Дентален лекар (зъболекар, стоматолог) или група от дентални лекари (двама или повече), които желаят да осъществяват първична медицинска помощ по дентална медицина, могат да създадат амбулатории тип „индивидуална” или тип „групова” практика за първична медицинска помощ по дентална медицина. Амбулаториите за индивидуална или групова практика за първична помощ по дентална медицина се създават чрез регистрационен режим. Регистрацията от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ въз основа на заявление, в което се посочва единният идентификационен код на дружеството или кооперацията от Търговския регистър. Самата регистрация се извършва чрез подаване на заявление по чл. 40, ал.1 от Закона за лечебните заведения, към което се прилагат и редица документи.

Нов момент е, че в 10-дневен срок от постъпването на заявлението за регистрация регионалната здравна инспекция извършва проверка както за спазване на здравните изисквания и утвърдените медицински стандарти от лечебното заведение, така проверява и за наличието на лицензия за използване на източници на йонизиращи лъчения за медицински цели, когато лечебното заведение ще използва медицинско оборудване с източник на йонизиращо лъчение, и издава удостоверение. До 2020г. това разрешение за използване на източници на йонизиращи лъчения също се е прилагало към документите, а сега не.

Ако сте лекар по дентална медицина и искате да създадете амбулатория за първична медицинска помощ трябва да знаете, че преди регистрацията в съответната Регионална здравна инспекция, следва да осъществите първо своята търговска регистрация като юридическо лице. Своята дейност можете да осъществявате под формата на едноличен търговец, но през последните години по-предпочитаната форма, под която може да се развива такава дейност, е едноличното дружество с ограничена отговорност /ЕООД/ или дружеството с ограничена отговорност /ООД/. Едно от предимствата на тези форми на дейност е, че техните собственици или съдружници в тях, имат ограничена отговорност, тоест отговарят само до размера на внесените от тях дялови вноски в капитала на дружеството, а не както е при едноличните търговци с цялото си имущество. Минималният капитал, изискуем по закон, за регистриране на ограничено отговорно дружество е само 2 лева. Понякога регистрацията с минималния или близо до минималния капитал не е удачна, но това варира при всеки отделен случай.

Законът за лечебните заведения регламентира някои специфични изисквания, които задължително трябва да се вземат под внимание, когато се регистрира търговската фирма. На първо място – предметът на дейност и търговското наименование на фирмата не могат да се изписват свободно по усмотрение на учредителите на дружеството. Те трябва задължително да се изпишат в съответствие с изискванията на Закона за лечебните заведения, в противен случай практиката няма да бъде регистрирана от съответната Регионална здравна инспекция. Другото изискване при регистрацията на търговско дружество, което ще осъществява тази специфична дейност е, лицето, което ще бъде вписано като управител на дружеството, както и едноличния собственик на капитала, респ. съдружниците, да са лица с висше образование и диплома по дентална медицина.  За да се удостовери това, към заявлението до Търговския регистър се прилага и диплома за завършено висше образование по дентална медицина.

Едва след регистрацията на дружеството в търговския регистър може да се премине към същинската регистрация в Регионалната здравна инспекция, където наред с дружествения договор / учредителния акт на новосъздаденото дружеството, се представя набор от документи. Един документ, който много често се подценява е правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение. Този документ всъщност е изключително важен, тъй като именно в него се съдържат нормите, които да уреждат вътрешните взаимоотношения в лечебното заведение, правата и задълженията на наетите лица в лечебното заведение – лекари – стоматолози, специалисти или друг персонал, структурата на лечебното заведение, работното време дисциплинарната отговорност на персонала, правата на пациентите и т.н.

След регистрацията на търговското дружество и регистрацията в съответната Регионална здравна инспекция, следва и сключване на договор с Националната здравноосигурителна каса, по който договор страна е съответното търговско дружество.

Дружествата в различните държави на ЕС могат напълно законосъобразно да се премесят от една държава-членка и установят в друга държава-членка от ЕС. Правото на ЕС дава 3 възможности за това – чрез регистрация на клон, чрез регистрация на дъщерно дружество или чрез някоя от формите на преобразуване на търговските дружества (сливане, вливане). Предмет на настоящата статия е именно преобразуването и свързаното с него преместване на седалището и дейността на дадена фирма от една в друга държава в рамките на ЕС.

За разлика от преобразуването на български търговски дружества, преобразуването, в което участват и търговски дружества със седалища в държави – членки на Европейския съюз, има своите специфични особености. Те се регулират от българския Търговски закон, както и от Директива (ЕС) 2017/1132 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти на дружественото право, която замени старата директива 2005/56/EО.

На първо място като форми на преобразуване могат да се прилагат само вливането и сливането. На следващо място поне едно от дружествата, които се сливат или вливат, трябва да е със седалище в държава – членка на Европейския съюз или друга държава, която е страна по Споразумението за европейското икономическо пространство, а българското дружество, което участва, трябва да е задължително капиталово. По българския Търговски закон съществува и ограничение за преобразуващо се дружество със седалище в България, което ще се влее в или слее с дружество със седалище в друга държава-членка – то не трябва да притежава земя.

Първа стъпка в процедурата по преобразуването е изготвянето и обявяването на т. нар. общ план за преобразуване. Това се извършва най-рано един месец преди приемането на решението за преобразуване от приемащото (или респ. новообразуваното) и преобразуващите се дружества. Задължителна е писмената форма и подписването му от всички представляващи на преобразуващите се дружества. Този план съдържа информация относно начините, по които ще се осъществи преобразуването. Реквизитите относно общия план се съдържат в чл. 265д, ал.3 от Търговския закон. Към общия план за преобразуване задължително следва да се приложат доклад за преобразуването, съставен от управителния орган на всяко от преобразуващите се дружества, проект за дружествен договор или устав на новоучреденото дружество (при сливане) или изменения или допълнения дружествен договор или устава на приемащото дружество (при вливане), както и годишните финансови отчети, счетоводния баланс и подробен списък на дружествата, участващи в преобразуването, съдържащ основната информация за тях и правилата за защита на кредиторите им в държавата им по произход. Докладът за преобразуването съдържа правната и икономическата обосновка на общия план, както и влиянието, което преобразуването ще окаже върху съдружниците на дружествата. Докладът се предоставя за запознаване и на работниците и служителите на преобразуващите се дружества.

Втората стъпка в процедурата по преобразуването е назначаването по решение на управителните органи на преобразуващите се дружества на т.нар. нарочен проверител, който съставя доклад след извършената проверка на преобразуването. Тази стъпка би могла да бъде пропусната, ако е налице писмено съгласие на всички съдружници или акционери в тази насока.

Най-важният момент в цялата процедура е приемането на решението за преобразуване от страна на общото събрание на всяко от преобразуващите се дружества – тоест имаме няколко (две или повече) поотделно взети решения за преобразуване. С тези решения се одобрява и общият план за преобразуването. Интересен етап в процедурата по вписването на преобразуването на дружествата е моментът, в който се иска от Търговския регистър (или аналогичен на този орган в друга държава-членка) удостоверение за законосъобразността на преобразуването по отношение на чуждестранното дружество (или дружества).

Когато българско дружество се влее или слее с чуждестранно, след като съответния чужд регистър впише това обстоятелство и издаде съответното уведомление, се извършва и заличаване на съответното дружество в българския Търговски регистър. Характерно за преобразуванията е, че след реалното вписване на преобразуването в съответния регистър, всички права и задължения на преобразуващите се дружества преминават автоматично върху нововъзникналия правен субект или приемащото дружество.

Вписването на преобразуването може да се оспори от страна на всеки един акционер или съдружник от участващите в преобразуването дружества, ако са допуснати някои съществени и изрично уредени в законодателството нарушения, като например: липсва договор, проект за договор или план за преобразуване, или дори и да са налице те са недействителни към момента на преобразуването, или пък решението за преобразуване противоречи на императивна правна норма или устава на преобразуващите се дружества и т.н. Оспорването може да стане само преди вписване на преобразуването.

След извършено вписване може да се заведе иск за недействителност на новоучреденото дружество по реда на чл.70 от Търговския закон. Друга възможност за акционери или съдружници, които се чувстват ощетени по някакъв начин, е предвиденият в чл. 263р, ТЗ иск за парично уравняване в случай, че приетото в договора или плана за преобразуване съотношение на замяна не е еквивалентно. Когато не може да се защити и по исков ред, за ощетения от преобразуването съдружник възниква правото на напускане на дружеството и правото да му бъде изплатена паричната равностойност на притежаваните от него акции или дружествени дялове, притежавани преди датата на преобразуването. Това съдружникът може да направи в 3-месечен срок от вписването на преобразуването с писмено уведомление до дружеството.

Законов срок за плащане на фактури (по банков път или в брой) с цел избягване на междуфирмена задлъжнялост беше за първи път въведен преди няколко години. Според Търговския закон страните по търговска сделка не могат да уговорят по-дълъг срок за изпълнение на парично задължение от 60 дни. От това правило може да има изключения, които се отчитат според вида на стоката или на услугата или по друга причина, която не е посочена в закона и може да бъде различна за всеки конкретен случай. Посоченият по-горе срок е намален от законодателят на 30 дни, когато длъжник е публичен възложител, а 60-дневния срок е посочен като изключение от това правило. Когато е налице подобно неизпълнение, фирмата-кредитор може да изиска издаването на заповед за изпълнение по фактури срещу фирмата-длъжник.

Една от най-често срещаните хипотези е плащането по издадена фактура. Законовият срок за това е 14 дни от получаването й. Но понякога фактурата пристига преди стоката или преди услугата да бъде изпълнена. В този случай, 14-дневният срок за плащане започва да тече от получаването на конкретната стока или услуга, а не от получаването на фактурата за тях, освен ако не е уговорено авансово плащане. Същото правило се прилага и когато стоката трябва да бъде прегледана или услугата трябва да бъдат приета.

Допреди няколко години в закона нямаше задължение за своевременно плащане и това доведе до огромната междуфирмена задлъжнялост. С приетите изменения в българското търговско законодателство бяха транспонирани изискванията на Директива 2011/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 16.02.2011г. /ОВ, L 48/1 от 23 февруари 2011/ /Директива 2011/7/ЕС/.

Целта на влезлите в сила законодателни мерки по Търговския закон е да се противодейства на наложилата се практика плащанията по търговски сделки между фирми или между фирмите и държавата да се извършват с голямо закъснение, защото това би могло да доведе до усложнения във финансовото управление на фирмите, а оттам и до фалити на действащи предприятия, което в най-лошия случай да доведе до серия фалити по веригата на доставки. Въпреки тази цел на закона, пандемията от коронавирус през 2020г. засегна както националната, така и европейската и световната икономика. Много фирми вероятно няма да могат да изпълняват задълженията си в законоустановените срокове. Някои от тях могат да се възползват от позоваване на форсмажорни обстоятелства, възможно е и някои търговци да изпаднат в несъстоятелност или доброволно да започнат своята ликвидация. Вариант разбира се остава и възможността за изменение или допълнение на сключените между търговците договори, с които да се променят условията и сроковете за изпълнение.

Още през 2013г. бяха въведени и нови разпоредби относно обезщетяването на кредиторите за понесените разходи, както и определянето на изключването на правото на обезщетение за разноските по събирането, когато става дума за явна злоупотреба или накърняване на добрите нрави. Съгласно приетите промени, когато кредиторът е изпълнил задълженията си, а длъжникът е в забава за плащане, ако не е уговорено друго, кредиторът има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, както и на обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. Кредиторът може да търси обезщетение за действително претърпените вреди и направени разноски за събиране в по-висок размер.

Важна особеност е, че посочените правила за сроковете и обезщетенията при търговските сделки не се прилагат за менителничните задължения, за задълженията в откритото производство по несъстоятелност, както и за обезщетенията за вреди, включително и за застрахователните обезщетения.

Напускането на съдружник в ООД е една от възможностите за прекратяване на неговото членство в дружеството.

Възникването на членство в дружество с ограничена отговорност винаги се извършва по точно определен ред, а именно по волята на съдружниците, които участват в учредяването на дружество или които след учредяването на дружеството вземат решение за приемане на нов съдружник. Този тип решения се вземат на общо събрание на съдружниците, което е компетентният орган по тези въпроси.

Не така обаче стои въпросът с прекратяване на членството посредством напускането на съдружник в дружество с ограничена отговорност. По време на дейността на дружеството поради една или друга причина (вкл. при проблеми между или разделяне на съдружници в ООД) съдружник може да поиска да прекрати участието си в него. Възможно е останалите съдружници да се съгласят доброволно на освобождаване или смяна на съдружник (в който случай се извършва поемане на дялове на напуснал съдружник), но в някои случаи е възможно един съдружник да не може да намери съдействие от останалите съдружници във връзка с освобождаването си от съдружието и те да не са съгласни с напускането му. Но това съвсем не означава, че едно лице трябва да е обвързано завинаги с дружеството.

Прекратяването на участието в дружеството с ограничена отговорност от съдружник е упражняване на негово потестативно право, тоест съдружникът винаги има право да напусне дружеството, дори останалите съдружници да не са съгласни. Това е един едностранен акт, който в никакъв случай не е нужно да бъде предшестван от предварително дадено от общото събрание на съдружниците разрешение. Това свое право съдружникът упражнява чрез подаване на писмена молба – уведомление за напускане на дружеството, като особеното е, че това уведомление следва да бъде подадено поне 3 месеца преди датата на напускането. Уведомлението играе ролята на предизвестие и изтичането му има автоматичен прекратителен ефект спрямо членственото правоотношение, което е било възникнало. Предизвестието, за да породи исканото действие, следва да е стигнало до знанието на дружеството. Най-подходящият начин да стане това е изпращането на нотариална покана, тъй като с това знанието се удостоверява по един безспорен начин, а и се установява с точност от кой момент започва да тече срокът на предизвестието. Изключително важно е предизвестието да бъде прецизно оформено, защото в противен случай може да не породи целения ефект.

След като изтече срокът на предизвестието и съдружникът изгуби това си качество, дружеството има задължението да впише съответно промяната в обстоятелствата в Търговския регистър и да реши каква ще бъде съдбата на освободените след напускането на съдружника дружествени дялове. А ако напусналият съдружник е бил и управител, следва да се реши кой ще бъде новият управляващ, тъй като не е редно дружеството да остане без управляващо и представляващо лице. Нещо повече, в случай, че дадено дружество остане без вписан управител повече от 3 месеца, то за него може да бъде започната процедура по ликвидация по искане на прокурора.

Безспорно е следователно, че напускането на съдружника по отношение на вътрешните взаимоотношения между него и дружеството има действие от момента на изтичането на 3-месечния срок. Не така обаче стои въпросът по отношение на третите лица, които не са част от дружеството. За тях всички промени по отношение на дружеството имат действие от момента на вписването им в Търговския регистър, тъй като те няма как да следят процесите, които протичат вътре в дружеството. Поради тази причина, съдружникът е заинтересован напускането му като съдружник да бъде обявено в Търговския регистър. Търговският закон обаче не урежда тази част от напускането на съдружника. Допреди няколко години преобладаваше съдебната практика, според която напусналият съдружник сам можеше да иска обявяването на напускането си, ако дружеството бездейства. В последно време обаче съдебната практика в това отношение се промени. Така мнозина съдилища приемат, че само управителят на дружеството има право да обяви настъпилата промяна. Когато обаче той не предприема каквито и да било действия в тази насока, то за бившия съдружник остава единствено възможността за водене на съдебно дело, с което в крайна сметка съдът да задължи управителят на дружеството да впише напускането на съдружника.

Време за прочитане : 3 мин.

Записът на заповед е едностранна сделка, уредена подробно в българския Търговски закон, облечена в законоустановената форма, с означението „Запис на заповед”, по която дадено лице, наречено издател на записа на заповед, обещава да заплати на друго лице, т. нар. поемател, дадена сума пари. Правилното название е „Запис на заповед” (мъжки род), а не „Записна заповед” (женски род).

На първо място следва да бъде направено уточнението, че записът на заповед от правна гледна точка не може да бъде издаван „под условие“. От друга страна пък съвсем не е задължително същият да съдържа стандартни и утвърдени в практиката изрази като „безусловно се задължавам“, защото това категорично не е изискване за действителност на записа на заповед, което положение се потвърждава и от най-новата тълкувателната практика на ВКС.

Поначало тази ценна книга бива използвана в гражданския търговския оборот с обезпечителна цел и най-вече като търговско обезпечение, ако преди това са били сключени дадени сделки, от които произтича някакво задължение за издателя. За тази цел в търговската практика силно се препоръчва в самия запис на заповед изрично да бъде посочвано основанието, на което се издава, независимо от това, че законът не го изисква изрично. Основанието съвсем не трябва да се пренебрегва, защото би могло в определени хипотези да послужи за някои възражения на длъжника по записа на заповед срещу плащането. Ако не бъде посочено основанието, напр. има опасност задължението по главния договор, във връзка с чието обезпечение конкретно е издаден записът на заповед, да бъде погасено, но кредиторът в правното си качество на ремитент по записа на заповед да предяви второ искане за същото плащане, но този път на основание записа на заповед, а не на главния договор.

Формата, която следва да бъде съблюдавана с оглед валидността на записа на заповед е от първостепенно значение поради простата причина, че ако формата не е спазена – трайната българска съдебна практика приема, че документът не съставлява запис на заповед и изпълнение категорично не може да бъде търсено по предвидения в закона ред. Записът на заповед от законова гледна точка представлява ценна книга с точно определено в българското законодателство съдържание. Задължително в записа трябва да бъде включвано наименованието „Запис на заповед”, безусловен ангажимент да се заплати дадена сума, също и падеж и местоизвършване на дължимото плащане, както и лицето, в полза на което трябва да бъде заплатено, мястото и на коя дата е издаден, и разбира се подпис на издателя на записа на заповед. Тази строгост във формата обаче има и своите изключения. Ако в даден запис на заповед изобщо не е указан падеж, записът се смята от законова гледна точка за платим на предявяване. Ако пък не е указано друго, за мястото на издаване се счита за място на плащане и за местоживеене на издателя. Ако е пропуснато да бъде записано място на издаване, то съответният запис на заповед се приема, че е издаден в мястото, изписано до името на издателя. За самия запис не са необходими дубликати и затова той се изготвя само в един екземпляр.

За да бъде прието от правна гледна точка, че е налице едно конкретно и подлежащо на изпълнение вземане не е абсолютно необходимо предявяването за изпълнение на записа на заповед. Това действие е предпоставка само и единствено за поставянето на съответния длъжник в законова забава и представлява правно необходимото съдействие, дължимо от кредитора с оглед надлежно изпълнение на съответното задължение. Следва да се има предвид обаче, че непредявяването на даден запис на заповед за плащане в предвидения срок категорично води до загубване на правата по него по отношение на предвидените в закона регресно отговорни лица, а именно джирантите и техните авалисти.

Отказът на издателя на записа писмено да удостовери предявяването може да бъде установено с т . нар. протест, при който следва обезателно да се посочи точната дата на протеста, която се смята за начало на законовия срок след предявяването. Протестът пък се извършва по изрична молба на конкретния приносител на съответния запис на заповед от нотариус, който има район на действие – мястото на плащане. Нотариусът е длъжен и вписва в регистъра си съдържанието на извършения протест и снабдява с преписи всички заинтересовани лица, а на приносителя на записа дава оригинала на протеста. Срокът за предявяването на записа на заповед е едногодишен, считано от датата издаването му, като издателят има опцията да удължи или съкрати допълнително този срок.

Имайки качеството на конститутивна ценна книга, съгласно българското право записът на заповед има опция да се прехвърля, да се залага и върху него също така може да се упражнява и право на задържане.

Записът на заповед, освен всичко друго е и извънсъдебно изпълнително основание по силата на действащото българско законодателство и въз основа на него може по предвидения правен ред да бъде издаден съгласно ГПК изпълнителен лист, без за това да е необходимо да се осъжда преди това длъжника (без да се води гражданско или търговско дело по „нормалния” общ исков ред). Новият ГПК уреди едно непознато преди това правно положение, а именно, че когато длъжникът направи възражение, че не дължи сумата (особено ако е добре мотивирано и юридически издържано) – тогава изпълнението по издаден преди това изпълнителен лист се спира – временно или окончателно. При което кредиторът може да няма друг избор, освен да предяви иск по общия ред. А това навежда на необходимостта, особено когато се касае за големи суми, от консултация с опитен адвокат, която еднократна консултация може да предотврати съдебни дела, влачещи се с години, вследствие на неперфектно изготвяне на запис на заповед, в т.ч. и по образец (бланка) на запис на заповед.

Непредявеният за плащане запис на заповед е предвидено в българския закон правно основание за издаване на изпълнителен лист на кредитора. Съществуваха известни спорове относно това, дали би могло да се претендира издаването на изпълнителен лист и за лихвите по записа на заповед. Последното тълкувателно решение на ВКС обаче отхвърли тази възможност. Според него в закона ясно е посочено съдържанието на записа на заповед. Едно от изискванията е посочване на точния размер на сумата, която следва да се плати, а законът мълчи относно плащането на закъснелите лихви. Те са извън изпълнителното основание.

Време за прочитане : 2 мин.

Търговското предприятие е съвкупност от права, задължения и фактически отношения и може да бъде обект на прехвърлителна сделка или на особен залог, съгласно Закона за особените залози. Освен това то е организационна единица, която включва лични и материални средства и преследва стопански цели. Към предприятието принадлежат имуществени предмети – право на собственост, ограничени вещни права върху недвижими и движими вещи, вземания, задължения, неимуществени ценности – фирмена тайна, постоянна клиентела, дейност на работниците и предприемачески постижения на собственика на предприятието.

Търговското предприятие е самостоятелен правен субект, различен от търговеца, който е негов собственик. Търговското предприятие е организационно и имуществено цяло, общност от имуществени ценности, от обекти и то самото е обект на правото на собственост на търговеца. То е обект на правоотношения и на сделки – покупко-продажба, дарение, замяна, особен залог и т.н. Един търговец може да има неограничен брой предприятия. Съществува изискване в търговския закон едно физическо лице да регистрира само една фирма като едноличен търговец, тоест той може да има няколко предприятия, които да бъдат обособени под други фирми като други правно-организационни форми.

Търговското предприятие да може да бъде предмет на правна защита, със специални средства предвидени в закона. Например ако е нарушено правото на собственоствърху определена вещ, защитата е ревандикационният иск. Но от друга страна е възможна правна защита на търговското предприятие като цяло /защита от непозволено увреждане/ – предмет на правната защита може да бъде стопанската дейност на предприятието, неговият добър имидж, тоест доброто му име, клиентелата, пазарните възможности и т.н. При посегателство върху предприятието, собственикът му има право на обезщетение за настъпилите вреди, право да иска преустановяване на посегателството, да иска отстраняване на неблагоприятните последици от него, доколкото те съществуват и не са премахнати.

Видове сделки с търговското предприятие:

1. Покупко-продажба – извършва се във формата на прехвърлителна сделка в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Законът задължава прехвърлителя да уведоми кредиторите и длъжниците на предприятието за извършеното прехвърляне. При липса на друго споразумение с кредиторите отчуждителят отговаря за задълженията солидарно с правоприемника до размера на получените права. Кредиторите на търсими задължения са длъжни да се обърнат първо към отчуждителя на предприятието. Личните отношения между страните /права и задължения, срокове, гаранции, последици от неизпълнение и др./ се уреждат в конкретния договор между тях. Ако в предприятието има и недвижими имоти или вещни права върху недвижими имоти, договорът се вписва и в службата по вписванията. С прехвърляне на предприятието, върху приобретателя преминават и всички висащи права и задължения на търговеца.
2. Други прехвърлителни сделки с търговското прдприятие – дарение, замяна.
3. Освен прехвърлителни сделки с търговското предприятие са допустими и непрехвърлителни сделки – наем, аренда, както и обезпечителни – особен залог. Възможни са сделки както приживе на собственика, така и по случай смърт – завещание или завет на предприятие.

Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 прехвърляне на търговско предприятие вече ще се извършва не само с нотариално удостоверени подписи, но и нотариално заверено съдържание на договора, извършени едновременно.

Време за прочитане : 2 мин.

Капиталът на ООД се образува от вноските на съдружниците като срещу вноската съдружникът придобива част от капитала, с която той участва в дружеството. Промяната на дружествения му дял, който не може да бъде по-малък от 1 лев, води и до промяната в капитала, ако не е уговорено друго. Всеки съдружник е длъжен да внесе или изплати дяловата си вноска, с което се дава гаранция на кредиторите на дружеството, че същото има средства да обезпечи евентуалните си задължения. Когато делът не може да бъде изплатен или внесен от съдружника, който го дължи, и няма възможност той да бъде продаден на друго лице, останалите съдружници са длъжни да изплатят недостига съразмерно дяловете си или да намалят с него дружествения капитал по съответния ред.

Предпоставки за увеличаване на капитала на ООД могат да бъдат необходимостта от постъпване в дружеството на допълнителни средства за разрастване на стопанската му дейност или нуждата от допълнителни средства за преодоляване на финансови затруднения. Възможно е да настъпят нови завишени законови изисквания за минимален размер на капитала, което да породи необходимостта от неговата промяна.

Капиталът се увеличава чрез парични или непарични (апортни) вноски. Предметът на непаричната вноската може да бъде вещ, право върху вещ или услуга на съдружник. Апортни вноски са например недвижими имоти, стоки, материали, право на строеж, интелектуален труд и др. като капиталът, който се формира за сметка на непаричните вноски, също се изразява в левове. Капиталът на ООД не може да бъде по-малък от 2 лева. За увеличаване на капитала на ООД се изисква най-напред решение на Общото събрание на съдружниците. Увеличението на капитала се вписва в Търговския регистър като е необходимо да е внесен най-малко 70 на 100 от записания основен капитал.

Начините за увеличаване капитала на дружеството с ограничена отговорност са – увеличаване на дяловете, записване на нови дялове или приемане на нови съдружници. При увеличаване на дяловете се променя тяхната стойност, тоест съдружниците увеличават дяловете си съразмерно с вече притежаваните такива. Например 100 дяла по 50 лева стават 100 дяла по 100 лева, като увеличението е пропорционално на дяловете. При записване на нови дялове имаме две възможности – или настоящите съдружници да запишат нови дялове – например 50 дяла по 100 лева, записват се още 50 дяла и стават 100 дяла по 100 лева , или в дружеството да влязат нови съдружници, които също записват нови дялове. Решението за увеличаване на капитала чрез приемане на нови съдружници отнема правото на съдружниците на съразмерно участие при увеличението на капитала.

Капиталът на дружеството може да се увеличава и със собствени средства. На първо място неразпределената между съдружниците печалба от дейността на дружеството може да послужи за увеличаване на капитала. Важно е да се отбележи, че фонд „Резервен“ е задължителен за АД, но не е и за ООД – но в случая може да бъде учреден специално с цел увеличение на капитала на ООД. Но не е пречка, ако съществуването на този фонд не е уредено в дружествения договор на дружеството, да се извърши увеличение на капитала от неразпределената печалба.

Частен случай, особено популярен сред печелившите и проспериращи дружества, е капиталът да бъде увеличен чрез външно финансиране от нови съдружници, които биват приемани. То е един популярен способ за привличане на свеж капитал за развитие на дружеството. Особеното в случая е, че в мнозинството от случаите се касае за дружества, учредени с минимален капитал (напр. 2 или 5000 лева), но същите дружества са развили достатъчно дейността си така, че бъдат достатъчно печеливши. Няма пречка например едно дружество с капитал от 2 лева да генерира чиста годишна печалба от 200 хил. лева. Именно с оглед на атрактивността на дружеството външни инвеститори са готови да придобият дялове от дружеството на много по-висока от номиналната им стойност. В горния пример дружество с капитал 2 лева, който е разделен на 2 дяла, може да привлече инвеститор, който да стане съдружник в дружеството като придобие новоемитирани 2 дяла, но не по номинала им от 1 лева, а напр. за 100 хил. лева всеки. По този начин в дружеството се вливат „свежи“ 200 хил. лева, които се използват за разширяване или по друг начин развитие дейността на дружеството.

Начините за увеличаване на капитала на дружество с ограничена отговорност са уредени в Търговския закон като размерът на капитала може да бъде променян през време на съществуването на търговското дружество. Размерът на капитала е отразен в дружествения договор и е част от неговото съдържание, което води до необоримото твърдение, че с увеличението на капитала се внася изменение в дружествения договор.

Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 намаляване и увеличаване на капитала вече ще се извършва не само с нотариално удостоверени подписи, но и нотариално заверено съдържание на подписаните документи, извършени едновременно.

Време за прочитане : 2 мин.

Изключването на съдружник от ООД е процедура, след ефективното извършване на която се внася промяна в състава и числеността на съдружниците в дружеството с ограничена отговорност. Изключването на съдружник от ООД е прекратително основание на членството в ООД, а процедурата е детайлно уредена в Търговския закон. Недостатъкът на уредбата е, че не са в достатъчна степен конкретизирани основанията за изключване на съдружник от ООД, а уредбата е твърде обща и дава възможност за различни тълкувания. И на практика се получава така, че не закона, а съдебната практика е по-точният и прецизен източник, от който може да се черпи информация кое е законно и кое не.

Основанията, въз основа на които един съдружник може да бъде изключен от ООД  са следните:

1. Неизплащане или невнасяне на дяловата вноска от страна на съдружника – чл. 126, ал.1, ТЗ: тук въпросът за вината не е от значение. Правилото е, че дори и съдружникът да не разполага с парични средства, той не се освобождава от отговорност. Преди да се предприемат действия по изключване на съдружник, необходимо е Общото събрание да даде допълнителен срок за внасяне на вноската, който не може да бъде по- кратък от 1 месец. Това решение се взема с мнозинство повече от ½ от капитала на дружеството.
2. Неоказване на съдействие за осъществяване дейността на дружеството и извършване на действия против интересите на дружеството – за да се определи, кои действия осъществяват съставите на тези нарушения, необходимо е  да се види, какво е предвидено конкретно в дружествения договор. Но като цяло съдружникът следва да е нарушил разпоредбите на закона или тези на дружествения договор, които уреждат отношенията му с дружеството или органи на дружеството /например забраната за извършване на конкурентна дейност/.  Няма изискване от тези нарушения да са настъпили каквито и да било вреди за дружеството. Общото събрание преценява дали да изключи или не съдружника, в зависимост от тежестта на нарушението.
3. Неизпълнение на решенията на Общото събрание.

При второто и третото основание за изключване, съдружникът следва да бъде изрично писмено предупреден преди вземане на решение за изключване, а в предупреждението за изключване нарушенията следва да бъдат много прецизно описани, тъй като в противен случай съдът може да отмени решението за изключване. Преобладаващата съдебна практика приема, че на предупредения съдружник следва да бъде дадена реална възможност да коригира поведението си преди да бъде предложен за изключване. Особено важно е, с оглед законосъобразното изключване на съдружник, решението за което няма да бъде отменено от съда, е писменото предупреждение да достигне до своя адресат – съдружника, който ще се изключва. Ако това не бъде спазено и липсва каквото и да е предупреждение до съдружника – това е поредното основание за отмяна на решението за изключване. При връчване на писмено предупреждение нерядко  възникват сериозни практически проблеми, произтичащи от действията на някои съдружници, които всячески се опитват да избегнат личното получаване на писменото предупреждение и по този начин да саботират изключването си. В такива хипотези е препоръчителна помощта на опитни адвокати по търговско право, които са в течение с решенията на най-новата съдебна практика по подобни казуси.

Решението за изключване се взема от Общото събрание с мнозинство повече от ¾ от капитала на дружеството. Особеното тук е, че предложеният за изключване не участва в гласуването. И на практика напълно законно съдружник с 1% дялово участие в капитала на дадено ООД може да изключи другия съдружник, който притежава останалите 99%. Това отваря широко вратите към възможни злоупотреби, които е желателно да бъдат пресичани още в зародиш от компетентни юристи, които са детайлно запознати с материята на дружественото право.

Като цяло може да се заключи, че е препоръчително изключително много да се внимава да се спазват всички правила, уредени в Търговския закон, за отправяне на писмено предупреждение до съдружника, който евентуално ще бъде изключен, както и за вземане на самото решение за изключването му, тъй като всяка нередовност в тези действия, може да доведе до отмяна на така взетото решение и до сложни съдебни спорове между заинтересуваните страни. Практиката също така сочи, че немалко търговци, които не полагат достатъчно грижа за делата си и биват по някакъв начин, законно или незаконно, ощетявани от бизнес партньорите си, обикновено подават жалби в прокуратурата. Но прокуратурата обикновено констатира, че става въпрос за чисто търговски отношения между бизнес партньори, които следва да се уреждат на плоскостта на търговското, а не на наказателното право.

Съгласно последните промени в ТЗ от 2016 в процедурата по изключване на съдружник вече се предвижда не само нотариално удостоверяване на подписи, но и нотариално заверено съдържание на свързаните документи. В дружествения договор има опция да се запише изрично, че обикновената ненотариална писмена форма e достатъчна за целите на изключване на съдружник, но ако това не е предвидено – прилага се горния ред.

Време за прочитане : 2 мин.

Съгласно ПЗР на ЗТР дейността на търговските дружества, за които не е поискана пререгистрация, се прекратява на 01.01.2012. Всички тези дружества с прекратена търговска дейност имаха срок до 31.01.2015 да подадат заявление за ликвидация. С оглед на това, че дружеството, макар и да няма право да извършва търговска дейност занапред, може да притежава различни активи (недвижими имоти, движими вещи), които да бъдат разпределени между съдружниците в търговското дружество. В този даден от закона срок Агенцията по вписванията служебно изискваше от съда по регистрация УАС и препис от учредителния акт, а съответното дружество се пререгистрираше, след което в Търговския регистър се вписваха обстоятелствата по ликвидацията.

Съгласно чл. 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР, търговските дружества с прекратена през 2012 дейност, които към 31.01.2017 не са пререгистрирани, се смятат за заличени. Фирмените дела на тези дружества се унищожават, не по-рано от 01.02.2022. Т.е. макар и без право да извършват търговска дейност, тези дружества няма да бъдат заличени до 2017. Което дава възможност на все още непререгистрираните търговски дружества да преминат през тази процедура до 2017.

И точно по повод горното възниква един огромен проблем. Непререгистрираните дружества в периода 31.01.2015 – 31.01.2017, макар и да се считат за дружества с прекратена дейност, не са заличени – но за тях не е предвидена възможност да бъдат служебно пререгистрирани – арг. от противното – чл. 5а, ал. 1 от ПЗР на ЗТР. Налице е една празнота в правото, тъй като в периода 2015 – 2017 непререгистрираните дружества нито могат да бъдат заличени, нито могат да бъдат пререгистрирани (след което ликвидирани) – и през този двугодишен период те имат статут на „правно нищо“ – хем съществуват по някаква форма в правния мир, хем определената им от закона форма не им позволява каквито и да е правни действия.

В този случай биха могли да бъдат приложени разпоредбите на ЗНА – чл. 46, ал. 2 – „Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България.” А в случая целта на разпоредбите на ПЗР (4-5) на ЗТР е да уреди пререгистрацията на ликвидацията на непререгистрираните търговски дружества – удовлетворение на кредиторите и разпределение на имуществото на дружеството между съдружниците. Следователно, щом като чл. 5г, ал. 4 от ПЗР на ЗТР изрично предвижда, че търговските дружества ще се считат за заличени след 31.01.2017 само ако до този момент не са пререгистрирани, то законодателят допуска тяхната пререгистрация и в периода 2015 – 2017 – период, предхождащ 2017. Липсва предвиден ред, по който да се уредят така възникналите обществени отношения, следователно трябва да се приложат разпоредите, които се отнасят до подобни случаи. Такива подобни случаи са досегашните случаи на служебна пререгистрация от АВ (доколкото законодателят никога не е предвиждал пререгистрацията след 2012 да бъде извършвана от търговеца).

Нещо повече, чл. 5г, ал. 5 от ПЗР на ЗТР предвижда, че в случай на открито имущество на името на търговец, който се счита заличен, ликвидация може да бъде извършена по реда на чл. 273, ал. 2 от ТЗ. Очевидна е волята на законодателя да направи всичко възможно, за да уреди отношенията, свързани със собствеността на търговското дружество. Това е така, защото в закона не е предвидено какво се случва с имуществото останало след като юридическото лице бъде заличено. Правило в правото е, че няма право без титуляр. Щом като законодателят изрично предвижда възможност за уреждане на имуществото на търговското дружество дори и след 2017, то по аргумент от по силното основание, несъмнено следва да се допусне това и в периода 2015 – 2017, преди дружеството да бъде заличено.

Всичко от гореизложеното, разбира се, е една теоретична постановка, която по всяка вероятност ще се сблъска с поне част от възгледите на служителите в Търговския регистър, които следва да предприемат действия, свързани с горната процедура. И в резултат на това вероятно опитните адвокати от София, Пловдив и др. големи градове ще са тези, които ще сезират компетентните съдилища, които да утвърдят единна практика по прилагането на гореспоменатата празнина в правото. Което обаче трябва да стане много бързо, тъй като вече остават по-малко от 2 години до окончателния срок за заличаване на непререгистрираните търговски дружества.

Време за прочитане : 3 мин.

Дружеството с ограничена отговорност (ООД) и акционерното дружество (АД) – или респективно техните еднолични варианти ЕООД и ЕАД – са двете търговски дружества, които са използвани най-често за участие в търговския оборот в Република България. Законодателят изрично признава качеството „търговец” на този вид образувания (чл. 1, ал. 2, във връзка с Част Втора – „Видове търговци”, глави тринадесета и четиринадесета от Търговския закон). „Търговското дружество е обединяване на две или повече лица за извършване на търговски сделки с общи средства” (чл. 63, ал. 1 от ТЗ). Търговските дружества са юридически лица (чл. 63, ал. 3 от ТЗ). Съгласно чл. 131 от Закона за лицата и семейството (ЗЛС) „юридическите лица са носители на права и задължения”. „Те придобиват права и задължения чрез своите органи”. Юридическата правоспособност и дееспособност за юридическите лица възниква от момента на тяхното възникване – вписването в Търговския регистър при Агенцията по вписванията (чл. 69 от ТЗ).

Общото за двете търговски дружества е, че позволяват на учредителите си да участват в търговския оборот, като се обединяват в избрани от тях юридически лица. Това, което ги отличава от другите търговци и ги прави предпочитани е ограничената отговорност на обединилите се лица – съдружници в ООД, респ. акционери в АД. В отношенията с кредитори акционерното дружество и дружеството с ограничена отговорност отговарят за неизпълнението на своите задължения с дружественото си имущество (активите на дружеството). Имуществото на двете търговски дружества се съставя посредством първоначални и допълнителни вноски (които образуват записания капитал), както и посредством участие в търговския оборот чрез придобиването на активи и пасиви – лично на името на търговското дружество.

Като изключим посочените основни прилики, между ООД и АД има съществени различия. Пред бъдещите учредители е предоставена възможност за избор, който зависи от целения резултат, финансовите възможности, предмета на дейност, необходимостта на дружеството да набира външен капитал, способността му да обезпечава своите вземания и т.н.

Първото и едно от най-съществени различия между двете търговски дружества е минималният капитал, необходим за учредяване. При ООД, след промяната на ТЗ от 2009 г., законодателят определи, че капиталът не може да бъде по-малък от 2 лева. Промяна относно АД не бе извършена и минималният капитал на дружеството се запази на 50 000 лева. Това обуславя разбирането акционерното дружество да бъде наричано дружество на едрия капитал. В отделни закони и нормативни актове, има специални изисквания относно дейността на някои видове търговци, които могат да извършват избраната от тях търговска дейност единствено под формата на акционерни дружества (напр. застрахователно и банково дело и т.н.). Въпреки високата сума, необходима за учредяването на АД, законодателят предвижда известно облекчение. В този смисъл има разлика между записан капитал и внесен капитал – записаният капитал е размерът на капитала, който акционерите са определили в устава на дружеството, а внесеният е този, който акционерите действително са наредили по набирателната сметка на дружеството. За да бъде учредено и за да започне да участва в търговския оборот е достатъчно да е внесен 25 % от номиналната стойност на всяка акция. Въпреки значително по-ниския изискуем минимален капитал на ООД (2 лв.), максимален праг няма. За ООД също е предвидена облекчена форма при внасянето на заявения капитал. Достатъчно е да се внесе 70 % от установения в дружествения договор, респ. учредителен акт, капитал. След като дружеството бъде учредено или промяната на капитала бъде вписана в Търговския регистър, паричната сума може да бъде изтеглена и да бъде използвана за оборотни средства на дружеството.

Различни са правата и задълженията на съдружниците, респ. акционерите в двата вида търговски дружества. Тези различия определят ООД като дружество симбиоза между персоналните дружества и капиталовите дружества. От своя страна АД е типичното капиталово дружество. При него личността на акционера не е от съществено значение. Тази разлика е най-силно проявена при разпоредбите, касаещи прехвърлянето на дружествените дялове, респективно разпореждането с акции. При дружеството с ограничена отговорност, законодателят е предвидил ограничения относно възможността дялове в дружеството да бъдат придобивани от външни лица. „Прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на трети лица – при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник.” Прехвърлянето на дружествения дял се извършва посредством договор с нотариална заверка на подписа. „Нов съдружник се приема от общото събрание по негова писмена молба”. Обратното, при акционерното дружество прехвърлянето и залагането на акции поначало се извършва свободно. Необходимо е да се спази формата за прехвърляне на съответния вид акция. Не се изисква решение на общото събрание на акционерите. Това различие между двете търговски дружества прави ООД по-сигурно относно възможността участие в дружеството да вземат трети лица. Гъвкавостта на акционерното дружество пък предоставя възможност акциите да се използват като финансови инструменти, както и възможност за акционерите бързо и лесно да осребрят своите активи.

Подчертаният персонален характер на ООД се изразява и във възможността съдружник да бъде изключен след предупреждение, когато не оказва съдействие на дружеството, не изпълнява решения на общото събрание, действа против интересите на дружеството и не внася допълнителна парична вноска. Тези задължения не са предвидени за акционерите. Техният основен ангажимент към дружеството е финансов.

Различия се наблюдават и във възможността за прекратяване на участие в дружеството. Законодателят определя участието на съдружник в ООД да се прекратява при смърт, изключване, ликвидация за ЮЛ съдружник, несъстоятелност, по молба на съдружника. При АД в случай на смърт, ликвидация, несъстоятелност, участието в дружеството не се прекратява. Налице ще бъде правоприемство. Акцията се придобива от нов правоприемник, който замества предходния акционер. Нещо повече, невъзможно се явява прекратяването на участие посредством писмено предизвестие.

Друга съществена разлика между двете търговски дружества може да бъде открита във възможностите за увеличаване и намаляване на капитала. Различия се наблюдават в законоустановените кворум, мнозинство и пр. Също така, законодателят предвижда специални правила относно възможността за финансиране на дейността на акционерното дружество – посредством облигации. Тази възможност не е предоставена на дружеството с ограничена отговорност.

Различни са органите на двете търговски дружества. Органите на ООД са общото събрание на съдружниците и управителя. Преобладаващо е мнението, че управителят трябва да е физическо лице. Може да бъде едно лице или да бъдат няколко, които да действат заедно или поотделно. В АД основаният орган също е общо събрание. Различна е възможността за управление. Дружеството може да се управлява посредством два начина – чрез Управителен съвет или чрез Съвет на директорите и Контролен съвет. Управителният съвет и Съветът на директорите са колективни органи, които изпълняват решенията на общото събрание, управляват и представляват дружеството. Контролният съвет е самостоятелен и независим орган, който съблюдава работата на Съвета на директорите и се отчита пряко пред общото събрание на акционерите. Очевидна е усложнеността на управлението при АД за разлика от ООД. Това произтича от значително по-малкото права и задължения на акционерите за лично участие в дружеството.

Съществуват още много други прилики и разлики между двете най-използвани търговски дружества у нас. Както вече бе изтъкнато, изборът между двете зависи от конкретните цели на учредителите, финансовите им възможности и доверието помежду им.