да се „отърве“ от кредитора си. Да вземем хипотезата, в която са се осъществили четири прехвърляния на имота – първите две възмездни сделки, а последващите две безвъзмездни сделки. Първият праводател е бил недобросъвестен, но вторият праводател е бил добросъвестен, третият и четвъртият – добросъвестни. Извършената сделка между втория и третия приобретатели е противопоставима на кредитора т.е. той не може да се удовлетвори от това имущество. По-различно би било, ако в същата хипотеза вторият праводател е бил недобросъвестен, а първият е бил добросъвестен, без значение четвъртият дали е знаел или не, че уврежда кредитора. Тогава извършеното от втори към трети приобретател безвъзмездно разпореждане е относително недействително спрямо кредитора на длъжника. Описаното до тук следва от мотивите на ТР 2/2017г. от 09.07.2019г., в които е посочено, че „Ако този междинен праводател, който последен е придобил имота възмездно от своя съконтрахент, е бил недобросъвестен, искът по отношение на последния приобретател на безвъзмездно основание следва да бъде уважен, независимо от неговата добросъвестност. Ако обаче същият междинен праводател е действал добросъвестно и спрямо него искът по чл.135 ЗЗД не може да бъде уважен, извършеното от него безвъзмездно разпореждане в полза на добросъвестен приобретател е противопоставимо на кредитора, а в полза на недобросъвестен приобретател – е относително недействително спрямо кредитора.“.

В обобщение, когато са налице цяла поредица от увреждащи кредитора действия или сделки, извършени от страна на длъжника и трети лица, следва да бъдат отчетени съществуващите връзки между отделните сделки. По този начин цялата поредица от сделки следва да бъде обявена за относително недействителна по отношение на кредитора, ако са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател. И обратно, ако не са налице предпоставките за уважаване на иска по отношение на последния приобретател, искът за обявяване на относителна недействителност на поредицата от сделки следва да бъде отхвърлен, дори и да са налице основания за това по отношение на някоя от междинните сделки.

Електронен документ

Posted on by
Отговор
Време за прочитане : 4 мин.

Електронен подпис – видове съгласно Регламент (ЕС) № 910/2014

Валидност и оспорване на електронен документ пред съд по ГПК

КЕП или „квалифициран електронен подпис“ често се използва като синоним на общото понятие „електронен подпис“ в България. Трябва обаче веднага да бъде пояснено, че електронните подписи биват 3 различни вида – „обикновен“, усъвършенстван (УЕП) и квалифициран (КЕП). Материята е уредена в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), Закона за електронната идентификация (ЗЕИ) правилника за приложението му, както и Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на съвета от 23 юли 2014г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО.

  • „Обикновеният“ електронен подпис според Регламента и закона съставлява данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва. Т.е. тук няма никакво друго изискване, освен логически свързани данни в електронна форма. Оттам следва изводът, че дори един обикновен имейл подпис или подпис с химикал на хартия, който след това е бил сканиран и записан в електронен вид в JPG или PNG формат и вмъкнат в PDF или DOCX файл, също представлява електронен подпис по смисъла на действащото законодателство. Следва да се има предвид, че при сканираните подписани документи, съдебната практика възприема по-особена позиция.
  • Усъвършенстваният електронен подпис (УЕП) следва да отговаря на повече изисквания, а най-популярният такъв е DocuSign. На първо място трябва да е свързан по уникален начин с титуляря, така че да може да го идентифицира. Освен това трябва да е създаден чрез данни за създаване на електронен подпис, които са под контрола на титуляря, но най-вече следва да има техническа възможност за проследяване на неоторизирани промени в даден подписан документ. Последната възможност отсъства по подразбиране при „обикновения“ електронен подпис, което го прави много по-лесен за подправяне. Обикновения и усъвършенствания електронен подпис имат правно значение на саморъчен по силата на законова фикция, само когато страните са постигнали съгласие за това, т.е. страните се договарят тези два вида електронни подписи да са равносилни на саморъчния подпис с химикал върху хартия.
  • Квалифицираният електронен подпис (КЕП) отговаря на най-високите възможни изисквания и затова по силата на закона в целия ЕС КЕП се ползват с абсолютна доказателствена стойност относно авторството им. С малки изключения, разбира се, като напр. подписването на нотариален акт, което по силата на закона следва да стане не онлайн, а лично, по възможно „най-аналоговия“ възможен начин – чрез саморъчно полагане с мастило и съответното пишещо средство пред нотариуса, който лично се е уверил в самоличността на подписващото лице. Като цяло съдебната практика е категорична, че от приложното поле на ЗЕДЕУУ, уреждащ електронния документ и електронните удостоверителни услуги, са изключени единствено сделките, за които законът изисква квалифицирана писмена форма, а във всички останали случаи, дори да не са изрично предвидени в закона, КЕП е 100% допустим и приложим. Съгласно закона КЕП на практика представлява УЕП + 2 допълнителни изисквания – а/ да бъде създаден от устройство за създаване на КЕП и б/ да се основава на удостоверение за КЕП. Удостоверение за КЕП с прости думи е базата данни, съдържаща записи на всички КЕП, издадени от даден доставчик на квалифицирани удостоверителни услуги (в България те са едва няколко – „ИНФОРМАЦИОННО ОБСЛУЖВАНЕ“ АД [StampIT], „БОРИКА – БАНКСЕРВИЗ” АД [B-trust], „ИНФОНОТАРИ“ ЕАД [InfoNotary], „СПЕКТЪР” АД, „СЕП БЪЛГАРИЯ” АД). А устройство за създаване на КЕП е хардуерната част, предоставяна от доставчиците, като обикновено се състои от USB устройство (т. нар. флашка), в която се поставя памет (обикн. SIM карта), върху която се съдържат данните за КЕП.

Електронен документ пък е всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. ЗЕДЕУУ казва, че „писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление“. Електронните документи се признават за напълно валидни дори и като доказателство в съда, където са приравнени по сила на обикновените писмени документи на хартия. Такъв документ може да бъде представен на съда при евентуален съдебен спор на хартиен носител, заверен от страната, която го прилага по делото. Възможно е насрещната страна или съдът обаче да изиска представянето на документа и на електронен носител.

Успешното оспорване или доказване на фалшификация на електронен документ и електронен подпис е в зависимост най-вече от вида му. На пръв поглед най-лесен за оспорване е електронният документ, подписан с обикновен електронен подпис, като напр. имейл съобщение, което може да съдържа както едностранно волеизявление (напр. покана, заявление, предизвестие и т.н.), така и двустранен договор, с който двете страни (имейл адресати) трябва да се съгласят. Трайната съдебна практика приема, че разменените електронни съобщения между две страни представляват електронни изявления и могат да служат като доказателство за сключване на търговска сделка. „Тънкият“ момент тук се състои в това, че едно електронно съобщение се счита за доставено и получено по смисъла на закона с постъпването му в информационната система на адресата или друга информационна система. Съгласно практиката на съдилищата у нас, успешната комуникация между два сървъра е достатъчна, за да се приеме осъществена връзка и обмен на данни между две информационни системи, и респективно да се приеме, че съобщението е доставено, а фактът, че получателят не си е отворил електронната поща е без правно значение. Или с други думи, ако един търговец напр. има регистриран имейл акаунт в mail.bg и изпрати електронно съобщение до друг търговец с имейл акаунт в abv.bg, то съобщението се счита, че е достигнало до знанието на адресата с постъпването му в IT инфраструктурата на доставчика на електронна поща abv.bg. В следващата милисекунда обаче сървърът на abv.bg може да реши, че напр. изпратеното съобщение представлява зловредно (malware) или непоискано съобщение (spam) и да го прихване и изтрие, без съобщението да достигне до пощенската кутия на адресата. Когато става въпрос за сделки на стойност много хиляди или милиони левове, възможни са и „виртуозни“ изпълнения, целящи заобикалянето на закона, като напр. фалшификация на имейл адрес (e-mail spoofing), в който случай имейлът изглежда като напълно автентичен и изпратен от съответния имейл акаунт, но съдебно-техническа експертиза може да открие компрометирани записи при съответния хостинг акаунт, които, в съвкупност с други доказателства, свидетелстват за умишлено изпратено неавтентично (фалшифицирано) електронно съобщение. Или пък напр. изпращане на напълно валидно волеизявление за прекратяване на договор, съдържащо се в имейл, в който имейл обаче умишлено са добавени сливащи се визуално с фона записи, които обаче се засичат от филтрите на имейл доставчика и увеличават т.нар. spam score на имейл съобщението, което постъпва в системата на адресата (т.е. от законова гледна точка се счита за достигнало до знанието на адресата), но веднага след това бива терминирано като нежелано търговско съобщение и въобще не достига до имейл пощенската кутия на адресата. В подобни ситуации се препоръчва намесата на компетентен адвокат или техническо лице, което може да установи подобни незаконосъобразни действия и защити интереса на представляваното от него лице.

КЕП поначало не подлежи на оспорване. Това важи и когато титулярят на КЕП е предоставил идентификационните си данни на трето лице и третото лице фактически е подписало даден документ, а не титулярят. В този случай законът обаче допуска да бъде направено оспорване от самия титуляр, но то ще има действие само занапред. И все пак, важно е да се има предвид, че не подлежи на оспорване авторството, но подлежат на оспорване редица други атрибути на даден електронен документ, като напр. датата на подписване на документа. Един опитен адвокат по IT право знае, че има различни видове КЕП, като някои от тях включват и дата на подписване (time stamp), а наличието или липсата на такава може да доведе до успешно оспорване на електронен документ.

Валидността и оспорването на електронен подпис има връзка със задълбоченото познаване на различните технически спецификации на КЕП, които се съдържат в Регламент (ЕС) № 910/2014.

  1. Възможни формати на самия КЕП
    1. CAdES – upgrade на популярния CMS/PKCS7 формат, позволява различни нива на подписване на всевъзможни видове файлове. Файловите разширения на този формат са .p7m (при ENVELOPING тип подпис) и .p7s (при DETACHED тип подпис).
    2. PAdES – за подписване само на PDF файлове, допустим е единствено ENVELOPED тип подписване, а разширението след подписването си остава .pdf.
    3. XAdES – за подписване само на XML файлове, единственият, който поддържа и трите типа подписване – ENVELOPED, ENVELOPING и DETACHED, а разширението след подписването си остава .xml.
  2. Възможни формати на файловете след подписване
    1. ENVELOPED – 2 в 1, подписът се интегрира в подписвания файл и разширението на файла си остава същото, приложим при PAdES, XAdES.
    2. ENVELOPING – 2 в 1, целият подписван файл се „вкарва“ във файла на подписа, а разширението на файла се променя, приложим при CAdES и XAdES.
    3. DETACHED – подписът и документът са в 2 отделни файла (1 оригинален файл + 1 файл-подпис), приложим при CAdES и XAdES.
  3. Възможни нива на подписване
    1. BASELINE_B – най-базовото възможно ниво на електронния подпис. Удостоверява единствено авторството на подписания документ.
    2. BASELINE_T – BASELINE_B + добавен атрибут за време на подписване (time stamp).
    3. BASELINE_LT – BASELINE_T + добавени атрибути CRL и OCSP, осигуряващи валидността на подписа чрез проверка единствено на подписания файл, без да се изискват допълнителни проверки като статус на удостоверението за КЕП или търсене на сертификационната верига на удостоверението за КЕП.
    4. BASELINE_LTA – BASELINE_LT + добавени атрибути, позволяващи периодично актуализиране на удостовереното време и валидацията на подписа дълго време след създаването му. Или с прости думи, дори някой ден доставчикът на КЕП да престане да съществува, заедно с базата данни, в която може да се провери валидността на подписан с КЕП документ, последният все още ще може да бъде проверен.

Регистрация на онлайн аптека и изисквания за продажба на лекарства по интернет

Posted on by
Отговор
Време за прочитане : 2 мин.

Продажбата на лекарства по интернет е поредният клон на онлайн търговията, който претърпя бурно развитие по време на пандемията от COVID-19. При поръчка в онлайн аптека, всеки може да закупи определени лекарства и хранителни добавки, без да се налага физически да посещава аптека, а основното ограничение при регистрацията и работата на аптеките онлайн е, че имат право да продават по интернет само лекарства, за които не се изисква рецепта. Така например, пациент не може да се снабди легално напр. с антибиотици, които обикновено са предписвани от личните лекари.

За да може да функционира законосъобразно една онлайн аптека, тя първо трябва да бъде регистрирана надлежно, а след това има законови и подзаконови изисквания, на които трябва да отговаря. Част от тях са валидни за всички онлайн търговци – напр. касаещи сключване на договори от разстояние, защита на потребителите, защита на лични данни (които в случая са чувствителни и изискванията са специални, а санкциите са по-високи) – но други са специфични точно за тази дейност, напр. задължителна регистрация на интернет сайта в Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) и т.н. В сайта на ИАЛ има публичен регистър с всички регистрирани онлайн аптеки, така че ако пациент не е сигурен дали и откъде да поръча някое лекарство онлайн, може да направи бърза справка за лиценза на дадена онлайн аптека и да направи поръчка или пък да подаде сигнал за незаконна дейност на онлайн търговец на лекарства.

Особено съществено изискване за откриването на онлайн аптека и нейната регистрация е нейният собственик да има разрешение за продажба на лекарствени продукти на дребно, т.е. да е собственик на офлайн аптека. Друго специфично изискване е задължението по Наредба за предоставяне на консултации във връзка с дейността. Наред с това, собственикът трябва да разполага и със специални превозни средства, които да осигурят максимална защита на лекарствените продукти, предлагани в интернет аптеката. Има и изискване за доставка в рамките на 24 часа.

В последно време, поради все повече увеличаващият се брой интернет аптеки, върху тяхната дейност започна да се упражнява все по-строг контрол. В тази връзка, както всеки онлайн магазин, аптеката трябва да има прецизно изготвени Общи условия, задължителна Политика за защита на личните данни, както и други специфични документи, защото именно в тази насока проверките от страна на надзорните органи са най-чести. В същото време сравнително масово онлайн аптеките нямат изготвени специално за тях и подходящи за дейността им такива задължителни документи, а има и такива, които копират подобни документи от други сайтове, но всички тези пропуски няма как да не бъдат констатирани от проверяващите органи, които налагат съответните санкции, които обикновено са в размер на няколко хиляди лева. Затова е препоръчително съгласуването на работата на онлайн аптеката между няколко категории експерти – IT специалисти, които поддържат сайта, счетоводители, които осчетоводяват поръчките и транзакциите, и юристи, които съгласуват с предходните 2 фигури и собственика на бизнеса наложителни от законова гледна точка промени във функционирането на сайта.

Както при всеки друг сайт за онлайн търговия, онлайн аптеката също има нужда от изготвяне на важна документация, съобразена изцяло с настоящото национално и европейско законодателство, с цел търговецът да не бъде подложен на имуществени санкции поради несъответствие на сайта си със законовите изисквания. И в тази връзка, дори вече да имате изготвен и функциониращ сайт за продажба на лекарства, препоръчително е компетентни лица в областта на приложимото законодателство да направят правен одит и да дадат компетентно становище какво следва да бъде ревизирано на сайта, така че рискът от санкции от надзорните органи да бъде сведен до нула. Юридическият одит обикновено струва многократно по-малко от дори от първата и най-лека санкция, която може да бъде наложена от проверяващи органи, а освен него, адвокат с опит в електронното право би могъл, срещу повече от приемлива месечна такса да сключи официален договор с онлайн аптеката, по силата на който да предоставя текущи правни консултации при всеки възникнал въпрос или проблем и да бъде официален контакт с надзорните органи в случай на проверка.

Законът и криптовалутите – правила и изисквания за търговия

Posted on by
Отговор
Време за прочитане : 3 мин.

Закон за виртуалните валути, базирани на блокчейн (blockchain) технологията, все още няма, нито в България, нито в ЕС, нито в някоя друга развита държава, въпреки че търговията с криптовалути (Bitcoin, Ethereum и др.) процъфтява вече години наред. Надзорните органи в различните държави издават спорадични указания, препоръки и предупреждения, но това няма нищо общо със създаването на правнорегламентирана рамка, към която криптотърговията да се придържа, за унифицирани законови изисквания да не говорим.

Имайки предвид горното, малките и индивидуалните играчи на криптопазара обикновено не предприемат никакви мерки за съответствие със законодателството и това е донякъде оправдано, защото за това се изискват допълнителни разходи. При малко по-големите и средни играчи на пазара на виртуални валути обаче е препоръчително вземането на превантивни мерки, които могат да им спестят между малко и много главоболия с всевъзможни държавни институции за в бъдеще. Дори криптовалутите да не са изчерпателно и прецизно регламентирани в действащото българско и европейско законодателство, това не означава, че напр. НАП няма да направи данъчна ревизия, в рамките на която да установи с ревизионен акт немалки приходи и оттам и неплатени данъци от страна на задълженото лице. Или пък от финансовото разузнаване към ДАНС няма да почукат на вратата във връзка с непредприети дори само на хартия мерки срещу изпирането на пари. Или пък Комисията за защита личните данни (КЗЛД) за изиска от задълженото лице документация за съответствие и изпълнение на законовите изисквания.

Може би е излишно да бъде въобще споменавано, че първата задължителна стъпка в тази насока е регистрацията на дружество с ограничена отговорност (ООД или ЕООД) или акционерно дружество (АД или ЕАД), защото съгласно Търговския закон (ТЗ) лицата, които извършват търговска дейност по занятие, дори да не са регистрирали абсолютно нищо, се приема, че са еднолични търговци (ЕТ). А при ЕТ първо данъчното облагане е по-неблагоприятно и освен това търговецът отговаря с цялото си лично имущество за задълженията си.

Следващата стъпка е начертаването на бизнес модела, в съответствие с който ще бъде извършвана на практика дейността по търговия с криптовалути. Същият е силно препоръчително да бъде съгласуван с адвокат и счетоводител. Най-малко препоръчителен е вариантът, при който се пробва нещо дали работи и след като се установи, че работи безотказно (само от техническа страна обаче), допълнителни мерки от правно или счетоводно естество не се вземат, поне докато не дойдат на посещение компетентните органи и връчат предписание, акт за установяване на административно нарушение, наказателно постановление или друг акт. Добър компромисен вариант е как нещо работи да бъде изпробвано от индивидуален акаунт, който впоследствие да не бъде използван в дейността по търговия с виртуални валути.

Законът за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е първият нормативен акт, който следва да бъде съобразен от търговците на криптовалути при извършваната от тях дейност. Там се съдържа и първият опит за легална дефиниция в българското законодателство на понятието виртуални валути – „цифрово представяне на стойност, която не се емитира или гарантира от централна банка или от публичен орган, не е непременно свързана със законово установена валута и няма правния статут на валута или на пари, но се приема от физически или юридически лица като средство за обмяна и може да се прехвърля, съхранява и търгува по електронен път.“. Съгласно най-новите точки на чл. 5 от ЗМИП задължени и съответно подлежащи на санкции по закона са лицата, които по занятие предоставят услуги за обмяна между виртуални валути и признати валути без златно покритие, както и доставчици на портфейли, които предлагат попечителски услуги (физическо или юридическо лице или друго правно образувание, което предоставя услуги за опазване на частни криптографски ключове от името на своите клиенти за притежаването, съхраняването и прехвърлянето на виртуални валути). В зависимост от обема и сложността на извършваните от криптотърговеца операции следва да бъде изготвена и съответната документация, която следва да е налична при поискване от компетентните органи.

Следващият акт, който следва да бъде съобразен при търговията с криптовалути е ЗЗЛД и европейският регламент GDPR. Същите не поставят в прав текст изисквания към търгуващите с криптовалути, но същите произтичат от извършваната дейност. Имайки предвид, че дори само имейл адресите без други съпътстващи данни спадат към категорията „лични данни“, то просто няма как ЗЗЛД да бъде заобиколен, дори когато става дума за търговия със съпътстващо високо ниво на анонимизиация като криптотърговията.

И на последно място сред органите, контролиращи търговията с виртуални валути, се нареждат органите на приходната администрация в лицето на НАП. В тази връзка някои биха се изненадали да разберат, че въобще в законодателството съществува една Наредба № Н-9 от 07.08.2020 г. на министъра на финансите, съгласно която съществува публичен регистър към НАП, в който криптотърговците следва да бъдат вписани. Но следва да се има предвид, че не е толкова важно самото формално вписване в този регистър, колкото „изпипването“ на бизнес модела и дейността, така че данъчната администрация да няма за какво да се „хване“ при упражняването на контрол върху криптотърговците. Въпросното вписване в регистъра е важно да се отбележи, че следва да бъде извършено преди започване на дейността.

Нарушение сигурността на лични данни и санкциите от КЗЛД при хакерска атака, пробив или изтичане

Posted on by
Отговор
Време за прочитане : 3 мин.

Нарушение на сигурността на данните по смисъла на GDPR (ОРЗД) и ЗЗЛД може да е налице при онлайн или офлайн пробив в сигурността. За да е налице пробив или изтичане, трябва да сме изправени пред един или няколко от следните резултати:

  • Унищожаване – данните не могат вече да бъдат изцяло или частично разчетени, напр. лоши или форматирани сектори на твърд диск или изгорени хартиени документи
  • Загуба – данните са налични, но администраторът няма достъп до тях, напр. кражба на компютър или изгубена от служител по път за работа флашка
  • Промяна – данните са налични, но неточни, напр. злонамерено променени стойности на резултати от медицински изследвания, счетоводни одити, IBAN номера на банкови сметки и др., осъществени от неоторизирано лице
  • Неразрешено разкриване – данните са непокътнати и администраторът има достъп до тях, но са нерегламентирано разпространени, вкл. публично, въпреки че са поверителни, напр. публикуване в онлайн пространството на откраднати от болница здравни досиета на пациенти, номера на кредитни карти, потребителски имена и пароли и т.н.
  • Достъп – същото като по предходната точка, с тази разлика, че не са разпространени, напр. хакер или неоторизирано лице са прочели трудовите договори или служебната имейл кореспонденция на служители в дадена фирма, без да ги правят достояние на трети лица

Офлайн пробивът може да бъде констатиран на практика безпогрешно и в повечето случаи включва човешка намеса – напр. кражба на документи, лаптоп, компютърна конфигурация, NAS сървър, твърд диск (HDD/SSD), оптичен диск (CD/DVD), флаш памет (USB storage) и др. аналогови или цифрови носители, но може да е и напр. резултат от природни или други бедствия като пожар или наводнение. Пробивът може да засегне както цифрови носители, върху които са записани данни, като изброените по-горе, така и аналогови, напр. разпечатани на хартия същите тези данни. Крадецът може да открадне както флашка, на която са записани лични данни на служители, така и класьор с принтирани на хартия същите тези данни, а в резултат на пожар или наводнение могат да бъдат безвъзвратно повредени и двата вида (цифров и аналогов) носители, върху които са записани лични данни.

Онлайн пробивите изискват повече технически знания, но са и по-опасни, защото много често остават незабелязани. Ако дадено лице осъществи неоторизиран достъп до данни офлайн, напр. в архива на фирмата, до което помещение няма право на достъп, поведението му може да бъде забелязано от служители във фирмата или от охраната, оперираща CCTV видеонаблюдение. В аналогична ситуация, но в онлайн среда, неоторизираното лице (хакер) може да осъществи достъп до поверителни лични данни в много случаи напълно незабелязано, особено ако фирмената мрежа, хардуер и софтуер не се поддържат професионално, напр. неправилно конфигуриран файъруол (firewall), липса на антивирусна защита, лог файлове (log files), които се изтриват автоматично в много кратки срокове и т.н.

Ако сигурността на личните данни е била нарушена, чл. 33 от GDPR изисква надзорният орган, в случая Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), да бъде уведомен в 3-дневен срок (72 часа) от администратора на лични данни. Ако обработващ лични данни установи пробив, следва да уведоми администратора, който от своя страна пък да уведоми КЗЛД. Ако бъде установено, че е налице висок риск, следва да бъдат уведомени и съответните субекти на лични данни. Пробивът задължително трябва да бъде отбелязан в регистъра на нарушенията на сигурността на личните данни, които администраторът е длъжен да води. Задължително следва да бъде уведомено длъжностното лице по защита на данните (ДЛЗД или DPO), ако такова е било назначено. Ако не е било назначено, препоръчителна е незабавна консултация със и съдействие от специалист в материята на защитата на личните данни, защото неговият опит, преценка и съвети могат да спестят много хиляди левове санкции (максимално до 10 млн. евро или 2% от годишния оборот съгласно GDPR), които могат да бъдат наложени от надзорния орган дори само за неуведомяване или некоректно уведомяване.

Ето и част от въпросите, от отговора на които зависи дали е налице нарушение на сигурността на личните данни и ако е, каква е неговата тежест и респ. вероятна имуществена санкция в ущърб на администратора на лични данни:

  • Съставлява ли дадено злонамерено или неоторизирано действие нарушение на сигурността на личните данни. Защото е възможно да е успешно осъществена хакерска атака, но същата да не съставлява нарушение по смисъла на GDPR, напр. един от най-популярните типове хакерски атаки (DDoS) може само временно да доведе до загуба на достъп до данни.
  • Съществува ли вероятност нарушението на сигурността на личните данни да породи риск за правата и свободите на физическите лица. Ако бъде направена правилна, професионална и юридически издържана преценка, че няма риск за субектите на данни, тогава органът може да не бъде уведомяван.
  • Представлява ли нарушението на сигурността на данните висок риск за засегнатите лица – субекти на данни. Ако представлява, същите следва да бъдат уведомени, в допълнение към уведомлението до КЗЛД.
  • Каква информация да бъде първоначално предоставена на надзорния орган. Защото законът допуска поетапно предоставяне на информация на органа, което може да е от неимоверно голяма полза за администратора, ако знае как да се възползва.
  • Описание на нарушението и евентуалните негови последици. Ако нарушението е повече от категорично доказано и не подлежи на никакво съмнение, как точно ще бъде описано то е може би най-важният за администратора на лични данни въпрос, който има пряка връзка с неговата имуществена отговорност и потенциалните санкции, които може да му бъдат наложени. Едно би било положението, ако вирус или друг малуер (malware), напр. троянски кон (trojan), ренсъмуер (ransomware) и др., единствено форматира хард диска на заразен компютър, но съвсем друго, ако се разпрати до всички имейл контакти на заразен компютър и оттам инфектира и нанесе допълнителни поражения. От значение също така са и много други въпроси, вкл. дали напр. е налице бекап (backup) сървър и дали същият е локален или облачен (cloud), дали даден вирус е полиморфен, дали данните са били симетрично или асиметрично криптирани, дали за даден ренсъмуер има наличен декриптор (decryptor) и т.н.
  • Описание на предприетите от администратора мерки. Това е въпрос, който е почти изцяло в компетентността на IT специалистите или IT отдела на администратора на лични данни, но не бива да се неглижира и правилното описание на предприетите мерки. Защото същите може да са на практика най-ефективните, но ако не са добре законово обосновани, това може да доведе до значително по-неприятни за администратора последици.

Разваляне на сделка

Posted on by
2
Време за прочитане : 3 мин.

Извънсъдебно прекратяване или разваляне на договор

Съдебен иск за разваляне на прехвърлителна сделка или договор

Особености при разваляне на предварителен договор за покупко-продажба, нотариален акт, дарение, издръжка и гледане, наем

Прекратяване на договор и разваляне на договор са две на пръв поглед идентични понятия. Но юридическата им същност е много различна.

Прекратяване на договор има когато една облигационна връзка (договорно отношение) от един момент престане да съществува ЗАНАПРЕД. Но престираното (изпълненото) по договора до момента на прекратяването е напълно валидно. С най-прости думи страните са имали определени договорни отношения, които са изпълнявали за определен период от време (напр. договор за периодична доставка на стоки срещу заплащане), но в един момент са решили да прекратят отношенията си занапред (напр. изпълнителят по договор да спре да доставя нови стоки на получателя). Най-често прекратяването на договор не е свързано с някакви проблеми при изпълнението му. Друг типичен пример е прекратяване на договор за наем на недвижим имот от фирма или физическо лице, независимо дали по взаимно съгласие или с предизвестие – наемателят освобождава имота, а наемодателят не му дължи връщане на платените за наема пари.

Развалянето на договор категорично е свързано с неизпълнение – на едната или и на двете страни. При развалянето на договор едната страна (неизправната) е имала задължение, но не го е изпълнила, а другата страна (изправната) е имала очакването да получи нещо по договора (напр. доставка на стока), но то не се е сбъднало. При положение, че няма изпълнение от неизправната (виновната) страна, изправната страна решава, че следва да прекрати договорната връзка между страните. Но за разлика от прекратяването, което е винаги занапред, развалянето е С ОБРАТНА СИЛА – което означава, че всяка от страните трябва да върне това, което е дала по договора – така че да се възстанови фактическото положение от момента преди сключването на договора. Ако напр. е налице договор за доставка на стока, която стока получателят е предплатил, но не е получил от доставчика – тогава доставчика, след като договорът бъде развален, следва да върне получените от получателя суми по договора. В същата хипотеза, ако обаче доставчикът е доставил само част от стоката, а не е получил нищо насреща (защото напр. уговорката е била плащането да стане наведнъж при получаване на 100% от стоката), при развалянето на договора получателят следва да върне получената частично стока, но не дължи нищо на доставчика.

Често срещана е и хипотезата за разваляне на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот или договор за строителство или изработка. Най-общо казано, купувачът не получава имота, за който е платил определена сума на продавача. Това води до описаното неизпълнение и купувачът има право да развали договора и да иска връщане на всичко платено. Обикновено при развалянето на договор обаче има изискване за отправяне на писмено предизвестие, както и възможност за даване на достатъчен срок за доброволно изпълнение на поетото задължение. Разбора се, законът предвижда възможност задължението за даването на срок да отпадне, ако изпълнението е станало ненужно или безполезно. С дадения пример за разваляне на предварителния договор, трябва да се каже, че това е възможно само по съдебен ред.  

Други широкоразпространени примери включват разваляне на договор за издръжка и гледане и разваляне на договор за дарение. При договора за издръжка и гледане едната страна предоставя имот, а другата – нематериална престация под формата на грижи или т.нар. издръжка и гледане. Ако грижите не са полагани или полагането им е спряно след определен период от време, то едната страна се приема, че е неизправна и затова другата има право да иска връщането на имота. Дългогодишната практика на българските съдилища сочи, че шансовете за разваляне на договор за издръжка и гледане са огромни – една огромна част от всички такива предявени искове са били уважени от ВС и ВКС. Договорът за дарение, за разлика от договора за издръжка и гледане, не е двустранен, а едностранен – т.е. едната страна (дарителят) само дава, а другата страна (надареният) само получава. Съгласно чл.227 от Закона за задълженията и договорите може да се търси отмяна на договора за дарение – но само при няколко изрично изброени хипотези – убийство, набеждаване в престъпление или отказ за даване на необходима издръжка. Следва да бъде направено едно разграничение между дължимата издръжка по договор за издръжка и гледане и договор за дарение. В първия случай полагането на грижи е задължително, дори съответното лице може само да се грижи за себе си и е достатъчно финансовото обезпечено. Издръжката при договора за дарение обаче (и то само издръжка, а не и гледане) е само при необходимост, т.е. дарителят трябва да е изпаднал в крайна нужда и да има отчаяна нужда от средства, за да посрещне основни свои нужди.

И при развалянето на договор, и при прекратяването на договор могат да се ангажират клаузи за обезщетение и неустойка. Ако напр. се развали договор с предмет недвижим имот – страната, която е придобила и следва да върне имота, има право да претендира стойността на направени ремонти и подобрения в имота.

Преобразуване на дружества в ЕС – преместване в друга държава чрез вливане или сливане

Posted on by
Отговор
Време за прочитане : 3 мин.

Дружествата в различните държави на ЕС могат напълно законосъобразно да се премесят от една държава-членка и установят в друга държава-членка от ЕС. Правото на ЕС дава 3 възможности за това – чрез регистрация на клон, чрез регистрация на дъщерно дружество или чрез някоя от формите на преобразуване на търговските дружества (сливане, вливане). Предмет на настоящата статия е именно преобразуването и свързаното с него преместване на седалището и дейността на дадена фирма от една в друга държава в рамките на ЕС.

За разлика от преобразуването на български търговски дружества, преобразуването, в което участват и търговски дружества със седалища в държави – членки на Европейския съюз, има своите специфични особености. Те се регулират от българския Търговски закон, както и от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право, която замени старата директива 2005/56/EО.

На първо място като форми на преобразуване могат да се прилагат само вливането и сливането. На следващо място поне едно от дружествата, които се сливат или вливат, трябва да е със седалище в държава – членка на Европейския съюз или друга държава, която е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а българското дружество, което участва, трябва да е задължително капиталово. По българския Търговски закон съществува и ограничение за преобразуващо се дружество със седалище в България, което ще се влее в или слее с дружество със седалище в друга държава-членка – то не трябва да притежава земя.

Първа стъпка в процедурата по преобразуването е изготвянето и обявяването на т. нар. общ план за преобразуване. Това се извършва най-рано един месец преди приемането на решението за преобразуване от приемащото (или респ. новообразуваното) и преобразуващите се дружества. Задължителна е писмената форма и подписването му от всички представляващи на преобразуващите се дружества. Този план съдържа информация относно начините, по които ще се осъществи преобразуването. Реквизитите относно общия план се съдържат в чл. 265д, ал.3 от Търговския закон. Към общия план за преобразуване задължително следва да се приложат доклад за преобразуването, съставен от управителния орган на всяко от преобразуващите се дружества, проект за дружествен договор или устав на новоучреденото дружество (при сливане) или изменения или допълнения дружествен договор или устава на приемащото дружество (при вливане), както и годишните финансови отчети, счетоводния баланс и подробен списък на дружествата, участващи в преобразуването, съдържащ основната информация за тях и правилата за защита на кредиторите им в държавата им по произход. Докладът за преобразуването съдържа правната и икономическата обосновка на общия план, както и влиянието, което преобразуването ще окаже върху съдружниците на дружествата. Докладът се предоставя за запознаване и на работниците и служителите на преобразуващите се дружества.

Втората стъпка в процедурата по преобразуването е назначаването по решение на управителните органи на преобразуващите се дружества на т.нар. нарочен проверител, който съставя доклад след извършената проверка на преобразуването. Тази стъпка би могла да бъде пропусната, ако е налице писмено съгласие на всички съдружници или акционери в тази насока.

Най-важният момент в цялата процедура е приемането на решението за преобразуване от страна на общото събрание на всяко от преобразуващите се дружества – тоест имаме няколко (две или повече) поотделно взети решения за преобразуване. С тези решения се одобрява и общият план за преобразуването. Интересен етап в процедурата по вписването на преобразуването на дружествата е моментът, в който се иска от Търговския регистър (или аналогичен на този орган в друга държава-членка) удостоверение за законосъобразността на преобразуването по отношение на чуждестранното дружество (или дружества).

Когато българско дружество се влее или слее с чуждестранно, след като съответния чужд регистър впише това обстоятелство и издаде съответното уведомление, се извършва и заличаване на съответното дружество в българския Търговски регистър. Характерно за преобразуванията е, че след реалното вписване на преобразуването в съответния регистър, всички права и задължения на преобразуващите се дружества преминават автоматично върху нововъзникналия правен субект или приемащото дружество.

Вписването на преобразуването може да се оспори от страна на всеки един акционер или съдружник от участващите в преобразуването дружества, ако са допуснати някои съществени и изрично уредени в законодателството нарушения, като например: липсва договор, проект за договор или план за преобразуване, или дори и да са налице те са недействителни към момента на преобразуването, или пък решението за преобразуване противоречи на императивна правна норма или устава на преобразуващите се дружества и т.н. Оспорването може да стане само преди вписване на преобразуването.

След извършено вписване може да се заведе иск за недействителност на новоучреденото дружество по реда на чл.70 от Търговския закон. Друга възможност за акционери или съдружници, които се чувстват ощетени по някакъв начин, е предвиденият в чл. 263р, ТЗ иск за парично уравняване в случай, че приетото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно. Когато не може да се защити и по исков ред, за ощетения от преобразуването съдружник възниква правото на напускане на дружеството и правото да му бъде изплатена паричната равностойност на притежаваните от него акции или дружествени дялове, притежавани преди датата на преобразуването. Това съдружникът може да направи в 3-месечен срок от вписването на преобразуването с писмено уведомление до дружеството.

Придобиване на българско гражданство чрез инвестиции

Posted on by
Отговор
Време за прочитане : 2 мин.

Програмата за придобиване на българско гражданство чрез инвестиции започна да работи още през 2014 г с въведените тогава промени в Закона за българското гражданство и Закона за чужденците в Република България и оттогава България предлага различни възможности за чуждестранни инвеститори да получат българско гражданство бързо и сравнително лесно.

Законът предоставя няколко опции в зависимост от вида на инвестицията и размера на вложението. Различните пътища за придобиване на българско гражданство са подробно описани не само в текущото законодателство, но и в много статии, публикувани в интернет пространството, но повечето от тях сляпо копират закона.

В настоящата статия ще опишем само онези опции, които считаме за най-благоприятни и препоръчителни, съдейки изцяло от опита ни с чуждестранни инвеститори. Адвокатска кантора „Трифонов“ работи по Програмата за придобиване на българско гражданство чрез инвестиции от нейното стартиране и към 2021 вече имаме клиенти от различни краища на света, успешно завършили процедурата.

През месец март 2021г. бяха направени съществени промени в посочените по-горе закони, като тези промени бяха свързани преди всичко именно с видовете инвестиции, въз основа на които може да се кандидатства за българско гражданство. По-долу ще разгледаме новите варианти, които според нас са най-добри и най-ефективни.

Първият от тях е чрез вложение в акции или облигации на български търговски дружества, търгувани на регулиран пазар или многостранна система за търговия в България. Стойността не може да бъде по-малка от 2 000 000 лева.

Следващата възможност е чрез придобиване на права по концесионни договори в България. В този случай стойността на договора трябва да е не по-малка от 1 000 000 лева.

Трета хипотеза – придобиване на дялове или акции на стойност не по-малка от 1 000 000 лева в колективни инвестиционни схеми от България.

Последната възможност, по която ние работим е придобиване на дялове и акции на стойност не по-малка от 1 000 000 лева в алтернативни инвестиционни фондове в България.

Чужденец, който се е възползвал от някоя от посочените по-горе възможности за инвестиция в България, има право да се установи в страната и да получи постоянно пребиваване. направената инвестиция трябва да  бъде поддържана в размер над минималния посочен за отделните хипотези, за срок от 5 години, считано от получаване на статут на постоянно пребиваващ в България чужденец.

Законът предоставя и допълнителна възможност за бързо придобиване на гражданство – ако през втората година от получаването на постоянното пребиваване инвеститорът удвои вложението си при същите условия на закона, той има право да получи българско гражданство по изключително ускорена процедура, т.е. ако кандидатът е избрал първата хипотеза, при която е закупил за 2 000 000 лева акции в българско търговско дружество, на следващата година трябва да закупи акции отново за същата сума. Разбира се, има и някои допълнителни изисквания, но те са минимални, като например: кандидатът трябва да бъде пълнолетен, с чисто криминално досие (изисква се свидетелство за съдимост) и да не страда от някои специално изброени в закона заболявания като СПИН и пр. Не се изисква кандидатите за българско гражданство да владеят български език, както и да се откажат от настоящото си гражданство, тъй като двойното гражданство е разрешено по българското законодателство. Целият процес от начало до край отнема около две години и половина, а постоянното пребиваване се получава в срок до 6 месеца от първата инвестиция.

Протокол от общо събрание на ООД е необходим за продажба на имот

Posted on by
Отговор
Време за прочитане : 3 мин.

Протокол от общо събрание на ООД (обикновен или нотариално заверен) е необходим за покупко-продажба или друг вид разпореждане (дарение, замяна и др.) с недвижим имот, въпреки че допреди няколко години не беше.

На 15 ноември 2013 Върховният касационен съд, прие Тълкувателно решение № 3/2013г., чиято цел бе да уеднакви противоречивата практика на различните съдилища в България по спорния въпрос относно това абсолютно необходим ли е надлежен протокол от Общо събрание на ООД, когато трябва да бъдат извършени разпоредителни (вкл. отчуждителни) сделки с дадени недвижими имоти, които са собственост на търговското дружество. Постигайки целта си да уеднакви практиката обаче, това тълкувателно решение внесе и несъответствие в правния мир между съдебна практика и закон.

ВКС, в своето тълкувателно решение, е достигнал до извода, че при юридическите лица (вкл. дружества с ограничена отговорност) са налице специфики при органното им представителство, както и че при юридическите лица имаме два органа с различни компетенции – единият (общото събрание) изразява валидната воля на дружеството, а другият (управителят) – има задачата да представлява дружеството при вече формирана у дружеството воля. ВКС приема в ТР, че действията на управителя на съответното дружество обвързват представляваното от същия търговско дружество, но забележете – решенията на Общото събрание са задължителни само във вътрешните отношения между двата органа, но не и в отношенията на търговското дружество с трети (външни) лица – в тези случаи според ВКС управителят изобщо не е ограничен в представителните си правомощия.

За да гарантира сигурността, предвидимостта и стабилността на търговския оборот в България и за да може ефективно да защити законните интереси на всички възможни трети добросъвестни лица, Търговският закон и по-точно чл.137, ал.1, т.7 от него предвижда, че Общото събрание на съдружниците е компетентно да взема правно обвързващи решения за придобиване или отчуждаване на каквито и да е недвижими имоти или вещни права върху такива. Т.е. казано по друг начин Общото събрание на съдружниците е компетентно да реши дали даден имот да бъде придобит или отчужден – и в тази връзка необходим е протокол от Общо събрание на ООД като доказателство за валидно взето решение по предписания от закона ред.

Съдът обаче в своето тълкувателно решение е приел, че за да може се разпореди напълно законосъобразно с притежаван от представляваното от него дружество недвижим имот, на управителя не му е необходимо каквото и да е решение на Общото събрание на съдружниците в дружеството.

Едва ли има нужда да споменаваме, че това от своя страна застрашава пък интересите на самото юридическо лице и на съдружниците в него. Напълно възможна е хипотеза, в която назначеният от дружеството управител е изцяло недобросъвестен и, възползвайки се от законовата възможност, дадена му от коментираното тълкувателно решение, да осъществи продажбата на собствен на търговското дружество имот на много по-ниска цена от действителната. Това неминуемо ще ощети дружеството, но сделката, съгласно цитираното ТР, ще бъде напълно валидна и действителна. Това е така, защото няма да го има изискването общото събрание като орган, вземащ решенията в дружеството, да е изразило волята на дружеството, като е дало съгласието си за осъществяването на разпоредителната сделка.

В горната хипотеза ощетеното дружество ще има право на иск срещу недобросъвестния управител, но разпореждането с имота няма да е недействително и имотът безвъзвратно ще напусне патримониума на дружеството. В така създалата се ситуация на ход са опитните юристи, които ще трябва „от девет кладенеца вода да донесат“, за да защитят интереса на представляваните от тях дружества от напълно възможни посегателства. Най-лесният начин е назначаването на повече доверени управителни, но това от своя страна би създало редица пречки, свързани най-вече с оперативността и гъвкавостта на дружеството.

През 2016г. обаче беше направена голяма промяна в Търговския закон, която регламентира изрично, че за придобиване (например покупка) и за отчуждаване (например продажба), както и за други вещни права върху имот, трябва да има изрично протокол на Общото събрание на дружеството, който трябва да бъде с нотариално заверени подписи на съдружниците и заверено съдържание. Изключение от нотариалните заверки може да има само ако в дружествения договор/учредителния акт изрично е записано, че ще бъде допустима и обикновената писмена форма. Масово обаче при изготвянето на учредителен акт или договор се използват бланки, взети от интернет пространството, които не съдържат тази важна промяна.

Независимо обаче какво пише в дружествения договор/учредителния акт на дружеството, за изповядване на такава сделка трябва да се отиде при нотариус, а решението на Общото събрание е неразделна част от всички останали документи за сделката. Без такова решение нотариусът трябва да откаже да изповяда сделката с недвижимия имот. По-горе беше посочено, че това решение има значение само за вътрешните отношения на съдружниците, но с промени се избегна именно възможността за злоупотреба от страна на управителя на дружеството с властта, която му е дадена от закона.

Независимо, че тази законова промяна е от 2016г., все още е възможно да се срещнат съдебни решения, в които съдът да прилага не тази разпоредба на закона, а именно тълкувателното решение на ВКС от 2013г. В масовия случай обаче това са решения на първоинстанционния съд (най-често Районен съд), които в последствие биват отменяни от следващата съдебна инстанция.

В заключение можем да кажем накратко, че протокол на Общото събрание на съдружниците за сделка с недвижим имот е задължително за една безпроблемна сделка. Препоръчително е също така той да бъде изготвен от адвокат, защото напр. при ползване на бланка може да се окаже, че сделката с недвижимия имот е нищожна и не е произвела целения прехвърлителен ефект.